№ 55
гр. Сливница, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20231890200656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * и съдебен адрес с. Г., общ. Б., обл. С., ул. „Г.Р.“ № 7, срещу Наказателно
постановление № 23-0344-000208/07.07.2023 г. издадено от А.Т. А. – на длъжност началник
група в ОДМВР С., РУ – Сливница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 174, ал. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а
именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на 27.05.2023
г., в 22.40 часа, в гр. Б., на ул. „Г.Ш.“, като водач на лек автомобил марка „М.”, модел „6“, с
рег. № ***, с посока от гр. Б. към с. Г., управлява л. а. М. 6, с рег. № ***, собственост на Б.
С., ЕГН **********, като при проверката лицето отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, издаден талон
за изследване № 081734 до ФСМП Сливница, където пред медицинско лице отказва да даде
кръвна проба за изследване, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и 15 контролни
точки.
В жалбата са изложени твърдения, че НП е издадено от некомпетентен орган, че
АУАН не е съставян и не е връчван на жалбоподателя, че твърденията, изнесени в АУАН и
НП, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „М.”,
модел „6“, с рег. № *** не отговарят на истината, а също и че не му е връчван талон за
медицинско изследване, като отказът му е бил мотивиран от обстоятелството, че няма
законово изискване пътниците в автомобила да се тестват за употреба на алкохол. Излага
своята версия за случилото се, като твърди, че бившата му съпруга и майка на другото,
возещо се в колата лице – К. С. (син на жалбоподателя) – К. С.а, е управлявала автомобила,
който бил собственост на големия й син – Б. С.. Сочи, че по неизвестни за него причини,
след като били спрени от полицейските служители, които поискали документите за
автомобила и на водача и които били представени от К. С.а, поискали и неговите документи,
1
които той не носел, тъй като не управлявал автомобила и смятал, че не са му нужни. Сочи,
че в нарушение на нормативните изисквания, полицейските служители решили да го отведат
в районното управление за установяване на самоличността му, като пуснали водача – К. С.а
и сина й – К. С., да продължат пътуването си, а жалбоподателя отвели в РУ – Сливница за
съставяне на АУАН за това, че не си носи документите. Сочи, че едва в районното
управление му казали, че трябва да даде кръв, въпреки че въобще не му бил предлаган
дрегер, като той отказал да даде проба за алкохол предвид обстоятелството, че бил пътник в
автомобила. Сочи, че казал на доктора, че това било незаконно и че ще ги съди, но никой не
му обърнал внимание. Сочи, че след като били написани някакви документи, които не му
били дадени да прочете, нито му били връчени екземпляри от тях, го качили в патрулния
автомобил и го върнали в с. Г.. С оглед на горното счита, че не е извършил твърдяното в НП
нарушение, а съставният документ не е годно доказателствено средство, а е съставен с оглед
производството, поР. което се прави искане за прекратяване на производството на основание
чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Сочи се, че преди съставяне а НП АНО не е изпълнил задълженията
си по закон и не е дал възможност на жалбоподателя да възрази срещу акта, а вместо това е
издал НП, което е издадено на база само АУАН, дори и нередовен и необоснован да е той, и
дори и без да има доказателства и да е връчен на нарушителя, с което е приел, че
нарушителят е виновен до доказване на невиновността си, в нарушение на основни
принципи в наказателното право. С оглед на горното, моли за цялостна отмяна на НП, като
претендира и разноски в производството.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа
жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено. Представя подробни писмени бележки (в
допълнение на първоначално представените преди възобновяване хода на съдебното
следствие такива), в които анализира показанията на разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители, като счита, че същите са напълно противоречиви и същевременно
подготвени за целите на процеса. Анализира и представите от АНО писмени доказателства,
като смята, че полицейските служители са нарушили реда за извършване на проверката,
както и че по делото няма доказателства за компетентността на АНО. Моли съдът да отмени
НП и да му присъди разноски, за които по делото са представени доказателства – договор за
правна защита и съдействие.
В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – А.Т.
А. – на длъжност началник група в ОДМВР С., РУ – Сливница, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 14.08.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на
28.08.2023 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поР. което е процесуално
допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят С. К. С., с ЕГН ********** станал правоспособен водач на моторно
превозно средство (МПС) – категория „В“, „АМ“, В1“, на 10.05.1991 г., като на 09.09.2002 г.
получил своето свидетелство за правоуправление. В практиката си като шофьор са му били
налагани 31 броя административни наказания по влезли в сила наказателни постановления и
8 броя административни наказания по влезли в сила фишове за различни нарушения по
ЗДвП.
С Наказателно постановление № АС1749 от 02.09.2009 г. на СДВР, връчено на
2
жалбоподателят С. К. С. на 26.10.2009 г., издадено въз основа на АУАН № S09
119591/10.05.2009 г., на С. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на
20,00 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП, „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС с срок от 12 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказателното
постановление било обжалвано и потвърдено от въззивния съд с Решение № 87 от
18.05.2011 г. по НАХД № 13850/2009 г. по описа на Софийски районен съд, в частта относно
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като с Решение № 4757 от 31.10.2011 г. по КАНД №
5840/2011 г. по описа на Административен съд – С. град, решението на въззивния съд било
потвърдено.
На 06.02.2023 г. жалбоподателят С. К. С. посетил Военномедицинска Академия,
където по повод оплаквания от болки в левия глезен и ходилото след травма – стъпване
накриво, му била извършена рентгенография, вследствие на която се установила фрактура
на левия фибуларун малеол, което от своя страна наложило да се направи гипсова лонгета.
На 20.02.2023 г. жалбоподателят посетил „ДКЦ 12“ ЕООД, където бил прегледан от
свидетеля – д-р К. З., ортопед, който му указал да се върне за контролен преглед след
изтичане на 30-те дни предоставен му болничен поР. временна неработоспособност. За
прегледа на жалбоподателя бил издаден амбулаторен лист № 23051508753D от 20.02.2023 г.
На 06.03.2023 г. жалбоподателят отново посетил д-р З., като му била извършена и
контролна рентгенография, от която се установило, че костите на лява глезенна става не
показват травматични промени, поР. което била свалена и гипсовата имобилизацията. За
прегледа на жалбоподателя бил издаден амбулаторен лист № 000460 от 06.03.2023 г.
На 22.03.2023 г. жалбоподателят отново отишъл на контролен преглед, като в
амбулаторния му лист било отразено като обективно съС.ие „Глезенна става оточна, с
ограничение на движения – след сваляне на гипса. Анталагична походка.“. Бил му издаден и
нов болничен лист за 20 дни. За прегледа на жалбоподателя бил издаден амбулаторен лист №
23081305В825 от 22.03.2023 г.
На 10.04.2023 г. жалбоподателят посетил за последно д-р З., който установил, че
глезенната става е умерено оточна, с ограничени движения, което наложило на
жалбоподателя да бъде издаден болничен лист от ЛКК за срок от още 20 дни, след
ползваните 64 дни. За прегледа на жалбоподателя бил издаден амбулаторен лист №
23100A0877F2 от 10.04.2023 г.
Докато бил в отпуск поР. временна неработоспособност, жалбоподателят
продължавал да работи при работодателя си „***“ ООД, където преди инцидента бил
шофьор, но тъй като не можел да управлява МПС помагал на колегите си, сред които св. А.
Т., като им показвал обектите, където да разтоварват стоките.
На 27.05.2023 г. жалбоподателят С. К. С. посетил заедно с бившата си съпруга –
свидетелката К. И.а С.а, и общия им син – свидетелят К. С. С., празника на гр. Б.. Към 22.30
часа жалбоподателят и свидетелите се отправили към колата си – лек автомобил марка „М.”,
модел „6“, червена на цвят, с рег. № ***, собственост на сина на С.а – Б. С., която била
паркирана в улица след „Булбанк“, в близост до „Фреш Маркет“, намиращ се в центъра на
града, до площада, където се провеждал празникът, като св. С.а отишла първа до автомобила
и привела същия в работен режим, а фаровете му се включили автоматично.
Жалбоподателят се движел по-назад, като същият бил забелязан от св. С. А. на длъжност ст.
инспектор, който бил цивилен полицай и за времето от 15.00 часа до 23.00 часа участвал в
охрана и обезпечение на масово мероприятие в гр. Б., съгласно план рег. № 344р-
6081/26.05.2023 г., утвърден от началника на РУ – Сливница. Свидетелят А. възприел как
мъжът се качва на шофьорското място и понеже се усъмнил, че лицето е употребило
алкохол, тъй като решил, че залита, се обадил на ст. инспектор А. А. – началник група
„Охранителна полиция“ в РУ – Сливница, който бил ръководител на мероприятието, като му
3
казал да изпрати екип да проверят автомобила.
Жалбоподателят потеглил с управлявания от него автомобил към „Булбанк“ в посока
бул. „Европа“, като завил в посока гр. С.. В този момент, въпреки че лекият автомобил бил с
фабрично затъмнени задни стъкла на 70 %, които по принцип не позволявали да се
възприеме полът на лицето, стоящо отзад, св. С. А. възприел, че до водача има и друг мъж, а
на задната седалка, намираща се зад водача, седи жена. След като подал сигнала, свидетелят
видял, че патрулният автомобил на АП 600 е няколко автомобила зад лекия автомобил „М.“,
който се насочил към ул. „Г.Ш.“ в посока с. Г., където бил домът на лицата.
За времето от 19.00 часа на 27.05.2023 г. до 07.00 часа на 28.05.203 г., служебните си
задължения по разпореждане на ППД с рег. № 344р-6099/23 г. изпълнявали свидетелите М.
П. Х. и К. И. К., които били разпределени именно в АП 600, с рег. № ***, на който екип били
предоставени техническо средство за скорост и техническо средство за алкохол ARNA-0160.
Свидетелят К. управлявал патрулния автомобил, а до него на пасажерската седалка седял
свидетелят Х., на длъжност младши автоконтрольор, видно от Акт за встъпване в длъжност
от 20.05.2016 г., който бил оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП съгласно т. 2.1, вр. т. 1.3.2
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Свидетелите се
движели по ул. „Г.Ш.“, когато възприели движещия се пред тях лек автомобил марка „М.”,
модел „6“, червена на цвят, с рег. № ***, като подали светлинен и звуков сигнал на водача
му, за да спре. Жалбоподателят възприел подадения сигнал, като се подчинил на същия и
отбил вдясно пред служебния автомобил на свидетелите К. и Х.. След като спрял,
жалбоподателят слязъл от шофьорската седалка, което било възприето от свидетелите К. и
Х., като с него слезли и свидетелите С. и С.а. Свидетелите К. и Х. поискали документи за
самоличност на водача, както и СУМПС, но последният не ги носел и не могъл да ги
представи. По това време на място пристигнали и св. Б. Д. и старши инспектор А. А. –
началник група „Охранителна полиция“ при РУ – Сливница.
Тъй като свидетелите К. и Х. били последвали управлявания от жалбоподателя
автомобил по сигнал за употреба на алкохол от страна на водача, същите пристъпили към
проверка и на това обстоятелство, като св. М. Х. поканил С. С. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с предоставения им Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNA-0160, но
последният отказал. Отказът му бил възприет и от св. Д., след което той, заедно със старши
инспектор А. А., напуснали мястото.
Предвид необходимостта на нарушителя да бъде издаден и фиш за медицинско
изследване и с оглед обстоятелството, че било нужно да се установи и самоличността на
водача, който не носел документи за самоличност и СУМПС, същият бил отведен от
свидетелите полицейски служители в РУ – Сливница, а свидетелите С.а и С. били
освободени да продължат пътя си. В сградата на РУ – Сливница била извършена проверка
на самоличността на нарушителя, като било установено, че това е жалбоподателят С. К. С., с
ЕГН **********. След установяване самоличността на водача в 23.35 часа, на същия бил
издаден и талон за изследване № 081734, в който било отразено, че при проверка в 22.40
часа на 27.05.2023 г. отказва да бъде изпробван с техническо средство. На водача били
предоставени 45 минути след издаване на талона да се яви във ФСМП – Сливница за даване
на проба за химическо изследване. Жалбоподателят отказал да подпише талона, като отказът
му бил удостоверен с подписа на св. К. К.. Свидетелите полицейски служители придружили
жалбоподателя до ФСМП – Сливница, където в присъствието на медицинско лице –
свидетелят д-р Ю. РА. С., който бил на смяна с медицинската сестра – св. Ц. Х. Д., отказал да
даде кръв за провеждане на химическо изследване, което било надлежно удостоверено в
издадения му фиш за спешна медицинска помощ, който С. също отказал да подпише.
След този отказ водачът бил върнат в сградата на РУ – Сливница, като му били
съставени два АУАН по ЗДвП, единият от които – АУАН Серия GA, акт № 815919 от
27.05.2023 г. за това, че на 27.05.2023 г., в 22.40 часа, в гр. Б., на ул. „Г.Ш.“, като водач на лек
4
автомобил марка „М.”, модел „6“, с рег. № ***, с посока от гр. Б. към с. Г., управлява л. а. М.
6, с рег. № ***, собственост на Б. С., ЕГН **********, като при проверката лицето отказва
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабр. № ARNA-0160, издаден талон за изследване № 081734 до ФСМП Сливница, където
пред медицинско лице отказва да даде кръвна проба за изследване, с което виновно нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, както и да получи препис от същия (видно от
липсата на подписи в гарафата „нарушител“ и под разписката), като отказът му бил
удостоверен от свидетеля К. И. К., който се подписал като свидетел при отказа на
нарушителя „да подпише акта и/или разписката“. На жалбоподателя бил издаден и АУАН по
ЗБЛД, който бил съставен от св. К. К..
При започване на смяната им на свидетелите бил проведен инструктаж, което било
отразено секцията „Характерни случаи“ от Информационна карта за дейността на наряда №
783321 за 27.05.2023 г., където било отразено още, че от наряда е получена боди камера
Сливница М1, а също и че в 22.35 часа е „проверено МПС и лице, съставени 2 АУАН – отказ
по ЗДВП и 1 бр. по ЗБЛД до 01.45 часа“.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка
и правната квалификация, А.Т. А. – на длъжност началник група в ОДМВР С., РУ –
Сливница, издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 23-0344-
000208/07.07.2023 г., с което за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и на основание
същата разпоредба на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2000,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя били отнети и 15 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – АУАН Серия GA акт № 815919 от 27.05.2023 г. (в препис и в оригинал),
докладна записка УРИ 344р-6282/31.05.2023 г. (в препис и в оригинал), докладна записка
УРИ 344р-6191/29.05.2023 г. (в препис и в оригинал), справка АИС „БДС“, талон за
изследване № 08731 от 27.05.2023 г. (в препис и в оригинал), 6 броя стикери (в копие и в
оригинал), фиш за спешна медицинска помощ (в препис и в оригинал), справка за
нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
акт за встъпване в длъжност на свидетеля М. П. Х., Заповед № 8121К-8153/25.07.2018 г. на
министъра на вътрешните работи за преназначаване на А.Т. А., акт за встъпване в длъжност
на А.Т. А., Заповед № 517з-1540/19.05.2016 г. на директора на ОДМВР – С. за
преназначаване на М. П. Х., изследване № 1714 от ВМА, ведно с копие от лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 004018, писмо вх. № 906/14.02.2024 г. от ВМА, ведно с извлечение от
06.02.2023 г. от книга за регистрация на амбулаторно болни, лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 004018, изследване № 1714 и компактдиск, писмо изх. № 1029-21-1287 # 1 от
14.02.2024 г. на ТП на НОИ – С., скрийншот (л. 101), разпечатка на рентгенографии (4
листа), извадка от лична амбулаторна карта на С. С., справка за трудови договори на С. С.,
писмо изх. № 05-58-1/02.04.2024 г. на ЦСМП – С., писмо вх. № 2766/20.05.2024 г., изпратено
от „***“ ООД, писмо изх. № 220/05.08.2024 г. на „ДКЦ 12“ ЕООД, ведно с амбулаторен лист
№ 23051508753D от 20.02.2023 г., амбулаторен лист № 000460 от 06.03.2023 г., амбулаторен
лист № 23081305В825 от 22.03.2023 г. и амбулаторен лист № 23100A0877F2 от 10.04.2023 г.,
писмо изх. № УРИ 433200-55000 от 22.05.2024 г., ведно с приложени справка за
нарушител/водач за жалбоподателя и за св. С.а, писмо вх. № 3454/24.06.2024 г., изпратено от
„ЕРМ Запад“ ЕАД, 2 броя рентгенови снимки, 2 броя снимки от Google Maps, препис от
5
изследване по образна диагностика от 06.03.2023 г., писмо изх. № УРИ 344000-
2512/25.11.2024 г. на РУ – Сливница, ведно с приложени към него месечен график УРИ 344р-
6611/05.06.2023 г., месечен график УРИ 344р-6609/05.06.2023 г., разпореждане УРИ 344р-
6099/26.05.2023 г., опис на дейността, Информационна карта за дейността на наряда №
783321 за 27.05.2023 г., копие на инструктаж за 27.05.2023 г., 2 броя справки-разпечатки от
глобална система за позициониране за сл. автомобил рег. № *** за 27.05.2023 г., план УРИ
344р-6081/26.05.2023 г. и ежедневна ведомост УРИ 344р-10/27.02.2023 г., за дата 27.05.0203
г.; гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М. П. Х., К. И. К., С. Г.
А., К. И. К., К. И.а С.а (частично), К. С. С. (частично), Ю. РА. С., Ц. Х. Д., К. С. З., А. С. Т. и
Б. Емилов Д. (частично), а частично и обясненията на жалбоподателя С. С.; а също и от
способите за събиране ни проверка на доказателства и доказателствени средства –
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е било недопустимо съдът да възобнови хода на
съдебното следствие и да изиска допълнителни доказателства, доколкото възраженията,
направени в първите писмените бележки са били релевирани за пръв път именно там и
съдът е бил в невъзможност да упражни правомощията си по издирване и установяване на
обективната истина, което е въздигнато като основен принцип в наказателния процес – чл.
13 НПК, към който безспорно препраща и ЗАНН, с оглед наказателния характер на
производството. В този смисъл, макар и тежестта на доказване да е възложена на АНО, то
съдът е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина
такава каквато е, а не такава каквато се съдържа в кориците на делото, без значение дали с
това ще подпомогне обвинителната или защитната теза. В настоящия случай съдът е
положил изключително големи процесуални усилия, за да събере всички възможни
доказателства, подкрепящи както обвинителната, така защитната теза и далеч е надхвърлил
обичайната практика по подобен тип дела, като изложената фактическа обстановка е плод
на задълбочен и подробен анализ на всички доказателства и доказателствени средства –
обективни и заинтересовани такива, разгледани в тяхната съвкупност и анализирани на фона
и на заключенията на вещите лица.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
на основание чл. 118, ал. 1 НПК не може да бъде разпитван в качеството на свидетел
актосъставителят М. П. Х.. Разпоредбата на чл. 118 НПК е неприложима спрямо
актосъставителя в съдебната фаза на административно-наказателния процес. Подобна
разпоредба е съществувала и в преди това действалия НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ,
бр. 86/2005 г.) – чл. 93 НПК (отм.). При действието на последната Върховният съд формира
тълкувателна практика, която не е загубила смисъл и към момента и съгласно която „Когато
актът не се оспорва, а се възразява само срещу размера на наказанието, той е доказателство
за извършеното нарушение. Съставеният акт обаче няма презумптивна доказателствена сила.
От това следва, че когато актът се оспорва, съдът е длъжен да събере доказателства за
отразените в него фактически констатации чрез разпита на актосъставителя, свидетеля и др.“
(т. 6 от Постановление № 2/15.12.1978 г. по н. д. № 2/1978 г., Пленум на ВС). Посоченото
Постановление вменява в задължение на съда да разпита актосъставителя. Подобен разпит е
невъзможен в друго качество, освен като свидетел. Предвид това разпитът на
актосъставителя като свидетел пред съда е правомерно и необходимо действие. В същия
смисъл е и Решение № 5435 от 14.10.2020 г. на АдмС – С. по адм. д. № 5748/2020 г., в което е
прието, че ограничението по чл. 118, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН следва да се тълкува
стеснително касателно актосъставителя предвид спецификите на
административнонаказателното производство, в което актосъставителят е лице, което
6
обикновено пряко възприема признаците на извършеното нарушение, т. е. – няма пречка
съставилото АУАН длъжностно лице да бъде разпитано като свидетел в съдебното
производство по обжалване на НП, съставено въз основа на визирания акт. Тук е мястото да
се посочи, че цитираната от адв. Д. разпоредба на чл. 44, т. 2, б. „б“, подбуква „бб“ от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, касае т.нар. „широкообхватен контрол“, когато
се извършват планирани проверки, вкл. на повече от едно ППС, които проверки обхващат
цялостното спазване на законодателството във връзка с осъществяването на движението по
пътищата, а не извършената във връзка подаден сигнал проверка и в този смисъл е
неотносима към конкретния случай.
Следва да се има предвид, че със свидетелски показания могат да бъдат установени
релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и
ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по
чл. 102 НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него
възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поР. което в този смисъл е възможно съдът
да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или
административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото
административнонаказателно производство те не са единственото доказателствено средство
(визират се показанията на свидетелите А., Х., К., а частично и Д. – полицейски служители
към РУ – Сливница), като са събрани и писмени доказателства, които подкрепят изводите на
съда. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото
да описва някои детайли от събитието по различен начин (напр. как свидетелите Х. и К. са
възприели, че водач е бил именно жалбоподателят), според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време (което се
отразява и на повторния разпит на свидетелите), но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да
възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит, е логично възприятията на отделния
свидетел да не са пълни, поР. липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поР. фактора време. В тази насока е Решение
№ 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори – възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост,
изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже
и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
Съдът намира, че свидетелите А., Х. и К. излагат в показанията си не предположения,
а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение. Нито
измислят факти, нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не
излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в
обективната действителност. Показанията им са достоверни във висока степен, доколкото по
делото не се установи каквато и да било заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото, като заявеното от жалбоподателя в дадените от него обяснения в съдебно заседание
от 16.09.2024 г., че имал пререкания с човек от с. Г., който му бил казал „Искаш ли да те
наредя да ти вземат книжката?“, остават напълно голословни и по никакъв начин не биха
7
могли да аргументират недобросъвестност от страна на полицейските служители и
единствено могат да се третират като защитно, а не доказателствено средство, какъвто
именно двойствен характер имат обясненията.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че обясненията на жалбоподателя се
подкрепят единствено от свидетелските показания на свидетелите К. С. и К. С.а, които обаче
са заинтересовани от изхода на делото и чиито показания съдът намира за недостоверни и
неподкрепени от обективния доказателствен материал, каквито са наличните по делото
писмени доказателства и СМЕ. Все пак, съдът даде вяра на показанията на тези свидетели и
обясненията на жалбоподателя в частта, в която заявяват, че на процесната дата са били
заедно, като именно докато са били заедно са били спрени за проверка от полицейските
служители, като на място е пристигнал и втори полицейски автомобил. Съдът възприе
казаното от свидетелите и жалбоподателя и в частта, в която заявяват, че жалбоподателят не
е имал и документи за самоличност – нито лична карта, нито СУМПС, доколкото в
писмените доказателства се съдържат данни, че на жалбоподателя са издадени и още един
АУАН по ЗДвП, като е издаден и акт по ЗБЛД. Обстоятелството, че актът по ЗБЛД не е
приложен по делото е ирелевантно, доколкото той не част от предмета на доказване, но това
не означава, че такъв не е бил издаден. Съдът възприе и казаното от свидетелите и
жалбоподателя, в частта, в която заявяват, че те са слезли веднага, след като са били спрени
със светлинен и звуков сигнал от свидетелите К. и Х., както и че на място се твърдели, че не
жалбоподателят, а св. С.а е управлявала автомобила, което може да е била и целта на
слизането от автомобила преди въобще полицейските служители да ги поканят, каквато
именно е практиката при проверка на пътя. Въпреки това обаче свидетелите Х. и К. са
възприели, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, тъй като именно той е
слязъл от седалката на водача. Това обстоятелство не е възприето докато св. Х. и К. са се
движели зад автомобила, управляван от жалбоподателя, а едва след като е бил спрян и
лицата са слезли от него, в който смисъл възраженията в тази насока са неоснователни.
Действително св. К. има спомен, че те първи са отишли до автомобила на жалбоподателя и
едва след като не е представил документите си, той е слязъл от шофьорската седалка, но
заявеното от този свидетел е в противоречие със заявеното от св. Х., което пък е съответно и
на казаното от свидетелите С. и С.а, като и от самия жалбоподател, а именно, че лицата в
лекия автомобил „М.“ първи са слезли. Същевременно обаче свидетелят Х. е възприел ясно,
макар и от позицията си на пътник в автомобила, от където е обективно възможно да се
види кой от къде слиза, без значение дали е в колата или извън колата, че именно
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Действително при повторния разпит на
свидетелите, спомените им вече са претърпели промени, но не и в частта относно това кой
именно е бил видян да слиза от шофьорската седалка, в което обстоятелство двамата
свидетели нямат съмнения. Показанията на св. Х. от повторния му разпит не са по-подробни
от първия такъв, когато отново заявява кой къде е седял. Той не твърди и не е твърдял, че
към момента на спирането е знаел името на водача, но същото е било установено
впоследствие в РУ – Сливница и в този смисъл при разказа си свидетелят използва именно
неговото име, за да означи кой е бил водачът, а не разказва за лице, което впоследствие е
било установено като С. С.. Безспорно обаче това е същността на тези показания, тъй като е
факт, че към момента на спирането на което и да е лице, рядко полицейските служители
имат данни за самоличността му, но впоследствие при разпита си използват името му, в
случай че същото им е вече известно. Обстоятелството, че на място е възникнал спор кой е
карал не означава, че полицаите не са установили и възприели, че това е било именно
лицето, което впоследствие е било заведено до РУ – Сливница, а означава, че останалите
лица са твърдели, че друг, различен от Стоя С., е карал, но това е останало само твърдение.
