№ 3748
гр. Варна, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК по частна жалба на „Банка
ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, чрез пълномощник ю.к. Ч. срещу разпореждане №
1958/05.07.2021 г., постановено по ЧГД 20213120100760 (ЧГД №760/2021 по описа на
Районен съд – Девня), с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател за задълженията,
възникнали на основание договор за кредитна карта с револвиращ кредит.
Жалбоподателят твърди, че е заявил предсрочната изискуемост с адресирано до
длъжника изявление на кредитора, връчено от ЧСИ като извънсъдебен документ по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК. Сочи, че към този момент настоящия и постоянния адрес на лицето са
съвпадали и не е бил установен действащ трудов договор, а настъпилите промени след
приключване на процедурата по връчването не могат да се противопоставят на
добросъвестния кредитор. Моли да бъде уважено в цялост заявлението му за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, основани на извлечение от сметката
на длъжника и представените от кредитора договори и общи условия към тях, както и да му
бъдат присъдени разноски за обжалването.
Жалбата с вх. №3131/02.08.2021 г. е подадена преди изтичане на едноседмичния срок
от връчване на обжалваемия отказ. Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу
подлежащо на обжалване разпореждане, и производството е допустимо на основание чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса, в изискуемия размер за разглеждане на
заявлението по същество, е внесена.
1
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане на
съда, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна
проверка за действителност и допустимост преди произнасяне по съществото на искането.
Производството е било образувано по молба на заявителя (банка – кредитор) срещу
физическо лице – кредитополучател в седалището на сезирания съд. Компетентният
районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, като разпореждането му
кореспондира на акт по чл. 413, ал. 2 ГПК и е действително (ПП №1/53 г.).
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземанията за главница, лихва и
заемна такса са достатъчно индивидуализирани в т. 9 и т. 14, включително с твърдения за
възникнала изискуемост по изрично уговорена между страните клауза (чрез препращане към
общите условия), уреждаща такава последица при забава на длъжника. Представени са
документи, на които заявителят е основал искането си (т. 12 от заявлението). Съдът приема,
че формулярът в тази част е редовен по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127 и чл. 128
ГПК.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Извлечението сочи като начален момент на просрочието, пропускане на падежи по
общо 6 дължими вноски за главници и лихви от октомври 2019 г. Кредиторът се е позовал
на забава като основание за настъпване на предсрочната изискуемост на 11.06.2021 г. Тези
данни съответстват на твърденията, че едва с уведомлението, удостоверено от ЧСИ като
редовно връчено на 08.04.2021 г. кредиторът е обявил на длъжника упражняването на
потестативното си право да иска плащане на изискуема главница в цялост.
Доколкото кредиторът е кредитна институция той може да реализира правото си на
иск срещу изпаднали в забава длъжници в едностранно заповедно производство. Тази
възможност е гарантирана от чл. 60 ЗКИ, но само при наличие на допълнително условие –
предварително предупреждаване на длъжника. Въпреки, че длъжникът вече е в забава,
законодателят изисква допълнително уведомяване преди поставяне на началото на
принудителното изпълнение, с което се компенсира едностранния характер на заявлението
за незабавно изпълнение. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и в т. 18 от ТР4/2013 на
ОСГТК на ВКС, с която се прие, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице само ако получаването на уведомлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична изискуемост, предоставяща
на кредитора възможност да се позове на уговорен факт, без да дължи уведомяване за това.
В случая жалбоподателят сочи като такова свое изявление, достигнало до длъжника
покана-уведомление от 19.01.2021г, чието връчване е било възложена на ЧСИ по реда на
2
чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Този орган, с оглед възложената му от закона удостоверителна функция,
може да прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК. Това е и сторено в конкретния
случай, като основание за постановяване на обжалвания акт е неприлагането от страна на
органа на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, тъй като съдът е установил служебно постоянен
и настоящ адрес на длъжника, които не са били посетени. Видно от официалното
удостоверяване на адресната регистрация на кредитополучателката обаче, съвпадащите
адреси в с. Добротич са били заявени на 27.05.2021г., а до този момент според справката,
изведена от ЧСИ в хода на връчването към 14.05.2021г. двата адреса на това лице са именно
тези в с. Чернево, където връчителят е удостоверил три отделни посещения в различно
време в рамките на м. февруари 2021г., като е установил от събраните от обитател на
жилището данни, че адресата не може да бъде намерен там(дъщерята на обитателя е
заминала за чужбина, като е прекратила отношенията си с родствениците си на този адрес).
Допълнително връчителят е посочил, че е залепил уведомление за местонахождение на
книжата и на информационно табло в кметството, поради липса на пощенска кутия на
вратата на адреса и след изтичане на указания в него срок на 08.04.2021г (продължен до
изтичане на извънредните мерки за органичанане на разпространение на Covid 19) е
удостоверил връчването. Същевременно кредиторът е представил със заявлението и
доказателство за наличните към този момент оповестени данни от работодатели за актуални
трудови договори, от която е видно, че друг начин на връчване не е можел да се осъществи,
тъй като адресата не е бил в трудови правоотношения.
Отказът да се зачете удостоверяването на редовното връчване въз основа на
установени презумпционни представки към момента на приключване на процедурата от
връчителя не съответства на нормата на чл. 47 ал. ГПК. Новонастъпилите сред фикционно
връчване обстоятелства ще могат да се отчетат едва при следващи процесуални действия,
изискващи връчване, съответно на заявеното от гражданина предпочетено местожителство.
Налага се извод за основателност на оплакването на жалбоподателя, което налага
разглеждането на искането му по същество в рамките на дължимата проверка за липса на
пречки по чл. 411 ал. 2 т.2 и 3 и наличие на предпоставки за незабавно изпълнение по чл.
418 ГПК.
Извлечението съдържа изискуемата от чл. 60 ал.2 ЗКИ информация за неиздължени
на договорените дати минимални суми, дължими от ползвателя на кредитна карта за
револвиране на лимита ( в случая за шест поредни месеца от октомври 2019г до март 2020г.)
и общия размер на просрочен дълг, както и пълния размер на главница след упражненото
право на кредитора за изискуемост на усвоения и използван лимит( съответен на заявената
за плащане предсрочно изискуема главница), натрупаните до прекратяване на ползването с
обявяване на предсрочна изискуемост договорни лихви ( съответно на заявената сума от
593.63лв за периода от начална забава, предхождаща падеж на първа просрочена месечна
вноска(10.09.19 – 10.06.21) и размер на обезщетението за забава, начислена само за периода
след изискуемостта до подаване на заявлението в размер на 9.65 съответен на законна
3
лихва(11.06.21- 29.06.2021). Допълнително в извлечението са отразени и начислени за
сметка на клиента такси в общ сбор, съответен на заявената сума от 164.88лв, пояснени като
формирани от такса за управление, такса за теглене на суми от АТМ и такса за
нереволвиране на кредитна карта.
Кредиторът е посочил като основание за възникване на така удостоверените
задължения сключен договор за кредитна карта № 13/26739079/04.09.2019г. (тип DSK-Wizz
Air) , в който договорил с физическо лице потребител ползване на револвиращ кредит,
предоставен като кредитен лимит за усвояване чрез платежния инструмент с първоначално
поискан размер от 500 лв, завишен с допълнително споразумение до 2000лв. В сключения
писмен договор е била договорено олихвяване на ползвана сума с променлив лихвен
процент, формиран от референтен и надбавка, като условията за отчитане на промяната,
както и условията за усвояване и връщане на усвоените средства и револвиране на лимита
му са обявени чрез препращане към общи условия, връчени на клиента. Съдът констатира,
че така формираната воля на страните съдържа необходимото съдържание на договор за
потребителски кредит ( чл. 10 ЗПК), а уговорките за промяна на това съдържание ( промяна
на размера на лихвата, и текущото й отчитане в конкретно посочени моменти) не позволяват
на кредитора да му влияе едностранно. Напротив, фиксирането на променлив елемент от
ГЛП към статистически индикатор, изготвен от външно за сделката лице(БНБ) и методиката
за отчитане на текуща лихва по усвоените от лимита суми според различните начини за
ползване на платежния инструмент по съотвестват на възложено на кредитора задължение
да администрира олихвяването като отчита обективни критерии при обслужване на
наредени от клиента платежни операции (на АТМ, теглене през ПОС или плащания в
Интернет или по телефон) със собствените средства и разрешения кредитен лимит. Само по
себе си това съдържание не поражда съмнение за неравноправност в отношения между
страните, съответно и няма пряко противоречие със специалните норми на чл. 10 и 11 ЗПК.
По отношение на правото на предсрочна изискуемост съдът констатира изрична уговорка в
чл. 34 от ОУ, според която основание за възникване на правота на кредитора да лиши
клиента си от уговорените в негова полза срокове за погасяване на усвоения лимит(които
варират според начина на нареждането на безналичните плащания и уговорени гратистни
периоди) е обосновано с продължаваща забава по обслужване на четири поредни
минимални суми за револвиране и допълнително пропускане на още един пети месечен
период, в който ползването на лимита е ограничено, но клиента е запазил възможност да го
револвира. Така установените обективни предпоставки, макари и наложени от банката на
клиентите с общи условия, не пораждат съмнение за превес на правата на кредитора спрямо
възможностите на вече неизправния длъжник да се освободи от негативите на своята забава.
Напротив, именно предсрочното прекратяване на отношенията по кредитирането
съотвестват на балансирано третиране на двете страни, доколкото в противен случай
клиента би се оказал в положение да носи повишената финансова тежест по договорни
лихви (дължими извън иначе безлихвен гратисен период) за ползване на целия предоставен
му лимит, макар че изправния кредитор може да задържа изпълнението си и да не обслужва
4
занапред нарежданията му за плащане. Същевременно с извършеното връчване на поканата,
коментирана по- горе, кредиторът е добавил и субективния елемент към фактическия състав
на предсрочната изискуемост и търсенето от потребителя на плащането на цялата главница,
договорните лихви до обявяването на изискуемостта и обезщетение за законна лихва след
това е достатъчо убедително обосновано с доказателствата към заявлението.
Що се касае до претенцията за такси, съдът съобразява препращащите уговорки в
договора и общите условия към връченото на потребителя приложение с описание на
списък от такси и императивното изискване за обосноваване на този вид разходи за
кредитополучателя с предоставени допълнителни услуга, съпътстваща изпълнението на
договора (чл. 10а. ЗПК). Списъкът не разграничава кои от посочените суми се отнасят до
кредитната сделка и кои до самото ползване на платежния инструмент, затова съдът
преценява характеристиката на услугата според лаконичното й описание в извлечението от
сметката. Само едно от вземанията категорично се свръзва с такса, обявена на потребителя
(теглене от АТМ) и действие, което не е част от същинското кредитиране, затова и по
отношение на сумата от 59.88лв не се пораждат съмнения за накърнени права на
потребителя. Сумата от 30 лв обаче е посочена като такса за управление, което от външна
страна пряко противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК и на изрично обозначеното като безплатно
поддържане и оперативно обслужване на сметката на клиента. Таксата за нереволвиране на
карта, от своя страна, не може да се свърже с действията със самия инструмент, тъй като
„револвирането“ като задължение на клиента е уредено в раздел по обслужване на кредита,
а не в издаването и използването на картата и по съществото неизпълнението му
представлява неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да спазва
уговорените срокове за внасяне на минимални вноски, определяеми според текущия размер
на усвоен лимит( 3% към всеки месечен период). Поражда се съмнение, че таксата за
нереволвиране не е компенсация за направен разход по допълнителна услуга, а компенсация
за забава и според тази своя характеристика би попаднала под забраната на чл. 33 ЗПК.
В заключение, въззивният съд намира, че само по отношение на тези две суми(общо
възлизащи на 105лв от общия размер на таксите 164лв) заявлението не е съобразено с
изисквания на чл. 411 ал.2 т. 2 и 3 ГПК и не следва да се уважава. В останалата част обаче
отказът на първата инстанция не е обоснован и следва да се отмени, като заявлението на
кредитора за главницата, лихвата, забавата и част от таксите се уважи.
С оглед частичната основателност на частната жалба, следва да се уважи и искането
на жалбоподателя за определяне на разноски за въззивното производство, в размер на общо
73.98лв, съразмерен на основателната част (2593.16/2698.16) от сбора на авансово
заплатената държавна такса(26.98лв) и минимално юрисконсултско възнаграждение( 50 лв
на осн. чл. 25а ал.2 НЗПП). Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника
на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се
включат в заповедта, при изпълнение на въззивният акт.
5
Воден от горното, на основание чл. 413, ал. 2 вр. Чл. 278, ал. 2 ГПК съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1958/05.07.2021 г., постановено по ЧГД
20213120100760 (ЧГД №760/2021 по описа на Районен съд – Девня), САМО В ЧАСТТА, с
която е оставено без уважение неоснователно заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател за задълженията, възникнали на
основание договор за кредитна карта с револвиращ кредит в размер на 30 лв такса за
управление и 75лв такса за нереволвиране на кредитна карта.
ОТМЕНЯ разпореждане № 1958/05.07.2021 г., постановено по ЧГД 20213120100760
(ЧГД №760/2021 по описа на Районен съд – Девня), с което е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучател за задълженията, възникнали на основание договор за кредитна карта с
револвиращ кредит и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника АН. АС. АТ. за
задълженията, възникнали на основание договор за кредитна карта от 04.09.2019 г. и
удостоверени в изискуеми размери след предсрочна изискуемост в извлечение по сметка №
13/26739079, приложено към същото заявление за сумите: 1930лв предсрочно изискуема
главница, 593,63лв договорна лихва за период 10.09.2019 – 10.06.2021; 9.65лв обезщетение
за забава за период 11.06.2021г – 29.06.2021г и само 59.88лв от общо заявени 164.88лв такси,
съответна на такса за теглене от АТМ и съразмерно определени разноски в полза на
заявителя.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 73.98лв, в полза на
жалбоподателя – заявител на „БАНКА ДСК“ ЕАД, която сума да се включи в издадената въз
основа на настоящото определение заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6