Решение по дело №419/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано по жалба на С. П. К., с адрес: [населено място], [община], [област], [улица], чрез адв. С. Д. Г., срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ001750-1/02.08.2023г., издаден от орган по местни приходи в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 156/03.10.2023г., издадено от Директор при Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, В ЧАСТТА, с която са установени задължения за данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци, за периода 2018-2022 г. за сумата в общ размер ДНИ 162,74 лева главница и 49,85 лева лихви, както и такса за битови отпадъци в общ размер на 68,69 лева главница и 19,94 лева лихви.

В жалбата се твърди, че акта в частта, относно начислените данъци и такси за недвижим имот в гр. Сливен, местността „Каменка“ № ..., представляващи: данък върху недвижимите имоти в размер на 162,74 лева главница и 49,85 лева лихви, както и такса за битови отпадъци в общ размер на 68,69 лева главница и 19,94 лева лихви, е неправилен. Твърди, че погрешно е била подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, тъй като посоченият имот не е бил собственост на неговия наследодател П. С. К.. Твърди, че наследодателят му не е придобивал собствеността върху този недвижим имот, липсвал акт за собственост или друг документ. При справка в масивите на АГКК на името на П. К. излизал записан имот с идентификатор 67338.410.44, който бил в местността „Руините“, а не в местността „Каменка“, като документ за собственост бил посочен нотариален акт, който обаче бил на друго лице. От данните по преписката били посочени четири различни наименования на местности. Дори ако имал право на ползване, то се погасявало със смъртта на ползвателя. Посочената сума, която била платена през 2017 г. било по погрешка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си адв. А. А. от АК – П. поддържат подадената жалба. Оспорва представените от община Сливен писмени доказателства, а именно: строителното разрешение и декларацията по чл. 14 от 1998 г. Твърди че подписа на декларацията по чл. 14 не е положен от б. на П. К., а относно строителното разрешение оспорва истинността му. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган – Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, лично и чрез представители по пълномощие: А. О., с. с ю. о. в Общинска администрация - Сливен и гл. юриск. Е. М. счита жалбата за неоснователна. Представя и поддържа писмен отговор. Твърди, че процесния недвижим имот се намирал във вилна зона на гр.Сливен, местност която се е наричала „Каменна алча“, а сега „Каменка“, като това било отразено по самата карта по плана на гр. Сливен. Имотът попадал в селищно образувание „Изгрев“ в землището на гр. Сливен, това било Вилна зона по-точно „Ичеренско шосе“. Деклараторът бил декларирал 20 кв.м. сградата, застроена площ, включително и 4 м. ограда. Моли, да бъдат присъдени направени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващият С. П. К. е наследник на П. С. К., б.ж. на гр. Сливен, п. на 09.08.2015 г. (удостоверение за наследници приложено по адм. дело №2643/2023 г. на Административен съд Пловдив л.10). В законоустановения срок, регламентиран в разпоредбата на чл.32 от ЗМДТ не е подадена декларация за придобито наследство от негови наследници. Съгласно приложена по същото дело (л.94-л.101) данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№29095/08.03.1998 г. от П. С. К., същият е декларирал недвижим имот сграда със застроена площ 20 м2 - вила, построена 1979 г. в общински или държавен имота с площ от 1000 м2, в местност „Каменна алча“ № .... Като начин на придобиване е посочено строително разрешение № 885.

Органът по приходите при Община Сливен изискал служебна информация за определяне кръга на наследниците на П. С. К. и получил информация, че единствен наследник е С. П. К., тъй като с. на наследодателя и м. на оспорващия М. И. К. е п. на 19.01.2017 г., а д. на наследодателя и с. на оспорващия С. П. К. е п. на 13.08.2012 г. т.е. преди своя наследодател – л.50.

С декларация Вх.№ **********/09.09.2022 г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, орган по приходите в Община Сливен е образувана служебна партида на база получена служебна информация за наследниците на П. С. К., по реда на чл. 14, ал.6 от ЗМДТ, като С. П. К. е отразен като собственик на недвижим имот представляващ земя и сгради в гр.Сливен м.Каменка № ..., представляващ сграда със застроена площ от 20 кв.м. построена върху държавен имот с площ 1000 кв.м., считано от 31.12.2017 г. (л.46-49)

На 15.03.2017 г. от името на П. С. К. е заплатена сумата от 165 лв. по сметка на Община Сливен, представляващи местни данъци и такси. (л.92-93 от адм. дело №2643/2023 г.) Според представените от Община Сливен квитанции това плащане е отразено за ДНИ и ТБО за периода 2016-2017 г. за имот партиден № 2912015847001. (л.27-42)

