№ 6513
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106501 по описа за 2024 година
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и
обратен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключила с ответника Х. М. С. устен договор за заем, по силата на който му превела с банков
превод на 16.02.2023г. сумата от 6000 лева, при задължението на ответника да я върне до
16.04.2023г. Твърди, че поканила ответника няколко пъти да върне сумата, но плащане не
последвало. Предявява иск за връщане на дадената в заем сума, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до плащането.
В срока за отговор, ответникът е упражнил процесуалното си право на отговор, в
който оспорва основателността на исковете, с доводи, че не е получил сумата, не е сключвал
договор за заем, оспорва се поето задължение за връщане на сумата до посочения от ищцата
срок, както и твърдението, че е бил канен да я върне. В случай, че се докаже, че сумата му е
предадена, сочи, че не е давал съгласие да се сключи договор за заем, като се твърди, че
между ответника и дружество „Голдън Никол” ООД е налице възлагане за извършване на
СМР за период от 12.2022г. до 11.2023г. по силата на 3 бр. договора за изработка, като
сумата от 6000 лева е авансово плащане на възложената работа. Твърди, че е работил по
трудово правоотношение в това дружество в същия период, като извън трудовото
правоотношение, страните са се договорили да му се възлагат от страна на това дружество
допълнителни работи, и да му се заплаща съобразно изработеното. Твърди се, че в
изпълнение на сключените договори за изработка е била постигната уговорка, да му се плати
авансово възнаграждение от 6000 лева, което е сторено от ищеца. Твърди се, че в хода на
изпълнение на изработката са му възлагани множество дейности, изпълнени от него, като
останалите уговорени суми, са му били платени в брой и 1 по банков път. Направено е
1
искане да се привлече на негова страна като трето лице – помагач дружеството „Голдън
Никол” ООД, срещу което дружество се предявява обратен иск.
С допълнителна молба, по указанията на СРС се уточнява, че за периода от
19.05.2023г. до 03.09.2023г. са му възлагани СМР, свързани с почистване и възстановяване
на щети след наводнения и пожари на територията на Република Италия, както следва: за
периода 19.05.2023г.- 08.06.2023г. възстановяване на фабрика във Вигорсо след наводнение
на стойност 3500 лева, за периода 08.06.2023г.- 05.07.2023г. - възстановяване на магазин в
Равена след наводнение на стойност 4000лева, за периода от 05.07.2023г.-03.09.2023г.
възстановяване на фабрика в Конселиче на стойност 4900 лева.
СРС констатира, че ищцата К. Д. е вписана като управител на дружеството
„Голдън Никол” ООД, поради което прие, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, и
назначи на това дружество особен представител, на разноски на ищеца по обратния иск.
В срока за отговор по обратния иск назначеният от съда особен представител на
дружеството адвокат К., сочи, че счита обратният иск за нередовен – твърденията на ищеца
по него първоначално са, че не е получавал сумата, след което ако се докаже, че е получена,
то е на различно основание / по възражението, съдът се е произнесъл, че същото касае
защитата на ответника по първоначално предявения иск, което не е основание за
нередовност на предявения обратен иск, уточнен с допълнителна молба, връчена на
ответника по него/. Оспорва се изпълнението на указанията на СРС, тъй като с
уточнителната молба не е посочено сумата 6000 лева, капаро от коя от трите възложени
работи съставлява. Сочи се, че липсват доказателства за твърдението за възлагане на работа,
като се оспорва твърдението за сключване на такива договори. Оспорва се твърдението, че
сумата е аванс, като се сочи, че правното основание, посочено в платежното нареждане, е
правилно. Ответникът по обратния иск счита първоначално предявения иск за основателен, а
предявеният против него обратен иск за неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С исковата молба е представен препис на платежно нареждане от 16.02.2023г., от
което се установява междубанков паричен превод от „Банка ДСК“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД на стойност 6 000 лв. с наредител К. С. Д. и получател Х. С., с посочено
основание „ZAEM”.
С отговора на исковата молба, като писмено доказателство, е приобщено
извлечение от банкова сметка в „Банка ДСК“ АД за периода от 01.12.2022г. до 31.12.2023г. с
посочен титуляр Х. М. С., от което са видни многобройно извършени преводи от „Голдън
Никол“ ЕООД в полза на ответника на различни основания: „заплата“, „аванс“, както и един
брой превод от 21.07.2023г. с наредител К. С. Д. с посочено основание „заем“.
Ангажирана е и справка от Национална агенция за приходите, от която се
установява, че за периода от 12.2022г. до 11.12.2023г. осигурител на ответната страна е
2
„Голдън Никол“ ЕООД, а за месец 12.2023г. и „М Джи Комерс“ ЕООД.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели. От показанията на свидетеля Емил Зебеков – общ работник в
„Голдън Никол“ ЕООД, се установява, че ответникът е искал пари в аванс от началниците си,
но служебната карта на дружеството му била отнета от свидетеля, тъй като ответникът
играел хазарт с парите в нея. Излага, че впоследствие при искания за предоставяне на аванс
ответникът следвало да се свързва с началниците си, които от своя страна разпореждали на
свидетеля да му изтегли пари. Свидетелят допълва, че много често се е случвало лично да му
тегли пари в порядъка от 100-200 евро, както и да му дава лични пари. Споделя, че с Х. С. са
работили заедно на много обекти, в това число и през 2023г. /без месец май/, като на някои
от обектите ответникът бил бригадир. Допълва, че работата им се изразявала в почистване и
боядисване на обекти след настъпили събития като наводнения и пожари. Свидетелят
посочва, че полагал труд по трудов договор с „Голдън Никол“ ООД само в Италия, тъй като
дружеството било подизпълнител на италианска фирма, че възнаграждението си получавал
по банков път след приключването на съответния обект спрямо постигнатата уговорка в
договора, като същевременно с това получавал и пари за гориво или самолетни билети.
Отбелязва, че не е получавал допълнителни суми за работата си извън страната, както и че
през месец февруари не са му предлагани аванси за юни и юли, като сочи, че това не било и
възможно предвид невъзможността да се узнае предварително дали ще има такава работа.
Съдът при преценка на тези показания, съобразявайки чл. 172 ГПК и възможната
заинтересованост на свидетеля, който е служител на ответника по обратния иск, кредитира
същите като достоверни с оглед на всички данни по делото. Показанията са ясни,
последователни и логически свързани, като възпроизвеждат преки впечатления на свидетеля
относно уговорките, предмет на индивидуалния му трудов договор, характера и
организацията на работа в дружеството и не се намери противоречие в тях със събраните
останали доказателства.
По делото е разпитан и Костадин Костадинов – общ работник в „Голдън Никол“
ЕООД от февруари 2023г. От неговите показания се установява, че на първия си работен ден,
бил на обект в Италия заедно с Х. С., който му споделил, че са му преведени авансово 6 000
лв., които според уговорка следвало всеки месец да му се удържат от възнаграждението. Не
може да посочи месецът, в който са преведени паричните суми, нито начинът, по който са
предадени, като предполага, че е по банков път. Излага, че в зависимост от конкретния обект
се прави уговорка за заплащането – 8 евро час и 30 евро храна за ден, като заплатите били
превеждани в края на месеца, а храната била предоставяна всеки ден на ръка. Сочи, че
ответникът му е казвал за различни суми, чиито размери не си спомня. Споделя, че е
работил с Х. С. на три обекта – във фабрика след наводнение, на вила в планината, в която
имало сняг. Съдът при преценка на тези показания, съобразявайки чл. 172 ГПК и
възможната заинтересованост на свидетеля, който е служител на ответника по обратния иск,
намира следното: На първо място, не могат да бъдат възприети доводите на ищеца за
тяхната недопустимост, тъй като същите са насочени за доказване на обстоятелствата, на
3
които ответникът основава своята защитна теза за липса на договор за заем, а не за
доказването на договор на стойност над 5 000 лв. Отделно от това, както беше изяснено от
фактическа страна в първото открито съдебно заседание, ответната страна твърди 3 бр.
договора за изработка на стойност под 5 000лв, поради което и съдът счете събирането на
гласни доказателства за допустимо, по аргумент от чл.164 ГПК. По същество, показанията не
могат да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като се характеризират с вътрешна
противоречивост – първоначално свидетелят излага, че е бил в Италия с ответника, след
това упоменава, че не помни месец, когато това се е случило, нито начин, по който сумата е
била предадена. В частта, възпроизвеждаща данни за получената от С. сума, съдът не дава
вяра на показанията, доколкото свидетелят не е пряк очевидец на уговорките между С. и
дружеството Голдън Никол или К. Д., а само преразказва какво е чул и разбрал от самия
ответник. Единствено в частта относно изпълняваната работа показанията могат да бъдат
кредитирани, тъй като съответстват с показанията на свидетеля Зебеков.
