№ 143
гр. Враца, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Гражданско дело
№ 20211400100559 по описа за 2021 година
А. Д. П. с постоянен адрес в гр.Козлодуй, чрез упълномощения му
адвокат Д.Н. от АК-Враца, е предявил иск против Прокуратурата на
Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лева, претърпени вследствие незаконно обвинение,
повдигнато от Окръжна прокуратура гр.Враца, по което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила присъда на Окръжен съд-Враца. Претендира се и
присъждане на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се твърди, че Врачанската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение против ищеца за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр.
с ал.1 от НК и го е предала на съд, за което е образувано НОХД № 312/2014 г.
по описа на Окръжен съд-Враца. С присъда № 12 от 04.04.2016 г.,
постановена по посоченото НОХД, ищецът бил оправдан по така
повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била протестирана от
прокуратурата, но била потвърдена от Апелативен съд-София и е влязла в
законна сила на 21.12.2016 г.
Ищецът поддържа, че от воденото против него наказателно
производство той е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
1
душевен смут и стрес от обвинението и водения против него наказателен
процес, страх от несправедливо осъждане и от евентуално наказание
„лишаване от свобода“. Претендира, че е накърнено чувството му за
собствено достойнство, за справедливост и за доверие в прокуратурата.
Търпял е и негативни душевни последици от формираното срещу него
негативно отношение у част от съгражданите му в гр.Козлодуй, които
научавайки за наказателния процес, са изменили отношението си към ищеца
в негативна светлина.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на
Република България, подаден чрез прокурор на ВрОП, с който предявеният
иск се оспорва по основание и размер. Настоява се, че претенцията за лихва
върху главницата е неоснователна за периода преди 17.12.2018 г. /три години
преди предявяване на иска/, поради погасяването й по давност на основание
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства за
емоционалните проблеми на ищеца, както и че те са в пряка причинна връзка
с наказателното производство. Твърди се, че исковата претенция е завишена и
несъответстваща на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа
се, че ищецът е осъждан, както и че прокуратурата не е правила официални
изявления по случая, които да влияят върху отношението на трети лица върху
ищеца.
В открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на
ищеца адв.Н., който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Л. от ОП-
Враца, моли за частично уважаване на исковата претенция до размера от
2 000 лева, ведно със законната лихва от 17.12.2018 г. до окончателното
изплащане, като счита този размер за справедлив, с оглед показанията на
двамата свидетели по делото.
По делото е постъпила писмена защита вх.№ 1692/18.03.2022 г. от
адв.Н., в която се застъпва, че ищецът е претърпял вреди над обичайните за
подобни случаи поради тежестта на предвидените наказания за
престъплението по чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК. Като допълнителен
аргумент за това се изтъква, че наказателният процес е продължил повече от
осем години, с което е нарушена разпоредбата на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС за
решаване на делото в разумен срок. Счита, че следва да бъде присъдено
обезщетение в размер по-близък до претендирания в исковата молба.
2
Правното основание на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от
ЗОДОВ.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
нохд №312/2014г.на Окръжен съд-Враца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира за установено следното:
От материалите по воденото против ищеца наказателно производство
/НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС-Враца и всички приложения по него/,
приложено към настоящото дело, се установява, че на 26.11.2008 г. срещу А.
Д. П. е образувано досъдебно производство № 191/2008 г. по описа на ОП-
Враца /ДП № 336/2008 г. на ОД на МВР-Враца/ за престъпление по чл.252,
ал.1 от НК по преписка с вх.№ 3059/2008 г. С постановление от 28.11.2008 г.
А. Д. П. е привлечен като обвиняем за това, че за периода от 2007 г. до края
на м.ноември 2008 г. включително, в гр.Козлодуй, без съответно разрешение е
извършвал по занятие банкови сделки, като с деянието е получил значителни
неправомерни доходи – престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във вр. ал.1 НК, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от пет до десет години
и „глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови
„конфискация“ на част или на цялото имущество на дееца. На същата дата
А.П. е разпитан в това му качество.
На 25.11.2008 г. в съответствие с определение № 1687/24.11.2008 г. на
ОС-Враца е извършено претърсване и изземване в обекти, собственост на
ищеца.
С определение по ЧНД № 572/2008 г. по описа на Окръжен съд-Враца
на А.П. са наложени мерки за обезпечаване на наказанието „глоба“ и
„конфискация“, чрез налагане на възбрана върху четири недвижими имоти и
запор върху шест притежавани от него МПС. С определение по ВНЧД №
31/2008 г. по описа на Апелативен съд-София е отменено частично
определението на ОС-Враца по отношение на три от наложените възбрани и
всички наложени запори.
На 28.11.2008 г. от ОП-Враца е внесено искане в окръжния съд за
вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на А. Д. П. в качеството му на обвиняем по ДП № 336/2008 г. по
описа на ОД на МВР-Враца. С Определение от 29.11.2008 г. по ЧНД №
571/2008 г. по описа на Окръжен съд-Враца това искане е оставено без
3
уважение, като на А.П. е наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
По време на разследването са предприемани действия по разкриване на
данъчна и осигурителна информация за А. Д. П., „ЕТ „Р. Й. П.-Й.-А.“-
гр.Козлодуй и „Ник Маг“ ЕООД-гр.София.
С постановление от 30.05.2011 г. на ОП-Враца разследването по
образуваната преписка вх.№ 3059/2008 г. срещу А.П. е възложено на Отдел
„Следствен“ при ОП-Враца, поради фактическа и правна сложност на
досъдебното производство.
На 23.05.2012 г. ОП-Враца е внесла в ОС-Враца обвинителен акт
срещу А. Д. П. за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във вр. ал.1 НК и на
същата дата е образувано НОХД № 254/2012 г. по описа на ОС-Враца.
С разпореждане от 04.06.2012 г. по НОХД № 254/2012 г. по описа на
ОС-Враца съдията-докладчик е прекратил производството по делото и
същото е върнато на ОП-Враца за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Със заключително мнение на следовател при ОСлО-Враца е
постановено ДП да бъде изпратено на ОП-Враца с мнение за предаване на
съда на А.П., като с постановление от 21.09.2012 г. на прокурор при ОП-
Враца ДП № 191/2008 г. е върнато на ОСлО-Враца за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения. На 15.10.2012 г. отново е
предявено разследването на А.П. и от същата дата е постановено
заключително мнение за предаването му на съд.
На 27.12.2012 г. ОП-Враца е внесла в ОС Враца нов обвинителен акт
срещу А. Д. П. за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във вр. ал.1 НК и на
същата дата е образувано НОХД № 615/2012 г. по описа на ОС-Враца.
С разпореждане от 28.12.2012 г. по НОХД № 615/2012 г. по описа на
ОС-Враца съдията-докладчик е прекратил производството по делото и
същото е върнато на ОП-Враца за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
С постановление от 18.07.2013 г. е извършено ново привличане като
обвиняем на А. Д. П. за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК,
като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата на П. е
предявено и разследването по делото и е разпитан в това му качество.
След внасяне на обвинителния акт срещу А.П. в съда, с протоколно
определение от 27.10.2013 г. по НОХД № 34/2013 г. по описа на ОС-Враца
4
наказателното производство по делото отново е прекратено и същото е
върнато на ОП-Враца за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
С протокол от 19.12.2013 г. е извършено ново привличане на А. Д. П.
като обвиняем за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. На
30.12.2013 г. със заключително мнение на следователя е постановено
досъдебното производство да се изпрати на ОП-Враца с мнение за предаване
на обвиняемия на съд.
Досъдебно производство № 191/2008 г. на ОП-Враца /сл.д. № 23/2011
г. по описа на ОСлО-Враца/ е приключило с внасяне на нов обвинителен акт
от ОП-Враца на 30.06.2014 г. в Окръжен съд-Враца, с което ищецът е
предаден на съд за това, че за периода от м.септември 2006 г. до 2010 г.
включително, в гр.Козлодуй, без съответно разрешение да е извършвал по
занятие банкови сделки – системно да е предоставял парични средства в заем
срещу насрещна материална облага – лихва от 8 % до 30 % или фиксирана
конкретна месечна сума за различните кредитоискатели, за която дейност се
изисква такова разрешение, съгласно чл.1, ал.1 от Закона за банките (в сила
от 01.01.2007 г.) и ал.4 на същия член (в сила до 01.01.2007 г.) и съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (в сила от 01.01.2007 г.) и
чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, каквото той не е притежавал
- да е предоставял кредити в общ размер на 106 042 лв. (сто и шест хиляди и
четиридесет и два лв.) на тридесет и три физически лица, като от тази дейност
да е получил значителни неправомерни доходи от лихвите в размер на 181082
лв. (сто осемдесет и една хиляди и осемдесет и два лева) – престъпление по
чл.252, ал.2, пр.2, във вр. ал.1 НК. Образувано е НОХД № 312/2014 г. по
описа на ОС-Враца, което продължава две години. По същото са проведени
шестнадесет съдебни заседания, разпитани са множество свидетели,
проведени са съдебни експертизи.
Образуваното НОХД № 312/2014 г. по описа на ОС-Враца приключва с
присъда № 12 от 04.04.2016 г., с която ищецът е признат за невиновен по
предявеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.252,
ал.2, пр.2, във вр. ал.1 НК.
Така постановената присъда е протестирана от ОП-Враца и
потвърдена с Решение № 494 от 30.11.2016 г. по ВНОХД № 651/2016 г. по
5
описа на Апелативен съд-София. Присъдата е влязла в законна сила на
21.12.2016 г.
За установяване на настъпилите от незаконното обвинение по ДП №
191/2008 г. по описа на ОП-Враца неимуществени вреди, по настоящето дело
са събрани гласни доказателства – разпитани са св.Г. М. М. и св.Б. Й. В..
Разпитаната по делото свидетелка Г.М. /във фактическо съжителство с ищеца/
посочва, че живее на семейни начала с А. от 2015 г., като познава същия от
детството си, тъй като живеели наблизо. Твърди, че наказателното
производство е започнало през 2008 г. и е рефлектирало както на него, така и
на нея. Посочва, че по принцип А.П. не е много общителен човек, но е много
добър. Според показанията на св.М. той страдал от негативното отношение,
което се проявило спрямо него във връзка с процеса и от това, че в резултат
на наказателното дело може да загуби всичко. Ежедневно имал опасения, че
може да влезе в затвора. Свидетелката установява също, че ищецът станал
сприхав и започнал да не заспива без лекарства „Зопиклон“ за сън,
предписани от лекар невролог, като спял по два часа на денонощие.
Свидетелката твърди, че напрежението, което му се било събрало до
оправдаването му е рефлектирало страшно много и макар след оправдаването
да се е успокоил, след това пак започнал да събира напрежение. Посочва, че
всеки ден бил изпълнен с много напрежение, незнайно какво ще се случи с
него.
Аналогични показания дава и св. Б.В., който потвърждава, че в
резултат на делото А.П., който иначе бил спокоен човек, става по-сприхав и
изнервен. Сочи, че го познава от 30 години, тъй като бил женен за неговата
сестра. Твърди, че с него са в добри отношения и се виждат всеки ден.
Воденото срещу него наказателно дело започнало горе-долу 2008 г. и
приключило 2015-2016 г. Според показанията на св.В. ищецът не е много
общителен, но не е и необщителен. Свидетелят твърди, че в резултат на
наказателното дело А. станал по-затворен и се променил. Притеснявал се, че
му се изкарва лошо име, били му запорирали и имоти, както и това, че може
да го вкарат в затвора. Свидетелят твърди също, че А.П. му е споделял, че се
притеснява от наказателното дело, но не е запознат дали ищецът е взимал
лекарства.
При така установеното от към фактическа страна, съдът намира
предявеният иск за доказан по основание.
6
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Тази отговорност на правозащитните органи е
обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона
основания.
От събраните по делото доказателства се установи, че законовите
предпоставки по чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата са налице, тъй като срещу ищеца П. е водено
разследване, повдигнато му е обвинение за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2,
във вр. ал.1 от НК, взета му е мярка за неотклонение “подписка”, изготвен е и
е внесен обвинителен акт, водено е НОХД № 312/2014 г. по описа на Окръжен
съд-Враца, което е приключило с оправдателна присъда от 04.04.2016 г. Тази
присъда е потвърдена с Решение № 410/15.11.2012 г. по ВНОХД № 651/2016
г. по описа на Апелативен съд гр.София. Това обстоятелство само по себе си е
достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от ЗОДОВ, доколкото е
житейски логично наказателното преследване да породи негативни
психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. При наличие на
тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно и
предвижда-чл.4 от ЗОДОВ, че за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице,
държавата дължи обезщетение.
В писмената защита ищецът излага съображения, че наказателният
процес е продължил повече от осем години, с което е нарушена разпоредбата
на чл.6, §.1 КЗПЧОС за решаване на делото в разумен срок. По силата на
чл.2б от ЗОДОВ обаче, отговорността на държавата за вреди като резултат от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, е предмет на самостоятелен иск, който е
различен от иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и не се поглъща от него. По
7
съдебен ред незаконно обвиненият може да избира начина за защита на
своите права - с иск по чл. 2 б ЗОДОВ, като претендира обезщетение само за
вредите от нарушението по чл. 6, §1 КЗПЧ или с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, като претендира обезщетение за всички засегнати неимуществени
права. В разглеждания случай с исковата молба е предявен единствено иск по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което евентуално по-голямата
продължителност на процеса може да доведе до по-голям размер на
обезщетението, но не се дължи в пълен обем извършването на преценка за
фактическата и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя,
поведението на властите и значението на делото за жалбоподателя
(вж.Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г., III г. о.,
ГК)
С чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ законодателят е уредил специална
отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на
длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата
в случая обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия за
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението.
Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като
удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права,
вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на
ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му
живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет
на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област,
която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как
обвинението се е отразило на възможностите му за професионална
реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително
8
търпените неудобства в резултат на обвинението.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции – стрес, тревожност и страх от несправедливо осъждане,
което би довело до ефективно лишаване от свобода, глоба и възможност да
бъде конфискувана част или цялото му имущество. Изпитвал е още усещане
за несправедливост, накърняване на чувството му за собствено достойнство и
негативни душевни преживявания поради негативното отношение на хората
към него в населеното място, в което живее. Всичко това неизбежно е довело
до ограничаване на социалните и професионалните му контакти. Събраните
по делото гласни доказателства по категоричен и безпротиворечив начин
установяват не само настъпването на описаните по-горе неимуществени вреди
за ищеца- стрес, притеснения, тревожност, усещане за проявена към него
несправедливост, но и това, че те са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Що се отнася до
твърденията за формирано негативно отношение към ищеца от неговите
съграждани, доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна, то без значение
е дали ответникът е оповестявал медийно образуваното против него
наказателно производство, в какъвто смисъл са наведени възражения от
участващия в делото прокурор. Обществената известност на случая е резултат
от обективния факт, че против ищеца има образувано наказателно
производство, което се е оказало незаконно и той е оправдан, и именно от
този факт произтича отговорността, а не от това по какъв начин и по чия вина
случаят е станал известен.
Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял
твърдяните от него неимуществени вреди – присъщите за едно такова
производство безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие
в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение и страх от
евентуално осъждане и налагане на наказанията „лишаване от свобода“ и
„глоба“, с възможност за налагане на „конфискация“ на част или цялото му
имущество, но не и надхвърлящи обичайните такива. При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав отчита
също, че ищецът е бил в активна възраст – 38 години към момента на
образуване на досъдебното производство, през която незаконното обвинение
9
съществено влияе на неговото професионално и човешко самочувствие и на
обществените му контакти. Следва да бъде отчетена още тежестта на
повдигнатото обвинение на ищеца, което е за тежко престъпление от общ
характер, предвидените за него наказания, както и общата продължителност
на наказателното производство от близо 8 години, но при взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
От друга страна, по делото не се ангажираха каквито и да било
доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по
интензитет обичайните такива. Съдът взема предвид и факта, че А.П. преди
това е осъждан двукратно, поради което не може да се направи извод, че той е
изпитал типичните за един неосъждан човек притеснения и стрес.
По изложените съображения и предвид изведените от разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост и установените по делото вид,
характер и интензитет на вредите, съдът намира, че за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, ще следва да се присъди
сумата от 20 000 лв. Размерът, в който се уважава искът е съобразен с
критериите по чл.52 от ЗЗД, доколкото включва съвкупната преценка и
тежест на установени по делото конкретни и обективни факти-
продължителност на наказателното производство, възраст и обществено
положение на ищеца, видът и интензитетът на реално претърпени
неимуществени вреди-безпокойства, неудобства, притеснения, страх,
тревожност и пр., както и от социално-икономическите условия в страната
към момента на прекратяване на наказателното производство и към
настоящия момент. Обективно няма доказателства за особен вид, тежест и
интензитет на вредите, което да е над обичайното и да налага присъждането
на по-висок размер на обезщетението. Ето защо, над сумата от 20 000 лв.
предявеният иск следва да се отхвърли.
По отношение на възражението за частично погасяване на претенцията
за мораторна лихва: Съгласно чл.111, б.„в“ от ЗЗД давността за погасяване на
вземането за лихви е тригодишна. В настоящия случай искът по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ е предявен на 17.12.2021 г., с което давността е прекъсната.
Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден
за ден, тази част от вземането, възникнала извън тригодишния период преди
датата на исковата молба е погасена по давност (преди 17.12.2018 г.).
Следователно лихва не се дължи за периода от влизане в сила на присъдата –
10
21.12.2016 г. до 17.12.2018 г. Такава се дължи такава за период от три години
от 17.12.2018 г. до датата на исковата молба 17.12.2021 г. и до окончателното
изплащане на главницата, за който период вземането за лихви не е погасено
по давност.
При този изход на делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът дължи заплащане на внесената от ищеца държавна такса, както и
на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска. Ищецът П. е представил доказателства за внесена от него
държавна такса в размер на 10 лв., както и за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., поради което и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената от ищеца
държавна такса от 10 лв. и платеното адв. възнаграждение съразмерно
уважената част на иска- 800 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на
А. Д. П. с постоянен адрес гр.*** и с ЕГН **********, сумата 20 000 лева
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда № 12 от 04.04.2016 год., постановена по НОХД №
312/2014 год. по описа на Окръжен съд-Враца, потвърдена с Решение №
30/11.03.2015 год. по описа на Апелативен съд-София, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.12.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и сумата от общо 810 /осемстотин и десет/ лева деловодни
разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен
размер от 100 000 лева, както и в частта за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода от 21.12.2016 год. до 17.12.2018 год., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12