Въз основа на данните по декларация Вх.№ **********/09.09.2022 г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е издаден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на С. П. К. № АУ 001750-1/02.08.2023 г., с който са определени задължения на оспорващия за имот партиден № 2912015847001 в гр.Сливен м.Каменка № ..., земя и сграда, за периода 2018-2022 г. в общ размер ДНИ 162,74 лева главница и 49,85 лева лихви, както и ТБО в общ размер на 68,69 лева главница и 19,94 лева лихви. (л.62-64 от адм. дело №2643/2023 г.) Същият е връчен на оспорващия с препоръчана пратка на 07.08.2023 г. (л.65 от адм. дело №2643/2023 г.)

Против Акт за установяване на задължения № АУ 001750-1/02.08.2023 г., С. П. К. подал жалба до Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, която е заведена с вх.№ 1100-4105 от 21.08.2023 г., в която са оспорени задълженията за ДНИ и ТБО, като са изложени мотиви аналогични на тези представени по делото. (л.66-69 от адм. дело №2643/2023 г.) С Решение № НОМ 156 от 03.10.2023 г. на Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден. Решението е връчено на 11.10.2023 г. на оспорващия. (л.83-84 от адм. дело №2643/2023 г.)

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице и.М. З., от чието заключение става ясно, че с разрешение за строеж № 885/14.12.1979 г., издадено от гл. архитект на община Сливен, на П. С. К. е разрешено да построи сезонна постройка съгласно чл.108 ал.7 от ППЗТСУ до 20 м2 по одобрен арх. план в м.“Каменна алча“. В полето за собственост на имота е вписано Удостоверение № 452/14.04.1979 г.

Видно от представен на Протокол на комисията по чл.8 от Наредба № 6 за издирване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи на ОбНС-Сливен, одобрен на 28.11.1979 г., на П. С.. К. (под № 452 в списъка) от гр. Сливен, [жк] бл....вх....ап...., се предоставя земя от 1 дка в м.“Исмен алча“ бл. I п.7 при граници : запад-път, п.5,7 и баир. (л.104 от дело №2643/2023 г.), Вещото лице не открило картен материал, който да илюстрира раздадените парцели земеделска земя за ползване. Няма данни къде точно е попадала местността „Исмен алча“.

Според вещото лице практиката е била да се издават удостоверения на лицата, на които е предоставена земя за ползване, като счита, че вписаното в Разрешение за строеж №885/14.12.1979 г. Удостоверение № 452/14.04.1979 г. е такъв тип удостоверение.

Вещото лице не открило в община Сливен данни ползвателят П. С. К., б.ж. на гр. Сливен да е подавал молба за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху предоставената земя от 1 дка по реда на §4 ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ.

Първият наличен картен материал за територията, където се намира процесният имот, е Кадастрален план от 1989 г. - част XIII. Към плана има регистър, в който са записани данни за имотите (разписен лист). В разписен лист към Кадастрален план от 1989 г. на вилна зона „Изток“, част XIII (л.45 по делото), П. К. е записан като собственик на имот с пл.№6962, овощна градина, без вписани данни за документ за собственост. Имот пл.№6962 граничи на запад с път и е с материализирани имотни граници на север, на запад и на юг. Намира се южно от Ичеренско шосе. В същия разписен лист за имот с пл.№ 6968 е вписано лицето Г. Г. Г., който запис кореспондира с лицето Г. Г. Г. под №457 в списъка на комисията по чл.8 за парцел 11 в м.“Исмен алча“. Според извадка от кадастралния план от 1989 г. дадена на приложение 1 към експертизата, в имота има построена едноетажна сграда с площ около 20 м2, означена като „мж“.

Според Данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ, подадена от П. С. К. с вх.№29095/08.03.1998 г. същият е декларирал недвижим имот земя и сграда в м.“Каменна алча“, в т.ч. масивна ограда с височина 4 м и дължина 5 м. В т.5.1 от декларацията е декларирано, че лицето не е собственик, а ползвател, което кореспондира с обстоятелството, че в община Сливен няма данни ползвателят П. С. К., б.ж. на гр. Сливен да е подавал молба за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху предоставената земя от 1 дка. Декларирана е собственост върху вила 20 м2, изградена през 1979 г., което кореспондира с издаденото Разрешение за строеж № 885/14.12.1979 г.

