Решение по дело №1177/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 2в, ал.1, т.1, и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по жалба с характер на искова молба от М. Т. Н. против Адм.съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от ЕКПЧОС, както следва: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди в „максимален размер“.

В жалбата се сочи, че в производства по АНД № 209/2021 г., АНД № 143/2022 г, АНД № 155/2022 г. и КАНД № 620/2022 г. по описа на Адм.съд – Добрич, съдът многократно е нарушил правото на справедлив съдебен процес и други права по Конвенцията, в услуга на различни административни, изпълнителни и съдебни органи, срещу чиито незаконосъобразни актове Н. е подал жалби. Изходите от делата сочели на пристрастност и толерантност на Адм.съд – Добрич към допуснати от различните администрации грешки и нарушения при издаването на актове, което поведение за период от няколко години сочи, че е налице „неписана съдебна практика“. Съдебните актове били постановени на база лично отношение, игнорирайки правилата на доказателствения процес и равнопоставеността на страните в производството, в нарушение на чл. 8 от ЗСВ. По време на производствата Н. се позовавал на норми на Конвенцията, сочил е конкретно нарушение на норми.

В производството по АНД № 209/2021 г. е обжалвано допуснато предварително изпълнение на мярка, наложена от РЗИ – Добрич. Съдът е оставил мярката в сила, поради което Н. е поставен в невъзможност да реализира доходи от трудово възнаграждение до изтичане срока на мярката. След оставяне на мярката в сила, ползвал адвокат, тъй като са игнорирани доводите му в жалбата. Съдът лишил Н. от право да се ползва от налични и предоставени по делото доказателства /записи от телефонни разговори, декларация/, отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства, съдът изразил недоволство от представени доказателства, отказал до допусне свидетел при режим на водене. С решение съдът е обявил акта за законосъобразен, след което решението е отменено от ВАС. Сочи, че са нарушени чл. 6, ал.1, чл. 13, чл.14 от ЕКПЧОС. Въпреки отправени молби за присъждане на направените разходи, не са присъдени 80 лв. представляващи д.т. за образуване на делото пред Адм. съд – Добрич и ВАС. Сочи, че след налагане на ПАМ, Н. е поставен в невъзможност да получава трудово възнаграждение за 9 работни дни, считано от 11.05.2021 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1530 британски лири, при дневна ставка от 170 лири, равняваща се на 3457.80 лв. при среден обменен курс на лирата 2.26 лв., за тези вреди сочи, че ответник е и РЗИ – Добрич.

В производство по АНД № 155/2022 г. жалбите на Н. не били допуснати до съдебен контрол, защото са постановени прекратителни определения, в които е посочено, че обжалваните актове не са административни по смисъла на АПК, отказано е да бъде привлечен по делото обвързания компетентен орган – МОН, в лицето на РУО – Добрич. Допуснати са нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети в размер общо на 70 лв., представляващи три държавни такси. За производството пред ВАС е заплатен хонорар от 400 лв., а Н. е осъден да заплати 200 лв. на община Балчик.

По отношение на АНД № 143/2022 г. по описа на Адм.съд - Добрич, сочи, че е висящо пред ВАС, тъй като решението е обжалвано. Поддържа, че Адм.съд – Добрич е допуснал тежки нарушения, като немотивирано е обърнал доказателствената тежест в процеса, препятства възможността на Н. да докаже твърденията си в жалбата. Съдът не е указал доказателствената тежест на страните в процеса, отказал да поправи протокол от с.з., искането за запазване на звукозаписа до приключване на делото е без произнасяне, при допускането на свидетелски показания съдът приложил ГПК, въпреки специалните норми в АПК, съдът е отменил определение за допускане до разпит на свидетел и не допуска доказателствените искания на Н.. Решението почива на субективни възприятия. Н. бил лишен от възможност да докаже твърденията си в жалбата. Твърди допуснати нарушения на чл. 6, ал.1, чл.13 и чл. 14 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети в общ размер на 110 лв., и адвокатски хонорар в размер на 2200 лв.

В производство по КАНД № 620/2022 г. на Адм.съд - Добрич, съдът е постановил решение, при липса на безпристрастност, тъй като две трети от касационния състав се е произнасял с решения по жалби на Н., които са стигнали до ВАС, като едното дело е отменено, а другото висящо. Решението е постановено в нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС и представлява наложено от съдът „наказание“ за отправени към същия критики и упреци чрез касационни жалби до ВАС. Негативното отношение на магистратите е демонстрирано в горепосочените три дела. По КАНД съдът е потвърдил решението на РС – Балчик, с което е потвърден ЕФ, при явно неправилна квалификация на деянието. Адм.съд – Добрич толерира грешките на администрациите. Решението на районния съд е потвърдено при липса на изискуемата от закона пълнота в доказателствения материал. Допуснати са нарушения на чл. 6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети: платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и наложена глоба в размер на 200 лв.

Прави искане да бъдат присъдени сумите, които е заплащал като държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, в общ размер на 8017.80 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в максимален размер, за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, намеса в личния живот, чувство за безизходица. Поведението на Адм. съд – Добрич и начина на „феодално“ прилагане на закона, без зачитане на съдебната практика, спрямо четири различни по вид и функции държавни органа сочи на това, че в юрисдикцията на същия и в съдебното производство – гражданите и държавните органи не са равнопоставени, на властимащия съдът дава предимство и толерира административен произвол.

В уточняваща молба с.д. № 9294/19.06.2024 г. Н. сочи, че не твърди нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, счита, че е посочил за всяко дело конкретни норми на Конвенцията, които са нарушени, както и че са посочени имуществените вреди по всяко едно от делата. Уточнява, че претендира вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, при осъществяване на правораздавателна дейност на Адм.съд – Добрич по четири дела, като резултат от едно цялостно повтарящо се поведение на органа, спрямо ищеца по различни производства. Счита, че разделянето на иска за неимуществени вреди на четири по-малки такива не би довело до адекватно обезщетение за вреди от цялостното поведение на органа, еднаквото поведение на органа по различните дела, отхвърля необходимостта от посочване на определен размер по конкретно дело, размера на обезщетението трябва да бъде определен от Съда според броя на делата, продължителността на поведението на органа във времето, резултата от инстанционния контрол, броя на нарушените норми, съществуващата практика на ЕСПЧ. Сочи общ размер на претендираните неимуществени вреди – 12 000 лв. Исковия период, за който претендира обезщетенията, с оглед застъпването на делата във времето и висящността на едното, следва да бъде определен за времето от образуване на АД № 209/2021 г. до влизане в сила на решение по КАНД № 620/2022 г.

В уточняваща молба с.д. № 87/4.01.2024 г. Н. сочи, че за иска е без значение дали „черпаното субективно право е закрепено с текст в Конвенцията, Хартата или български закон, поради повторно неизпълнение на задължения и изрични указания на горестоящата инстанция – определение № 1151/17.05.2023 г. на ВКС/ВАС по гр.д. № 1510/2023 г., според което Адм.съд – Варна сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи.“ Н. уточнява, че по адм.д. № 209/2021 г. са нарушени и чл.6, 20, 21, 47 от Хартата и чл.7 и чл.8 от ЗСВ. Уточнява, че в т.14 от исковата молба са посочени доводи и правна квалификация на иска, както и че административния орган РЗИ - Добрич е солидарно отговорен по иска, като привличането на правилните ответници на иска е задължение на съда. Действията на РЗИ и Адм.съд – Добрич попадат под действието на чл. 5 от Конвенцията, както е изрично упоменато в чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Относно АД № 155/2022 г. поддържа, че съществено са нарушени правата съгласно Конвенцията и чл.7 и чл. 47 от Хартата, чл.7, ал.2 от ЗСВ и чл. 127 от АПК. Сочи, че е налице отказ от контрол на административен акт, постановен от община, ответник е и Върховен административен съд. Всички посочени органи отричат приложимост на норми на специален закон, уреждащ обжалването на акта – пряко нарушение на чл. 47 от Хартата. По дело № 143/2022 г. поддържа, че съществено са нарушени норми на Конвенцията, чл.20, чл. 21, чл. 47 от Хартата, чл.7 и чл.8 от ЗСВ. В периода на необосновано изкуствено забавяне на иска и двукратното му обявяване за недопустим, е постановено Решение от ВАС по адм.д. № 11896/2022 г., с което е отменено решението на Адм.съд – Добрич, което сочи, че има нарушени права, както са заявени в исковата молба. Последното оказва пряко влияние върху определянето на правилната правна квалификация на иска и отговорните ответници, дадени са указания с Определение № 1151/2023 г. на ВАС/ВКС. Относно КАНД № 620/2022 г. – счита, че са нарушени норми на Конвенцията, както и чл. 20 и чл. 47 от Хартата, чл. 7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗСВ, нарушено е правото на защита, законът не е приложен точно и еднакво в сравнение с посочена съществуваща съдебна практика, включително с практиката на Адм.съд – Добрич по идентични жалби, от което се извличат твърдения за липса на безпристрастност на състава.

С уточняваща молба с.д. № 3140/5.03.2024 г. сочи, че конкретизирането на отменителния акт е достатъчно условия за допустимостта и редовността на иска, поради СПН относно повдигнатия пред ВАС – спор – за нарушени от ответника права с действията, бездействията и отменените съдебни актове от производства по адм.д. № 209 и 143. Наличието на отменителни актове изначално сочи основателност на искове по ЗОДОВ. Счита, че исковата молба и в уточненията към същата ясно е посочено, че иска е насочен срещу цялостно и повтарящо се във времето поведение на ответника, установено в налични отменителни актове, както и че по отношение на всички производства е сочено нарушение на права по Конвенцията, поради което иска за допустим и редовен. Наличието на два отменителни акта с оглед целта на ЗОДОВ, сочи изначална частична основателност на иска и липса на спор дали обезщетение се дължи или не, без нужда от доказване на последното, което е основание за стартиране на процедура по размяна на книжа.

По повдигнат спор за подсъдност, с Определение № 1151/17.05.2023г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1510/2023г. е прието, че компетентен да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба на М. Н., срещу Адм.С - Добрич, е Административен съд-Варна. Прието е, че твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид чл.52, т.3 от ХОПЕС и чл.6, § 3 ДФЕС, са и част от правото а Европейския съюз, поради което твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ - претендират се неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Адм.съд-Добрич.

