ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257
10.02.2022 г., гр. Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:М. Николова
като
разгледа докладваното от съдия Николова адм.дело № 2196 по описа за 2021 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на И.Н.Р. – лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Бургас против ГД „Изпълнение на
наказанията“-София. Претенцията на ищеца е за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпени вреди, както следва:
1.
Ищецът твърди, че по силата на издадена от началника на Затвора – Бургас
Заповед № 246/10.04.2020 г. се е възползвал от правото си да получи малък колет
за великденските празници от свои близки, който е съдържал 10 кутии цигари и ТВ
игра – вещи, попадащи сред разрешените за получаване, притежание и държане от
лишените от свобода съгласно списък, утвърден от министъра на правосъдието.
Така изпратените му стоки били иззети незаконосъобразно от страна на ответника,
чрез ИСДВР Леков, с мотива, че същите не попадат сред разрешените в посочената
заповед на началника на затвора вещи. Ищецът твърди, че действията по изземване
на посочените вещи – 10 кутии цигари и ТВ игра, са незаконосъобразни, че същите
са целели да го унижат и създадат у него чувство на безпомощност, незащитеност
и страх, да бъде поставен същият в лишение, предвид негативния ефект, който е
ноторно, че оказва липсата на цигари у един пушач. В тази връзка, ищецът сочи,
че това ясно незаконосъобразно и своеволно действие е предизвикало у него чувство
на гняв, както и много други негативни чувства. Ищецът счита, че тези
незаконосъобразни действия изцяло противоречат на нормата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и
на чл.3 ЕКПЧ, както и на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, доколкото иззетите вещи
са били позволени за внасяне и притежание както според утвърдения от министъра
на правосъдието списък, така и съгласно издадената от началника на Затвора –
Бургас заповед. Във връзка с това ищецът сочи, че е претърпял неимуществени
вреди в размер на 3 000 лв. в периода 11.04.2020 г. – 10.05.2020 г.;
2.
Ищецът навежда твърдения, че във връзка с незаконосъобразните действия от
страна на администрацията в затвора, описани по-горе, е подал жалба по съдебен
ред, по която е било образувано адм.дело № 852/2020 г. по описа на Административен
съд - Бургас, която е била оставена без движение с указания за внасяне на
дължимата по нея държавна такса. Сочи, че в тази връзка е отправил искане до
администрацията на затвора, чрез началника на затвора, да бъде изтеглена
посочената сума от 10 лв. от личната му сметка, като платежното нареждане бъде
предоставено на съдебния състав, сезиран с жалбата му, но това не било сторено
и станало причина с крайния си съдебен акт съдът да прекрати делото му поради
неотстранени нередовности на жалбата. Било му обяснено от ИСДВР Леков, че
администрацията на затвора няма задължение да придвижва квитанциите за
заплатена държавна такса от страна на ищеца до съдебни органи, а задължение на
съда било да направи справка дали дължимата държавна такса е била заплатена. Ищецът
счита, че администрацията на затвора е била наясно, че неизпращането до съда на
квитанцията за заплатената от него държавна такса по делото неминуемо ще стане
причина за неговото прекратяване, като по същия начин било процедирано и по адм.дело
№ 443/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, което също било
прекратено по същата причина – поради неотстраняване от страна на ищеца на
нередовностите на жалбата му в указания срок, чрез внасяне на дължимата
държавна такса по жалбата. С тези действия на администрацията на Затвора -
Бургас, станали причина за прекратяване на двете му административни дела, които
действия ищецът намира за незаконосъобразни /в противоречие със задължението на
държавните органи по чл.6 ЕКПЧ да осигурят достъп до съд и в нарушение на
разпоредби на Закона за администрацията/ и умишлено извършени от ИСДВР Леков,
същият счита, че му са причинени от страна на ответника имуществени вреди в общ
размер на 25 лева – разходи за заплатени консумативи и за внесени два броя
държавни такси, както и неимуществени вреди в размер на 500 лева.
3. Ищецът
навежда твърдения за нарушено право по чл.18а от АПК, в сила от 10.10.2019 г.,
от страна на ГД „ИН” – София, чрез администрацията на Затвора-Бургас, която в
противоречие с посочената разпоредба не му осигурява техническа възможност
същият да подава исканията, сигналите и приложенията към тях по електронен път
по реда на Закона за електронното управление, респ. по реда на ЗСВ в
производствата пред съд. Сочи също, че в тази връзка многократно е отправял
молби и заявления за предприемане на действия за прекратяване бездействието на
ГД „ИН” – София по привеждане в изпълнение на правото му по чл.18а АПК, вкл. е
искал да му бъде разрешено да ползва компютърно устройство с цел реализиране на
правото си по чл.18а АПК, но без резултат. Ищецът счита, че чрез бездействието
си да му осигури възможност да се възползва от правото си по чл.18а АПК,
ответникът му нанася вреди, които покриват нормата на чл.3 ЗИНЗС, като
същевременно бездействията на ответника, изразяващи се в лишаването на
осъдените от технически средства, са в нарушение на Резолюция на Съвета по
правата на човека към ООН, в нарушение на чл.10 ЕКПЧ и на чл.19 от
Международния пакт за граждански и политически права. В тази връзка, за периода
от 10.10.2019 г. до 30.08.2021 г. се предявява срещу ответника иск за вреди в
размер на 4 400 лв., ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата.
Сочи се, че настъпилите в тази връзка вреди за ищеца са преки и непосредствени
и се изразяват в създалото се чувство за маловажност, в загубата на доверие в
институциите в Р България, с оглед явния отказ за изпълнение на норматив, както
и в систематичното подигравателно отношение към ищеца от страна на длъжностни
лица от администрацията на Затвора, ограничаващи и забраняващи му получаването
на консумативи /листи и химикали/.
Ищецът
е посочил също, че по всички предявени искове – за материални и за нематериални
вреди, търси обезщетение в размер на посочените главници, ведно със законната
лихва от момента на извършване на незаконното действие или бездействие, вкл. и
лихви за забава.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, поради което
делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Водим
от горното, Административен съд Бургас, XVIII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 17.03.2022 г. от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, вкл. и адв. С.Й. – БАК, процесуален представител на И.Н.Р..
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
ИЩЕЦ: И.Н.Р. – лишен от свобода,
понастоящем в Затвора – Бургас;
ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София;
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Прокуратурата на РБ, чрез
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.
СЪОБЩАВА на страните на осн. чл.146 от ГПК
вр. чл.140, ал.3 от ГПК проекта за доклад по делото съобразно изложеното
по-горе.
Съдът УКАЗВА на страните, че съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.5 вр.ал.1, настъпването на вредите по ал.3 се
предполага до доказване на противното.
На осн.чл.146 ГПК, вр.чл.144 АПК,
съдът УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите
и обстоятелствата, посочени в исковата молба, които са му причинили описаните
по-горе вреди и които са пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно действие и бездействие на ответника, т.е. че са в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника.
Съдът УКАЗВА на ОТВЕТНИКА, че в негова доказателствена
тежест е да обори презумпцията на чл.284, ал.5 вр.ал.1 от ЗИНЗС.
Преписи
от определението да се изпратят на страните на основание чл.138 от АПК, като на ответника и на Прокуратурата на РБ, чрез ОП - Бургас, се връчи и
препис от исковата молба и допълненията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: