№ 37
гр. Берковица, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200342 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на АЛ. ИВ. КР. от град Б. ул.
************* и с ЕГН ********** против наказателно постановление №
21-0243-001198 от 08.12.2021 г. на Началника на ОДМВР Монтана, РУ
Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, лишаване от право да
управлява МПС 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за
административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като излага доводи за недоказаност на нарушението. В
съдебно заседание чрез пълномощника си доразвива доводите, изложени в
жалбата и моли НП да бъде отменено.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, с мотив, че същото е постановено
при допуснати процесуални нарушения. Моли се съдът да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се
представлява от упълномощен защитник, който изразява становище, че
1
обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно
и се иска отмяната му поради допуснати нарушения на процесуалните и
материалните норми.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител по делото. При депозиране на административно наказателната
преписка в БРС се изразява становище жалбата да бъде оставена без
последствие, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 21-0243-001198/
08.12.2021 г. на Началник РУП към ОДМВР Монтана РУ Берковица, същото
е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ 334864/ 01.12.2021 г. Наказателното постановление е съставено за това, че
на 30.11.2021 г. в 23,00 часа в град Берковица на ул. „Александровска“ като
водач на лек автомобил „Хюндай И10 „ с рег. № ** **** **, държава
България при обстоятелства: град Б. ул. Александровска на паркинга на
магазин Темаркет с посока на движение от бензиностанция ОМВ към магазин
Темаркет управлява лек автомобил „Хюндай И10“ с рег. № ** **** **,
собственост на фирма *********** ЕИК ******** като водачът отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM-0077 тариран и
годен за работа. Водачът има забавен говор и реакции. На водача е издаден
талон за изследване с номер 0059851.
С оглед констатираните нарушения са наложени на АЛ. ИВ. КР.
следните административни наказания: глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева, лишаване от право да управлява МПС 24 месеца и отнемане на 12
контролни точки за административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в предвидения от закона срок от
процесуално легитимно лице, а разгледана по същество, съдът намира същата
за основателна.
При проверка на законосъобразността на наказателното постановление
по отношение на правното основание и наложеното въз основа на него
административно наказание съдът констатира следното:
При извършената служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира
допуснато в хода на административнонаказателното производство
съществено нарушение процесуалните правила, довело до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Такова
2
съществено нарушение е неспазване на процедурата по предявяване и
подписване на АУАН.
Съставянето на акта за установяването на административното
нарушение, предявяването на същия и връчването на препис от него,
представляват отделни действия в административнонаказателното
производство, като за всяко от тях са предвидени и правила.
Така например, чл. 40 от ЗАНН визира съставянето на акта, който
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН поставя началото на
административнонаказателното производство, разпоредбата на чл. 43 от
ЗАНН урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето,
сочено като нарушител, а разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН предвижда
начина на връчване препис от АУАН на нарушителя.
Настоящият състав ,счита че в хода на административно- наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обосноващо
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният
адрес на който се отбелязват в акта. За спазване на разпоредбата достатъчно е
наличие на отказ от страна на нарушителя и подпис на свидетел, с посочване
на името и адреса му, като с подписа си свидетелят удостоверява направения
отказ. Административноправната доктрина не възприема еднозначно
съвместяването в едно лице на качествата свидетел при
извършване/установяване на нарушението, съотв. при съставяне на акта и
свидетел на отказа за подписването му от нарушителя като съществено
нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН. Приема се само
/„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И., Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно”
свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по
чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от
него в обстоятелствената част на акта.
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва
да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата -
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
3
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен
биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв В.Г.. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на извършването или
установяването на нарушението, както и в истинността на отразените,
удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в
АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от
свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва
посочен свидетел, различен от свидетелите на извършване на
нарушението, удостоверяващ отказа на водача да получи препис от акта ,то е
налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление
На следващо място,редът за предявяване и връчване на АУАН е
предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
4
точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото
АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство не е
удостоверено чрез подписа на един свидетел. Съобразно разпоредбата на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.В
проведеното производство за налагане на административно наказание
императивно изискуемото действие по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН формално не е
изпълнено, от което следва, че извършването му не е осъществено. Това, че е
спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и отказа на нарушителя да
получи препис от акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел, не
дерогира задължението на актосъставителя да предяви за подпис АУАН .
Факта на отказ да се подпише акта, следва да се удостовери също чрез
подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес, което
да се отбележи (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл. 43
от ЗАНН).
В случая е удостоверен само отказа на жалбоподателя да получи
препис от АУАН,което обстоятелство е било удостоверено от св.В.Г.. Липсва
удостоверяване, че нарушителят е отказал да подпише АУАН с посочване на
трите имена , адрес и подпис на свидетел. Допуснатото нарушение не касае
нередовност в АУАН, за да може да бъде санирано по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН,поради което се явява съществено.
Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат доводите
по същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателя
възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият
автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и
когато самото производство е водено и завършено порочно.
На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НП № 21-0243-001198/ 08.12.2021 г. на Началник РУП към
ОДМВР Монтана РУ Берковица, с което на АЛ. ИВ. КР. от град Б. ул.
************* и с ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки, на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред
Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6