Мотиви по
НОХД № 1512/2010г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Х.Г.Г. Окръжна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на
27.11.2009г. в гр.Карлово,
Пловдивска област, при управляване на
МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф 2”
с рег. № РВ **** ХА е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и 2, чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.В.В., която е настъпила на 08.12.2009г.
в гр.Пловдив.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия. Счита, че на същия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, определено по
размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, изпълнението на
което да се отложи, както и лишаване от
право да управлява МПС за определен срок. По отношение на гражданския
иск намира, че е основателен и трябва да се уважи по справедливост.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск, предявен от един от наследниците
на пострадалия Д.В.В. – неговата съпруга Д.Я.В. в
размер на 40 000 лв., представляващи обезщетение за причинените й от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2009г.
до окончателното им изплащане. Същата е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Лично и чрез повереника си
изразява становище, че подсъдимият Г. следва да бъде признат за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд, като му се наложи наказание лишаване
от свобода, условно. Предлагат гражданският иск, като основателен и доказан, да
бъде уважен в пълния предявен размер. Претендират и разноските по делото.
Защитникът
на подсъдимия Г. намира, че следва да се преценят всички обстоятелства,
свързани с виновността на последния, като се отчете съпричиняването от страна
на пострадалия. Сочи, че при определяне на наказанието на неговия подзащитен трябва
да се има предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира
гражданският иск да се уважи в по-малък размер от предявения.
Подсъдимият
Г. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Признава вината си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Съжалява за извършеното и се присъединява към казаното от защитника си.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Х.Г.Г. е роден на ***г. в с.С, П. област. Живее в гр.К., П.област, ул.”Б.” № *.
Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. Семеен, с две
пълнолетни деца. Пенсионер е по болест.
Не е осъждан.
Притежава
свидетелство за управление на МПС категория АВМТ от 1978г. През 2004г. е наказан
по административен ред като водач за нарушение на правилата за движение по
пътищата /л.97-98 от досъдебното производство/.
Собственик
е на лек автомобил „Фолксваген Голф 2” с
рег. № РВ **** ХА /л.99 от досъдебното производство/.
На
27.11.2009г., около 17,40 часа, подсъдимият Г. се прибирал от гр.П.. Управлявал
горното МПС по ул. „Т.Р.” в гр.К. в посока от юг към север със скорост 54 км/ч. На източния тротоар бил
поставен знак „В26”, ограничаващ скоростта на движение на превозни средства до
30 км/ч.
В
същото време, пострадалият Д.В.В. пресичал с бастунче в ръка същата улица в
посока от изток на запад - отдясно наляво по посока движението на лекия автомобил
на подсъдимия. Бил в находящия се в района магазин за строителни материали и се
прибирал в дома си.
Свечерявало
се. Уличното осветление било включено. Участъкът от пътя бил хоризонтален,
равен и прав, асфалтовата настилка - суха. МПС се движели с включен светлини.
Подсъдимият
Г. забелязал пешеходеца, когато бил на разстояние около 37 - 38 метра от него и
задействал спирачната система. Въпреки това след около 2,5 секунди лекият
автомобил с предната дясна част ударил пострадалия В.. От съприкосновението
последният бил възкачен върху предния капак на колата, ударил главата си в
предното стъкло и го счупил. След удара МПС продължило да се движи в първоначалната
си посока с отклонение на ляво и спряло на платното за движение. В. паднал върху асфалта в западния край на дясното платно.
Подсъдимият
веднага слязъл от автомобила и отишъл до пешеходеца. Видял, че от главата му тече
кръв. Сигнализирал компетентните органи за случилото се. Дошли екипи на
полицията и на филиала на ЦСМП гр.К.. След проведените реанимационни
мероприятия на място и във филиала, пострадалият В. бил транспортиран до УМБАЛ
„Свети Георги” ЕАД гр.П.. Въпреки приложеното лечение на 08.12.2009г. починал.
Подсъдимият
Г. бил изпробван на място с техническо средство за употреба на алкохол, което
отчело нулева стойност. Дал и кръв за изследване.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /л.38-47 от досъдебното
производство/ се установява, че при изследване на трупа на пострадалия Д.В.В. е
констатирано тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под
твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия и оток на ствола на мозъка, коремна
травма, изразяваща се в ретроперитонеален хематом и разкъсване на опоръка на
тънкото черво, разкъсно-контузна рана на кожата на главата, кръвонасядания на
кожата на долните крайници. Смъртта на пострадалия се дължи на тежката съчетана
черепно-мозъчна и коремна травма, които са довели до развитието на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност със смъртен изпод. Травматичните
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет.
Възможно и вероятно е те да са получени при ПТП по механизма на блъскане на
пешеходец от лек автомобил, възкачване върху предния му капак, удар в капака и
предното обзорно стъкло, отхвърляне от автомобила и последващо падане върху
пътната настилка.
Съгласно протоколите за химическа експертиза /л.50 и 54 от
досъдебното производство/ пострадалият В. и подсъдимият Г. не са били алкохолно
повлияни.
