Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 204
04.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
При участието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №470 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №497 от 19.07.2019г., постановено по гр.дело №13/2019г. по описа на Окръжен съд-С. З., **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на П. по повдигане на обвинение против него по ДП №*******. по описа на Второ РУ-С. З. при ОДМВР-С. З., което досъдебно производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до претендираните 30000лв. е отхвърлен като неоснователен и **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 330,06лв. за разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят П.н.Р.Б. която го обжалва в осъдителната му част с доводи за неправилно определяне на размера на обезщетението като завишен, с оглед конкретните обстоятелства, и неправилно определяне на началния момент на законната лихва. Претендира за отмяната му в обжалваната част или неговото изменение чрез намаляване на размера на присъденото обезщетение и разноските и отмяна в частта му на законната лихва.
Въззиваемата страна Я.В.П. е депозирал чрез пълномощника си адв.Г.М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.
Представителят на контролиращата страна АП Пв съдебно заседание застъпва становище за основателност на въззивната жалба и излага доводи в подкрепа на него по същество.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае неблагоприятната за него осъдителна част на първоинстанционното решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Я.В.П. против П.на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.29,ал.1,б.А и б.Б от НК по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №*******. по описа на Второ РУ при ОДМВР-С. З., прекратено с постановление от 20.12.2016г. на Районна прокуратура-С. З..
Обезщетението за неимуществени вреди е претендирано в размер на 30000лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 05.10.2016г.
С оглед пределите на въззивната жалба и съгласно чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК, спорът пред въззивната инстанция касае единствено присъдения размер на дължимото обезщетение от 5000лв., ведно със законна лихва от 05.10.2016г. до окончателното му изплащане.
Безспорно установено от събраните писмени доказателства е, че с Постановление от 05.10.2016г. ищецът Я.П. е привлечен като обвиняем по ДП №*******. по описа на Второ РУ при ОДМВР-С. З., за това, че на 01.10.2015г. в гр.С. З. е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Алкател“ от владението на собственика Д. В. И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена в условия на опасен рецидив, съставляващо престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във връзка с чл.194,ал.1 във връзка с чл.29,ал.1,б.А и б.Б от НК. С постановление от същата дата П. е задържан за срок от 72 часа и спрямо него с протоколно определение от 07.10.2016г. по ЧНД №2586/2016г. на Районен съд-С. З. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена на „подписка“ с Постановление от 28.11.2016г. на РП-С. З.. С Постановление от 19.12.2016г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. ал.2 вр. чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление, и е отменена мярката за неотклонение „подписка“. Препис от постановлението е връчен на пострадалата Д. И.на 22.12.2016г., а на обвиняемия Я.П. на 14.02.2017г., при което същото е влязло в сила на 22.02.2017г.
Установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищеца П. е бил привлечен като обвиняем за извършване на конкретно престъпление, прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление, по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П.н.Р.Б. като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в посочената хипотеза.
Видно е, че обвинението е било в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.29,ал.1,б.А и б.Б от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, което обосновава значителен интензитет на негативните преживявания, свързани със страх от осъждане и налагане на така предвиденото тежко наказание. Спрямо ищеца е била взета и най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за времето от 05.10.2016г. до 28.11.2016г. или за един месец и 23 дни. С нея са били ограничени основни права на ищеца като правото на свободно придвижване и труд, но за период от време под предвидения в чл.63,ал.4 от НПК максимален срок на продължителност на тази мярка за неотклонение. Наказателното производство е протекло за времето от 05.10.2016г., когато П. е бил привлечен като обвиняем, до 22.02.2017г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство, или за срок от 4м. и 17 дни, и то само на досъдебна фаза, без да е внасян обвинителен акт в съда, като прекратяването е постановено още на 19.12.2016г., само 2м и 14 дни след привличането, което не обосновава нито значителна продължителност нито значителен интензитет на търпените негативи. Според показанията на разпитаната като свидетел негова майка М. П., през време на задържането му синът й плачел, защото е невинен и не трябва да бъде в ареста, чувствал се зле, бил отслабнал, не говорел много, а след освобождаването му се затворил, изпаднал в депресия, сънувал кошмари, стоял си в къщи и не излизал, като приятелите му започнали да странят, както и не можел да си намери работа. В тази връзка следва да се има предвид, че, според приложената справка за съдимост, ищецът Я.П. за периода от 1999г. до 2015г. е бил осъждан над 20 пъти предимно за кражби. С присъда по НОХД №1002/2007г. по описа на Районен съд-С. З. е допусната кумулация по НОХД №№250/2007г., 1021/2007г., 903/2007г., 1060/2007г., 1336/2007г., 1423/2007г., 1456/2007г. и 1002/2007г. и е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим, каквото реално е изтърпял на 26.09.2009г. С присъда по НОХД №1111/2011г. на Районен съд-С. З. са кумулирани наложените на П. наказания по НОХД №№ 1471/2010г., 1658/2010г., 2012/2010г., 1987/2010г. и 388/2011г., като е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за три години при първоначален „строг“ режим в затворническо заведение от закрит тип, каквото реално е изтърпял на 14.11.2012г. С определение по ЧНД №380/2015г. на СпНС са групирани наложените на П. наказания по НОХД №№ 839/2014г., 979/2014г., 955/2014г., всички на РС-С. З., и по НОХД №421/2015г. на СпНС, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, увеличено на основание чл.24 от НК на три години, каквото реално е изтърпял на 20.09.2016г. Тези обстоятелства са от значение за характера и интензитета на търпените от ищеца П. негативни преживявания във връзка с процесното незаконно обвинение. Те сочат на продължителна във времето системна престъпна дейност по извършване на кражби, за каквото престъпление той е привлечен като обвиняем и по настоящото наказателно производство. Това поведение навежда на явното и упорито неглижиране на правовия ред, а то от своя страна на незачитане на предприетите като законова санкция за нарушаването му действия на компетентните правоохранителни органи, респективно на незначителност на терзанията от поредния сблъсък с тях по последно предприетото наказателно преследване. Предходните осъждания с налагане на наказания „лишаване от свобода“, каквито ищецът трикратно ефективно е търпял, от своя страна не обосновават морална дискредитация в общността именно вследствие конкретно разглежданото наказателно производство, нито съществено засягане на честта и достойнството. В този смисъл, основните притеснения, които ищецът е изживял по причина на незаконното обвинение, са били свързани с търпените ограничения във връзка с наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ и със страха да не му бъде наложено отново наказание „лишаване от свобода“, каквото да търпи реално.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди такъв от 1500лв., до който обжалваното решение следва да се потвърди, а за разликата над него до присъдения от 5000лв. то следва да се отмени като неправилно.
Според задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, дължимо в разглежданата хипотеза на прекратяване на наказателното производство, е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяването му. В случая се установи Постановлението от 19.12.2016г. да е влязло в сила на 22.02.2017г., при което именно от тази дата е дължима законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено и в обжалваната му част досежно периода от 05.10.2016г. до 21.02.2017г./вкл./, за който неправилно е присъдена законна лихва.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно разглеждане, първоинстанционното решение следва да се коригира и в частта му относно присъдените на ищеца разноски, като се отмени за размера над 100лв. до присъдения от 330,06лв.
Въззиваемият претендира за присъждане на заплатените за въззивното производство разноски. Същите са в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019г. Пред настоящата инстанция иска е предмет на разглеждане до присъдения с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение размер от 5000лв. на обезщетението за неимуществени вреди, като той се уважава до размер на 1500лв. С оглед на това и на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ дължими за въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска, са разноски от 90лв., каквито жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №497 от 19.07.2019г., постановено по гр.дело №13/2019г. по описа на Окръжен съд-С. З., В ЧАСТТА, с която **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сума в размер над 1500лв. до присъдената от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на П.по повдигане на обвинение против него по ДП №*******. по описа на Второ РУ-С. З. при ОДМВР-С. З., което досъдебно производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление; В ЧАСТТА, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 05.10.2016г.-21.02.2017г. /включително/; И В ЧАСТТА, с която **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сума в размер над 100лв. до присъдения от 330,06лв. за разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, против **************иск за заплащане на обезщетение в размер над 1500лв. до 5000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във връзка с чл.194,ал.1 във връзка с чл.29,ал.1,б.А и б.Б от НК по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №*******. по описа на Второ РУ-С. З. при ОДМВР-С. З., прекратено с Постановление от 19.12.2016г. на Районна прокуратура-С. З., както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода 05.10.2016г.-21.02.2017г. /включително/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №497 от 19.07.2019г., постановено по гр.дело №13/2019г. по описа на Окръжен съд-С. З., В ЧАСТТА, с която **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сума в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на П.по повдигане на обвинение против него по ДП №*******. по описа на Второ РУ-С. З. при ОДМВР-С. З., което досъдебно производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2017г. до окончателното й изплащане; И В ЧАСТТА, с която **************е осъдена да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сума в размер на 100лв. за разноски.
ОСЪЖДА **************да заплати на Я.В.П. с ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 90лв. /деветдесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: