№ 36
гр. Велико Търново , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Димитър Янков Лещаков (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214000600015 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест от Окръжна
прокуратура-гр.Габрово и жалба от частния обвинител А. М. В., чрез
повереника й адв.Н.З. Г., против присъда № 79/15.11.2019год., постановена по
НОХД № 125/2018год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд постановил
следното:
ПРИЗНАЛ подсъдимия Г. П. Д., ЕГН **********, за НЕВИНЕН в
това, че на 19.05.2017 г. в гр. Габрово около 14,00 часа на бул. “Хемус“ №
15,17,19, като „технически ръководител“ на обект „Многофамилна жилищна
сграда бул. “Хемус“ № 15,17,19 – прилагане на енергоспестяващи мерки по
НПЕЕМЖС /национална програма за енергийна ефективност на
1
многофамилни жилищни сгради/, изпълняван от "АБА трейд" ЕООД гр.
Плевен, при независимо съпричинителство с подс. В. И. Ц. от гр. София,
причинил смъртта на Г. М. В. с ЕГН **********, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност /ЗЗБУТ, Наредба
№2/22.03.2004 г., Наредба № 7/23.09.1999г. на МТСП и МЗ, Инструкция за
безопасно използване на строително скеле при "КОТА 2001" ООД и
длъжностна характеристика за длъжност „технически ръководител“ /,
представляваща източник на повишена опасност /строително – монтажни
работи/, като допуснал Г. М. В. до работа на обекта на скеле, което не
отговаря на нормативните и технически изисквания, с което нарушил - не
изпълнил задълженията си, произтичащи от Наредба №2/22.03.2004 г.
последни изменения ДВ бр. 90/2016г. на МТСП и МРРБ за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи:
чл. 26, т. 1 – техническият ръководител изпълнява и контролира
спазването на изискванията на здравословни и безопасни условия на труд,
чл. 26, т. 5 - техническият ръководител забранява работата със
строителни машини, съоръжения, инструменти, които не отговарят на
изискванията на ЗБУТ,
чл. 60, ал. 1 – работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства например ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни защитни мрежи.
чл. 88, ал. 1 – Състоянието на скелетата, платформите и люлките се
проверява от техническия ръководител или бригадира непосредствено преди
тяхната експлоатация и редовно през определени от строителя интервали,
чл. 88, ал. 2 - при констатиране на неизправност не се започва
работа. Когато неизправността се установи по време на работа – работата се
преустановява,
чл. 89, т. 1, букви А и Б – не се допуска използване на скелета,
платформи и люлки когато : б. “А“ – не отговарят на изискванията на
съпровождащата ги документация или на проекта и не са укрепени
2
/анкерирани/ към сградата или съоръжението, б. “Б“ – имат деформирани,
пукнати, корозирали, загнили или липсващи елементи.
чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване последно
изменение ДВ бр. 95/2016 г. в сила от 01.03.2017 г. – при извършване на
работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства
/площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и други/ за безопасно
изпълнение на работата; ал. 2 – Използваните помощни средства,
включително и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да
отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при
работа.
Инструкция за безопасно използване на строително скеле и
платформа на "КОТА 2001" ООД – т. 1 – „Техническият ръководител и
бригадирът на монтажниците контролират монтажа, демонтажа и
значителното преправяне на скелетата от монтажници…
Техническият ръководител и бригадирът проверяват състоянието на
скелетата и платформите непосредствено преди тяхната експлоатация и на 15
работни дни.
Техническият ръководител на обекта разрешава работа на
строителното скеле само след вземане на всички необходими мерки по
осигуряване на безопасни условия на труд на работещите.“
Длъжностна характеристика за длъжност "технически ръководител“
на "КОТА 2001" ООД гр. София т. I - т. 2-2.12 – „...Техническият ръководител
не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия." ,
т.III . 1.4 – „Техническият ръководител отговаря за спазване изискванията
съгласно държавните нормативни документи, свързани с осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд", с което да е извършил
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради което го ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото му обвинение.
ПРИЗНАЛ подсъдимия В. И. Ц., ЕГН **********, за НЕВИНЕН в
това, че на 19.05.2017 г. в гр. Габрово около 14,00 часа на бул. “Хемус“ №
3
15,17,19, като отговорник по безопасност и здраве на обект „Многофамилна
жилищна сграда бул. “Хемус“ № 15,17,19 – прилагане на енергоспестяващи
мерки по НПЕЕМЖС /национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради/, изпълняван от "АБА трейд" ЕООД гр.
Плевен, при независимо съпричинителство с подс. Г. П. Д. от гр. София,
причинил смъртта на Г. М. В. с ЕГН **********, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност /ЗЗБУТ, Наредба №
2/22.03.2004 г., Заповед № 11/03.01.2017г. на "АБА Трейд" ЕООД/,
представляваща източник на повишена опасност /строително – монтажни
работи/, като допуснал Г. М. В. до работа на обекта на скеле, което не
отговаря на нормативните и технически изисквания, с което нарушил -
неизпълнил задълженията си, произтичащи от:
чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ - Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, вкл. т.3 –
осигуряване на необходимата организация и средства.
чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ – При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен: т. 6 – да осигури ефективен контрол за извършване на работата без
риск за здравето и по безопасен начин.
чл. 16, т. 1, "б" от Наредба № 2/22.03.2004 г. изм. ДВ бр. 90/2016 г.
на МТСП и МРРБ за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи –
„Строителят осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на
труд на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата
самостоятелно упражняващи трудова дейност при извършване на строително
монтажни работи на изпълняваните от него строежи в съответствие с
минималните изисквания на тази наредба.
чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. изм. ДВ бр. 90/2016 г. на
МТСП и МРРБ – работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства например ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни защитни мрежи.
4
Заповед № 11/03.01.2017 г. на "АБА Трейд" ЕООД – „задължение да
осъществява контрол от името на управителя за спазване на нормите и
изискванията на законодателството и за изпълнение задълженията на
работниците", с което да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК,
поради което го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение.
С присъдата Габровският окръжен съд се разпоредил с вещественото
доказателство - 1 брой компакт диск, съдържащ 15 снимкови файла от
извършен оглед на местопроизшествие на 19.05.2017 г., като постановил след
влизане на присъдата в сила, да остане приложен по делото.
С въззивния протест е заявено оплакване за неправилност на
присъдата по отношение и на двамата подсъдими, като се твърди, че същата е
незаконосъобразна, поради превратна оценка на събраните доказателства по
делото. Автора на протеста счита, че събраните гласни и писмени
доказателства категорично и несъмнено налагат от правна страна извода, че
подс.Г. П. Д. и подс.В. И. Ц. са осъществили от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплрението по чл.123 ал.1 от НК, за
което са предадени на съд.
Иска се въззивният съд да отмени постановената от
първоинстанционния съд оправдантелна присъда, като необоснована и
незаконосъобразна и да постанови нова присъда, с която да осъди подс.Г. П.
Д. за престъпление по чл.123 ал.1 от НК и подс.В. И. Ц. за престъпление по
чл.123 ал.1 от НК.
В подадено писмено допълнение към протеста се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че протоколът за оглед на
местопроизшествие, ведно с изготвения фотоалбум към него, обективират
следствено действие, което не е било извършено по реда на чл.156 от НПК,
поради което са негодни и ги е изключил от доказателствения материал по
делото, с аргумент, че при това следствено действие не са присъствали
поемни лица. В тази връзка се излагат съображения, че в посочения протокол
за оглед на местопроизшествие са вписани поемни лица, които са положили
подписи в него и при проведените им разпити в качеството на свидетели и
двете поемни лица Д.С. и Ц.М. изрично заявяват, че са присъствали на
мястото и по време на огледа. Възразява се, че първоинстанционният съд е
5
цитирал в мотивите си изолирана част от показанията на св.Д.С., без
взаимовръзка на същите и отделен анализ на тези на св.Ц.М.. Прокурорът
счита, че не е налице формално присъствие на поемните лица, а реално
изпълнен по смисъла на закона граждански контрол, предвид непрекъснат
зрителен контакт с извършваното от разследващия орган, обясняваното от
него, като начин на фиксиране в протокола. Излага се становище, че законът
не изисква непрекъснато паралелно поемното лице да е непосредствено до
разследващия орган, още повече при части от средата, застрашаващи
здравето му.