Във връзка с извършеното от ответника оспорване, че не е получил процесните
парични средства, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Р. Р. С.. Последната съдът цени като обективна, обоснована, пълна
и мотивирана. Според представеното експертно заключение на 17.02.2023г. по банкова
сметка в „Уникредит Булбанк“ с титуляр Х. С. е постъпила сума в размер на 6 000 лв. с
основание на превода „ZAEM” с наредител К. С. Д., като банковата сметка е била заверена
със съответната сума. Установява се, че ответникът не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за
2023г., която декларация се подава от физически лица при получен доход, различен от доход
по трудови правоотношения. Констатирани са по банковата сметка на ответника в „Банка
ДСК“ АД получени преводи с наредители К. С. Д. и „Голдън Никол“ ООД в общ размер на
3 852,50 лв. за периода от 16.02.2023г. до 03.09.2023г., като основанията за преводите са
„аванс”, „Заплата” и един превод, лично от К. Д., нареден на 21.7.2023г., с вписано
основание „заем”.
С определение по делото, СРС задължи дружество „Голдън Никол” ООД да
представи по делото трудово досие на Х. С., като процесуалният представител на
управителя на дружеството К. Д. посочи на съда в о.с.з. , че документите са се намирали в
офис в България, до който офис Д. няма достъп, поради което същите не могат да се
представят на съда. Представена е по делото справка от НОИ, че за период от 1.12.2022г. до
31.12.2023г. Х. С. е осигуряван по трудово правоотношение от „Голдън Никол” ООД, а пред
м.12.2023г. и от дружество „М Джи Комерс” ЕООД.
От представените по делото, в превод от италиански език, документи,
съставляващи извлечения от осигурителна система е видно, че дружество „Пер” СПА, е
заплащало възнаграждение и е внасяло осигуровки на С., по правоотношение, възникнало
на 23.5.2023г. по срочен трудов договор, като справката е за месеците май и юни 2023г.
Видно от постъпилата от кредитната институция справка за движение по сметка при „Банка
ДСК“ АД, сметката е открита през 4.2023г., на 3.5.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е
наредило превод от 60 лева, с това посочено основание, наредени са няколко парични
4
превода от италианско дружество, на 9.6.2023г., дружество „Голдън Никол” ООД е нареден
превод „аванс м.4.”, на 16.6.2023г. италианско дружество Пер е наредило сумата 846,73 лева,
на 19.6.2023г.- дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с основание „превод” от
682,50 лева, на 13.7.2023г- италианско дружество Пер е наредило сумата 3180,13 лева, на
18.7.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с основание „превод” от 200
лева, на 2.8.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с основание „аванс
юли” от 500лева, на 7.8.2023г. италианско дружество Пер е наредило сумата 2732,36 лева, на
22.8.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с основание „превод” от
300лева, на 29.8.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с основание
„заплата” от 390лева и на 31.8.2023г. дружество „Голдън Никол” ООД е наредило превод с
основание „превод” от 200лева.
Съотнесено със справката от НОИ, за период от м.12.2022г до м.5.2023г.,
ответникът С. е осигуряван по трудово правоотношение с дружество „Голдън Никол” ООД
върху сумата 710 лева за 12.2022г., 780 лева за останалите месеци, 400 лева за месеците 6. И
7.2023г., 0 лева за 8.и 9.2023г., 780 лева за 10.2023г. и 354,55 лева за м.11.2023г.
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен
с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор заем за послужване, е необходимо
страните да постигнат съгласие за: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и
ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на
договора заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното
предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено. При оспорване на иска
ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи възраженията си - че
средствата са предадени на друго основание, че задължението е изпълнено, съответно че
договорната връзка страда от определен порок и т.н. /в този смисъл Решение № 546/2010г.
по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 20/2011г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 317/2015г. по гр. д. № 1238/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 160 от
02.11.2018г. по гр. д. № 5077/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 240 от 26.10.2016г. по гр. д.
№ 922/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 108/25.02.2025г. по гр. д. № 5275/2023г. на ВКС, III
г.о./. Следва да се има предвид, че задължението на ответника да установи своите
възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава ищеца от задължението
да докаже основанието на иска си.
От изготвеното експертно заключение се установява, че на 17.02.2023г. по
банковата сметка на Х. С. е постъпила парична сума в размер на 6 000 лв. от К. Д., като
5
сметката му е заверена със съответната стойност. Предвид това обстоятелство и реалния
характер на договора за заем, следва да се счита, че в обективната действителност се е
проявил първият елемент от фактическия състав на договора за заем – предаването на
сумата. Съобразно съдебната практика, обективирана в Решение № 192 от 07.11.2014г. по гр.
д. № 2519/2014г. на ВКС, III г.о, Решение № 274 от 19.12.2013г. по гр. д. № 12852/2012г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 52 от 22.05.2009г. по т.д. № 695/2008г. на ВКС, I т.о., Определение
№ 521 от 18.02.2025г. по к.т. д. № 1485/2024г. на ВКС, II т.о./, когато предаването на
парична сума е установено, но липсват данни на какво основание е осъществено, то не
може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, доколкото при
многообразието на гражданските отношения и прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на
договарянето житейски е възможно предаването на сумата да произтича от всякакъв друг
договорен или извъндоговорен източник на задължения, дори и да представлява изпълнение
на нравствен дълг. В тази връзка, установяването на обстоятелството, че дадени парични
средства са предадени, не освобождава ищеца от задължението да проведе доказване на
основанието, на което са предадени, в настоящия случай че собствеността върху същите е
прехвърлена на другата страна по облигационната връзка със задължението да ги върне
обратно. При внимателен прочит на цитираната практика, е видно, че същата е приложима в
случаите, когато липсват данни за основанието за предаване на сумата, като ВКС приема, че
предаването на парична сума не обосновава задължително извода, че същата е предадена
при уговорката да се върне.
Договорът за заем е неформален договор и за неговата действителност не е
предвидена писмена форма. Такава не е предвидена и за доказване на съществените условия
по договора. Предвид липсата на писмен договор между главните страни, преценката за
естеството на облигационното правоотношение следва да се извърши на основата на
събраните в хода на производството доказателства. Както вече беше изложено, от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от сметката на ищеца е
извършен превод в полза на ответника с основание „ZAEM”.
Установи се, че банковата сметка на ответника е заверена с превод с референция от
16.02.2023г. /лист 5/. По аргумент от чл. 38 ЗПУПС и чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 11 от
Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции
и за използване на платежни инструменти платежното нареждане представлява едностранно
волеизявление на ползвателя на платежни услуги, адресирано до неговия доставчик на
платежни услуги, направено въз основа на сключен помежду им рамков договор. Това
едностранно волеизявление поражда задължение в тежест на доставчика на платежните
услуги да задължи платежната сметка на ползвателя със съответната сума и да завери
другата сметка. Тъй като волеизявлението е едностранно, посоченото в платежното
нареждане зависи единствено и само от волята на ползвателя на платежната услуга.
Доказателственото значение на платежните нареждания се ограничава само до факта на
плащането на сумата, но не и че основанието за това е договор за заем /в този смисъл
Решение № 260293 от 14.05.2024г. по в.гр. д. № 1155/2021г. по описа на СГС; Решение №
6
266 от 13.03.2024г. по в.гр. д. № 1396/2023г. на САС; Определение № 50859 от 21.11.2022г.
по гр. д. № 696/2022г. на ВКС, III г.о./. Поради изложените съображения платежното
нареждане само по себе си не може да послужи за пълно и главно доказване на
обстоятелствата от предмета на спора, а представлява индиция, че между главните страни е
сключена подобна сделка. В потвърждение на изложеното е казаното от свидетеля Зебеков,
който, по нареждане на представителите на дружество „Голдън Никол” ООД, е теглил суми
от фирмената карта, и ги е предоставял на ответника С., при уговорката да му се приспада от
дължимото възнаграждение.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищцата за заемния характер
на правоотношението. От приетото експертно заключение, изготвено въз основа на
извлечение от банковата сметка на Х. С. в „Банка ДСК“, се установява, че на 15.07.2023г. е
постъпила сума в размер на 300 лв. от К. Д. с посочено основание „заем“, което подкрепя
изложеното от свидетеля Зебеков, както и въведеното основание от ищцата, че
неколкократно е давала заеми на Х., каквото изявление направи тя пред съда в първото по
делото о.с.з..
Наличието на сключен договор за заем между главните страни се подкрепя и от
събраните в хода на производството устни доказателства. Посоченият от свидетеля Зебеков
факт, че сам лично е давал лични средства на ответника, за да удовлетвори потребности на
детето си, подкрепя твърдението на ищцата, че сумата е предоставена в заем. Посочените
доказателства, заедно с получения на 15.7.2023г. превод с основание „заем” оборват
защитната теза на ответника, че е получавал авансово възнаграждението си по договори за
изработка, по възлагане на дружеството Голдън Никол ООД. За това правоотношение, по
банковата сметка в Банка ДСК АД са постъпвали преводи с основание „аванс”, „заплата”, и
„превод”, по време, различно от 2.2023г. На собствено основание, предвид установеното с
показанията на свидетелите Костадинов и Зебеков възлагане от дружеството Голдън Никол
ООД – подизпълнител на италианско дружество, заедно с представеното извлечение от НОИ
за период 12.2022г.-11.2023г сочат на извода, че през този период, ответникът С. е бил
назначен на трудово правоотношение при соченото българско дружество. От показанията на
свидетеля Костадинов се установява възлагане на работа по почистване след наводнения,
включително и към 2.2023г., като същият свидетел посочи на съда, че заплатата се
превеждала в края на месеца. Същото обстоятелство се установява от показанията на
свидетеля Зебеков, както и от представените извлечения за платени суми от италианската
фирма – възложител за месеците май и юни 2023г. Следователно, недоказано е твърдението
на ответника С., че на 16.2.2023г. му е преведен аванс за работата и следва да се приеме, че
твърдението на ответника С., че е получил сумата като авансово плащане за възложената
работа са недоказани. Нещо повече, изложеното противоречи с твърдението, което
обосновава обратния иск – за възложени СМР за периода от 19.05.2023г. до 03.09.2023г. ,
свързани с почистване и възстановяване на щети след наводнения и пожари на територията
на Република Италия. Предвид житейски логичното съждение, че през 2.2023г. няма как да
се предположи, че за период 5.2023г.-9.2023г. в Италия ще има наводнения, се налага извод,
7
че С. не е доказал твърденията си за уговорка с представляващата дружеството Голдън
Никол ООД, авансово да му се предостави сумата 6000лева, за работата, която той предстои
да извърши през периода 5.-9.2023г.
Ето защо, СРС намира, че ищцата , с представените преводно нареждане,
установено, че е заверило сметката на ответника С., и посоченото в него основание „заем”,
установява основанието на главния иск, а ответникът не доказа твърдението си, че сумата е
получена на друго основание.
Разпоредбата на чл.240 ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от ищеца, че страните са
постигнали съгласие затова кога следва сумата, предмет на договорите за заем. Сочената от
съда разпоредба въвежда диспозитивното правило за начало на забавата на длъжника –
заемател, или съгласно разпоредбата на чл.240,ал.4 ЗЗД, заемателят изпада в забава с
последиците от нея, включително и дължи лихва за забава, от изтичане на един месец от
получаване на покана за връщане на сумата. Разпоредбата е диспозитивна, защото, първо,
страните по договора за заем, могат да уговорят падеж на задължението, в който случай, с
изтичане на срока и настъпване на падежа, длъжникът изпада в забава, и второ, защото в
поканата за плащане, необходима при липса на уговорен срок за връщане на дадената в заем
сума, може да е посочен различен от предвидения законов едномесечен срок от връчването
на сумата, за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното, и липса на ангажирани доказателства по делото, че преди
предявяване на иска, К. Д. е поканила ответника да върне сумата, предявяването на иска се
счита за първа покана, поради което същият е основателен и следва да се уважи, заедно със
законната лихва , дължима след един месец от предявяване на иска, на основание
цитираната по – горе разпоредба на чл.240,ал.4 ЗЗД.
При уважаване на първоначално предявения иск, се сбъдва вътрешно –
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск. Претенцията на Х. С. против
Голдън Никол ООД се основава на твърденията за възлагане, от страна на това дружество,
на СМР по „граждански договор”, извън основното му трудово правоотношение, както
следва: за периода 19.05.2023г.- 08.06.2023г. възстановяване на фабрика във Вигорсо след
наводнение на стойност 3500 лева, за периода 08.06.2023г.- 05.07.2023г. - възстановяване на
магазин в Равена след наводнение на стойност 4000лева, за периода от 05.07.2023г.-
03.09.2023г. възстановяване на фабрика в Конселиче на стойност 4900 лева.
