№ 28902
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110146484 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от адв. вн пълномощник на длъжника Б. И. М. за
допълване на Определение №26015 от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. №46484/2022 г. на СРС в
частта за разноските. Иска се да бъде осъден заявителят да заплати на адвоката
възнаграждение за заповедното производство.
Препис от молбата е изпратен за отговор на заявителя, като в дадения срок е
изложено становище, че в случай че са налице предпоставките, следва да се определи
възнаграждение съобразно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Съдът намира искането за основателно.
В конкретния случай с възражението по чл. 414 ГПК е представен договор за правна
защита и съдействие, в който в частта относно договорено възнаграждение е посочено, че се
предоставя безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата“. Поискано е присъждане на адв.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата дава възможност на адвокат да
предостави безплатна правна помощ на група лица в изключение от принципната позиция,
че адвокатския труд е възмезден.
Разпоредбата на посочената правна норма въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията
на, ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да е в
размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При прилагането на наредбата следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от
23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56,
параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
1
22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата
на предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с
чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална
организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални
размери на адвокатските възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело,
неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са
извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а
единственият критерий при делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат
ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101,
параграф 1 ДФЕС.
Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на заявителя в заповедното
производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му в
съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната в
заповедното производство при редовно попълнено заявление. С оглед на това съдът приема,
че за оказаната защита на длъжника в заповедното производство адвокатско възнаграждение
следва да се определи в размер на 200 лв.В Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при
съобразяване на извършеното процесуално действие. Процесуалното действие на адв. се
изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №
6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това
действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение №26015 от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. №46484/2022 г. на СРС
в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД , ЕИК *************, да заплати на
адв. ВВН ЕГН:**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. направените по делото разноски
в размер на 200 лв.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Определение №26015 от
24.07.2023 г. по ч.гр.д. №46484/2022 г. на СРС
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3