РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ямбол, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря И.ка П. Златева
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222300600256 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 260004/ 30.05.2022 г. постановена по НЧХД № 124/
2021 г. по описа на РС – Ямбол подсъдимият И. С. С. с ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в гр.
*********, като родител на малолетната С. И. С., родена на **.**.**** г., ЕГН
**********, не е изпълнил съдебно решение № ***/**.**.**** г. по гр. дело
№ ***/**** г. на Районен съд - Ямбол, влязло в законна сила на **.**.**** г.,
в частта относно личните контакти с детето, поради което и на основание
чл.182 ал.2 и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ“ със
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване два пъти седмично и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. На подсъдимия С. е наложено и наказание „ГЛОБА“ в размер на
2000 лева. Подсъдимият С. е осъден да заплати на частната тъжителка С. А.
Д. направените по делото разноски в размер на 697 лева.
1
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към
нея от подсъдимия И. С. чрез адв. Х. от АК – *****. В тях са изложени
подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваната
присъда като постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Изложени са твърдения, че ЯРС
е извършил превратен фактически и правен анализ на доказателствата и че
наложеното наказание е явно несправедливо предвид чистото съдебно минало
на подс. С., доброто му процесуално поведение и това, че от деянието няма
настъпили вредоносни последици. Твърди се, че с конкретното поведение на
подс. С. обществените отношение, предмет на наказателно правна защита, са
били накърнени в изключително незначителна степен, което обуславя
наличието на малозначителност на въпросното деяние и затова същото не е
престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивникът счита, че неправилно
и незаконосъобразно ЯРС не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК.
Настоява ЯОС да отмени обжалваната Присъда № 260004 от 30.05.2022г.
постановена по НЧХД № 124 по описа за 2021 г. на PC – Ямбол и да признае
подс. И. С. за невиновен, като го оправдае. Алтернативно моли ЯОС да
намали размера на наложеното наказание или да приложи разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 НК.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба и допълнение
към отговора от частния тъжител С. Д. чрез своя повереник – адв. К. от АК –
******. В тях въззиваемата страна е заявила становище за неоснователност на
въззивната жалба и допълнението към нея, като е изложила подробни
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда.
Твърди, че РС – Ямбол е постановил осъдителна присъда след всестранен и
пълен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Иска ЯОС да постанови решение, с което да остави без
уважение въззивната жалба и на основание чл. 336, т. 6 от НПК да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
В о.с.з подсъдимият И. С. се явява лично и с адв. Х.. Адв. Х.
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли ЯОС да отмени обжалваната
присъда като неправилна, необоснована, незаконосъобразна и да признае
подс. С. за невиновен, като респективно го оправдае по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно моли ЯОС, ако приеме, че подс. С. е извършил
2
престъплението, да намали размера на наложеното наказание и да приложи
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК. В личната си защита подс. С. се
присъединява към казаното от адв. Х.. В последната си дума подс. С. моли да
бъде оправдан.
Въззиваемата страна – С. Д. участва в съдебното заседание,
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на жалбата и допълнението
му. Настоява ЯОС да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди атакуваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Страните по делото имат дете от съвместното си съжителство - С.,
родена на **.**.**** година. С Решение № ***/**.**.**** г. по гр.д. №
***/****г. на ЯРС, влязло в законна сила на **.**.****г. е утвърдено
постигнато между С. Д. и И. С. споразумение, по силата на което
упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете С. С.
се предоставя на нейната майка С. Д., като местоживеенето на малолетното
дете ще бъде заедно с майката на нейния настоящ адрес; на бащата И. С. се
определя право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 17.00 ч. в неделя, с преспИ.е при
бащата и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на
определеното време ще го връща обратно там, през останалото време бащата
ще има възможност да вижда детето си винаги със знанието и съгласието на
3
майката за това. Със същото решение бащата е осъден да заплаща на С. Д., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете месечна
издръжка в размер на 180 лева с падеж десето число на съответния месец.
Малолетното дете е било отглеждано от майка си - С. Д. до **.**.**** г.,
когато С. С. била предадена доброволно на бащата - И. С.. При И. пътувала и
майката на С. Д. - С. Б., която била с видими наранявания по лицето си и
твърдяла, че са и причинени от дъщеря й, като на **.**.**** г. Б. била
освидетелствана от съдебен лекар.
След няколко дни, при искане от Д. подсъдимият да върне детето
в гр. Пловдив, където двете живеели на квартира, последният отказал да
стори това, спрял да вдига телефона на майката на детето и я блокирал в
социалните мрежи. В резултат на това С. Д., въз основа на Решение №
***/**.**.****г по гр.д. ***/****г. на ЯРС, си извадила изпълнителен лист и с
молба от **.**.**** г. поискала от ДСИ при ЯРС да бъде образувано
изпълнително дело срещу С., като било образувано изп. д. № ***/**** г. на
ЯСИ.
Подсъдимият, от своя страна, подал искова молба до Районен съд
Ямбол за промяна на родителските права по отношение на малолетното дете
С., като било образувано г.д. № ***/**** г. на ЯРС. С Определение по това
дело било допуснато обезпечение на подадения от С. иск чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № ***/**** г. на ЯСИ.
И. С. сезирал и РП – Ямбол с твърдения, че Д. страда от психично
заболяване и има необходимост от настаняването й на задължително лечение.
Прокурорската преписка била изпратена на Районна прокуратура Пловдив по
компетентност. След извършване на проверка на **.**.**** г. РП – Пловдив
отказала да внесе искане за настаняване за лечение на Д..
С. Д., в опитите си да си върне детето, няколкократно посещавала
и гр. Стралджа, в резултат на което взаимоотношения между нея и
подсъдимия и неговите родители се изострили още повече, като се е стигало и
до намесата на органите на реда, които били сезирани многократно. Д. писала
до всички възможни институции в опит да си върне детето. В ЯРС били
образувани две производство по ЗЗДН – г.д. № ****/**** г. и г.д. №
****/**** г. по молба на И. С.. На **.**.**** г. по г.д. № ****/**** г. била
издадена Заповед за незабавна защита, но и двете производства приключили с
4
решения по които исковете по ЗЗДН били отхвърлени.
От **.**.**** г. чрез съдействието на ДСП Ямбол били
организирани периодични срещи между майката и детето С. в ЦОП Стралджа
в присъствието на социален работник, като на **.**.**** г. по време на среща,
С. била изведена от майка извън територията на центъра и доведена в ДСП
Ямбол. След съвместна среща в ДСП Ямбол, в това число и с представители
на прокуратурата, на майката С. Д. било разрешено да отведе детето със себе
си в гр. Пловдив, като по съвет на адвоката си от **.**.**** г., Д. била
настанена заедно с малолетното си дете - С., в Кризисен център Стара Загора ,
а след това - в Кризисен център в Пловдив.
С Решение от **.**.**** г. по г.д. № ***/**** г. на ЯРС,
родителските права върху малолетното дете С. били предоставени на неговия
баща И. С..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС се присъединява към умозаключението на първостепенния
съд, че описаната фактическа обстановка следва да се базира на: отчасти на
показанията на свидетелите Р. В., М. А. и С. Р. и на приложените по делото
писмени доказателства: Постановление на РП – Пловдив за отказ да се внесе
искане за задължително настаняване на лечение, Постановление на ЯРП за
отказ да се образува наказателно производство - 3 бр., писмо до С. Д. от
Омбудсмана на Република България, писмо на ДА"Закрила на детето до ДСП
Ямбол с копие до С. Д. - 2бр, писмо до С. Д. от Администрацията на
Президента на Република България, писмо до С. Д. от РДСП Ямбол, писмо до
С. Д. от ДА"ЗД" прокурорски преписки №№ ****/** г.; ****/** г., ****/** г.,
****/** г. Постановление на ЯРП от **.**.** г., СМУ № ***.**/** г., Заповед
№ **/** г. по г.д. ****/** г., Определение №1***/**.**.** г. по г.д.****/** г.,
СМУ ***/** г., Служебна бележка от Община Стралджа, Протокол от
проведени срещи между детето С. С. и С. Д., протокол за предупреждение,
Определение № ****/**.**.**** г. по г.д. ***/** г. , Обезпечителна заповед
от **.**.** г., Писмо ДСП Пловдив, Доклад ДСП Ст. Загора, направление за
ползване на социални услуги ДСП Ст. Загора, План за действие ДСП Ст.
Загора, договор КЦ -***/**.**.** г., Договор за предоставяне на социална
услуга, заключителен доклад „Асоциация Анимус" Община Пловдив
5
Становище относно психическия статус на С. Д., Анекс към договор за
ползване на социална услуга, Решение № ******/**.**.** г. по г.д. ***/** на
ЯРС, въззивна жалба, Решение № *** по г.д. ****/** г., Решение №
***/**.**.** г. по г.д. ****/** г., гр.д. № ***/** г. на ЯРС, изп.д. №***/** г. на
ЯСИ, справка за съдимост.
Всички доказателствата, кредитирани и от първата инстанция и от
настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подс. И. С. е извършил от обективна
и субективна страна престъплението, предмет на обвинението, за това, че в
периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в гр. Стралджа, като родител на
малолетната С. И. С., родена на **.**.**** г., ЕГН **********, не е изпълнил
съдебно решение № ***/**.**.**** г. по гр. дело № ***/**** г. на Районен
съд - Ямбол, влязло в законна сила на **.**.**** г., в частта относно личните
контакти с детето – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото
доказателства, може да се направи категоричен извод, че подс. И. С. е
извършил от обективна и субективна страна описаното в обвинителния акт
действие.
Въззивният съд се солидаризира с ЯРС, че авторството на
деянието се установява по безспорен начин от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства. Правилно районният съд е съобразил, че в
случая е налице особен субект на престъплението, тъй като подсъдимият има
качеството на родител на малолетното дете С. и като такъв, същият е бил
запознат със съдебно решение № ***/**.**.**** г. постановено по г.д. №
***/**** г. по описа на ЯРС, доколкото с него е утвърдена постигната между
родителите спогодба, досежно упражняването на родителските права,
личните контакти и издръжката на малолетното дете - С.. Констатацията на
съда, че С. не е изпълнил свое задължени да върне малолетното дете в дома
6
при майка му в гр. Пловдив, въпреки уредените с постановеното съдебно
решение взаимоотношение, е вярна. ЯОС се присъединява към извода на
ЯРС, че обстоятелството, че през процесния период е била издадена
Обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изп.д. № ***/**** г. на
ЯСИ означава единствено, че за определен период от време, докато действа
заповедта, е спряна възможността да се търси изпълнение на решението по
принудителен ред, но това не означава , че подсъдимият е освободен от
задължението си да изпълни решението на съда, тъй като правилото е, че
съдебните решения подлежат на доброволно изпълнение, а на принудително
изпълнение - при отказ на някоя от страните да ги изпълни доброволно. Към
момента на действие на обезпечителната заповед съдебното решение е било в
сила и е изисквало изпълнението му от страните, докато взаимоотношенията
между тях не бъдат уредени по друг начин с нов влязъл в сила съдебен акт.
Правилно е посочил съдът, че такова ново преуреждане на упражняване на
родителските права и правото на лични контакти с малолетното дете С. през
процесния период от време не е налице, поради което С. е бил длъжен да
съобразява поведението си с Решение № ***/**.**.**** г. по г.д. № ***/****
г. на ЯРС.
При определяне на обстоятелството дали е налице особено тежък
случай на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, ЯОС счита, че съдът е подходил
правилно, приемайки, че не е налице такъв случай, въпреки продължителния
период от време и крехката възраст на детето, предвид фактите, че
подсъдимият се е грижил добре за детето, докато последното е било при него,
за което свидетелстват всички доклади на ДСП Ямбол и е спазвал
установените в ЦОП Стралджа часове за контакти на детето с неговата майка,
като ежеседмично е водил С. на уговорените срещи.
От субективна страна е верен извода на районния съд, че
престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е знаел за
Решение № ***/**.**.**** г. по г.д. № ***/**** г. на ЯРС и за
взаимоотношенията и условията, които последното урежда относно
упражняването на родителските права спрямо малолетната С., правото на
лични контакти и заплащането на издръжка. Съзнавал е, че с отказът си да
върне детето в гр. Пловдив, в дома на неговата майка, в периода от **.**.****
г. до **.**.**** г. нарушава уредените с решението лични контакти с детето и
пряко е целял настъпването на този резултат.
7
ПО НАКАЗАНИЕТО
Въззованият съд счита, че районния съд, правилно е
квалифицирал деянието като такова по чл. 182, ал. 2 от НК, но
незаконосъобразно не е приложил чл. 78а, ал. 1 от НК, при наличието на
кумулативно предвидените в закона предпоставки за това. По делото е
установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, а видно от събраните по делото
доказателства, той не е причинил имуществени вреди с деянието си. Няма
спор, че разпоредбата на чл. 78а от НК се прилага за
умишлени престъпления, за които в особената част на НК се предвижда
наказание не по-тежко от три години лишаване от свобода. За процесното
престъплението по 182, ал. 2 от НК се предвижда наказание „пробация“ и
„глоба“ от две до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – „лишаване от
свобода“ до шест месеца и „глоба“ от пет хиляди до десет хиляди лева.
Затова ЯОС намира, че са налице всички предпоставки визирани
в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение на подс. И. С., поради
което настоящата инстанция счита, че присъдата на ЯРС следва да бъде
изменена, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му
бъде наложено административно наказание „глоба”. При определяне размера
на административното наказание „глоба”, следва да се отчете наличието
както на отегчаващи отговорността обстоятелства – характера на засегнатите
обществени отношения; продължителния период от време на отрицателно
въздействие върху тях; обстоятелството, че се касае за нарушена връзка
между майка и дете докато детето все още не е навършило една година и
демонстрираното нежелание, от страна на подсъдимия, да постави
интересите на детето над собствените си потребности, но от също и
смекчаващите такива – чистото съдебно минало на подсъдимия; младата му
възраст; добрите грижи, които е полагал за детето докато то е било в дома му
(за което свидетелстват всички доклади на ДСП Ямбол), както и това, че той е
спазвал установените в ЦОП Стралджа часове за контакти на детето с
неговата майка, като е водил детето ежеседмично на уговорените срещи.
Предвид гореизложеното ЯОС счита, че административното наказание
„Глоба” следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите
8
отговорността обстоятелства – под средния размер на наказанието,
предвидено в чл. 78а от НК, а именно в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
Това точно административно наказание въззивният съд намира за
справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в
чл. 36 от НК. Така определеното и отложено от изтърпяване наказание
въззивният съд намира за справедливо, подходящо за постигане на целите,
визирани от законодателя в чл. 36 от НК. То ще допринесе подсъдимият да
преосмисли действията си и да осъзнае, че той явно е възприел погрешен
начин за осъществяване на лични контакти с малолетната С.. Същото, без да
осъществява ненужно по-тежка репресия върху подс. С. е такова, че да не
създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че
корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като съобразява
в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Ето
защо ЯОС счита, че конкретното административно наказание е необходимо и
достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подс. С., така и върху останалите членове на
обществото.
Предвид изложеното атакуваната присъда следва да се измени в
този смисъл.
Водим от горното, на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК
Ямболският окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260004/30.05.2022 г. постановена по НЧХД
№ 124/2021 г. по описа на РС – Ямбол в частта й, в която на подсъдимия И. С.
С. на основание чл. 182, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е наложено наказание
Пробация със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца и наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева, като за извършеното престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК
ОСВОБОЖДАВА подс. И. С. С. от наказателна отговорност и на основание
чл. 78а от НК МУ НАЛАГА административно наказание Глоба в размер на
9
2000.00 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10