На следващо място е отправен упрек към състава на
първоинстанционният съд, че безкритично е приел заключението на съдебно-
комплексната експертиза, назначена на съдебната фаза, според която
техническия помощник не е изготвил по съответните правила снимките по
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие и в частност сн.10
и сн.11. Излагат се съображения, че от една страна липсва убедителна
аргументация в експертизата за това, с изключение на сочена липса на
измервателна линийка при фиксирани детайлни снимки, без обаче да се
обсъжда как това се отразява на конкретно поставените на вещите лица
задачи. На следващо място се излага, че вещите лица по тази експертиза
изясняват, че не са се запознали и не са ползвали в цялост събраните до
момента доказателства по делото. Освен това се твърди, че заключението на
тази експертиза не е обсъдено от съда във взаимовръзка със заключението на
повторната експертиза по безопасност на труда на инж.И., която засяга и
отговаря на идентични въпроси, ползва и анализира същия фотоалбум, при
констатирана добра резолюция за възприемане на фиксираното по снимките.
Следващият упрек, който е отправен към първоинстанционния съд, е
че последователно, но превратно и без необходимия взаимосвързан анализ са
тълкувани показанията на свидетелите М., К. и М., като е пренебрегнато, че
кореспондират помежду си, кореспондират с отразеното в протокола за оглед
на местопроизшествие и най-вече според вещото лице по повторната
експертиза извеждат обоснован, а не вероятен механизъм на протичане на
произшествието. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд
необосновано е приел, че показанията на св.М., че в процесния участък е било
налице привързване с тел, не можело да се провери с други събрани
6
доказателства, при наличие на показанията на св.М. и св.К., както и
показанията на св.Н. от Д „ИТ”-Габрово и приобщените писмени документи
от Д „ИТ”-Габрово, които според прокурора, косвено потвърждават
показанията на св.М., установявайки такива привързвания и по други нива на
скелето.
Излагат се съображения, че следва да се акцентира и на обясненията
на подс.Г.Д. в с.з., който не отрича привързвания с тел по скелето,
извеждайки обаче друго тяхно предназначение, като прокурора моли
последното да се приеме като защитна теза.
Първоинстанционният съд е упрекнат и в това, че не е кредитирал в
цялост заключението по повторната експертиза по здравословни и безопасни
условия на труд, касаещо механизма на протичане на произшествието с
мотиви, че същата ползва негоден по смисъла на НПК протокол за оглед на
местопроизшествие, противоречиви и променени показания на свидетели в
хода на съдебното следствие, но в мотивите на съда не са намерили място за
нарочен анализ доразвитите доводи на вещото лице инж. Б.И. и заявеното от
него при разпита му в съдебно заседание.
По изложените съображения прокурорът намира
първоинстанционния съдебен акт за необоснован и неправилен и иска
въззивният съд да отмени постановената от първинстанционния съд
оправдателна присъда и да постанови нова присъда, с която да осъди
подсъдимия Г. П. Д. и подсъдимия В. И. Ц. по повдигнатите им обвинения за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
С въззивната жалба на частния обвинител А. М. В., подадена чрез
повереника й адв.Недко Златен Г., е заявено оплакване за неправилност на
постановената първоинстанционна оправдателна присъда по отношение и на
двамата подсъдими. Твърди се, че постановената присъда е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, а обвинението е доказано
от обективна и субективна страна, като от събраните доказателствени
материали по делото могат да се направят обосновани изводи, че
подсъдимите са извършили деянието, за което са оправдани.
Иска се въззивният съд да отмени изцяло присъдата на
първинстанционния съд и подсъдимите Г. П. Д. и В. И. Ц. да бъдат признати
7
за виновни за престъпленията, за които е повдигнато обвинението им, ведно с
произтичащите от това последици.
В подадено от частния обвинител А.В., чрез повереника й адв.Н.Г.,
писмено допълнение към въззивната жалба, са изложени съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че извършените следствени
действия, които са обективирани в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, не са извършени по реда на чл.156 от НПК,
поради което ги е изключил от доказателствения материал по делото, като
негодни. Твърди се, че съставените документи съдържат всички законови
реквизити и за тях не може да се твърди, че са формално съставени, както и
че поемните лица са присъствали „про-форма” на местопроизшествието.
Сочи се, че при разпита им в съдебно заседание, поемните лица ясно и
недвусмислено са заявили, че разследващия орган ясно и точно им е разяснил
характера на техния ангажимент, както и действията, които ще бъдат
извършени и които те са наблюдавали, както, че същите са били извършени
пред тях и в тяхно присъствие.
Посочва се, че по делото са събрани достатъчно гласни
доказателства, чрез които ясно и недвусмислено се установява, че в
процесния участък от скелето е липсвала байонетна закопчалка и самото
скеле (парапет) е било привързано с тел на това място. Излага се, че св.М.
дява ясни и последователни показания в тази насока, които незнайно защо не
се кредитират от съда, макар и дори подсъдимия Д. да не отрича, че е имало
такива привързвания с тел по скелето.
Настоява се, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателства, които да обосноват, че подсъдимите Г.Д. и В.Ц. са
осъществили състава на престъплениего по чл.123 ал.1 от НК от субективна и
обективна страна и се иска въззивния съд да отмени постановената
оправдателна присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите
за виновни и да ги осъди по повдигнатото им обвинение.
По горепосочените въззивен протест от ОП-Габрово и въззивна
жалба от частния обвинител А. М. В., първоначално е образувано ВНОХД №
97/2020год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
С постановена по ВНОХД № 97/2020год. по описа на
8
Великотърновския апелативен съд въззивна присъда № 128/29.06.2020год., на
основание чл.336 ал.1 т.2 вр. с чл.334 т.2 от НПК и чл.338 от НПК, е отменена
присъда № 79/15.11.2019год., постановена по НОХД № 125/ 2018год. по
описа на Габровски окръжен съд в частта, с която подсъдимият Г. П. Д. е
признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за престъпление
по чл.123 от НК, вместо което подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в
това, че на 19.05.2017г. в гр.Габрово, около 14.00часа, на бул.“Хемус“
№15,17,19, на обект „Многофамилна жилищна сграда бул.“Хемус“ №15,17,19
–прилагане на енергоспестяващи мерки по НПЕЕМЖС“, изпълняван от „АБА
трейд“ ЕООД- Плевен, поради немарливо изпълнение на правно-
регламентирана дейност- строително- монтажни работи, представляваща
източник на повишена опасност, в качеството си на технически ръководител
на обекта, като допуснал Г. В. да работи на обекта на скеле, което не отговаря
на нормативните и технически изисквания е нарушил - не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл.26, т.1 и т.5, чл.60, ал.1, чл.88, ал.1 и ал.2
чл.89 т.1 б.а и б от Наредба №2/22.03.2004г. за МИЗБУТ при извършване на
СМР, чл.199, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999г- на МТСП и МЗ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при ползване на работното оборудване, Инструкция за
безопасно изпълване на строително скеле и платформа на „КОТА 2001“ ООД-
т.1 и Длъжностна характеристика за длъжността „технически ръководител“
на „КОТА 2001“ ООД София – т.I, т.I- т.2-2.12 и т.III 1.4, като с това по
непредпазливост причинил смъртта на Г. М. В. с ЕГН **********, поради
което и на основание чл.123, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от
свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Г. П. Д. е осъден да заплати направените по делото
разноски.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Против въззивна присъда № 128/29.06.2020год., постановена по
ВНОХД № 97/2020год. по описа на Великотърновския апелативен съд, в
частта, с която е потвърдена присъда № 79/15.11.2019год., постановена по
НОХД № 125/ 2018год. по описа на Габровски окръжен съд в частта, с която
9
подсъдимият В. И. Ц. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, е бил подаден касационен
протест от Великотърновската апелативна прокуратура, с наведено оплакване
за допуснато нарушение на закона и искане ВКС да отмени постановената
въззивна присъда в атакуваната й част по отношение на подс.В.Ц. и да върне
делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Против въззивна присъда № 128/29.06.2020год., постановена по
ВНОХД № 97/2020год. по описа на Великотърновския апелативен съд, в
частта, с която е отменена присъда № 79/15.11.2019год., постановена по
НОХД № 125/ 2018год. по описа на Габровски окръжен съд в частта, с която
подсъдимият Г. П. Д. е признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение за престъпление по чл.123 от НК, вместо което подсъдимият Г. П.
Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, е била
подадена касационна жалба от адв.С.Т., в качеството му на защитник на
подсъдимия Г. П. Д., с наведени оплаквания за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона и искане ВКС да
отмени атакуваната въззивна присъда и да постанови решение съобразно
намерения порок.
С решение № 185/07.01.2021год. постановено по н.д. № 842/2020год.
по описа на ВКС, първо наказателно отделение, на основание чл.354 ал.3 т.2
от НПК е отменена изцяло въззивна присъда № 128/29.06.2020год.,
постановена по ВНОХД № 97/2020год. по описа на Великотърновския
апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Видно от мотивите на
отменителното решение, касационната инстанция е приела, че при
предходното въззивно разглеждане на делото е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, довело
до нарушаване правото на защита на двамата подсъдими, изразяващо се в
отстраняване на упълномощения от двамата защитник- адв.Т. от участие в
съдебното производство, без да е било налице основание за това. В решението
на касационната инстанция е указано при евентуална преценка за негодност
на протокола за оглед като доказателствен източник, въззивният съд да
положи процесуални усилия за събиране на допълнителни доказателства,
включително гласни такива, относно констатацията на разследващия орган,
10
върху която се крепи обвинението, а именно липсата на обезопасителен щифт
в зоната на строителното скеле, в която е била хоризонталната тръба, при
откачането на която пострадалият е паднал от работната площадка на деветия
етаж на ремонтираната сграда.
След връщането с горепосоченото касационно решение на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, е образувано
настоящото въззивно производство, което е второ по ред.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от
Великотърновската апелативна прокуратура поддържа подадения въззивен
протест и допълнителните съображения към него и изразява становище за
основателност на въззивната жалба на частния обвинител. Счита, че в
съдебното заседание във въззивната инстанция са били събрани
доказателства, които са допринесли до разколебаване на обвинителната теза,
но въпреки това са налице и комплекс от доказателства, които следва да
бъдат анализирани в тяхната съвкупност, при което да е възможно да се
стигне до извод, че подсъдимите са извършили деянията, за които са им
повдигнати обвинения. Акцентира се на обстоятелството, че от свидетелските
показания на свидетелите М., М. и К. може да се направи безсъмнен извод, че
към момента на възникване на инцидента в мястото, където е завързана
тръбата, привързването е било направено с тел, като това, че някой от
свидетелите се намират в роднински взаимоотношения не е обстоятелство,
което опорочава показанията им. Излага се, че извода, че строителното скеле
в този участък не е отговаряло на строителните норми и това обстоятелство е
следвало да се установи от подсъдимите лица, не може да се обори от
заключението на изслушаното във въззивната инстанция вещо лице, както и
на останалите вещи лица, както и в светлината на дадените показания на св.Х.
/допуснат във въззивната инстанция/, че в момента, в който е направил
снимките е имало петно с някаква неправилна форма, която не можал да
определи, с метален блясък. Според представителя на Апелативна
прокуратура-В.Търново това обстоятелство- място с метален блясък с
неправилна форма, е обяснимо от вибрации и протриване на двете тръби
една в друга, завързани с тел. Настоява се, че това обстоятелство е обяснимо
изцяло като единствено възможен извод от безпротиворечивите твърдения на
разпитаните свидетели, поради което прокурора счита, че са налице
11
обстоятелства, които да обусловят ангажиране на наказателната отговорност
спрямо двамата подсъдими. По отношение на възраженията за нарушение на
процесуалния закон при оформяне на протокола за оглед, прокурорът счита,
че не следва да се изключва от доказателствената съвкупност, тъй като на
място са присъствали съответните лица, технически помощник, поемни лица
и този протокол е изготвен съобразно правилата на НПК, а друг е въпроса
доколко подробно е било описано мястото на произшествието.
Представителят на апелативна прокуратура-В.Търново моли въззивният съд
да признае двамата подсъдими за виновни в условията на закона и да им
наложи наказания така, както е поискано към минималния размер.
Частния обвинител А. М. В. и повереника й адв.Н.Г. са били редовно
призовани за заседанието във въззивната инстанция, но не са се явили и не са
взели участие в него, като не са посочили уважителни причини за
неявяването им.
Асв.С.Т., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимите
Г. П. Д. и В. И. Ц., оспорва въззивния протест и въззивната жалба на частния
обвинител. Изразява мотивирано становище, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е правилна и моли въззивния съд да я
потвърди, като остави без уважение въззивния протест и въззивната жалба на
частния обвинител.
Подсъдимият Г. П. Д. оспорва въззивния протест и въззивната жалба
на частния обвинител и поддържа казаното от защитника му.
Подсъдимият В. И. Ц. оспорва въззивния протест и въззивната жалба
на частния обвинител и поддържа казаното от защитника му.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Г. П.
Д. моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на Габровския
окръжен съд.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият В. И.
Ц. моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на Габровския
окръжен съд.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивния протест, въззивната жалба на частния обвинител и допълненията
12
към тях, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата
по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба на частния обвинител са
подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна
процесуална легитимация, формата и съдържанието им отговарят на
изискванията на закона и са допустими.
Разгледани по същество въззивният протест и въззивната жалба на
частния обвинител са неоснователни, като съображенията за това са
следните:
Видно от мотивите на присъдата, въз основа на събраните и
проверени от него доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор № 966-ИЕ-16/04.10.2016 год. Община Габрово, в
качеството на възложител, е възложила на „КОТА 2001" ООД гр. София в
качеството на изпълнител, извършването на: „Изпълнение на инженеринг -
проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради на територията на Община Габрово - жилищна сграда на
бул. "Хемус" № 15,17,19 в гр. Габрово".
С договор от 17.03.2017 год. „КОТА 2001" ООД гр. София,
представлявано от подсъдимия Г. П. Д., възложило изпълнението на СМР
на посочения обект на „АБА ТРЕЙД" ЕООД гр. Плевен, представлявано от
св. Сергей Иванов при условията, посочени подробно в сключения между
страните договор.
Съгласно приложената заповедна книга на обекта № 260/17.03.2017
год. и съгласно заповед № 11/02.03.2017 год. на управителя на "КОТА 2001"
ООД - св. А. А., подс. Г. П. Д. бил определен за технически ръководител на
обекта, предмет на цитираните по – горе договори, находящ се на бул.
„Хемус" № 15,17,19 в гр. Габрово.
Съгласно заповед на управителя на „АБА ТРЕЙД" ЕООД гр. Плевен
С. Иванов № 11/03.01.2017 год., подс. В. И. Ц. е определен за длъжностно
13
лице по безопасност и здраве към "АБА ТРЕЙД" ЕООД при изчерпателно
посочени в заповедта задължения.
Работата на обекта по изпълнение на строително - ремонтните
дейности в изпълнение на договорите била започнала към края на месец март
2017 год. Извършвано било полагане на изолация на външните фасади на
сградата на обекта. За целта било използвано метално сглобяемо скеле –
тръбна конструкция. Монтираното на южната фасада на сградата скеле било с
височината на сградата /9 етажа/ и било прието с протокол от 20.03.2017 год.,
подписан от подс. Г. П. Д. и подс. В. И. Ц.. Според отразеното в този
протокол, след извършен цялостен оглед на монтираното скеле на фасада
„юг" с височина 28 м., съставилите протокола- подс. Д. и подс. Ц., вписали
наличие на връзки и обезопасяване на работните площадки с парапети и
диагонали по спецификация.
На обекта работили основно работници на „АБА ТРЕЙД" ЕООД гр.
Плевен, назначени на трудови договори с изпитателен шестмесечен срок. На
обекта имало и работници на "КОТА 2001" ООД гр. София. Работното време
било от 08,00 до 17,00 часа с обедна почивка от 12,00 до 12,30 часа и две
почивки от по 15 минути от 10,00 и от 15,00 часа. Ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве бил извършван преди започване на работния ден, за
което всеки от работниците се подписвал в книгата за ежедневен инструктаж.
Инструктажът правели подс. В.Ц. и св. Д. Д., в хода на който било уточнявано
и кой, каква дейност и къде ще извършва на обекта през съответния работен
ден. Имало текучество на работници на обекта, които напускали по различни
причини и били наемани нови лица. Материалите, използвани при работата
на обекта и необходими за високите етажи на сградата, били издигани до
работните места по етажите на скелето на ръка и посредством въже и
макара, закрепена на най-горната част на скелето.
През месец февруари 2017 год. в „АБА Трейд" ЕООД гр. Плевен
започнали работа св. Х. М., св. М. М. и пострадалият Г. М. В., като от края на
месец март 2017 год. тези три лица работели на обекта на бул. „Хемус" № 15-
19 в гр. Габрово. Видно от Трудов договор № 109/06.02.2017 г. и длъжностна
характеристика от същата дата, Г. М. В. с ЕГН ********** бил назначен на
длъжност „общ работник" в "АБА Трейд" ЕООД. Тримата посочени
работници се познавали, като св. М. живеел на съпружески начала с майката
14
на Г. В., а св. М. му бил племенник.
Първоначално работили на северната фасада на сградата на обекта,
където св. М. участвал и в изграждането на скелето на тази фасада. Г. В. и св.
М. извършвали полагането на изолацията по външната фасада на сградата, а
св. М. работел като общ работник - приготвял необходимите материали,
издигал ги посредством въжето и макарата до съответните етажи на скелето.
В средата на месец май 2017 год. св. М., св. М. и Г. В. били преместени да
работят на скелето на южната фасада на сградата на обекта, където на най-
горното ниво – девети етаж е имало за довършване полагане на изолация
около прозорците на апартаментите и шпакловането й.
На 19.05.2017 год. св. М., св. М. и Г. В. работили на скелето на
южната фасада на сградата на обекта, като св. М. бил отдолу до основата на
скелето и подавал материалите с въжето и макарата, а св. М. и Г. М. В. били
на най-горния етаж на скелето и полагали изолация. На тримата бил
проведен инструктаж от подс. Ц., като в приложената книга за ежедневен
инструктаж било отразено, че за деня ще извършват работа на скеле.
Работното място, на което св. М. и Г. В. са работили на 19.05.2017
год. представлявало работна площадка, по която се стъпва и върви по два
реда метални платформи /дъски/. Отстрани частта, която не е към сградата,
работната площадка била обезопасена с предпазни парапети, като първият
бил на височина 60 см. от нивото на пода, а вторият бил на височина 60 см. от
първия или на 1,2 метра от нивото на пода на площадката. Тези предпазни
парапети били закрепени в двете страни за вертикалните тръби на скелето
посредством метални чопове, на които се застопоряват. Допълнително имало
и монтирани тръбни елементи по диагонал, свързващи горните и долните
краища на външната част на скелето.
На 19.05.2017 год. след обед, около 14,00 часа, св. М. бил на най-
горния етаж от скелето на южната фасада и изпълнявал възложената му
работа. При него се качил Г. М. В. и двамата се разбрали последният да
поиска от долу още една кофа с материал, за да довършат работата си. Св. М.
бил с гръб към Г. В. и в този момент чул някакъв странен звук, оприличаващ
го като „цък", последвал вик и веднага след това св. М., който бил отдолу под
скелето се развикал, че Г. М. В. е паднал от скелето на земята до блока. Св. К.
15
работел на западната фасада на сградата на ниво 4-ти етаж, също чул вик и
слязъл долу. Св. В. Т. - общ работник на обекта при отстояние около три
метра от мястото на падане на Г. В. чул как паднала кофата с въжето и след
това възприел падането на пострадалия В.. Същото възприел и св. М.. На
място дошъл екип на ЦСМП Габрово, като при транспортиране към МБАЛ
Габрово пострадалото лице Г. М. В., в резултат на получените травми от
падането, е починал.
На 19.05.2017 год., непосредствено след инкриминирания инцидент,
е извършен оглед на местопроизшествието от следовател, за което бил
съставен протокол, като при това били направени и снимки, които са
приложени във фотоалбум.
От фактическа страна първоинстанционния съд приел, че не са
доказани твърденията в обвинителния акт, че в района на работната площадка
на строителното скеле, от която е паднал пострадалия, е липсвал щифта /чопа/
с байонетната заключалка на дясната вертикалната тръба на строителното
скеле и долната хоризонтална тръба, в дясната й част, е била вързана с тел
към вертикалната тръба в областта на липсващия щифт.
Гореизложената фактическа обстановка правилно е приета за
установена от първоинстанционния съд. Изводите на първата инстанция,
относно установените по делото фактически положения са обосновани и
законосъобразни и се споделят от въззивния съд. Окръжният съд е анализирал
обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали по делото,
налични към момента на постановяване на присъдата и ги е подложил на
внимателна проверка, в съответствие с предписанията на чл.14 ал.1 чл.107
ал.5 от НПК. Мотивите на присъдата напълно удовлетворяват изискванията
на чл.305 ал.3 от НПК, като доказателствата по делото са подробно
анализирани и съпоставени по между им, обсъдени са противоречията между
тях и са изложени убедителни съображения за причините, поради което
някой от тях са кредитирани, а други не.