Предходни съдебни състави са приели, че исковата молба е нередовна, като след дадени указания към ищеца са констатирали, че Н. не е отстранил нередовностите свързани с изложението на обстоятелствената част на които се основава искът, по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 от АПК и исковата молба е върната. С определения на ВАС, разпорежданията са отменени.

На 22.07.2024 г. е депозирана уточняваща молба с.д. № 10399 от Н., в която сочи, че исковата претенция е насочена и срещу Върховен административен съд, тъй като последния не е изпълнил задълженията си като последна инстанция. Съставът на ВАС разрешава идентични казуси по различен начин.

В с.з. проведено на 17.09.2024 г. ищеца сочи, че от Адм.съд – Добрич и РЗИ претендира сумата от 80 лв. имуществени вреди, представляващи платени д.т. както и 3457.80 лв. вреди в резултат на това, че ищеца не е могъл да работи 9 дни, претендира и 3000 лв. неимуществени вреди. Отделно от това сочи, че за останалите три дела освен посочената претенция за имуществени вреди, претендира и по 3000 лв. неимуществени вреди. В депозирани писмени бележки ищеца излага подробни доводи, като в заключение поддържа, че иска е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен.

Ответникът Адм.съд – Добрич не изразява становище по жалбата.

Ответникът РЗИ – Добрич оспорва исковата молба като неоснователна. В с.з. юрисконсулт Г. счита, че иска е неоснователен и недоказан. В хода на производството не е доказано, че вредите са настъпили от отменения административен акт, липсва и причинно следствена връзка между тях. Ищецът претендира обезщетение за 9 работни дни, в които е можел да получи възнаграждение, но не са ангажирани доказателства за основанието или размерът на възнаграждението, което е трябвало да получи за визирания период. Представени са извлечения от финансови постъпления и осигурителна информация, които не са обвързани с процесния период. Доказателствената тежест е на ищеца. От представена справка от МВР, за регистрирани преминавания през ГКПП е видно, че ищецът е влязъл в България на 12.12.2020 г. и е излязъл на 2.06.2021 г., т.е. половин година той е бил страната, а не във Великобритания. Самия ищец в с.з. е посочил, че се е намирал в страната, поради невъзможност да пътува в чужбина, предвид допълнителните противоепидемични мерки, които са били наложени във Великобритания и изискването за поставяне на ваксини за заминаване там. Липсва пряка и непосредствена връзка между отмененото предписание, издадено от РЗИ – Добрич и пропускането на възможността ищецът да увеличи своето имущество. Относно претендираните 3457.80 лв., твърдените пропуснати ползи следва да се докажат, а не да се предполагат. С решение № 1668/2022 г. РЗИ – Добрич е осъден да заплати сторените по делото разноски от 800 лв., сумата е заплатена на ищеца, претендираната сума от 80 лв. заплатени за д.т. не е претендирана от ищеца, РЗИ – Добрич не следва да отговаря за тази сума. По изложените доводи моли да се отхвърли исковата претенция, ведно с акцесорния иск за лихви.

Ответникът – Върховен административен съд, в депозиран писмен отговор поддържа, че в исковата молба не съдържа индивидуализация на спорния предмет, чрез посочване на основанието на иска, както и петитума. С оглед изложеното, поддържа, че не е налице надлежно сезиране на съда с иск срещу ВАС.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на иска. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установяват особено тежки нарушения на правото на Европейския съюз, който дават основание за ангажирана не отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ. Доказателствата сочат, че ищеца се е възползвал в пълна степен от правото си на достъп до съд. Моли да се отхвърли исковата претенция. Счита, че е недопустимо да се претендират в производство по ЗОДОВ разноски, сторени във водено съдебно производство. Счита, че претенцията за претърпени имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение, не е подкрепена с категорични доказателства, не са ангажирани и доказателства за претендираните неимуществени вреди.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становището на страните, приема за установено следното:

Адм.д. № 209/2021 г. по описа на Адм.съд - Добрич е образувано по жалба на Н. срещу предписание на РЗИ – Добрич за поставяне по 14-дневна карантина, считано от 10.05.2021 г. Н. е отправил искане за спиране на предварителното изпълнение на наложената му с предписанието мярка. С определение № 143/17.05.2021 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за спиране изпълнението на предписанието. Определението е съобщено на Н., като същия не го е обжалвал пред ВАС. С жалбата и уточняваща молба от 17.05.2021 г.е представил множество доказателства. В с.з проведено на 7.06.2021 г. съдът е приел представените писмени доказателства. С нарочни определения са оставени без уважение исканията на Н. за прилагане на веществени доказателства със записи на телефонни разговори, както и изискването на справка от ответника за случаи, в които е отменена карантината, след негативен тест, без уважение е оставено искането за разпит на свидетел. При произнасяне по направените доказателствени искания, съдът е мотивирал определенията си с факта, че част от доказателствените искания не касаят изясняване на спора от фактическа страна, а са свързани със съобщаването на акт, а част от исканията са неотносими към спора. В хода на съдебното производството е установено, че на 07.05.2021 г. на Н. е извършено лабораторно изследване с бърз антигенен тест за COVID-19, който е дал положителен резултат. Резултатите от теста са регистрирани в Единната информационна система за борба с COVID-19. Съгласно записванията в карта за епидемиологично проучване на заразно болен на 10.05.2021 г. инспектор в РЗИ – Добрич е провел телефонен разговор с ищеца, за да го уведоми, че вследствие положителния антигенен тест ще бъде поставен под карантина с начална дата 07.05.2021 г. Н. е съобщил, че е ваксиниран с две дози Астра Зенека, но е отказал да получи и да даде всякаква информация. Издадено е предписание за изолация в домашни условия с изх.№ 03-64500/10.05.2021 г. от директора на РЗИ – Добрич, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и заповед № РД-01-610/ 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването Н. е поставен в 10 – дневна домашна изолация, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. Предписанието е обосновано с положителния резултат за COVID-19 от 07.05.2021 г. В същия ден е проведен втори телефонен разговор с жалбоподателя, по време на който му е съобщено, че ще бъде под 14 –дневна карантина. На 13.05.2021 г. на Н. е направен втори бърз антигенен тест, който е дал отрицателен резултат. Н. имал две дози от ваксината Астра Зенека. Първата доза е поставена на 22.02.2021 г., а втората - на 04.05.2021 г. В хода на производството Н. е заплатил 10 лв. д.т. за образуване на делото и 400 лв. адвокатско възнаграждение. По делото не е представен списък с разноски. С решение № 258/21.07.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на Н., срещу предписанието за изолация. Приел е, че предписанието е издадено от материалнокомпетентен орган, в предвидената от закона форма. В акта са посочени фактически и правни основания за издаването му, липсват съществени процесуални нарушения и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението на Адм.съд – Добрич е обжалвано пред ВАС. С решение № 1668/2022 г., постановено по адм.д. № 9603/2021 г. решението на Адм.съд – Добрич е отменено, отменена е и предписанието за изолация в домашни условия. ВАС е приел, че на 7.05.2021 г. във връзка с пътуване до В. Н. е посетил лаборатория за извършване на бърз антигенен тест за Ковид-19, резултатът от който бил положителен. Предписанието е издадено в нарушение на чл. 61, ал.1 т.4 от ЗЗ и заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., тъй като не е налице изготвено предложение от лекуващ лекар до директора на РЗИ – Добрич и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, не са ангажирани писмени доказателства извън предоставения резултат от изследване и извадка от системата за борба с Ковид-19, като единствено основание за поставянето под изолация на Н. е послужило вписването на лицето в НИС за положителен антигенен тест. Липсва преглед от лекар. Положителния резултат от тест не представлява диагноза, а основание за такава. Наличието на положителен и в последствие отрицателен тест, установяващи взаимно изключващи се факти във връзка със здравния статус на лицето, налага извод, че директорът на РЗИ – Добрич, не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни фактите. В хода на производството ред ВАС е депозирано становище от 31.01.2022 г. от адв. С., пълномощник на Н., в което е направил искане за присъждане на сторените разходи за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представена е и молба от адв. С., в която е посочено, че е списък с разноски, в която се претендира сумата от 400 лв. Претендираната сума е присъдена на Н.. Депозирана е молба от Н. за изменение на решението в частта на разноските, с искане съдът да присъди и сумата от 410 лв. сторени разноски пред първата инстанция и 70 лв. д.т. заплатена по сметка на ВАС. С определение № 3385/2022 г., постановено по адм.д. № 9603/2021 г. по описа на ВАС е изменено решение № 1668/2022 г., като РЗИ – Добрич е осъдена да заплати сумата от 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. От жалбоподателя не депозирана последваща молба за изменение или допълване на определение № 3385/11.04.2022 г.

Адм.д. № 143/2022 г. по описа на Адм.съд – Добрич е образувано по жалба на Н. срещу Решение № 83/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което e установена дискриминация, извършена от Н., под формата на „тормоз“ по см. на § 1, т.1 от ЗЗДискр по признак „сексуална ориентация“ по см. на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал.1 от с.з. по отношение на заинтересована страна; наложена е глоба в размер на 500 лв.; дадено е предписание на жалбоподателя, на основание чл.47, т.4 т ЗЗДискр да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. В хода на производството съдът приел, че Н. и заинтересованото лице са родители на малолетно дете. От приложената справка от деловодната система на АС - Добрич е видно, че с разпореждане за насрочване на делото е указано на Н., че е негова доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които се основават възраженията в жалбата. В хода на производството Н. е депозирал молба с искане за поправка на протокол, която е оставена без уважение. С решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. срещу Решение № 83/2022 г. С решение, постановено по адм.д. № 11896/2022 г. по описа на ВАС, решението на Адм.съд - Добрич е отменено, касационната инстанция е приела, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Н.. След връщане на делото, е образувано адм.д. № 600/2023 г. по описа на Адм.съд - Добрич. С решение № 564/2024 г. е отменено Решение № 83/10.02.2022 г. на КЗД, съдът е присъдил на Н. сторените по делото разноски. Решението на АС - Добрич е обжалвано пред ВАС, образувано е адм.д. №.7401/2024 г., насрочено за м.01.2025 г., не е налице постановен окончателен съдебен акт.

Адм.д. №155/2022 г. по описа на Адм.съд - Добрич е образувано по жалба на Н., против решение № 001/24.02.2023 г. на кмета на община Балчик и удостоверение за преместване в друга детска градина. В удостоверението се съдържат данни за дата на раждане, ЕГН на детето М., както и че същото е посещавало четвърта група от 15.09.2021 г. до 26.01.2922 г. и е записано в Книга за подлежащите на задължително обучение деца. Жалбата на Н. е оставена без движение с разпореждане от 21.03.2022 г. На 22.03.2022 г. Н. е депозирал уточняваща молба. С определение от 22.03.2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. против удостоверение за преместване, като е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт. Приел е, че действията от страна на директора не представляват властническо волеизявление на административен орган. С определение, постановено по адм. № 4187/2022 г. по описа на ВАС, определението на Адм.съд - Добрич е оставено в сила. ВАС е приел, че директорът няма властнически правомощия спрямо детската градина, в която законният представител на детето, упражняващ родителските права след развода, иска да го премести. Съгласно чл. 25, ал.2 от наредбата за условията и реда за записване, отписване и преместване на децата в детските градини в община Балчик, единствено изискване за преместването е наличието на заявление от родителите. Прието е, че липсва административно правоотношение и необходимост от властническо волеизявление на директора на детската градина, от която се премества детето. Определението е обжалвано, пред петчленен състав на ВАС, образувано е адм.д. № 8403/2022 г. по описа на ВАС, което с разпореждане от 4.10.2022 г. е прекратено, тъй като частната жалба е подадена против съдебен, акт, който не подлежи на обжалване.

Адм.д. № 620/2022 г. по описа на Адм.съд - Добрич е образувано по жалба на Н., против Решение № 65/20.09.2022 г., постановено по адм.д. № 49/2022 г. на РС - Балчик, с което е потвърден ЕФ № К 5563954, с който на касатора, за нарушение на чл. 21, ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на200 лв., на осн. чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Съдът е приел, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно и с решение № 473/23.12.2023 г. е оставил в сила решението на въззивния съд.

В хода на настоящото производство ищеца е представил от Националната служба за осигурителни вноски и работодатели, Приходна и митническа агенция на Великобритания справка за осигурителен номер. Съгласно представения осигурителен номер за периода 2020-2021 г. Н. има пълна година - самоосигуряване за 53 седмици. Представен е АПВ от 30.05.2022 г., съгласно който на ищеца са възстановени недължимо платени суми за здравно осигуряване за периода от 2013 г. до 2018 г. Съгласно справка от 2024 г. от осигурителното досие на Н. за периода от 2021 до 2024 г. същия има пълна година

От приложена справка от ОДМВР - Добрич е видно, че Н. е напускал многократно страната в периода от 2014 г. до 2023 г. През 2020 г. има 12 излизания и влизания в страната, като последно е влязъл в страната на 12.12.2020 г. Първото излизане за 2021 г. на Н. е на 2.06.2021 г., с влизане на 11.06.2022 г.

По делото е приложено решение № 19/2023 г., постановено по адм.д. № 647/2022 г. на Адм.съд - Добрич, с което е отменено решение на Районен съд - Балчик, с което е потвърден ЕФ за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът е приел, че в ЕФ липсва описание на конкретното нарушение от обективна страна във връзка със сочената за нарушена правна норма.

Представено е решение № 236, постановено по адм.д. № 9445/2022 г. по описа на Адм.съд - София град, с което е отхвърлена жалба против Заповед на Директор на училище, с която на осн. чл. 147 и чл. 148, ал.2 от ЗПУО и чл. 105 от Наредба №10/2016 г. дете е записано в 6 клас. Решението е на Адм.съд - София - град е оставено в сила с решение, постановено по адм.д. № 2352/2023 г.по описа на ВАС.

Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между Н. и адв. К., по силата на който ищеца е упълномощил процесуален представител, да го представлява пред ВАС, във връзка с оспорването на решение по адм.д. № 143/2022 г. по описа на АС - Добрич.

Представена е данъчна декларация от Н. за 2021-2022 г. с печалба от самостоятелна заетост в размер на 24 422 паунда, както и декларация за 2020-2021 г. с печалба от самостоятелна заетост 18 982 паунда. Представена е справка за данъчен месец 12-2021/2022 г. и месец 12-2020/2021 г. Приложено е извлечение от разплащателна сметка на Н. към 17.12.2020 г., както и към 17.07.2021 г., и 17.01.2021 г. Представени са лицензии, издадени на Н., във връзка с упражняваната от него професия.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

С оглед постановените определения на ВАС и неколкократно депозираните уточняващи молби, съдът приема, че исковата молба е допустима.

Исковите претенции са предявени от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведено съдебно производство, от органи в структурата на съдебната власт, са били нарушени, защитени от правото на Европейския съюз, негови права, както и срещу РЗИ - Добрич.

Искът е предявен и срещу пасивно процесуално легитимирани ответници, разполагащи с правосубектност като юридически лица, съобразно изискването на чл. 205, ал. 1 от АПК.

Отговорността на държавите - членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС, е установена в общностното право – в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в практиката на Съда на ЕС (Решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci, Решение от 05.03.1996 г. по съединени дела C 46/93 и C 48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame, Решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler, Решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary и др.) В практиката си СЕС приема, че отговорността по чл. 4, § 3 от ДЕС може да бъдe ангажирана независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е причинило вредите на частноправния субект, като такъв орган би могъл да бъде и съдът, натоварен от държавата с правосъдни функции, когато при осъществяване на правораздавателната си дейност е нарушил правото на ЕС (ПЕС) и от това са настъпили вреди. Този, установен в първичното право на Европейския съюз и развит в практиката на СЕС, принцип е разписан и в чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, според който гражданите и юридическите лица имат право да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. На основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за вреди по чл. 1, ал. 1 от с. з., както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК.

В практиката си СЕС (Решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler) приема, че претендираните по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, но съобразно посоченото решение на СЕС обстоятелството, дали искът е предявен срещу съд, който е действал като окончателна инстанция, трябва да се прецени с оглед основателността на претенцията, но не и при проверката за нейната допустимост. Изискването актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, да е постановен от окончателна съдебна инстанция, е материалноправно условие за уважаване на иска, но не и процесуална предпоставка за допустимост на производството.

В случая с исковата молба се претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, твърди нарушение на чл. 6, ал.1, чл.8, чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС, както и чл.6, чл.7, чл.20, чл. 21, чл.47 от ХОЕС. Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ е приета през 1950 г. Изготвена е в рамките на Съвета на Европа - международна организация, създадена след Втората световна война. Конвенцията има силни механизми за прилагане, предвижда междудържавни и индивидуални жалби, всяко лице, което твърди, че е жертва на нарушение на ЕКПЧ може да подаде жалба срещу държавата. Жалбата се подава пред Европейския съд по правата на човека.

Съгласно разпоредбата на член 6, § 1 изречение първо от ЕКПЧОС всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЕКПЧОС всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на кореспонденцията. Ал. 2 от същата норма предвижда, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустимо, освен в случаите, предвидени в закон

Чл.13 от ЕКПЧОС предвижда, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в конвенцията, са нарушени, трябва да разполага с ефективни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответната национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Нормата на чл. 14 от ЕКПЧОС сочи, че упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия и др.

По отношение твърдяното нарушение на ЕКПЧОС, съдът прецени следното: съгласно чл.6, §2 от ДЕС, Съюзът се присъединява към ЕКПЧ. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така като са определени с Договорите. Съгласно чл.6, §3 ДЕС основните права, които са гарантирани от ЕКПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. За присъединяването на ЕС към ЕКПЧОС, съгласно чл. 218 от ДФЕС, следва да се сключи общо споразумение, каквото не е налице. ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС, а и със Становище 2/13 на пленума на Съда на ЕС от 18.12.2014 г. е прието, че споразумението на присъединяване на ЕК към ЕКПЧОС не е съвместимо с чл.6, §2 от ДЕС, нито с протокол №8 относно чл.6, §2 от ДЕС относно присъединяването на съюза към Конвенцията.

Правото на Съюза предвижда, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичния орган извършил нарушението, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи и отговорност за поправяне на вредите /С-46/93 и С-48/93.

Съгласно Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/- чл.6 - предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност. Текста на чл.7 от ХОЕС гласи, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, не неговото жилище и тайната са неговите съобщения. Нормата на чл. 20 предвижда, че всички хора са равни пред закона, а чл. 21 от ХОПЕС постановява забрана за всяка форма на дискриминация, основана по специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия, сексуална ориентация и др. Чл.47 от ХОПЕС сочи, че всеки чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд, има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляват.

Нормата на чл. 51, §1 от ХОПЕС, ясно сочи, че приложното й поле се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Параграф 2 от текста предвижда, че Хартата не може да доведе до разширяване на приложното поле на правото на Съюза извън установените в Договорите области на компетентност на Съюза.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Ищецът не е посочил нарушена правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца. Оплакванията на ищеца, по адм.д. № 209/2021 г. по описа на Адм.съд - Добрич са свързани с това, че с оставяне в сила на мярката на РЗИ за поставяне под карантина, Н. е поставен в невъзможност да реализира доходи от трудово възнаграждение до изтичане на срока на мярката от 11.05 до 21.05.2021 г. Сочи, че се наложило да ползва адвокат, тъй като доводите му били игнорирани, бил лишен от право да представи доказателства, съдът отказал да допусне до разпит свидетели. По адм.д. № 155/2022 г. твърди, че не е допуснат до съдебен процес, а производството е прекратено, без да бъде привлечен в производството МОН, като определението на Адм.съд - Добрич е оставено в сила от ВАС. По адм.д. № 143/2022 г. твърди допуснати нарушения, съдът не е указал доказателствената тежест на страните в процеса, отказал е да поправи протокол, да запази звукозаписа, не са допуснати доказателствени искания на Н.. По КАНД № 620/2022г. АС - Добрич е постановил решение, при липса на безпристрастност, тъй като две трети от касационния състав се е произнасял с решения по други дела на Н..

Факта, че съдът е отказал събиране на посочени от ищеца доказателства в производствата, не налага извод, че са нарушени правата му, като участник в процеса. Правото на справедлив процес гарантира, че съдът следва всички процедури и третира еднакво страните, така че самият процес да бъде справедлив и ефективен, независимо от решението и резултата. Правото на справедлив процес изисква съдът да бъде установен със закон и съдиите да бъдат независими и безпристрастни. "Установен със закон" означава, че има закон, който обяснява как функционира съдът и кои правила и процедури следва, когато разглежда дело. "Независимост на съдиите" означава, че съдиите следват само закона и не се влияят от никой друг. Освен това "безпристрастността" изисква съдиите да не бъдат лично заинтересовани от изхода на делото или да бъдат предубедени или пристрастни. Правото на справедлив съдебен процес включва редица важни процедурни гаранции, които помагат да се гарантира справедливостта на съдебното производство, а именно: провеждане на публично заседание; разглеждане в разумен срок; равнопоставеност на страните; достъп до адвокат или възможност да се представлявате сами и мотивирано решение. В случая делата са разгледани от съд, който е установен със закон, доколкото същият е регламентиран ЗСВ, а правилата и процедурите за разглеждане на делото са уредени в АПК и ГПК. По делото не се събраха данни, които да отричат независимостта на съдиите, разгледали горепосочените дела, поради което правораздавателна дейност е основана единствено на вътрешното убеждение на съдиите. Не се споделят възраженията за липсата на безпристрастност на съда, основано на разбирането, че част от касационния състав е разглеждал други съдебни производства инициирани от Н.. Съдията е безпристрастен когато е чужд на всякакви други съображения извън закона, при разрешаването на спора. Съдията не може да има вече убеждение и мнение или предварително изразено становище по въпроса, който предстои да бъде разрешен. Личната безпристрастност на съда по принцип се презюмира, освен ако не съществуват доказателства за противното. В случая само по себе си разглеждането на други дела, по които страна е Н. не отрича безпристрастността, тъй като същата се презюмира и липсват конкретни доказателства за противното. Водещо не е, че делата са образувани по жалби на едно и също лице, а създаденото предварително мнение и убеждение, което не се основава на закона. В тази връзка няма пречка да се разглеждат дела на един и същи жалбоподател от един и същи съдия. По тези съображения липсват основания за съмнение в безпристрастието на съдебните състави, поради което това оплакване е неоснователно. Сочените от Н. дела са разгледани публично, с изключение на адм.д. № 155/2022 г., проведени са открити съдебни заседания, дадена е възможност на ищеца за участие в процеса. Уважени са част от доказателствените му искания, като са приети писмени доказателства от съда, т. е. осигурена е възможност за активно участие в процеса. Това, че в хода на част от производствата не са уважени искания по доказателствата на ищеца, не налага извод, че са допуснати твърдените нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение на ВАС, постановено по адм.д. № 9603/2021 г. е прието, че решението на Адм.съд - Добрич е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано, а не че е постановено при непълнота на доказателствата.

Преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди, не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен.

Наведените доводи за негативно отношение на магистратите по делата, по които жалбите на Н. са отхвърлени са декларативни, неподкрепени с доказателства.

От приложените административни дела не се установиха данни за намеса от страна на съдилищата в личния и семеен живот на ищеца или тайната на кореспонденцията му.

В случая Н. се е възползвал от предвидения в закона процесуален ред на защита, като е упражнил правото си на жалба пред касационната инстанция - Адм.съд - Добрич и Върховен административен съд. Съдът приема, че са налице ефективни вътрешноправни средства за защита на правата на гражданите, с предвидения инстанционен контрол на актовете на администрацията.

Настоящия съдебен състав не установи, дискриминационно поведение от страна на ответниците, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия и др, а и ищеца не е посочил признак по който твърди, че е дискриминиран.

Представеното от Н. съдебно решение по адм.д. № 647/2022 г. на Адм.съд - Добрич, с което е отменено решение на РС - Балчик, с което е потвърден ЕФ за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, не налага извод за различно третиране на ищеца, още повече, че производството по КАНД №620/2022 г. касае прилагането на друг материален закон, а и видно от представеното решение, съдът е отменил ЕФ, като е приел, че липсва описание на извършеното нарушение. Сочените от Н. решения по адм.д. № 1278/2023 г. на Адм.съд – Варна и по адм.д. № 2084/2022 г. на Адм.съд – Бургас, не променят горепосочените изводи, а и както вече се посочи в настоящото производство не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт.

Представеното решение, постановено по адм.д. № 9445/2022 г. по описа на Адм.съд - София-град е с предмет оспорване на заповед на директор на училище, с която дете е записано в 6 клас. Соченото решение е с различен предмет, от предмета на адм.д.№ 155/2022 г. по описа на Адм.съд - Добрич. С жалбата Н. е оспорил удостоверение за преместване, а не акт, с който дете е записано в друга детска градина, поради което не е налице идентичност на оспорените актове, не е налице и различно прилагане на закона от страна на Адм.съд - Добрич и ВАС спрямо други съдилища в страната. При недопустимост на жалбата, съдът няма задължение да конституира заинтересовани страни в производството, факта, че МОН не е конституиран като страна по делото не налага извод за нарушение на правата на ищеца. По изложените доводи, съдът не приема твърденията на ищеца за наличие на местно териториално тълкуване на правни норми от Адм.съд - Добрич.

Съдът не установи претърпени вреди от правораздавателна дейност на съда по посочените от ищеца дела на Адм.съд - Добрич, и адм. № 4187/2022 г. по описа на ВАС.

Съгласно чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В тази връзка претенциите на ищеца за присъждане в настоящото производство на адвокатски възнаграждения и др. разноски по горепосочените дела е неоснователна, тъй като ищеца е разполагал с възможност по адм.дела да поиска в законоустановения срок присъждане на разноски или да направи искане за изменение и допълване на решенията в частта на разноските. Съответно, ако страната е пропуснала да претендира разноски в производството, то не е налице възможност в ЗОДОВ за присъждането им.

По отношение на претендираните неимуществени вреди по 3000 лв. за всяко едно от четирите посочени от ищеца дела, съдът приема, че същите са недоказани, като за това ще изложи мотиви по-надолу в решението.

Съдът не констатира и нарушения на чл. 7 и чл. 8 от ЗСВ.

Доколкото исковата претенция е и по чл. 1 от ЗОДОВ /претендират се вреди и от административен орган – РЗИ – Добрич/, съдът прецени следното:

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 1, ал. 1 предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

За да възникне правото на иск за обезщетение в тежест на ищеца е да установи наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение на адм.д. № 209/2021 г. на Адм.съд - Добрич, съдът прецени следното: действително решението на първоинстанционния съд е отменено с решение на ВАС, постановено по адм.д.9603/2021 г., но ищеца не доказа наличието на причинно следствена връзка между претендираното нарушение и настъпилите вреди.

Предмет на оспорване по адм.д. № 209/2021 г. на Адм.съд - Добрич е предписание за изолация в домашни условия с изх.№ 03-64500/10.05.2021 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и заповед № РД-01-610/ 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването Н. е поставен в 10 – дневна домашна изолация, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. Предписанието е обосновано с положителния резултат за COVID-19 от 07.05.2021 г. Жалбата на Н. е отхвърлена. С решение № 1668/2022 г., постановено по адм.д. № 9603/2021 г. решението на Адм.съд – Добрич е отменено, отменено е и предписанието за изолация в домашни условия, т.е. първата предпоставка на закона е налице по арг. от чл. 4 от ЗОДОВ.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 80 лв., представляващи платени две д.т. в размер на 10 лв. и 70 лв., имуществени вреди в размер на 3457.80 лв. представляващи пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение за 9 работни дни, както и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.

По отношение претендираните имуществени вреди в размер на 80 лв., съдът прецени следното: видно от материалите по адм.д. № 9603/2021 г. по описа на ВАС, съдът е осъдил РЗИ - Добрич да заплати сумата от 400 лв. разноски по делото, като с определение № 3385/11.04.2022 г. е изменено решението в частта на разноските и ответника е осъден да заплати сумата от 800 лв. Именно в това производство Н. е имал възможност да претендира и заплащане на внесените от него държавни такси в общ размер от 80 лв., но не е сторил това. Съгласно чл. 8 ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. По изложените доводи претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди в размер на 80 лв. е неоснавателна.

По отношение претендираните имуществени вреди в размер на 3457.80 лв., съдът прецени следното: Н. твърди, че не е могъл да работи 9 дни, период, през който е изпълнявал предписание за изолация. От представените по делото доказателства се установява, че Н. е влязъл в страната на 12.12.2020 г. и първото му напускане е шест месеца по-късно на 2.06.2021 г. Видно от справката ищеца е бил извън страната за цялата 2021 г. - 132 дни общо, макар и да има пълно осигуряване за този период. Действително се установи, че Н. е самоосигуряващо се лице, имащо лиценз за извършване на специализирана дейност, но от ищеца не се ангажираха доказателства, че в периода на действие на отмененото предписание е имал сключен договор, по силата на който е следвало да извършва дейности на територията на Великобритания, поради което претенцията в тази част е недоказана.

По отношение претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът прецени следното: обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. Съдът приема за недоказани релевираните от ищеца проявления на твърдените като претърпени от него неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с осъщественото карантиниране. Действително психо-емоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответниците за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от РЗИ - Добрич, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

По тези причини, исковите претенции за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди предявен срещу Адм.съд - Добрич, ВАС и РЗИ - Добрич, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за лихва върху претендираните суми за обезщетение.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ВАС и на РЗИ - Добрич да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да се бъде определена в размер на по 100 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. Н. искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Адм. Съд - Добрич, Върховен административен съд и РЗИ - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие нарушения на чл. 6, ал.1, чл.8, чл. 13 и чл. 14 от ЕКПЧОС, както и чл.6, чл.7, чл.20, чл. 21, чл.47 от ХОПЕС.

ОСЪЖДА М. Т. Н., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Балчик да заплати на Върховен административен съд сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Т. Н., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Балчик да заплати на РЗИ - Добрич сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването на страните.