Решение по дело №1371/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Н. И. И., [ЕГН] и И. Л. И., [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. А. Н., против заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023г. на кмета на Район „Тракия“ при Община Пловдив, с която е наредено прекратяване на договор за наем № Т-1132 от 31.10.2005 г. на общинско жилище по акт за общинска собственост № 547 от 04.05.2000 г.

Жалбоподателите намират оспорената заповед за незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Счита се, че основанието за прекратяване на договора е неокомплектована преписка, като не било ясно какви точно документи са изискани в двете поредни писма. Счита, че липсва правното основание, на което административният орган твърди да са налице предпоставките за прекратяване на договора за наем. Счита, че посочената норма на чл.7 от Наредбата касае единствено първоначално картотекиране на нуждаещите се, а жалбоподателката е с действащ наемен договор от 2001 г., т.е. с отдавна установена жилищна нужда. По тези и подробно изложени съображения в жалбата претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. В настоящото съдебно производство жалбоподателите, редовно призовани чрез процесуалния си представител, не се явяват, не се представляват.

Ответникът – кмет на Район „Тракия“ при Община Пловдив чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование З., оспорва жалбата и намира същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Поддържа представените при предходното разглеждане на делото писмени бележки.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за допустима като подадена на 21.07.2023 г. в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването й, извършено на 17.07.2023 г., от лица с правен интерес, като адресати на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно. Съгласно чл.46, ал.5 ЗОС оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното:

Установено е от представените доказателства, че жалбоподателката Н. И. е била настанена като двучленно семейство със сина си И. И. общинско жилище въз основа на настанителна заповед № 21 от 28.03.2001 г. на кмета на район „Тракия“ и сключен договор за наем № Т-1132 от 31.10.2005 г. При служебно извършена справка в Агенцията по вписванията за периода 01.01.1991 г. – 24.03.2022 г. от страна на общинската администрация е установено, че с [нотариален акт], т. 8 от 06.02.2018 г. жалбоподателят И. И. е продал собствения си недвижим имот – апартамент с адрес: [населено място], район „Северен“, с площ от 23,47 кв.м, а с [нотариален акт], т./ 05.04.2019 г. г. жалбоподателката И. е продала собствения си недвижим имот (земя с площ 425 кв.м и сгради) в [населено място], ****. От съдържанието на нотариалните актове става ясно, че имотите са били продадени на трети лица, т.е. не се касае за прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината, които видове разпореждания не се вземат предвид по чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) при извършване на преценка за това дали кандидатът има право да бъде настанен в общинско жилище.

От страна на общинската администрация с писмо от 28.03.2022 г. жалбоподателите са били уведомени, че ще се предприемат действия за прекратяване на договора за наем на общинското жилище, защото домакинството не отговаря на изискванията за настаняване. Изпратено е повторно уведомление с дата 05.04.2023 г. В отговор с писмо от 11.04.2023 г. жалбоподателите са представили две експертни решения от ТЕЛК.

Въз основа на установените разпоредителни сделки, извършени със собствените на жалбоподателите имоти, кметът на район „Тракия“ е издал процесната заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023 г., с която е бил прекратен договорът за наем № Т-1132 от 31.10.2005 г.

Нито при предходното разглеждане на делото, нито в хода на настоящото съдебното производство са представени нови доказателства от страните, поради което съдът намира, че не е налице спор по установената фактическа обстановка, а именно – не се оспорва фактът, че са извършени разпореждания от страна на жалбоподателите с недвижими имоти.

Съдът намира, че в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не отговаря на истината твърдението, че жалбоподателите не са били уведомени конкретно за задължението да представят документите, които се изискват, а твърде общо. От представените доказателства в хода на административното производство става ясно, че жалбоподателите са били наясно какви документи трябва да представят и са го направили. До лицата са били изпратени още две уведомителни писма – от 28.03.2022 г. и от 05.03.2023 г., получени съответно на 31.03.2022 г. и на 07.04.2023 г., видно от приложената адм.преписка по адм.д.№ 1830/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в които подробно е обяснено, че въз основа на представените доказателства лицата не отговарят на условията на чл.7, ал.1, т.6 от НУРУЖННОЖП, поради което следва предприемане прекратяването на договора за наем. С други думи жалбоподателите са били уведомени за започване на производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, с което е било гарантирано правото им на участие в административното производство и правото им на защита.

Въз основа на установените факти съдът намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна.

Съгласно императивната норма на чл.46, ал.1, т.7 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В случая безспорно се установява, че от жалбоподателите през 2018 г. и 2019 г. са извършени продажби на недвижими имоти изключителна собственост на всеки от тях, но не са касае за прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината. Ето защо правилно административният орган е приел, че същите не отговарят на изискването на чл.7, ал.1, т.6 НУРУЖННОЖП, поради което нямат право да кандидатстват и да бъдат настанявани в общинско жилище.

Съгласно цитираната разпоредба наемните правоотношения се прекратяват при наличието на което и да е от изчерпателно изброените девет хипотези, като в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка относно акта, който следва да издаде. В тези случаи административният орган задължително следва да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение.

По делото не се твърди, нито са представени доказателства, че извършените разпоредителни сделки с недвижими имоти са недействителни или реално не са осъществени. Същите представляват официални писмени документи, чиято обвързваща материална доказателствена сила не е оборена, установяващи неблагоприятни за жалбоподателите правни последици, поради което съдът е длъжен да ги съобрази. Посочените продажби са достатъчно доказателство за наличие на неспазване условията на чл.46, ал.1, т.7 ЗОС. Ето защо кметът на района, като ги е съобразил, е постановил правилен административен акт, с който е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателите.

Предвид всичко изложено, съдът намира жалбата за неоснователна и следва същата да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на Община Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. И., [ЕГН] и И. Л. И., [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [жк], [адрес], против заповед № 6-Z23-414 от 12.07.2023г. на кмета на Район „Тракия“ при Община Пловдив.

ОСЪЖДА Н. И. И., [ЕГН] и И. Л. И., [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [жк], [адрес], солидарно да заплатят на община Пловдив, район „Тракия“ сумата 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.