Решение по дело №370/2018 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 370/2018 г. по описа на Районен съд П

 

 

МОТИВИ:

   

Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура П постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Р.И.К. с ЕГН: **********,***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен за извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК за това, че през м. юни 2017 г. в гр. С., обл. П, без надлежно разрешение, е приел на работа като общ работник ненавършилия 18 години Л.А.К. ***, ЕГН: **********.

                   Обвиняемият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Не дава обяснения.

Прокурорът пледира за признаване на обвиняемия за виновен по така повдигнатото му обвинение. Счита, че от събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че обвинителната теза е доказана по несъмнен и безспорен начин. С оглед законовите предпоставки пледира за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на  административно наказание глоба около минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Защитата счита, че деянието, за което е обвинен обвиняемият, не е извършено от обективна и субективна страна и следва да бъде оправдан. Излага доводи в тази насока.

В дадената му последна дума обвиняемият иска от съда да бъде оневинен.

                  

Районен съд П, като обсъди събраните по делото доказателства,  прие за установено от фактическа страна следното:  

Дружеството „***“ ЕООД с управител свидетелката Г.С. било собственик на четириетажна сграда в УПИ ХVIII, кв.109 по плана на гр. С.. На 20.04.2017 г. те наели дружеството „**“ ООД да им намерят фирма, която да разруши сградата. За изпълнител на разрушаването била избрана фирма „И.“ ООД - гр. В. с управител – свидетелят С.И.. През месец май 2017 г. свидетелят И. сключил с „**“ ООД договор за демонтаж на две сгради, намиращи се в два съседни парцела в гр. С., обл. П, между които и горепосочената. Тъй като не разполагал с необходимата техника И. на свой ред сключил договор на 09.06.2017 г. с „КБ И.“ ЕООД - гр. В. за извършване на дейности със строителна механизация  - багер с хидравличен чук и багер с щипка. На място в гр. С. от „КБ И.“ ЕООД бил изпратен багер, който се управлявал от свидетеля Н.Н. – работещ на трудов договор към дружеството. Последният обаче не бил с хидравличен чук. На място Н. разговарял със свидетеля И., като последният му казал, че ще следва да събарят сградата посредством връзването на панелите с метално въже и дърпането им от багера. За целта били необходими и работници, които да връзват панелите с въжета. Тъй като И. и обвиняемият Р.К. се познавали от 2016 г., като се случвало на различни строителни обекти да извършват съвместна дейност, И. се обърнал към него да му намери няколко души работници от П, за да бутнат сградите. Понеже между двамата останали неуредени сметки от предишен обект, И. се разбрал с Р.К. да намери работници, които да участват в разрушаването на двете сгради и да ги кара от П до С., като за заплащане да вземе металната арматура от обектите. В същото време И. щял да плаща на работниците за бутането. В изпълнение на договорката Р.К. се свързал със свидетеля Ч.К., с който били работили отпреди. К. се  съгласил, като се разбрали, че ще получава по 50 лв. на ден. След това Р.К. се свързал с К.К. и му казал, че търси хора за работа на обекта в С., като щял да ги кара всяка сутрин до там и да ги връща вечер. По същото време К. работил и на обект в гр. София и затова ангажиментът му бил да ги оставя сутрин, след което отивал в София и на връщане вечер ги прибирал от С. в П.  К.К. му заявил, че ще намери хора, след което предложил на свидетелите Р.И., Я.Г. и на К.К.. Те се съгласили. Обвиняемият ги питал дали ще работят и те му отговорили утвърдително. Обяснил им, че обектът бил в гр. С., обл. П, като заплащането щяло да бъде 35 лв. на ден, изплащани в край на всяка седмица, той щял да ги транспортира до обекта и обратно. Тримата се съгласили и през месец юни 2017 г. започнали работа на посочения обект, като заедно с тях там работил и свидетелят Ч.К.. При пристигането им на място, те се запознали и със свидетеля С.И., който им описал естеството на работата и какво точно да вършат, както и как, и кога ще им плаща. Така четиримата свидетели - Ч.К., Р.И., Я.Г. и К.К. дупчели и връзвали с метално въже панелите от подлежащите на демонтаж сгради, които след това багеристът Н. дърпал с багера, за да ги събори. По описания начин работили близо един месец, като или Р.К., или на няколко пъти неговият баща вземали Р.И., Я.Г. и К.К. *** и след приключване на работния ден, ги връщали обратно. На 04.07.2017 г. в хода на работата възникнала трудова злополука, като се скъсало едно от металните въжета, с които били връзвани панелите, и ударило по главата Ч.К.. За инцидента Н. подал сигнал на тел.112 и на място пристигнали екип на Спешна помощ, служители на РУ на МВР – С. и на Д „ИТ“ - П. Била образувана преписка в Д „ИТ“ – П. В хода на тази преписка било установено, че Л.К. бил непълнолетен и въпреки това работел на обекта без съответното разрешение от Д „ИТ“ - П. След приключване на проверката на дружеството „И.“ ООД - гр. В. с управител – свидетелят С.И., бил съставен АУАН № 13-000750/ 07.08.2017 г. за нарушение на чл.303, ал.3 КТ за това, че е приело на работа непълнолетния Л.К. без съответно разрешение от Инспекцията по труда. При предявяване на АУАН, свидетелят И. записал като възражение, че установените лица на 04.07.2017 г. на обекта в гр. С., обл. П не са били извикани и приети на работа от него. Въз основа на установеното по преписката от Д „ИТ“ - П подали сигнал до Районна прокуратура - П,  в който посочили, че следва да се потърси наказателна отговорност от И. за евентуално извършено престъпление по чл.192а, ал.1 НК. След проведеното ДП, започнало въз основа на този сигнал, наблюдаващият прокурор преценил, че за установено следва да се повдигне обвинение на Р.К.. След приключването на разследването, делото е внесено от Районна прокуратура П в Районен съд П с постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Р.И.К. за извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК за това, че през м. юни 2017 г. в гр. С., обл. П, без надлежно разрешение, е приел на работа като общ работник ненавършилия 18 години Л.А.К. ***, ЕГН: **********.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства – показанията на свидетелите Я.Г., Н.Н., Л.К., С.И., С.Г., Ч.К., Р.И., Г.С., както и от писмените доказателства по делото – Сигнал до РП П на осн. чл. 407 от КТ от ДИТ П от 08.09.2017 г., АУАН № 13-000750/07.08.2017 г., характеристична справка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писма от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с изх. № 18075356/10.07.2018 г., с приложени материали от извършена проверка и писмо от КБ „и.“ ЕООД гр. В. с изх. № 78/22.06.2018 г., с приложен копие от договор за извършена услуга строителна механизация и споразумение за здравословни и безопасни условия на труд, копие от договор от 20.04.2017 г. между „***“ ООД и „***“ ЕООД.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни, категорични и логични, като са дадени и от лица, които не са пряко заинтересувани от изхода на делото. Те се допълват и от писмените доказателства по делото. Известни противоречия по начина на събаряне на сградата имаше в показанията на свидетелите Н. и И., но те бяха преодолени в проведената между тях очна ставка. Всички събрани доказателства по делото подкрепят гореизложената фактическа обстановка.

 

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с действията си обвиняемият Р.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.192а, ал.1 от НК. Съдът намира с оглед събраните по делото доказателства, че деянието не е извършено от К. нито от обективна, нито от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. За работодателя остава задължението за искане на разрешение от инспекцията по труда за наемане на работа на лице ненавършило пълнолетие, каквото в конкретният случай се установи по категоричен начин, че за лицето Л.К. – към инкриминирания период непълнолетен – на 17 години - не е било поискано такова. От събраните доказателства по безспорен начин се установи, че непълнолетният Л.К. към инкриминирания период е полагал труд, като е работил като общ работник на строителен обект в гр. С. по събарянето на масивна сграда. Престъплението по чл.192а, ал.1 НК е на формално извършване. За възникване на отговорността е достатъчно и единствено установяването, че деецът е приел на работа непълнолетно лице без надлежно разрешение от Инспекцията по труда. Основният въпрос по делото е кой е приел на работа непълнолетният или иначе казано е негов работодател и съответно черпи ползи от полагания от последния труд. Съгласно § 1 от ДР на КТ: „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Според съда в конкретния случай обвиняемият К. не се явява работодател на непълнолетния Л.К.. Вярно е, че именно обвиняемият се е свързал с К., Г., И. и К. да работят като общи работници по бутането на сградата в гр. С.. Вярно е, че им е разяснил какво ще правят и колко пари ще получават, но това само по себе си не го прави техен работодател. От писмените доказателства по делото по безспорен начин се установи, че дружеството, извършвало събарянето на сградата, е „И.“ ООД - гр. В. с управител – свидетелят С.И.. В подкрепа на писмените доказателства са и гласните доказателства – показанията на свидетелите К., Г. и И., че макар и да са уговорени за работата първоначално от К., на обекта са се запознали с И., който се представял като шеф, казвал им какво да правят и той им плащал. Същите свидетели заявиха, че К. в повечето случай само ги е превозвал до обекта, след което не оставал там. В тази насока са и показанията на Н. и К.. Последният заяви: „Аз от осемдесет и втора година съм започнал в тази сфера строителството и им казвах, и на Р. и на другия - С., където ми се правеше на началник, че така не се прави“. „Р. ми каза, че С. е шефът“ и „С. ми каза:  – „Аз ти плащам, кво ти кажа това ще правиш“. Н. пък заяви: „С. каза, че той е отговорник на обекта“ и „Не знам какви пари получават (общите работници – доб. на съда), знам че С. трябва да им плаща“. На последно място, отношенията по престирането на труда на непълнолетния К. и неговите приятели И. и Г. бяха посочени и от полицейския служител Г., извършил проверка по случая. Той заяви, че е установил, че: „С. си спомням, че заяви, че той - С. им е плащал - поне те така казаха, но не си спомням каква сума още им дължи. Спомням си, че те имаха някакви уговорки С. и Р., но момчетата твърдяха, че Р. е говорил с тях, че той им е обещал по 35 лева, ако работят в С. като общи работници, но не им е плащал Р., само ги е превозвал до обекта. Доколкото си спомням имаха някакви договорки С.  и Р., той да му намери хора, които да му работят - това е което си спомням.“ От показанията на всички тези свидетели се установява по безспорен начин, че уговорката между обвиняемия и свидетеля И. – управител на фирмата, която е била наета да бута сградата – е била К. да намери общи работници, които да превозва до обекта и обратно, за което е щял да получи като възнаграждение част от арматурата, която в същото време следвало да покрие и стари задължения на И. към К.. Не се събраха категорични доказателства, че извън това, К. е извършвал някаква работа на обекта, а още по-малко е бил работодател на лицата там. Вярно е, че свидетелят И., в опитите си да избегне всякаква отговорност, твърди, че тези лица  - К., Г., И. и К.  - не са наети от него. Желанието на И. в тази насока е толкова силно, че за съда не остана скрито как той бе готов да обвини всеки друг за случилото по време на инцидента на 04.07.2017 г. (за щастие без фатални последици), като последователно посочваше, че от КБ „и.