Според
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/л.58-84 от досъдебното производство/ ударът е настъпил върху платното
за движение, в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 6 - 7 метра южно от ориентира, указателна табела с
надпис „Бургас 260”, описана в протокола за оглед, а по широчина - на около 4,5 - 5 метра западно от ориентира.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф 2” непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 54 км/ч. От момента, в
който пешеходецът В. е навлезнал на платното за движение, водачът на МПС при
своевременна реакция в този момент е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната
зона на колата. Водачът би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, МПС се е движело със скорост
по-малка от 40 км/ч. Той е реагирал около 2,5 секунди преди удара, като в момента
на удара е била задействана спирачната система на автомобила. В момента на
неговата реакция пешеходецът се е намирал в опасната зона на МПС при движение с
установената му скорост. В момента, в който пострадалият е навлезнал на
платното за движение, той се е намирал извън опасната зона на автомобила при
движение с установената му скорост. В момента на удара, тялото на пешеходеца В.
е било разположено ляво-странично- задно към автомобила, най-вероятно с ляв
крак изнесен напред. При първоначалния контакт между бронята на автомобила и краката
на пострадалия, се е получила травмата по задно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица и бедро. Следващият
контакт е с предния ръб на капака, при
което са получени травмите по задната и задно-вътрешната повърхност на лявото
бедро. Глезенът на десния крак е бил „подпъхнат” под автомобила, при което на
кожата на десния външен глезен се е получило овално охлузване. Следва „качване”
на тялото върху предния капак, при което се получава деформацията му в предната
дясна част, след което тялото „ляга” върху автомобила и при удара с главата си
В. чупи предното стъкло. След удара автомобилът е продължил да се движи в първоначалната
си посока с отклонение на ляво напред, след което е спрял на платното за
движение. След произшествието пострадалият е паднал на платното за движение в
близост до червеното петно, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите Д.В., В.В., Л.К.-Х.,
И.В., Т.М., В.И., от заключенията на съдебномедицинската и комплексната
съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие /л.7-10,19-20 от
дп/, скица /л.12-13 от дп/, фотоалбуми /л.14-18,21-22 от дп/, от приложените по
делото писмени доказателства - протоколи за химическа експертиза /л.50,54 от
дп/, протоколи за медицинско изследване /л.51, 55 от дп/, писмо от ЦСМП гр.Пловдив /л.89 от дп/, медицински документи
/л.90,91 от дп/, удостоверение за наследници /л.94 от дп/, препис-извлечение от акт за смърт /л.95
от дп/, справки от сектор “ ПП” при ОД на МВР
гр.Пловдив /л.97-99 от дп/, разписка /л.104 от дп/, копие на
застрахователна полица и документи на подсъдимия /л.105-107 от дп/, решение на
ТЕЛК за подсъдимия /л.108 от дп/, справка за съдимост /л.114-115 от дп/, характеристична справка /л.116 от дп/, както и вещественото доказателство - лек
автомобил „Фолксваген Голф 2” с рег. №
РВ **** ХА, на отговорно пазене в служба „КАТ” при РУ на МВР гр.К. /л.100 от
дп/.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
са обективни, логични и последователни.
Не са противоречиви по-между си и с останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия Г., тъй като се подкрепят от
гласните, писмените и вещественото доказателства, от заключенията на вещите
лица.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.343,
ал.1, б.”В” вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 27.11.2009г. в гр.Карлово, Пловдивска област, при управляване на МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф 2” с рег. №
РВ **** ХА е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.В.В., която е настъпила на
08.12.2009г. в гр.Пловдив.
Съдът намира,
че подсъдимият, при управление на МПС, е
нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, тъй като в населено място се е движел със скорост над
разрешената от 50 км/ч, а именно с 54 км/ч и при наличие на знак, ограничаващ
скоростта до 30 км/ч.
Не е
спазил и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. За обезпечаване безопасността на
движение, тази разпоредба задължава водачите на МПС непрекъснато да наблюдават
пътя, да съобразят скоростта си с
пътната обстановка и при опасност своевременно да вземат всички необходими мерки
за намаляване на скоростта или спиране на превозното средство. Скоростта на
движение на подсъдимия Г. не само е била над разрешената, но не е била
съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост и с всички други обстоятелства,
които имат значение за безопасността му. Свечерявало се е. Уличното осветление
е било включено. МПС са се движели на къси светилни. В района има магазин. На
пътя е имало и други участници в движението – пешеходец, който е пресичал
платното. Последният е представлявал външна опасност за движението с пребиваването
си на платното. Не е бил забелязан навреме от подсъдимия. Същият го е възприел
като опасност и е предприел мерки за
безопасност на движението със закъснение. От момента, в който пострадалият е
навлезнал на платното, ударът е бил извън опасната зона за спиране на автомобила
и е могъл да бъде предотвратен с
безопасно екстрено спиране. Подсъдимият Г. е имал техническа възможност
да забележи пешеходеца в момента на навлизането му на платното за движение, да задейства
спирачната система и да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Не е изпълнил задължените си да следи пътната
обстановка и да направи всичко възможно, за да намали скоростта и да спре превозното
средство. Пътят е бил прав и е имал обективна възможност да види пострадалия от
разстояние, което му е давало възможност да намали скоростта с готовност да
спре
Ударът
е бил неизбежен, но подсъдимият сам се е поставил в подобна ситуация поради
неспазване правилата за движение. В момента, в който е реагирал, е нямал
техническа възможност да установи МПС преди мястото на удара. Той би имал
техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, ако в мястото, в което е реагирал, се е движел със скорост по-малка от
40 км/ч.
Съдът счита, че посочените нарушения са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият Г. не е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което следва да бъде признат за невиновен
и оправдан за тази норма. Съобразно съдебната практика /Решение №
353/04.12.1991г. по н.д. № 366/91г., ВК/ нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение
относно режима на скоростта. В случая са нарушени нормите на чл.20, ал.2 и
чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че следва да се отчете и поведението на пострадалия В., който
като пешеходец също не е спазил правилата за движение. Той е предприел
пресичане на платното за движение извън указаните за това места без вземане на
мерки за личната му безопасност.
Неговото поведение също е причина за настъпване на ПТП.
Съдът счита, че подсъдимият Г. не следва да се ползва от привилегирования
текст на чл.343а от НК, тъй като не може да се приеме, че е налице оказана
помощ на пострадалия В.. Обаждането на компетентните органи не е достатъчно да
се запълни съдържанието на състава на тази норма. То следва да се има предвид
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При определяне на
наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, тъй
като подсъдимият Г. се ползва от процедурата на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. С оглед настъпилите промени в редакцията
на чл.58а от НК със ЗИНК, ДВ, бр.26 от 2010г., съдът намира, че по аргумент от
разпоредбата на чл.2 от НК трябва да се приложи тази, която е била в сила по време
на извършване на деянието, тъй като се явява по-благоприятна /ДВ, бр.27 от
2009г./. При индивидуализация на наказанието тя препраща към чл.55 от НК.
При така
установената правна квалификация на извършеното и приложената процедура по
глава 27 от НПК, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на
подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание, определено при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК –
пробация.
При неговата
индивидуализация следва да се имат предвид чистото съдебно минало, обстоятелствата,
че е сигнализирал за ПТП, че е пенсионер, съжалението за извършеното като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващо такова е наказването му по административен ред за
извършено нарушение на ЗДвП. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Г.
да се наложат следните пробационни мерки по вид и размер:
- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.К., ул.”Б.” № * с
продължителност ДВЕ ГОДИНИ и с периодичност ДВА пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност
ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът намира, че само
с първите две пробационни мерки, които имат задължителен характер, ще се
постигне необходимото превъзпитателно и поправително въздействие върху
подсъдимия.
Съдът не споделя
виждането на представителя на обвинението и на повереника на частния обвинител
и граждански ищец, че на подсъдимия Г. следва да се наложи наказание лишаване
от свобода с оглед изложените по-горе съображения за приложимата редакция на
нормата на чл.58а от НК и приложението на чл.55 от НК.
Отчитайки всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че не следва
да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК относно по-лекото предвидено
наказание. За постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието, на подсъдимия Г. на основание чл. 343Г вр. чл. 37, ал.1, т.7
от НК трябва да се наложи и лишаване от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Гражданският иск е
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалият Д.В.В. има наследници – това са неговите син и съпруга.
Последната Д.Я.В. е конституирана като граждански ищец по делото.
Гражданският иск е
доказан по основание. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на непредпазливост, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия
и причинените на гражданския ищец вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимия Г., изразило се в
нарушаване на норми на ЗДвП, довели до настъпване на ПТП. Тези действия той е
извършил виновно под формата на непредпазливост. В резултат на неговото виновно
деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в смъртта на В.. Установена е
причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита, че определяйки размера на обезщетенията по
справедливост, най-справедливо е подсъдимият Г. да бъде осъден да заплати
на гражданския ищец Д.Я.В. сумата
от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 08.12.2009г. до окончателното им изплащане, както и разноски за
повереник в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като предявеният граждански
иск до 40 000 лева и за претендираната законна лихва за времето от
27.11.2009г. до 08.12.2009г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Съгласно постоянната практика на ВКС вредите настъпват и се дължат
към деня на съставомерния резултат, а не на извършване на деянието.
Съдът
намира, че присъдените суми, като обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо ще репарират претърпените болки и страдания от съпругата на пострадалия. Неговата смърт е
била неочаквана за нея. Загубила е брачния си партньор, с който е живяла в
хармония в продължение на 50 години. Той е бил опора в живота й. Липсва й,
чувства се сама.
При
определяне на размера на неимуществените вреди следва да се отчете и
съпричиняването към вредоносния резултат от страна на В..
Вещественото
доказателство - лек автомобил
„Фолксваген Голф 2” с рег. № РВ **** ХА, на отговорно пазене в Служба
„КАТ” при РУ на МВР-К*, следва да се върне на подсъдимия Г., след влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият
трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския окръжен съд
сумата от 595,80 /петстотин деветдесет и пет лв. и осемдесет стотинки/
лева, представляваща направени разноски по делото, както и сумата в размер на
1400,00 /хиляда и четиристотин/ лева, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия Г. са ниската му правна култура, нарушаване правилата за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: