Решение по дело №720/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  491

 

гр. Пловдив 30.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Румяна Андреева

                                                                                  Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                   Стефка Михова

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 720 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

А.К.М., ЕГН **********,*** чрез С. М. – съдебен адресат в качеството си на длъжник по изп. д. № 20199070400303 по описа на Частен съдебен изпълнител Петко Илиев е подала жалба против отказа му да прекрати принудителното изпълнение.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане по мотиви изложени в жалбата.

Другата страна по жалбата – взискателят „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София – 1408, р-н „***“,ж. к. „**** счита жалбата счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано за събиране на вземането на взискателя „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, за което е издаден изпълнителен лист на 31.12.2019г.по гр. д. № 13296/18г. на ПдРС, ХІІ^-ти гр. с.

На 10.02.2020г. длъжницата е направила искане за прекратяване на изпълнителното дело като твърди, че на практика съдът е извършил прихващане на насрещните вземания между страните по гражданското дело, които тук са съответно взискател и длъжник.

Предмет на изпълнението е сума, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от иска и от съдържанието на посоченото съдебно решение не може да се установи извършено от съда прихващане на тази сума. 

Нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК изчерпателно изброява хипотезите, при които изпълнението се прекратява и между тях не е посочено твърдяното от жалбоподателя прихващане. Обстоятелството, че се твърди това прихващане да е направено след приключване на съдебното дирене в производството по делото,  по което е издадено изпълнителното основание може да бъде преценявано при заведен иск по реда на чл. 439 от ГПК, но не може да бъде обсъждано в настоящето производство.

Изложеното налага извода, че обжалвания отказ да се прекрати изпълнението е правилен, а подадената против него жалба е неоснователна и същата ще се остави без уважение.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на „Изи финанс“ ЕООД разноски в размер на 50лв. на основание чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното съдът

 

                                       Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от А.К.М., ЕГН **********,*** чрез С. М. – съдебен адресат в качеството си на длъжник изп. д. № 20199070400303 по описа на Частен съдебен изпълнител Петко Илиев против отказа му да прекрати принудителното изпълнение постановен на 20.02.2020г..

ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН **********,*** чрез С. М. – съдебен адресат да заплати на „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София – 1408, р-н „**“,ж. к. „**** сумата 50 (петдесет) лева разноски.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.