“ ЕООД гр. В. не му изпратили уговорения багер, после имало некадърни багеристи, които го бутнали от сградата, после някакви лица – „г-н М.“ и „К.“ казвали как да бутат, та да се стигне до там, че Р.К. е довел общите работници по искане на багериста – свидетеля Н. и той лично няма нищо общо с тях. Макар и така изложени, неговите показания не само не отговарят на твърденията на К., Г., И., К., Н. и Г., но и на писмените доказателства, от които е безспорно видно, че изпълнител по бутането на сградата е именно фирмата на И. - „И.“ ООД. В този ред на мисли именно тази фирма има полза от престирането на труда на непълнолетния К.. С оглед тези мотиви, писмените доказателства и показанията на всички изброени свидетели, съдът счита, че работодател на непълнолетния К. в случая по събарянето на сградата е била точно фирмата на И. - „И.“ ООД и при нарушение на чл.192а, ал.1 НК, то следва да се носи отговорност именно от свидетеля И., а не от обвиняемия К.. До този извод са достигнали и инспекторите при Д „ИТ“ - П подали сигнал до Районна прокуратура - П, в който са посочили, че следва да се потърси наказателна отговорност от И. за евентуално извършено престъпление по чл.192а, ал.1 НК. Прокурорът не се е съгласил с тях, изхождайки от обстоятелството, че именно К. е уговорил за тази работа лицата К., Г., И. и К. и ги е превозвал до обекта. Това само по себе си обаче не го прави техен работодател и съответно извършител на деянието от обективна страна. Законодателят е дефинирал изпълнителното деяние като приемане на работа на непълнолетно лице без разрешение от ИТ. Приемането на работа може да стори само лице, имащо качеството на работодател. По делото се установи, че такова качество е имал И., а не обвиняемият К.. Ето защо деянието по чл.192а, ал.1 НК не е извършено от обвиняемия от обективна страна.

Макар и това да е достатъчно за оправдаването на обвиняемия, то съдът счита, че следва да изложи и доводи защо, дори и при наличие на доказателства за тезата на прокурора, че работодател се явява К., то отново следва да бъде оправдан последният. Това е така, защото за повдигнатото обвинение не се събраха доказателства, че е извършено и от субективна страна. Деянието по чл.192а, ал.1 НК от субективна страна следва да бъде осъществено при пряк умисъл като форма на вината. Вината се извежда от фактите, такива каквито са те по делото. В случая не бяха ангажирани и събрани никакви доказателства от страна на държавното обвинение, че дори и да е приел на работа непълнолетния К., то обвиняемият е знаел за това, че той е непълнолетен. В тази връзка прокурорът само излага твърдения, че визуално Л.К. не изглеждал като лице на подходяща възраст за тежък труд. Съдът лично разпита К. в съдебно заседание на 11.06.2018 г. и година след инкриминирания период трудно по външния му вид може да се достигне до този извод. Оставяйки настрана доколко може само визуално да се прецени дали едно лице е на 17 или 18 години, но така или иначе субективните възприятия на съда и прокурора в случая са без значение, тъй като по делото следваше да са събрани безспорни доказателства, че обвиняемият е знаел за възрастта на К.. Такива не се събраха. При това фактическо положение съдът приема, че единствено възможния и правилен извод е за несъставомерност на деянието, тъй като липсват годни доказателства от които да се приеме по несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил и от субективна страна състава на престъплението по чл. 192а, ал.1 от НК. Дали е било видно визуално, че К. няма навършени 18 години към инкриминирания период, е само и  единствено предположение. Крайният съдебен акт – в случая решение - не може да почива на предположения, така както е визирано в чл.303 от НПК, поради което обвиняемият следва да бъде бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, не само защото деянието не е извършено от обективна страна, но защото и не е налице субективна такава.

         Поради гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение по чл.192а, ал.1 НК.

        

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: