Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Снежана Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5467 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 20015057 от 18.01.2021
г., постановено по гр. д. № 27803/2020 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, З. „Б.И.“
АД е осъден да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД,
сумата от 11 428, 65 лв., представляваща невъзстановено дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от 30.06.2020 г.
до окончателното изплащане, сумата от 3 101, 61 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 28.10.2017 г. – 30.06.2020 г., както и сумата от 1 088 лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по делото разноски.
Срещу постановеното решение в
частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 8 252, 37 лв. – главница
и над 2 239, 78 лв. до пълните предявени размери, е постъпила въззивна жалба от
ответника З. „Б.И.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. Съгласно експертното заключение действителната
стойност на МПС към датата на застрахователното събитие е 63 512 лв., а
запазените части са 22, 3 %, което се равнява на 14 163 лв. С оглед на това
обезщетението следва да е в размер на 49 349 лв. Тъй като е платил сумата от 41
096, 63 лв., предявеният иск се явява основателен в размер на 8 252, 37 лв. Отговорността
на ответника е до размера на действителния размер на вредите, която е равна на
разликата между действителната стойност на МПС към датата на събитието и
стойността на запазените части. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск в
същата част. Претендира сторените п о делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца З. „А.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че са обосновани изводите на решаващия съд, че обхватът
на регресното право се определя от размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната авто – техническа
експертиза действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие възлиза на 63 512 лв. При тотална щета
подлежи на приспадане стойността на запазените части и детайли на стойност от 11
280 лв. В размера на дължимото застрахователно обезщетение са включени
транспортните разходи в размер на 457, 63 лв. В размера на регресното вземане
са включени и ликвидационни разноски от 15 лв. Счита, че изводите на решаващия
съд са обосновани и правилни. Размерът на застрахователното обезщетение
съставлява разлика между действителната стойност на МПС и стойността на
запазените части. Последната се определя съобразно цената, за която е възможно
да бъдат реализирани запазените части. Предвид представената по делото оферта и
експертното заключение дължимото застрахователно обезщетение от ответника
възлиза на 11 280 лв., като правилно искът е уважен в претендирания размер.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с полица № ********* от 09.01.2013 г. ищецът е сключил
договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Орлоуд
Куатро, рег. №********със срок на действие от 10.01.2013 г. до 09.01.2018 г.,
при уговорено покритие – Пълно каско на рисковете, съгласно Общите условия на
предлаганата застраховка. На 29.05.2017
г. на третокласен път с. Кочмар – с. Подслон, община Тервел, е реализирано ПТП
между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ********, управляван от
А.С.А.и горепосочения застрахован при ищеца лек автомобил, управляван от Д.И.Д..
Съгласно съставения протокол за ПТП вина за настъпилото ПТП има водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, който е навлязъл в лентата за насрещно
движение и реализирал ПТП със застрахования при ищца лек автомобил. Към датата
на ПТП за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Във връзка с настъпилото ПТП е депозирано
уведомление при ищеца с искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Към
датата на ПТП действителната стойност на застрахования при ищеца лек автомобил
възлиза на 63 347, 65 лв. Стойността на запазените части е в размер на 11 280
лв., съгласно предложението на реален купувач. Разликата между двете стойности
възлиза на 52 067, 65 лв., което е заплатено по банков път на застрахованото
лице. Отправил е регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 52 067,
54, в която са включени транспортни разходи от 457, 63 лв. и ликвидационни
разноски от 15 лв. На 31.05.2018 г. ответникът е превел сумата от 41 096, 63
лв., като разликата до пълния дължим размер възлиза на 11 443, 65 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 11 426, 65 лв., ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
сумата от 3 101, 61 лв. – мораторна лихва за периода 28.10.2017 г. – 30.05.2020
г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Твърди, че действителната
стойност на застрахования при ищеца автомобил възлиза на 41 096, 63 лв. Не
всички заявени от ищеца вреди са в причинно – следствена връзка с процесното
ПТП. От действителната стойност на застрахования автомобил следва да се
приспадне стойността на запазените части, тъй като е налице тотална щета. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Ауди“,
който се е движил с превишена и несъобразена скорост и не е направил опит за
спре или избегне другото МПС. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Страните не спорят, а и от
представената по делото застрахователна полица № ********** от 09.01.2013 г. се
установява, че е сключен застрахователен договор между ищеца и „П.Л.БГ“ ЕООД по
застраховка „Каско на МПС“, модел А 6 Орлоуд Куатро, рег. № *******, със срок
на действие от 10.01.2013 г. до 09.01.2018 г.
Видно от съставения протокол за ПТП
№ 1493356, на 29.05.2017 г. е настъпило ПТП на Републикански път III-7106, км.
9, посока от с. Кочмар към с. Подслон, област Добрич. ПТП е настъпило около
09.40 ч. с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******,
управляван от А.С.А.и лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Орлоуд Куатро, рег. № *******, управляван от Д.И.Д..
В протокола е удостоверено, че първото МПС преминава в лявата страна на пътното
платно (в лентата за насрещно движение) и се блъска във второто МПС. В
протокола е удостоверено, че за първото МПС е представена застрахователна
полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със срок
на действие 27.05.2017 г. – 26.08.2017 г. Съставена е схема на ПТП, както и са
описани видимите щети. Протоколът е подписан от съставителя, двамата участници
в ПТП, както и от двама свидетели.
На 29.05.2017 г. Д.И.Д. е депозирал
при ищеца уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. В
него са описани същите обстоятелства, при които е настъпило ПТП, като
удостоверените в съставения протокол за ПТП.
Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие при ищеца е образувана щета № 13017030104011. Съгласно
съставения доклад нивото на застрахователно покритие е 67 758, 59 лв.
Изплатените обезщетения са в размер на 2 818, 06 лв. Застрахователната сума към
деня на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 64 940, 53 лв.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е определен на 52 067, 65 лв.
Ищецът е отправил до ответника
регресна покана, депозирана на 27.09.2017 г. за заплащане на сумата от 52 540,
28 лв., както и ликвидационни разноски от 15 лв.
По делото е представено Приложение 2 - второ
плащане, съгласно което по щета № 13017030104011 се претендира сумата от 52
540, 28 лв., като на 31.03.2018 г. е платена сумата от 41 096, 63 лв. Разликата
възлиза на 11 443, 65 лв.
Видно от представения транспортен
лист от 29.05.2018 г. стойността на транспорта на увредения автомобил възлиза
на 381, 36 без ДДС или 457, 63 лв. с ДДС.
По делото е представено обвързващо
предложение за остатъчна стойност на превозно средство – застрахования
автомобил. В него е посочено като най-високо предложение сумата от 11 280
лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът
на ПТП е следният: на 29.05.2017 г., около 09.40 ч. лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № ********, се е движил по Републикански път III-7106, с
посока от с. Кочмар към с. Подслон от гр. Бургас към гр. Варна и след с.
Приселци, в района на км.9, водачът навлиза в лентата на насрещно движение и
реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6
Олроуд Куатро, рег. № *******. Вещото лице приема, че описаните от ищеца щети и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания
по лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд Куатро, рег. № ******* се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 29.05.2017 г.
ПТП. Към датата на застрахователното събитие лек автомобил марка „Ауди“, модел
А 6 Олроуд Куатро, рег. № ******* е в експлоатация от 4 години, 4 месеца и 19
дни от датата на първоначалната регистрация – 10.01.2013 г. Необходимата
стойност за възстановяване на посочения автомобил, определена на база пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 61
755, 44 лв. Действителната стойност на процесния автомобил, определена към
датата на застрахователното събитие възлиза на 63 512 лв. Необходимата стойност
за възстановяването му е 97, 23 % от неговата действителна стойност към датата
на застрахователното събитие. С оглед на това вещото лице приема, че е налице
тотална щета. Съгласно представената по делото оферта за изкупуване на
останките на процесния автомобил, тяхната стойност е 11 280 лв. Стойността на
застрахователното обезщетение при тотална щета, изчислена като разлика между
действителната стойност и стойността на запазените части, възлиза на 63 512 лв.
Обичайните ликвидационни разноски възлизат на 15 лв. Към датата на сключване на
застрахователния договор – 09.01.2013 г., действителната стойност на
застрахования автомобил възлиза на 132 860 лв., а към датата на
застрахователното събитие – 67 758, 60 лв. Средната пазарна стойност на
застрахованото МПС възлиза на 63 512 лв. Стойността на запазените части възлиза
на 22, 3 %. С оглед на това дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 49
349 лв. При изслушването му вещото лице е пояснило, че след настъпване на ПТП
увреденият автомобил не е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което е
следвало да ползва пътна помощ.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел Д.И.Д. се установява, че е участвал в ПТП, настъпило на 29.05.2017
г. Управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд Куатро, рег. № *******,
собственост на дружество, в което е съдружник и управител. Пътувал от гр. Варна към гр. Алфатар, област
Силистра. На пътя между с. Подслон, в участък със завой видял лек автомобил в
лентата за насрещно движение – лентата, в която се е движил свидетеля. ПТП настъпило в завой. Свидетелят видял
другия автомобил, когато е бил много близо до него. Свил рязко в дясно и
избегнал челния удар, но другият автомобил продължил да се движи вляво и от
своята лента в лентата на свидетеля. Ударил управлявания от него автомобил в
лявата страна. Ударът бил в шофьорската врата, като продължил да се приплъзва
по неговата лява страна. Автомобилът бил увреден, с настъпила тотална щета,
нямало здраво място. Другият водач
спрял, автомобилът му също бил увреден. След удара управлявания от свидетеля
автомобил изменил посоката си на движение и той се забил в стена от пръст и
така спрял. Другият автомобил продължил
напред със счупена лява джанта, с която ударил управлявания от свидетеля
автомобил. Обадил се на тел. 112 и дошли полицаи. Разговарял с другия водач на
МПС за кратко. Взели им проби за алкохол. Пробата на свидетеля била
отрицателна. Съставили протокол за ПТП.
Пътят бил с една лента във всяка посока за движение . ПТП настъпило в
светлата част на денонощието – между 10 и 12 ч. Имало видимост. Участъкът бил
извън населено място. Свидетелят се движил със скорост от 70 - 80 км/ч. Нямало знаци за ограничаване на скоростта. ПТП
настъпило в завоя. Свидетелят бил на 20 - 30 м. преди да го види. След
инцидента управляваният от свидетеля автомобил не можел да се движи на собствен
ход. , тъй като имал счупена задна джанта, воден радиатор и фарове. Повикал
пътна помощ, за да може да закара автомобила в оторизиран сервиз. Другият
автомобил също се движил със скорост 70 - 80 км/ч. или повече. От двете страни на пътя имало участък
с чакъл, трева и растителност. От дясната му страна имал мантинела, а след нея
– пропаст. От лявата страна имало трева. Спрямо посоката му движение завоят бил
десен за него.
Съдът възприема показанията на
свидетеля, тъй като са логични и последователни. Свидетелят е разпитан за
обстоятелства, които лично е възприел. Показанията му изцяло кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и „П.Л.БГ“
ЕООД е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско МПС“. Обект
на застрахователното покритие е лек
автомобил „Ауди“, модел А 6 Олроуд Куатро, рег. № *******.
През време на действието му – 29.06.2017
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ********. Причина за
ПТП е навлизането на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ в насрещното
пътно платно. Деянието е противоправно, тъй като е в нарушение изискванията на
чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която на
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. С
оглед на това и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция
не е оборена от ответника, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Опел“, модел
„Астра“.
На
основание чл.405 КЗ ищецът, в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на 52 540, 28 лв.
Към датата
на ПТП виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Нормата на
чл.411, ал.1 КЗ регламентира, че в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Жалбоподателят
излага съображения, че неправилно е определен обхвата на регресното право, като
от действителната стойност на вредите следва да се приспадне стойността на
запазените части, определена от вещото лице.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
В случая
застрахователното обезщетение е определено като тотална щета. По смисъла на
чл.190, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Съгласно
експертното заключение на вещото лице инж. Й.Й. необходимата сума за
възстановяване на вредите върху лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 6 Олроуд
Куатро възлиза на 61 755, 40 лв., което съставлява 97, 23 % от
действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 63 512 лв.
Когато при
тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила,
от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на
запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования. В
противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в
имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би
получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да
доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди
увреждането. В тази насока е и формираната съдебна практика - решение №
165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК; определение № 92 от 20.02.2014
г. по т. д. № 2662/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК
и др.
Вещото
лице по изслушаната авто – техническа експертиза е установило, че стойността на
запазените части възлиза на 22, 3 % от действителната стойност, като е
обосновало от кои детайли на автомобила се формира тази стойност. Доколкото
действителната стойност възлиза на 63 512 лв., то стойността на запазените
части е в размер на 14 163, 17 лв.
Ответникът
по жалбата поддържа, че стойността на запазените части следва да се определи
съобразно представената по делото обвързващо предложение – 11 280 лв. с
ДДС.
По делото
не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи обоснован
извод, че в обвързващото предложение са включени всички запазени части на
застрахования при ищеца автомобил, както и че то отразява средните пазарни цени
на същите. Такъв въпрос не е поставен на вещото лице и съответно не е изследван
от него. Същевременно вещото лице е дало обективно и обосновано, обстойно
мотивирано заключение относно стойността на запазените части и каква част от
действителната стойност на автомобила съставляват. Експертното заключение не е
оспорено от страните, както и не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят доказателствената му стойност. Ето защо съдът изцяло го възприема.
С оглед на това от действителната стойност на увредения автомобил – 63 512
лв., следва да се приспадне стойността на запазените части – 14 163, 17 лв.
Разликата възлиза на 49 348, 83 лв. Към тази сума следва да се прибавят разноските
за репатриране на увредения автомобил от мястото на ПТП до най-близкия
автосервиз, доколкото по делото се установи, че след инцидента същият не е бил
в движение – 457, 53 лв. Следва да се прибавят също така и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Така регресното право на ищеца възлиза на 49 821,
36 лв. От тази сума следва да се приспадне извършеното от ответника плащане в
размер на 41 096, 63 лв., като разликата възлиза на 8 724, 73 лв.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск се явява основателен за
сумата от 8 724, 73 лв.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи заплащането на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно периода на
мораторната лихва, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои
извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Съдът приема, че лихвата за забава върху сумата от 8 724, 73 лв. за
периода 28.10.2017 г. – 30.06.2020 г. възлиза на 2 367, 98 лв. Ето защо
искът за заплащане на мораторна лихва се явява основателен в посочения размер.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над
8 724, 73 лв. до 11 428, 65 лв. – главница и за сумата над
2 367, 98 лв. до 3 101, 61 лв. – мораторна лихва за горепосочения
период, като исковете следва да се отхвърлят в същата част. Решението в
останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 68, 75 лв., представляваща сторени във въззивното
производство разноски по съразмерност.
На
жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство без явяване в открито заседание в размер на 42, 56 лв. по
съразмерност.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника е
възложена сумата над 830, 60 лв. до 1 088 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20015057 от 18.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 27803/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 65 състав, В ЧАСТТА, с
която З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, е осъден да заплати на З. „А.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата над 8 724,
73 (осем хиляди седемстотин
двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) лв. до сумата от 11 428, 65 (единадесет хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, ведно със законната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата над 2 367, 98
(две хиляди триста шестдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) лв. до
сумата от 3 101, 61 (три хиляди сто и един лева и
шестдесет и една стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.10.2017 г. – 30.06.2020 г., както и за сумата над 830, 60 (осемстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки) лв.
до сумата от 1 088 (хиляда осемдесет
и осем) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по делото
пред СРС разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване, от
З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София,
бул. „*******, съответно с правно основание чл.411 КЗ – за заплащане на сумата над 8 724, 73 (осем
хиляди седемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) лв. до
сумата от 11 428, 65 (единадесет
хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция във връзка с
настъпило на 29.05.2017 г. ПТП, както и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата над 2 367, 98 (две хиляди триста
шестдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) лв. до сумата от 3 101, 61 (три хиляди сто и един лева и шестдесет и една стотинки) лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 28.10.2017 г. – 30.06.2020 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20015057 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 27803/2020 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове за сумата от 8 252, 37 лв.
– главница и 2 239, 78 лв. – лихва, е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.