РЕШЕНИЕ
№ 4082
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110103600 по описа за 2022 година
Ищецът П.Т. твърди, че на 24.02.2022г. е узнал, че против него по
искане на „Мобилтел“ ЕАД прехвърлил вземането си на ответното дружество
„Ирида 07“ ООД е било образувано ч.гр.д.№7373/2010г. на ВРС - 9 с/в, по
което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.10.2011г.
Въз основа на този лист е образувано изпълнително дело №20198930400814
на ЧСИ peг.№893 на ЧСИ. С договор за прехвърляне на вземания от
21.12.2017г., вземането по гореописания изпълнителен лист е цедирано от
цедента „А1 България ЕАД“ на цесионера „С.Г.Груп“ ООД. С договор за
прехвърляне на вземания от 30.05.2019г., вземането по гореописания
изпълнителен лист е цедирано от „С.Г.Груп“ ООД на цесионера „ЮБЦ“
ЕООД. С Договор за покупко-продажба на вземания от 04.01.2021г., сключен
между „ЮЦБ“ ЕОД и „Ирида 07“ ООД, то е цедирано от „ЮБЦ“ ЕООД на
„Ирида 07“ ООД. Предвид горното, взискател по изпълнителното дело е
ответника. Към 24.02.2022г., задължението на ищеца по изпълнителното дело
е било в размер на 1856,75лв., от които главница в размер на 463,62лв.,
законна лихва за периода 18.05.2010г.- 11.03.2022г. - 558.21лв., присъдени
разноски 65лв., 360лв. разноски по изпълнителното дело и 1 409,92лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от изложеното, изпълнителният лист е от
13.10.2011г., а изпълнителното дело е образувано против ищеца едва през
2019г., като взискателят е бездействал повече от седем години. Давността за
принудително изпълнение на подобно задължение е пет години поради което
ищеца счита, че предвид това, че в този срок не са предприемани никакви
изпълнителни действия, то давността за принудително изпълнение на
задължението е изтекла, съответно е погасено правото да се иска
1
принудително изпълнение на задължението. Изпълнителното дело е
образувано след изтичане на погасителната давност. Изтеклата давност е
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, предвид което
намира, че за него е налице правната възможност да се възползвам от това
обстоятелство и да оспори изпълнението чрез иск. Моли съда, да постанови
решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника,
сумите от 463,62лв. главница, законна лихва за периода 18.05.2010-
11.03.2022г. - 558.21лв. и присъдени разноски 65лв., въз основа на които е
образувано изпълнително дело №20198930400814 на ЧСИ peг.№893 на
КЧСИ. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в
което сочи, че счита предявеният отрицателен установителен иск за частично
недопустим, доколкото се иска установяването на недължимост на суми,
които не са посочени в изпълнителният лист, а са част от разноските по
принудителното изпълнение. Сочи, че видно от петитума на исковата молба,
ищецът иска да се признае със сила на пресъдено нещо, че А. Д. З. не дължи
сумите, както следва : 463.62лв. главница, 65лв. разноски и 558.21лв.
разноски по изпълнението. Сочи, че искът по чл.439 ГПК е допустим
единствено по отношение на сумите посочени в изпълнителния лист,
доколкото това е изпълняемото право, обективирано в изпълнителното
основание, от което съдебният изпълнител е обвързан. Начислените такси и
разноски по изпълнителното дело не могат да бъдат предмет на отрицателния
установителен иск, доколкото установявайки евентуално несъществуването
на главното вземане, то ще отпадне и вземането за лихви и разноски в
изпълнителното производство, като акцесорно на главното. Редът за
оспорване на разнсоките по изпълнението е не този по чл.439 ГПК, а по
чл.435 ГПК с нарочна жалба до окръжния съд, подадена чрез частния съдебен
изпълнител. Счита искът по чл.439 ГПК за допустим единствено за: 463.62лв.
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 65лв.
разноски по делото. Счита, че в допустимата си част, искът по чл.439 ГПК е
неоснователен по следните причини: До постановяването на ТР 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС на 21 май 2015г., погасителна давност за вземания, за които е
образувано изпълнително производство не е текла. Това е така, доколкото
съгласно дадените задължителни разяснения с ППВС 2 №3/18.11.1980г.
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В действителност, с т.10 от TP
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дадените задължителни
разяснения с ППВС № 3/18.11.1980г. следва да се считат за загубили сила, но
постановено по ТД№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на TP, като
даденото с т.10 от TP №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата. Съгласно това по
процесното изпълнително дело №20198930400814 на ЧСИ В.Матова, до
момента на постановяване на TP №2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато
трае изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е било
приложимо ППВС № 3/18.11.1980г., давност за това вземане би могла да
започне да тече едва след постановяването на Т.Р. 2/2013г. на ВКС на
26.06.2015г. Основанието на предявения иск е твърдение за изтекла
2
погасителна давност за периода от издаването на изпълнителния лист до
образуването на изпълнителното дело. Това означава, че давността за
вземането не е започнала да тече преди 26.06.2015г. Твърди, че влязлата в
сила заповед за изпълнение на парично задължение се ползва със сила на
присъдено нещо и има последиците визирани в чл.117 ал.2 ЗЗД. Видно от
изложеното, давност за вземането би могла да започне да тече едва след
26.06.2015г., а вземането се погасява с изтичането на 5 годишна погасителна
давност, което означава, че към датата на образуване на и.д., изпращането на
ПДИ и налагането на запор по него са действия, които надлежно са
прекъснали погасителната давност и по арг. от чл.117 ал.2 ЗЗД, от
прекъсването е започнала да тече нова давност. Всичко изложено води до
извода, че искът е в една част недопустим, а в допустимата си част е
неоснователен.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.439 от ГПК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по установяващите се и от доказателствата факти, а
именно, че по ч.гр.д.№7373/2010г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение
срещу настоящият ищец и изпълнителен лист от 13.10.2011г. за събиране на
което вземане е образувано изп.д.№20198930400814 на ЧСИ рег.№893.
Изпълнителният лист е представен по настоящото дело и е за суми идентични
с тези предмет на спора 463.62лв. неизплатено задължение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за времето от 21.08.2008г. до
21.09.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда-18.05.2010г. и 65лв. разноски по делото. Фактът на
образуване на изп.д. се установява от представеното и неоспорено от
ответника съобщение за образувано изп.д. Съгласно представеният изп.л.
същият е издаден в полза на „Мобилтел“ ЕАД, което е ноторно известно, че
след неколкократни промени на името днес е казва „А1“ ЕАД. Страните не
спорят, че първоначалният кредитор по силата на цесия е прехвърлил
вземането си на друго търговско дружество, като в последствие са извършени
още цесии докато се стигне до настоящото състояние носител на вземането да
е „Ирида 07“ ООД. Липсва спор и относно редовността на тези цесии макар,
че по делото не са представени самите договори.
Спорът е правен и е само за това има ли изтекла погасителна давност за
времето от влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуването на
изпълнителното дело през 2019г. видно от коментираните вече доказателства
и от извършена от съда служебна справка на 19.05.2010г. по ч.гр.д.
№7373/2010г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение в полза на
„Мобилтел“ ЕАД, като заповедта е влязла в законна сила на 17.8.2010г. От
посоченият момент за кредитора е възникнала възможност да търси събиране
на вземането си по принудителен път чрез образуване на изпълнително дело,
но такова е било иницирано едва през 2019г., както се установява от
обозначението на изп.д. по което на ищеца е изпратено съобщение за
образуването му. При това положение съставът приема, че за времето от
2010г. до 2019г. ответникът и неговите праводатели по цесионните договори
не са предприели никакви действия по събиране на вземането си с
3
произтичащото от това прекъсване на давността. Предвид изложеното следва
да се приеме, че предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност е изтекла
и вземането вече не може да бъде търсено по принудителен път какъвто е
заведеното от ответното дружество изп.д. и предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Ответникът въпреки падащата върху него доказателствена тежест не е
представил доказателства от които да може да се направи извод, че са
предприемане някакви действия за събиране на задължението във времето от
влизане в сила на заповедта за изпълнение през 2010г. до момента на
образуване на изпълнителното дело пред 2019г.
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него
разноски в размер на 480лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца П. Т. Т.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „Ирида 07“ ООД,
ЕИК201268462 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„България“
№81, вх.В, ет.8, че ищеца не дължи на ответното дружество сумите от:
463,62лв. главница, законна лихва за периода 18.05.2010- 11.03.2022г. и
присъдени разноски 65лв., за събирането на които е образувано изпълнително
дело №20198930400814 на ЧСИ peг.№893 на КЧСИ по издаден изп.л. по
ч.гр.д.№7373/2010г. на ВРС, поради изтекла погасителна давност, на осн.
чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ирида 07“ ООД, ЕИК201268462 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„България“ №81, вх.В, ет.8 да заплати в полза на П.
Т. Т. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 480лв. заплатена държавна
такса на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4