Според схема на листовете на кадастралния план на Вилна зона Сливен в землището на гр. Сливен, приложена на л.45 по делото, лист/част XIII обхваща територия от местност „Руините/Юрта“. Видно от същата схема е, че местност „Руините“ граничи с местност „Каменка“/“Каменна алча“. Границите на местностите са условно нанесени, без геодезични координати, няма кадастрална основа с трайни топографски граници. При тези обстоятелства според вещото лице е напълно възможно имот, записан в местност „Каменна алча/Каменка“ след изработване на плана за територия с определен по геодезичен начин контур да попадне в съседна местност. Наименованието на местностите с българските им имена и схематичното им разположение е отбелязано и на Схема на околовръстен полигон за създаване на селищно образувание „Изгрев“ на земите по §4 от ПЗР на ЗДПСС в землището на гр.Сливен, одобрено с Решение № 41/29.02.2000 г. на Общински съвет Сливен. Видно от тази схема е, че местностите с техните наименования са отразени схематично, само околовръстният полигон, затварящ контура на СО „Изгрев“ е с характеризиращи го полигонни точки с техните геодезични координати.

Следващият картен материал е План на новообразуваните имоти на м.“Руина“, одобрен със заповед №РД-01-0010/08.01.2002 г. на областен управител на област Сливен. В регистъра към ПНИ на м.“Руина“ за имот с пл.№ 6962 с площ по кадастрален план 1207,13 м2 е записан П. К., по постановление. Данните в регистъра са при изработването на плана - 28.02.2000 г. Извадка от Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него е дадена на приложение 2 към експертизата. Имотът се намира южно от Ичеренско шосе. В имота има построена едноетажна сграда с площ около 20 м2, означена като „мж“.

С решение № 368/20.11.2008 г. на Общински съвет Сливен е одобрен „ПУП- план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Дълбоки дол“ и „Руините“ в селищно образувание „Изгрев“, землище гр. Сливен“. Съгласно одобрения ПУП имотът е с пл.№ 6962 в кв.330. Извадка от ПУП е дадена на приложение 3 към експертизата. В имота има построена едноетажна сграда с площ около 20 м2, означена като „мж“.

Съгласно КККР на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК имот с пл.№ 6962 представлява ПИ с идентификатор 67338.410.44, м. „Руините“, вид собств. частна, вид територия земеделска, НТП Овощна градина, площ 1207 м2, стар номер 2856962. В имота има сграда с идентификатор 67338.410.44.1 с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 24 м2.

В регистъра към КК като собственик е записан П. К., Нотариален акт № 56 том III рег. 834 дело 1058 от 21.07.1971 г., издаден от РС гр.Сливен. Видно от този нот. акт, приложен по делото е, че е съставен за имот в местност „Орта синур“, която се намира северно от Ичеренско шосе, със собственик различен от П. К.. Според вещото лице нотариалният акт е от 1971 г., ако се е отнасял за имота на П. К., то в Разрешение за строеж № 885/14.12.1979 г. като документ за собственост е трябвало да бъде вписан нот.акт, а не Удостоверение № 452/14.04.1979 г.

При направена справка по кадастралния регистър вещото лице установило, че за имот с идентификатор 67338.410.38 е вписан на Г. Г. Г., 1000/1164 м2 от правото на собственост, документ № 457 от 14.04.1979 г. В представения по делото Протокол на комисията по чл.8 от Наредба № 6 за издирване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи на ОбНС- Сливен одобрен на 28.11.1979 г. , под № 457 в списъка е посочено лицето Г. Г. Г. за парцел 11 бл.1 в м.“Исмен алча“. - Имот с идентификатор 67338.410.36 е вписан на Г. Н. К., с 1000/1233 от правото на собственост, документ № 448 от 14.04.1979 г. В представения по делото Протокол на комисията по чл.8 от Наредба №6 за издирване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи на ОбНС- Сливен одобрен на 28.11.1979 г. , под № 448 в списъка е посочено лицето Г. Н. К. за парцел 2 в бл.1 м.“Исмен алча“.

Според вещото лице е видно, че има съвпадение на лица, получили земеделска земя за ползване в бл.1 на местност „Исмен алча“ в землището на гр. Сливен заедно с П. С. К., и отразени в регистъра към действащата кадастрална карта на гр.Сливен с имоти в м.“Руините“, землище гр. Сливен.

От направена справка с Ортофотокарта 2010-2011 г. и Ортофотокарта 2016- 2019 г., достъпни като слоеве на действащата кадастрална карта било видно, че в ПИ е идентификатор 67338.410.44 има сграда на един етаж с керемиден покрив, с площ 24 м2.

От направена справка с Google map карти 2024 г. било видно, че в ПИ с идентификатор 67338.410.44 по КККР има сграда на един етаж с керемиден покрив, с площ по графични данни около 20 м2 - приложение 4.

Община Сливен имала сключени договори от 17.07.2015 г. и от 17.07.2020 г. за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за обществено ползване в община Сливен със срок на действие 60 месеца от сключването им. С приложени по делото заповеди №№ РД-15-2277/28.09.2017 г., РД-15- 2634/18.10.2018 г, РД 15-2492/15.10.2019 г., РД 15-3017/21.10.2020 г., РД15- 1887/18.10.2021 г. на кмета на община Сливен били определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване за съответната година. В тези заповеди селищно образувание „Изгрев“ фигурирало. По делото били приложени месечни фактури и протоколи по цитираните договори.

По делото е изслушана и съдебно-почеркова експертиза изготвена от експерта С. В., от заключението на вещото лице по която става ясно, че подписите положени в графа „Подпис на декларатора“ в данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№29095/08.03.1998 г. са положени от П. С. К..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, изслушаните експертизи и изявленията на страните.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АУЗД е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващия на 11.10.2023 г.., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на МЕУ на 23.10.2023 г., в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК вземането за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. В чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, сред които е и производството по установяване на задължение за данък върху недвижимите имоти като вид местен данък и таксата битови отпадъци, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП. Това означава, че при обжалването на АУЗД за ДНО и ТБО по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община, който в конкретния случай се е произнесъл по жалбата срещу АУЗД.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма. АУЗД е издаден от служител при общинската администрация – инспектор в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен – орган по приходите, надлежно оправомощено със заповед № РД15-897 от 15.05.2023 г. на Кмета на Община Сливен (л.105-106 от адм. дело №2643/2023 г.), на основание чл. 107 от ДОПК, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) материална компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО на С. П. К. относно недвижим имот представляващ земя и сгради в гр.Сливен м.Каменка № ..., представляващ сграда със застроена площ от 20 кв.м. построена върху държавен имот с площ 1000 кв.м, за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 202 г. в общ размер ДНИ 162,74 лева главница и 49,85 лева лихви, както и такса за битови отпадъци в общ размер на 68,69 лева главница и 19,94 лева лихви. Актът е издаден в писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на задължение по декларация № АУ 001750-1/02.08.2023 г., е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължение, размера на което е установен въз основа на служебно подадена декларация изготвена въз основа на подадена от наследодателя на задълженото лице декларация.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл. 11 ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно ал.2 на същия текст собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица – собствениците, респективно ползвателите, на облагаеми с данък недвижими имоти.

Основният спор по делото е дали жалбоподателя е собственик на сградата в процесния недвижим имот и като такъв е задължено лице за процесните ДНИ и ТБО.

От доказателствата по делото е видно, че процесният недвижим имот представлява ПИ с идентификатор 67338.410.44, м. „Руините“, вид собств. частна, вид територия земеделска, НТП Овощна градина, площ 1207 м2, стар номер 2856962. В имота има сграда с идентификатор 67338.410.44.1 с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 24 м2. В регистъра към КК като собственик е записан П. К., но неправилно като основание е записан Нотариален акт № 56 том III рег. 834 дело 1058 от 21.07.1971 г., който касае друг имот и собственик.

Според събраните по делото доказателства, теренът върху който е построена декларираната от наследодателя на оспорващия сграда, е предоставен за ползване на П. К. с Протокол на комисията по чл.8 от Наредба № 6 за издирване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи на ОбНС-Сливен, одобрен на 28.11.1979 г. Сградата е построена въз основа на разрешение за строеж № 885/14.12.1979 г., издадено от гл. архитект на община Сливен, с което на П. С. К. е разрешено да построи сезонна постройка съгласно чл.108 ал.7 от ППЗТСУ до 20 м2 по одобрен арх. план в м.“Каменна алча“.

Съгласно § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява. С § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината в определените ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове. Когато ползвателите не реализират тази възможност, съгласно § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени, отношенията се уреждат от § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер, определен от Министерския съвет (ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с ДВ, бр. 98/1997 г.). В същия смисъл е и §30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.). С изменението на § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр. 99/2002 г.), изискването за заплащане на такса е отпаднало и се предвижда сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана за новообразуваните имоти по § 4к, да се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Видно, че с тази нормативна уредба е създадена цялостна процедура, с детайлно предвидени действия, които трябва да бъдат извършени в определени срокове, за уреждане на отношенията между ползвателя и собственика по повод на земята и сградата в имоти, попадащи в терени по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. От анализа на горните разпоредби следва, че когато никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност, и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени, възниква разделна собственост върху земята и сградата, като отношенията се уреждат от чл. 63 и сл. от ЗС – собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята под нея. Именно поради това и нормата на § 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че получената при публичната продан сума се разпределя между собственика на земята и ползвателя според съотношението между стойността на земята и стойността на сградите и подобренията - § 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), съотв. § 31, ал. 6 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999г.). Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината (след сезиране от която и да е от страните) отправя искане до съдия-изпълнителя. Дотогава обаче ползвателят, който е собственик на сградата, има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение – чл. 64 ЗС.

При това законово разрешение следва, че наследодателя на оспорващия е бил собственик на процесната сграда, построена в държавен имот, поради което е бил задължен за ДНИ и ТБО съгласно чл.11 и чл.64 от ЗМДТ. Със с. на П. С. К., б.ж. на гр. Сливен, п. на 09.08.2015 г., е открито неговото наследството съгласно чл.1 от Закона за наследството ЗН) и негов единствен наследник, съобразно представените удостоверения за наследници, е именно оспорващия. Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, като по делото липсва спор, че наследството е прието от С. П. К.. Приемането произвежда действие от откриването на наследството и следователно жалбоподателя се явява собственик на процесния имот, считано от 09.08.2015 г..

Предвид гореизложеното и след като към момента на издаване на АУЗД жалбоподателят е собственик на сграда построена в държавен имот и не са налице обстоятелствата за освобождаването му (в хипотезата на чл. 24 от ЗМДТ) от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчно задължено лице и предвид липсата на документ за заплащане данъка на имота, правилно с оспорения АУЗД е установена неговата дължимост. По делото няма спор между страните относно данъчната оценка на процесния имот и размера на дължимия данък. В случая размерът на ДНИ е съобразен с нормативно установените стойности в Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сливен. Следователно, материалният закон е правилно приложен от органа по приходите при определяне размера на ДНИ върху процесния недвижим имот.

По отношение на определената с оспорения акт такса за битови отпадъци: На основание чл. 62 от ЗМДТ (в относимата за процесните периоди редакция), за 2018 г. таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За периода 2019 г. – 2022 г. Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

По делото липсват данни жалбоподателят да е бил освободен от такса за услугите „сметосъбиране и сметоизвозване", респективно „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“. Безспорно е установено от представените от ответника писмени доказателства, че тази услуга е предоставяна, включително и на територията на СО „Изгрев“.

Относно ТБО за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения", респективно „третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“ за периода 2018-2022 г., дължимостта й е обусловена от поддържането на депо за битови отпадъци. В разглеждания случай по делото е установено, че Община Сливен експлоатира и поддържа депо за битови отпадъци, поради което за процесните имоти и период се дължи ТБО за посочената услуга. (л.150-160 от адм. дело №2643/2023 г.)

Относно услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 2018-2022 г., по делото е установено, че процесния имот се намират в границите на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев“, за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата е била реално извършвана по отношение на обществените територии в населеното място на гр. Сливен. С оглед установените по делото факти за процесния имот се дължи ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за процесните периоди.

В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се определят със заповед на Кмета на общината. От представените по делото заповеди, издадени от Кмета на Община Сливен на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че Общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място на гр. Сливен, Промишлена зона – запад и юг, селищни образувания и вилни зони, курортни местности и места за отдих и населени места, в това число и в района, в който се намира процесния имот, следователно реално са се предоставяли услугите по чл.62 от ЗМДТ.

Установените с оспорения акт задължения за ТБО са установени законосъобразно по основание и размер върху правилно определена облагаема стойност, като техния размер не се оспорва от жалбоподателя. Съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, която разпоредба определя срока за плащане на процесната такса.

По изложените съображения, оспореният акт, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО (главница и лихва), е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

При този изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един адвокат, при материален интерес от 301,22 лв., което възлиза на 400 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозит за вещо лице в размер на 448 лева или общо за сумата от 848 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. К., с адрес: [населено място], [община], [област], [улица], срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ001750-1/02.08.2023г., издаден от орган по местни приходи в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 156/03.10.2023г., издадено от Директор при Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, В ЧАСТТА, с която са установени задължения за данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци, за периода 2018-2022 г. за сумата в общ размер ДНИ 162,74 лева главница и 49,85 лева лихви, както и такса за битови отпадъци в общ размер на 68,69 лева главница и 19,94 лева лихви..

ОСЪЖДА С. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [област], [улица]., да заплати на Община Сливен сумата от 848 лв. (осемстотин четиридесет и осем лева) разноски по делото.

Решението е окончателно съгласно чл.160 ал.7 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.