Факт е, че свидетелите нямат ясен спомен кое точно е наложило отвеждането на
жалбоподателя в РУ – Сливница, доколкото са били налице поне две причини, които
вероятно се сместват, а именно – за установяване на самоличността му и за съставяне на
8
документи във връзка с отказа му да бъде изпробван за алкохол, а също и за съставяне на
актове за констатираните нарушения. Факт е също така, че съгласно чл. 70, ал. 2 ЗМВР
самоличността на лицето се установява, освен чрез документ за самоличност, каквито са
документите, предвидени в чл. 13 ЗБЛД, също и от сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. При изследване обаче на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗМВР може да се заключи, че
полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при
условията на оперативна самостоятелност – а именно, чрез документите, предвидени в
ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без
документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, като е въпрос на
конкретна преценка, предоставена на полицейските служители, да решат как ще установят
самоличността на лицето (в този смисъл Решение № 11714 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 7975/2015 г., V о., Решение № 11370 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2015 г., V
о.). Действително в случая няма данни за издаване на заповед за задържане, но доколкото
лицето не се противопоставило да бъде заведено в РУ – Сливница няма основание да се
счита, че е било налице задържане, както се твърди в жалбата. Що се отнася до
необходимостта в полицейското управление да му бъде издаден и талон за медицинско
изследване, то следва да се отбележи, че това е било допустимо да бъде сторено едва след
установяване самоличността на водача, поР. което е напълно възможно свидетелите да
смесват основанията, поР. които лицето е било отведено, още повече година и половина след
случая, като това не разколебава достоверността на тези доказателствени средства.
Съгласно чл. 61, ал. 5 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, когато
нарядът се движи с автомобил (какъвто е настоящия случай) или мотоциклет, спирането на
превозните средства се осъществява със стоп палка или с ръка при изравняването с тях или
след изпреварването им, или чрез подаване на специален звуков и/или светлинен сигнал от
служебното превозно средство. Тоест предвидени са различни начини за спиране на
автомобилите, подлежащи на проверка, първият от които е със стоп палка или с ръка при
изравняването с тях или след изпреварването им, а вторият – чрез подаване на специален
звуков и/или светлинен сигнал от служебното превозно средство, както е сторено от св. К. и
Х., в който случай не е необходимо да се изравняват или да изпреварват подлежащия на
проверка автомобил. В този смисъл законосъобразно е било извършено и спирането на
автомобила, управляван от жалбоподателя, като лицата, возещи с в него, следва да останат
по местата си именно с цел да се установи безпроблемно и категорично кой е водачът.
Тяхното недобросъвестно поведение, в случай че се опитат да препятстват установяването
на това обстоятелство чрез предварително слизане от автомобила, не следва да ги ползва,
още повече, когато полицейските служители недвусмислено са възприели, че именно
жалбоподателят е слязъл от шофьорската седалка.
Нещо повече, обстоятелство, че именно С. е бил водач на автомобила, е било
възприето и от св. С. А., който именно подал сигнала, като показанията на този свидетел не
могат да се дискредитират единствено на база заключението на съдебно-техническата
експертиза. Действително от заключението на вещото лице се установява, че лекият
автомобил „М.“ е с фабрично затъмнени на 70 % задни стъкла, през които в тъмната част на
деня на 27.05.2023 г., около 22.30 часа (час и 40 минути след залез слънце) при липса на
улично осветление от отсрещната страна и насрещна светлина, която да преминава през
стъклата на автомобила към страната на наблюдаващия, на разС.ие около 15 метра, дори и
от по-близо, не може отвън навътре да се види седящият на задната седалка пътник до
степен да се разпознае полът му. Същевременно обаче, това не изключва възможността
свидетелят да е възприел кой къде седи, тъй като експертизата не е направена при
идентичност на мястото и времето на възприемане на обстоятелства от страна на свидетеля
С. А., когато е възможно поР. празника на гр. Б. да е имало и друго осветление, да е имало
9
осветление от преминаващ автомобил, прозорецът да е бил спуснат или да са били налице
всякакви други обстоятелства, които са способствали свидетелят да възприеме, че отзад седи
жена. Коя е бил тази жена свидетелят е нямало как да знае към момента, когато я е възприел,
но е напълно възможно да е разбрал това впоследствие при разговор с колегите си, който
разговор не е забранен и който не би могъл да внесе съмнение в показанията на този и
другите свидетели – полицейски служители при липса на данни за предубеденост и
заинтересованост от изхода на делото, каквито (въпреки положените от съда усилия) по
делото не бяха установени. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите С.а, С. и
А. не се разминават значително и в частта относно мястото, където е бил паркиран
автомобилът. Свидетелят А. заявява, че преминавайки покрай офиса на „Булбанк“, след
банката има малка уличка, където е видял залитащ мъж да се отправя към лек автомобил
„М.“, а именно след „Булбанк“ е и „Фреш Маркет“, където пък свидетелите С. и С.а твърдят,
че са били спрели, като св. А. не твърди да са спрели пред „Булбанк“, както се сочи в
писмените бележки. Не е налице и твърдяното противоречие в показанията му в частта
относно това от къде е дошъл водачът, доколкото свидетелят не твърди, че е излязъл от
храстите, както впрочем отново се сочи в писмените бележки, а твърди, че е излязъл от
„тревиста местност“. Не е налице и другото твърдяно противоречие, доколкото свидетелят
А. не заявява да се е разминавал с мъжа, което да предполага, че е имало момент, когато е
бил с гръб, а свидетелства, че е видял залитащ пред него мъж, който е вървял към
автомобила, качил се е в него е потеглил. Обстоятелството, че колата вече е била приведена
в работен режим от страна на св. С.а не означава, че тя е била и водач впоследствие,
доколкото самата свидетелка заявява, че като са си тръгвали, тъй като винаги палели колата
малко преди това, тя е отишла и я е запалила, като е изчакала да дойдат и сина й с
жалбоподателя. В този смисъл това, че автомобилът вече е бил приведен в работен режим
очевидно е нещо обичайно в живота на свидетелите и жалбоподателя и не означава, че св.
С.а е останала водач на същия, респ. не са оборени показанията на св. А..
Както беше изложено, съдът намира показанията на свидетелите К. С. и К. С.а за
недостоверни, доколкото, вероятно в опита си да съдействат и за защитната версия на
жалбоподателя, същите заявяват, че С. С. е бил с гипс и „тъкмо“ са му го махнали, което не
съответства както на изложеното от свидетеля – д-р К. З., така и на писмените доказателства
по делото – амбулаторен лист № 23081305В825 от 22.03.2023 г., в който това длъжностно
лице е удостоверило лично възприетото от него обективно съС.ие на пациента С. С., а
именно „Глезенна става оточна, с ограничени движения – след сваляне на гипс“. Тоест към
този момент със сигурност имобилизацията е била свалена, като действително е имало по-
дълъг възстановителен период, което е довело до разрешаване ползването на отпуск поР.
временна неработоспособност до 30.04.2023 г. Какви са причините за това (и дали същите се
коренят в грешка при извършване на контролната рентгенография или на други
обстоятелства) е въпрос, който стои извън предмета на доказване, като е факт, че
свидетелите С.а и С. твърдят пред съда нещо различно, вероятно поР. грешка и наличие на
субективна увереност, че това е било така. Дори и още да е ходел на рехабилитация, това не
изключва обективната възможност на лицето да управлява МПС, доколкото видно от СМЕ, е
че дори и гипсът да е бил свален през месец май, 7 дни преди датата 27.05.2023 г., е напълно
възможно да се управлява автомобил с ръчна скоростна кутия. В този смисъл съдът намира,
че не са били налице обективни пречки за жалбоподателя да управлява автомобила, като
тази констатация не се разколебава и от показанията на св. Т., доколкото същият завява, че С.
се е возил с него едва 5 дни, като не се установява това да е било именно през май месец, а и
не се установява към този момент жалбоподателят да е бил с гипс.
Не променят изводите на съда и възраженията, свързани с това кой е откарал
автомобила, след като жалбоподателят е бил отведен в РУ – Сливница. Безспорно по делото
е установено, че свидетелката С.а е правоспособен водач, но не е установено тя да е
управлявала автомобила, когато същият е бил спрян за проверка от свидетелите Х. и К..
10
Същевременно няма пречка след проверката именно тя да е откарала автомобила до дома им
в с. Г., където живеят с жалбоподателя, като това също е извън предмета на доказване и няма
причина свидетелите Х. и К. да са запознати с това какво е станало с автомобила след
проверката.
Действително свидетелят Х. няма спомен какво е станало с жалбоподателя след като
са приключили работата по случая му в районното управление и дали същият е бил закаран
до гр. Б., както заявява свидетелят Х., но това отново се дължи на способността на
конкретното лице да запомня и възпроизвежда тези спомени, за което понякога е нужно
лицата да се запознаят със записаното от тях по повод случая. Това обаче не разколебава
достоверността на тези свидетелски показания, доколкото няма основание да се счита, че
при съставянето на документите са удостоверили нещо, което не е съответно на обективната
действителност. В този смисъл свидетелят Х. дори не отрича факта, че споменът относно
часа на нарушението е плод на прочитането на докладната записка, като добросъвестно
признава това обстоятелство, което обаче по вече изложените съображения не може да
дискредитира показанията на този свидетел
Що се отнася до липсата на записи от предоставената на свидетелите боди камера, то
същите се съхраняват за ограничен период от време – 30 дни, и не може да бъде възложено в
тежест на АНО, при положение, че законът не го изисква, да съхранява същите до
приключване на делото, доколкото към момента на изтичане на този срок все още дори не е
било съставено НП, а ако жалбоподателят е счита, че по отношение на него е бил упражнен
полицейски произвол е можел да сигнализира своевременно компетентните органи. Искане
за предоставяне на записи, в случай че разполагат с такива, не са били направени при
подаване на жалбата, като не се правени и във времето непосредствено след случилото се на
27.05.2023 г. Възражения от страна на жалбоподателя за накърняване на правата му,
незаконосъобразно задържане, незаконосъобразно изискване даването на кръвна проба и др.
не са били обективирани в който и да е документ по делото, като твърденията му, че почти
се е стигнало до бой с полицейските служители в кабинета на свидетеля д-р Ю. С., на което
присъствала и св. Ц. Д., остават голословни, доколкото нито един от двамата свидетели не
си спомнят за подобно нещо и не помнят лице да е твърдяло, че въобще не е карало
автомобил. Няма как подобно събитие да не остави какъвто и да било спомен у свидетелите,
още повече при интензитета на събитията по начина, по който ги описва жалбоподателят.
Няма основание да се счита, че тези свидетели са подготвени, предубедени или
заинтересовани от изхода на делото, което отново сочи, че се касае за защитна версия на
жалбоподателя, която обаче не се подкрепя от доказателствени материал по делото, а
напротив. В случай че жалбоподателят не е искал да бъде тестван за алкохол, понеже въобще
не е карал автомобила, е можел да подпише отказа да бъде изследван и в същия медицински
документ да изложи възраженията си, доколкото твърди, че други документи не са му били
съставяни от страна на полицейските служители, но не твърди приложеният по делото фиш
също да е съставян в негово отсъствие. Той обаче е отказал да подпише каквито и да било
документи, вкл. медицинските такива, като твърди, че едва при получаване на НП по повод
опита му да си поднови СУМПС, е разбрал, че е санкциониран, въпреки че никога не му е
връчван и не е подписвал АУАН, твърдейки още, че не е виждал и св. К., който пък е
свидетел при отказа да се подпише акта и чиито показания за съда няма основание да счете,
че са недостоверни.
В този смисъл по делото не се установи да е налице заговор срещу жалбоподателя от
страна на полицейските служители, целящи същият да бъде санкциониран за нарушения по
ЗДвП, които той не е извършил. Талон за медицинско изследване му бил съставен едва в РУ
– Сливница, доколкото допреди това не е била установена самоличността на лицето, но това
не доказва, че водачът не е бил поканен на място да бъде изпробван за употреба на алкохол
посредством техническо средство. Показанията на св. К. и Х. са категорични, че лицето е
било поканено, но е отказало. На отказа е присъствал и св. Б. Д. – също полицейски
11
служител, но от дошлия впоследствие екип, който не е взел участие при съставяне на АУАН.
Съдът не дава вяра на част от показанията на този свидетел, доколкото по делото няма данни
към момента на проверката да е имало видими признаци за употреба на алкохол от страна на
жалбоподателя и сина му, като в тази си част показанията на този свидетел са изолирани и
вероятно се дължат на субективна грешка, доколкото този свидетел е разпитан за пръв път
едва година и половина по-късно. Въпреки това няма причина свидетелят да лъже, че на
жалбоподателя е била дадена възможност да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство, но същият е отказал, като очевидно не е налице и „наговаряне“ между
свидетелите какво да кажат на съда, тъй като се констатират различия в показанията им в
някои части. Да, свидетелят Д. не е възприел, че именно лицето, на което е било предложено
да бъде тествано, е бил водач на автомобила, доколкото към момента на пристигането на
втория полицейски автомобил, С. не е бил на шофьорската седалка, но очевидно свидетелят
е стигнал до този извод, с оглед обстоятелството, че именно на него му се предлага да бъде
изпробван за алкохол. Дали преди съдебното заседание свидетелят се е запознал с
докладната записка, стои извън предмета на доказване, доколкото НПК дори позволява
свидетелят да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се
отнасят до неговите показания, което не води до изначална негодност на така депозираните
показания да установят обстоятелствата, за които се отнасят, а следва да се преценяват във
връзка с останалия доказателствен материал по делото, както впрочем се преценяват и
всички други доказателства и доказателствени средства.
Именно на база съвкупния анализ на събраните в хода на производството
доказателства и доказателствени средства, съдът достигна до изложените по-горе
фактически изводи, като на жалбоподателят беше представена възможност да ангажира
всякакви доказателства в подкрепа на твърденията му, които обаче не разколебаха
показанията на свидетелите – полицейски служители, доколкото единствено
заинтересованите свидетели – С. и С.а, и самият жалбоподател са тези, които твърдят, че С.а
е управлявала автомобила. По делото обаче бяха събрани доказателства, които оборват
достоверността на показанията на заинтересованите свидетели и обясненията на
жалбоподателя в частта относно твърденията кога е бил свален гипсът на крака му, поР.
което съдът не би могъл да кредитира с доверие тези доказателствени средства в частта
относно авторството на деянието за сметка на другите такива – показанията на свидетелите –
полицейски служители. В случай че по делото беше установена връзка на конкретно лице с
конкретен полицейски орган и причина тези лица да искат именно жалбоподателят да бъде
подведен под отговорност с цел да му се навреди, то щеше да е мислима недостоверността
на показанията на полицейските служители. В случая обаче по делото няма данни за такива
връзки, като няма данни и за каквато и да било предубеденост, лична или друга
заинтересованост на свидетелите – полицейски служители от изхода на делото, като
разминаванията между показанията на свидетелите К. и Х. (които именно са първични и
преки) не е значително и не би могло да ги дискредитира, а се дължи на различия в начина
им на запаметяване и възможността да бъдат възпроизведени възприетите факти. Както
беше изложено, точно тези несъответствия съдът намира, че сочат, че свидетелите не са
обсъждали помежду си показанията си, а обстоятелството дали са прочели съставените от
тях документи не дискредитира заявеното от тях, нито написаното в самите документи.
Съдът, с оглед установената на база така направения доказателствен анализ
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и
като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира
следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
12
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира
наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Спазена е
компетентността (материална и териториална такава) на длъжностните лица, съставили,
съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на 37, ал. 1 ЗАНН е
посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено
приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. В
конкретния случай, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП определени от министъра на
вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Видно от представената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, със същата са определени лицата,
които да съставят АУАН и НП по ЗДвП. В т. 2.1 от Заповедта е предвидено, че АУАН по
ЗДвП се съставя от лицата т. 1.3.2 от Заповедта, сред които и „Младши автоконтрольор I и II
степен, какъвто именно е актосъставителят М. П. Х., видно от Заповед № 517з-
1540/19.05.2016 г. на директора на ОДМВР – С. за преназначаване на М. П. Х. и Акт за
встъпване в длъжност от 20.05.2016 г.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да
налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да
прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;
длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях
длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни
наказания по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и да издава наказателни постановления
имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. Съгласно т. 3.9 от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи наказателни
постановления по ЗДвП се издават от началниците групи „Охранителна полиция“ в РУ при
ОДМВР, какъвто именно е А.Т. А., видно от Заповед № 8121К-8153/25.07.2018 г. на
министъра на вътрешните работи за преназначаване на А.Т. А. и Акт за встъпване в
длъжност от 02.08.2018 г., в който смисъл възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Спазени са и правилата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на свидетел – очевидец и на самия жалбоподател, а съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 ЗАНН е подписан от актосъставителя и свидетеля, като отказът на нарушителя
да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел при спазване на разпоредбата на
чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в деня на
извършване и установяване на нарушението – 27.05.2023 г., а НП е издадено на 07.07.2023 г.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите
13
на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите
белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени от
санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността
лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна
отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е
извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се
съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването
му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът
на наложеното наказание и неговият размер.
Обстоятелството, че АУАН е съставен едва в РУ – Сливница, а не на мястото на
нарушението, също не опорочава административнонаказателното производство. ЗАНН не
поставя изискване за мястото на съставяне на АУАН, а за това в присъствието на кои лица
следва да бъде съставен същият – арг. чл. 40 ЗАНН. Нещо повече, при спазване на
принципна на оперативна самостоятелност по чл. 70, ал. 2 ЗМВР полицейските служители
са счели, че следва да установят самоличността на лицето в РУ – Сливница, поР. което е
било невъзможно на мястото на установяване на нарушението да бъдат съставени каквито и
да било документи – АУАН, талон за медицинско изследване и др.
Неоснователни са и останалите процедурни възражения на жалбоподателя, като
аргументите на съда в тази връзка са следните:
Макар и съдът вече да е се произнесъл по това възражение, следва да се отбележи, че
обстоятелството, че по преписката при първоначалното й изискване не са били представени
доказателствата, представени след възобновяване хода на съдебното следствие по повод
възраженията на жалбоподателя, съдържащи се в писмените бележки, не е процесуално
нарушение, доколкото АНО е служебно запознат с тези документи и не е нужно да ги
представя, в случай че не се направи оспорване. Нещо повече, обстоятелството дали св. С.
А. е подал сигнал в служебно качество или в качеството си на гражданин е ирелевантно за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, доколкото към този момент административнонаказателното производство не е
било образувано и това е сторено едва със законосъобразно издадения на жалбоподателя
АУАН, който, както беше изложено, е издаден от компетентно длъжностно лице и при
спазване на изискванията на ЗАНН. Въпреки това и за да бъде категорично установено, че
няма данни за злоумишлени действия от страна на полицейските служители, съдът във
връзка с възраженията на адв. Д., е изискал цялата документация, касаеща процесната дата –
27.05.2023 г., видно от която всички свидетели са изпълнявали законосъобразно служебните
си задължения.
По-конкретно, видно от материалите по делото е, че свидетелят Х. е бил на смяна и е
изпълнявал служебните си задължения, като е бил разпределен в наряд със св. К. – АП 600,
състоящ се от служител на длъжност мл. автоконтрольор и служител на длъжност ст.
полицай, като нарядът е изпълнявал дейност по контрол на пътното движение и на патрулно-
постова дейност. За резултатите от тази дейност са били съставени и съответните документи,
в които, наред с останалото е било отразено, че са съставени два акта по ЗДвП и един по
ЗБЛД, като обстоятелството, че не е представен по делото и че не е издадено НП във връзка
с него, не означава, че не е бил съставен, както се твърди в писмените бележки.
Не е налице твърдяното нарушение на чл. 58 от Инструкция № 8121з-749 от
14
20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Както е посочено и от процесуалния представител на жалбоподателя, служителят,
назначен в наряд за контрол на пътното движение, спира водачите на ППС за проверка,
когато извършва проверка на редовността на документите на водача и пътниците в ППС,
каквато именно е била извършена и в хода на която е било установено, че водачът не
разполага със СУМПС и лична карта. В настоящия случай е подаден сигнал, съдържащ
данни за управление на МПС след употреба на алкохол, което в определени случай може и
да е престъпление, в който смисъл може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 58,
ал. т. 4 от Инструкцията. Следва обаче да се отбележи, че дори и да нямаше основание за
спиране по чл. 58, ал. 1 от Инструкцията, съставянето на АУАН не би било
незаконосъобразно, а евентуално би могла единствено да бъде търсена дисциплинарна
отговорност на служителите, която обаче не би имала за последица освобождаването на
водача от отговорност.
По вече изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователно
възражението, свързано с начина на спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил,
на който са били подадени светлинен и звуков сигнал и при каквито условия ежедневно се
спират множество автомобили, доколкото този начин за подаване на сигнал е предвиден и в
чл. 170, ал. 3 ЗДвП, съгласно която сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет, като няма изискване същият да изпревари
проверявания автомобил.
Възражението, че на основание чл. 63, т. 5 (макар и погрешно посочен в писмените
бележки като чл. 62, ал. 3, т. 1, б. „з“) от Инструкцията свидетелите е следвало да извършат
справка на място чрез РСОД, по изложените по-горе съображения, касаещи тълкуването на
чл. 70, ал. 2 ЗМВР, е неоснователно, каквото е и възражението, че не е спазено което е и да е
от задълженията, разписани в чл. 63 от Инструкцията, тъй като след спирането на
автомобила всички пътници от него са излезли едновременно, възмутени от това, че са
преследвани без причина. Дали е имало причина или не е следвало да се установи от
контролните органи, които са били изправени пред невъзможност да спазят тактическите
действия, разписани в чл. 62 и 63 от Инструкцията, именно защото в нарушение на
задължението си по чл. 170, ал. 4 ЗДвП да съдействат, контролираните лица са слезли от
автомобила без да бъдат поканени, като причината за това може да се корени и в опита им да
заблудят полицейските служители относно обстоятелството кой е управлявал автомобила.
Именно в тази връзка е предвидено и тактическото действие по чл. 62, ал. 3, т. 1, б. „б от
Инструкцията – преди да започне проверката проверяващият полицейски служител визуално
да се ориентира за броя и поведението на лицата в автомобила и превозвания товар, като
това е било сторено от свидетелите Х. и К., въпреки затрудненията, които са били създадени
пред тях от страна на контролираните лица, които са слезли от автомобила по своя
инициатива и без да получат разрешение за това.
Не би могло да се отрази на законосъобразното съставяне на АУАН и неспазването на
разпоредбата на чл. 82 от Инструкцията, регламентираща кога служителят, осъществяващ
дейност по контрол на пътното движение, може да напусне определения му пост, участък
или маршрут за движение и контрол. Тази разпоредба не създава права за проверяваните
лица, а задължение за служителя във всички останали случаи, извън описаните в
разпоредбата, да остане на поста си, като неспазването й отново би могло да обоснове само
ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя.
Съобразявайки всичко изложено съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са
били допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционирано лице и в този смисъл не е налице формално основание за отмяна на
санкционния акт.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
15
че същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и за
това, че не е изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта
му. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева“.
Нормата на чл. 173, ал. 3 ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено
поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия.
Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма – хипотеза, диспозиция и
санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица,
притежаващи качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с
установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание
на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за
употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат.
Нарушенията от този вид са довършени с настъпване на самия факт на обективиране на
отказа и възпрепятстване на проверката.
Следва да се отбележи, че проверките за наличие на алкохол в кръвта и за употреба
на наркотични вещества са две различни и самостоятелни проверки и служат за
установяване на две различни противоправни деяния – административно нарушение при
управление на МПС, трамвай или самоходна машина при концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена
употреба на наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, респ. с над 0,5 на хиляда в случаите по чл. 343б, ал. 2
НК. При наличие на две отделни противоправни деяния, отказите на водача да бъдат
извършени проверка/изследване за установяването концентрацията на алкохол в кръвта,
респ. употребата на наркотични вещества също осъществяват съставите на две отделни
нарушения. В този смисъл е Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на Върховния
административен съд.
Същевременно от граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в
нея съюз „или“ следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи от първото
предложение, касаещо препятстване установяването на употребата на алкохол, е довършено
с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
16
противоправността на извършеното.
От доказателствата по делото категорично се установи, че на 27.05.2023 г., в 22.40
часа, в гр. Б., на ул. „Г.Ш.“, жалбоподателят С. К. С., ЕГН **********, е управлявал лек
автомобил марка „М.”, модел „6“, с рег. № ***, с посока от гр. Б. към с. Г., собственост на Б.
С., ЕГН **********, като при спиране за проверка от полицейски служители е отказал да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр.
№ ARNA-0160. Издаден му бил талон за изследване № 081734 и лицето било придружено от
полицейските служители до ФСМП – Сливница, където, пред медицинско лице, отказал да
даде и кръвна проба за изследване. От показанията на свидетелите – полицейски служители,
съпоставени с останалия наличен по делото доказателствен материал, се установиха в
пълнота обстоятелствата по делото и в частност около самото нарушение. Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС, е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол, без да е налице уважителна причина за това.
Доколкото нарушението е извършено на 27.05.2023 г., тоест след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно
който за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
С оглед на горното, законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя, като законосъобразно е бил
определен и размерът на наложеното му административно наказание. Съгласно чл. 27, ал. 1
ЗАНН, административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
административно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба абсо*о определен размер, а
именно – 2000,00 лева. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя и са наложени предвидените по вид административни
наказания, чиито размер е правилно и законосъобразно определен, доколкото е в
предвидения в закона абсолютен размер.
Законосъобразно е било и отнемането на водача на 15 контролни точки на основание
чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Следва да се има предвид, че това не е наказание по смисъла на ЗАНН, а е свързано с отчета
на извършените нарушения (арг. чл. 157, ал. 1 ЗДвП), който пък касае установяването на
добросъвестното поведение на пътя на участниците в движението.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 77 и 76
ГПК и предвид изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и
сторените по делото разноски, а именно тези по допуснатите от съда съдебно-техническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза, а именно сумата в общ размер на 579,90 лв.
(300,00 лв. за СМЕ и 279,90 лв. за СТЕ), която е била заплатена на вещите лица от
бюджетните средства на Районен съд – Сливница и подлежи на възстановяване.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК, а
съгласно ал. 4 на същата разпоредба в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
17
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт, в който смисъл не му се дължат
разноски за такъв.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на наказателното постановление в обжалваната част, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поР. което същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0344-000208/07.07.2023 г.
издадено от А.Т. А. – на длъжност началник група в ОДМВР С., РУ – Сливница, с което на
С. К. С., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 15
контролни точки.
ОСЪЖДА С. К. С., с ЕГН **********, с адрес с. гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
*, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница сумата в размер
на 579,90 (петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, като съобщението до
жалбоподателя бъде изпратено по посочения съдебен адрес!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
18