Решение по дело №981/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

29.11.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

23.10.

                                        Година

2019

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

981

по описа за

2019

година.

Постъпила е жалба против наказателно постановление № 09- 002252 от 10.09.2019г. издадена от директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който го считал за незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че не бил извършил посоченото нарушение, както и че били допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като представя подробна писмена защита.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 26.07.2019г. в 11.30ч. свидетелите А.С. и Х.Ч.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото законодателство във фризьорски салон „Каприз“ стопанисван от „Гюнеш 2003“ЕООД, който се намирал в гр.Кърджали ***. По време на проверката установили лице, което да работи като бръснар, а именно Ф. Ф. К., който подстригвал клиент. На Ф. К. проверяващите свидетели дали да попълни Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. В нея то декларирало, че няма писмен трудов договор, няма граждански договор, с работно време от 8,00 до 13,00ч.  при възнаграждение в размер на 30лв. дневно, което му е платено на 25 юли, с почивен ден сряда. След проверката по работни места от работодателя били изискани да бъдат за представени документи в Инспекцията по труда. Същият ден свидетелят А.С. направил справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори на работещите в проверяваната фирма, но нямало данни за сключен трудов договор с лицето Ф. К.. Няколко дни след проверката работодателят представил сключен трудов договор между него и лицето Ф. К. от 31.07.2019г., която дата следва датата на извършената проверка по работни места. По повод на проверката бил съставен Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1924775/ 16.08.2019г., който бил връчен на жалпободателя същия ден, в който било констатирано и нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ по отношение на посоченото лице. В присъствието на свидетеля Х.Ч., както и на управителя на дружеството жалбоподателя, на датата 16.08.2019г. за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ свидетелят А.С. съставил акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан без възражение. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.

Фактът, че на датата на извършената проверка- 26.07.2019г., посоченото лице Ф. Ф. К. е извършвало трудова дейност се доказа безспорно от следните доказателства: от свидетелските показания на С. и Ч.; от писмените доказателства- от Декларация попълнена и подписана от Ф. К. с дата 26.07.2019г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл.402 ал.2 от КТ, че няма нито трудов, нито граждански договор и работи с работно време и място на работа при фиксирани почивни дни; от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател; от Трудов договор № 002/ 31.07.2019г., който е сключен няколко дни по- късно спрямо датата на проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Кърджали; както и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не бе оборена. Настоящата инстанция кредитира изцяло гласните доказателства на С. и Ч., тъй като те са последователни, не са противоречиви и заинтересовани, освен това кореспондират с Декларацията подписана на датата на проверката от лицето К.. Съдът приема, че това лице е престирало труд в проверявания обект като бръснар поради изложените доводи до тук, както и поради това, че не бяха представени никакви други доказателства, които да оборват този факт.

Безспорно е и обстоятелството, че към датата на проверката 26.07.2019г. лицето Ф. К. е работело без писмен трудов договор с жалбоподателя, което е видно най- вече от представения Трудов договор № 002/ 31.07.2019г., който е сключен няколко дни по- късно спрямо датата на проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Кърджали., както и от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция намира, че следва да разгледа жалбата по същество, тъй като тя е подадена в законоустановения 7- дневен срок- на датата 18.09.2019г., считано от датата на връчване на обжалваното наказателно постановление, което е станало чрез обратна разписка на 12.09.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН и връчени. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другия посочен за нарушен текст на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че лицето Ф. К. е предоставял работна сила на жалбоподателя като е осъществявал трудова дейност на обекта на длъжност бръснар, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. По повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочените текстове, а именно жалбоподателят като работодател не е сключил трудов писмен договор с този работник преди постъпването му на работа на 26.07.2019г., която дата е безспорно установена предвид на това, че самата проверка е била тогава, е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв., … за всяко отделно нарушение”. На база на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление, което административно наказващият орган правилно е подвел под съответната правна норма. Законосъобразно е определен и размера на санкцията към минимума като са взети предвид всички относими към нарушението обстоятелства, предвид на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Ето защо, Съдът

     Р Е Ш И: