Определение по дело №29294/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2288
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20211110129294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2288
гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Илиева
като разгледа докладваното от Мария Илиева Гражданско дело №
20211110129294 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими.
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
в четлив вид по реда на чл. 183 от ГПК заповед № 08/09.04.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото съдебно заседание да
представи трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ПО ИСКАНЕТО за ЗАДЪЛЖАВАНЕ на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК
да представи в срок до насроченото съдебно заседание заверено копие на личното трудово
досие на ищеца с оглед представяне на същото с отговора на исковата молба – указва на
ищцата, след като се запознае с писмените доказателства най-късно в първото по делото
заседание да заяви дали поддържа доказателственото си искане.
1
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца за обстоятелствата, посочени в буква „б“ от
исковата молба, като относими, допустими и необходими.
ПО ИСКАНЕТО на ищцата за допускане на един свидетел за установяване на
обстоятелствата, посочени в буква „а“ от исковата молба, съдът ще се произнесе след
изслушване на страните по проекта за доклад по делото по чл. 146 от ГПК, предвид че
обстоятелството, че заповед № 08/09.04.2021 г. е връчена на ищцата на 09.04.2021 г. не е
спорно.
За процесуална икономия, указва на ищцата да осигури явяването на свидетеля
за заседанието, насрочено за 13.09.2021 г.
ОТЛАГА произнасянето по допускането на съдебно-счетоводната експертиза за
насроченото съдебно заседание след изслушване на становището на страните по доклада по
чл. 146 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за откриване на производство по
оспорване по реда на чл. 193 ГПК на писмените доказателства – заповед № 08/09.04.2021 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като страните не спорят, че заповедта е
връчена на работника, освен това в оспорването е заявено, че заповедта е подписана от
ищцата, но в последващ момент, което не представлява оспорване на автентичността на
документа.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба – лист 15, тъй като са относими, допустими и необходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.09.2021 г. от 10.15
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 08/09.04.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в
размер 4902 лв. за периода от 6 месеца след уволнението считано от 09.04.2021 г.
Ищецът В. ВЛ. АНГ. твърди, че по силата на сключен с ответника „Р. и В.“ ООД по
2
трудов договор за обучение заемала длъжността „Компютърен аниматор“ при ответника. На
09.04.2021 г. на ищцата била връчена заповед № 8/09.04.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа без уважителна
причинна и без разрешение от страна на работодателя от 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г. както
и злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в унищожаване на
интелектуалната му собственост и възпрепятстване на дейността му – чл. 190, т. 2 и т. 4 КТ
вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 9 КТ. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като не е извършила описаните в заповедта нарушения, че няма фиксирано работно
време, че на посочения ден 01.04.2021 г., не е имала достъп до офиса, че не са извършени
умишлени действия, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това
поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195,
ал. 1 от КТ – в заповедта липсва посочване на дисциплинарното нарушение и описание на
тежкото нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че наложеното дисциплинарно
наказание уволнение не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от
КТ.
Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна.
Твърди да е останала без работа след уволнението, поради което претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в
размер на 4902 лева за периода от шест месеца, считано от 09.04.2021 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на
исковата молба в съда – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът „Р. и В.“ ООД оспорва предявените искове. Твърди, че правата и
задълженията на работниците и служителите са определени с Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е връчен на ищцата при отказ на 09.04.2021 г., като преди това - на 01.04.2021
г., на ищцата са поискани обяснения във връзка с нарушенията, за които е наложно
наказание, поради което процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Твърди, че страните не са
уговаряли плаващо работно време в трудовия договор и че служителят не е бил освободен
от задължение да се явява на работа. Сочи, че договорът не е прекратен на друго основание,
тъй като работодателят не е приел предложението на работника за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че нарушенията са установени
по безспорен начин, а наложеното наказание съответства на извършените нарушения по чл.
189, ал. 1 от КТ. Поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно, тъй като
заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити
и е обоснована и мотивирана чрез посочване на конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, времето на извършването им, наказанието и законовият текст, въз основа на
който то се налага. Не оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който
3
ищцата е останала без работа вследствие на уволнението. Прави искане претенциите да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено на посоченото основание, съответно размера на
последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, както и че е
останал без работа за съответния период.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е
било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която
съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му
обяснения, съответно, че ищцата е отказала да получи разпореждането, с което са
изискани обяснения или е отказала да ги даде.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Компютърен аниматор“
при ответника, както и че същото е прекратено със заповед № 8/09.04.2021 г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, че на 01.04.2021 г. на ищцата са
поискани обяснения и в указания срок тя е депозирала становище по тях, че заповед №
8/09.04.2021 г. е връчена на 09.04.2021 г., както и размер на обезщетението за оставане без
работа за шест месеца в размер на 4902 лева от 09.04.2021 г.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5