За възлаганията от страна на дружеството се събраха свидетелски показания –
показанията на свидетеля Зебеков и свидетеля Костадинов. И двамата свидетели не сочат
нито тези градове, нито този период. Свидетелят Зебеков сочи, че е работил с *, дърводелна,
8
гаражи до Болоня, къща до Виареджо, апартамент в Милано, но не е бил с Х. С. през
м.5.2023г., а свидетелят Костадинов - за работа около Дженова. Изложеното, ведно с липсата
на други доказателства за мястото на работа, води до неоснователност на исковете, още при
тези твърдения. Нещо повече, не се събраха никакви доказателства за уговорения размер на
възнаграждението за работа за тези три места, посочени по – горе. По делото, от
посочените доказателства – извлечение от НОИ, извлечение от банкова сметка, приета ССЕ,
и показанията на свидетелите, се доказа пълно и главно, че ответникът С. е бил назначен на
трудово правоотношение за период 12.2022г.- 11.2023г. при дружеството Голдън Никол ООД,
и по срочен трудов договор считано от 23.5.2023г., при италианско дружество „Пер Спа”
справката е за месеците май и юни 2023г. От извлечението от банковата сметка в Банка ДСК
АД на С. се установяват преводи от италианското дружество, за месеците юли и август
2023г. , се установява изплащане на възнаграждение за свършената работа / което
възнаграждение, според показанията и на двамата свидетели се установи, че е дължимо,
когато работата се свърши/, както и преводи на работна заплата от страна на Голдън Никол
ООД, включително за посочените месеци, съответни на справката в НОИ и на
осигурителния доход. Не са ангажирани никакви доказателства за твърдението, че дружество
Голдън Никол ООД е възложило на С. работата по посочените по – горе обекти, за
твърдението, че работата е свършена, за твърдението, че уговореното възнаграждение за
свършената работа възлиза на посоченото от ответника С..
Поради изложеното, обратният иск следва да се отхвърли, като недоказан.
Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква
в полза на ищеца по главния иск и ответникът по обратния.
В законоустановения срок от К. Д. е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, в
който са посочени следните разноски: 240 лв. държавна такса за обратния иск и 400 лв.
внесен депозит за особен представител, и сумата 900 лева платено адвокатско
възнаграждение, което й се следва изцяло, които следва да бъдат присъдени в полза на
ответника.
Дружеството „Голдън Никол” ООД, ответник по обратния иск, не е сторило
разноски.
На основание чл.78,ал.6 ГПК, платеното възнаграждение за вещо лице от бюджета
на СРС следва да се възложи на Х. С..
При тези мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. М. С., ЕГН: **********, с адрес: *, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
да заплати на К. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 6 000 лева главница по
сключен между страните устен договор за заем от 16.02.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2024г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски от
9
1140 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва от предявяване на иска – 6.2.2024г. до 5.3.2024г.
Решението по този иск е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника Х. М. С. – дружество Голдън Никол ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Кюстендил, улица Антим Първи, блок 129, вход А,
етаж 1, ап.2, представлявано от управител К. С. Д., чрез особен представител, назначен на
основание чл.29 ГПК от съда, адвокат П. К., САК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. С., ЕГН: **********, с адрес: * против Голдън
Никол ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Кюстендил, улица
Антим Първи, блок 129, вход А, етаж 1, ап.2, представлявано от управител К. С. Д., чрез
особен представител, назначен на основание чл.29 ГПК от съда, адвокат П. К., САК,
обратен иск с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД за заплащане на общата сума 6000лева –
авансово възнаграждение по устни договори за изработка, за периода 19.05.2023г.-
08.06.2023г. при уговорка за пълно плащане за възстановяване на фабрика във Вигорсо след
наводнение на стойност 3500 лева, за периода 08.06.2023г.- 05.07.2023г. - възстановяване на
магазин в Равена след наводнение на стойност 4000лева, за периода от 05.07.2023г.-
03.09.2023г. възстановяване на фабрика в Конселиче на стойност 4900 лева.
ОСЪЖДА Х. М. С., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 528лева възнаграждение за приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10