Пръвоинстанционният съд правилно възприел като обосновано и
кредитирал заключението на съдебно – медицинска експертиза, извършена от
вещото лице Я. Г. К. /л. 63 - 67 от том І на ДП/, съгласно което при огледа и
аутопсията на трупа на Г. В. е установено падане от високо с тежка съчетана
16
механична травма, несъвместима с живота - глава -гръден кош - корем.
Причина за смъртта на Г. М. В. е острата масивна кръвозагуба, вследствие на
разкъсването на гръдната аорта, съчетано с разкъсване на черния дроб с
кръвоизливи в гръдната и коремна кухина. Уврежданията на тялото отговарят
на силен удар отдясно, предно – странично на тялото със силно сътресение на
тялото и вътрешните органи, довело до необратими увреждания. Травмите
отговарят на падане от голяма височина. Съпътстващите състояния -
плеврални сраствания и старо счупване на 12 – то ребро не са имали значение
за настъпването на смъртта и не са фактор за нея. При изследване от вещото
лице на трупа не са били открити увреждания, които да не могат да се обяснят
с посочения механизъм, с изключение на линейно охлузване отляво на шията,
което може да се дължи на въздействие на предмет с тясна повърхност
спрямо повърхността на кожата – линеен елемент от конструкцията, въже,
кабел и др., вероятно получено в някоя от фазите на падането покрай скелето.
Охлузването не е фактор за настъпването на смъртта. Клиничната смърт на
лицето е настъпила още на местопроизшествието, като час на смъртта е
обявен 14,40 часа на 19.05.2017 г., след проведени опити за реанимация.
От протокола за извършена химическа експертиза, изготвена от
вещото лице Е. С. Н. /л. 53 - 55 от том І на ДП/, което окръжният съд
правилно е възприел като обосновано и е кредитирал, се установява, че в
представената за изследване проба от кръв на Г. М., концентрацията на
летливите редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол е 0,07
процента. В представената за изследване проба от урина на Г. М.,
концентрацията на летливите редуциращи вещества, изразени като етилов
алкохол е 0,10 процента.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и възприел
изводите на заключението по назначената от него съдебна комплексна
експертиза /с участието на трасолог и специалист по металознание/, изготвена
от вещите лица Г. И. М. и М. Л. М. /л. 179 - 183 от НОХД № 125/2018 год. на
ГОС/. Съгласно това експертно заключение, което въззивният съд също
намира за обосновано и правилно, поради лошото качество на снимка 10 от
фотоалбума към протокола за оглед, дължащо се на ниската резолюция,
получена в резултат на далечното разстояние, от което е сниман обекта и
липсата на измерителна линийка, не може да се установи: - има ли следи от
17
корозия и с каква давност е тя и дали корозията е в степен, че да може да
доведе до отделяне на байонетния щифт от мястото, на което е бил поставен
от производителя; - размерите на корозиралия участък, където е бил закрепен
байонетният щифт; - характера, дължината и евентуално от какъв предмет би
могла да е оставена следата, която е в близост до мястото на байонетния
щифт, и за която се твърди, че е от привързване с тел; - възможно ли е тази
следа да е оставена от друг предмет и вследствие на закрепване на напречната
греда /служеща за парапет/ по друг начин. Според същото експертно
заключение, снимка номер 11 от фотоалбума към протокола за оглед не е
изготвена по методите на криминалистичната фотография. Същата не е
детайлна снимка, а е получена като е изрязан участък от снимка 10 и е
увеличен. Липсва измерителна линийка, която е задължителна за изготвянето
на детайлни снимки при оглед на местопроизшествия. Това пречи да се
посочат размери. При извършеното увеличение на участъка от снимка 10 с
липсващият байонетен щифт се наблюдават пикселите на растерното
изображение. По тези съображения вещите лица не са в състояние да
отговорят на поставената задача. При разпита им в съдебно заседание в
първата инстанция, вещите лица М. и М. са потвърдили, че снимките с
изображение на участъка, на който е следвало да има байонетен щифт, са с
много лошо качество. При увеличение, поради това, че се виждат единствено
самите пиксели, не може да се каже какви са петната по тръбата и на какво се
дължат.
Лишени от основание са възраженията и доводите в допълнението
към протеста, че първоинстанционният съд безкритично е приел за правилно
заключението на назначената от него съдебна комплексна експертиза. Според
прокурора, от една страна липсва убедителна аргументация в експертизата, с
изключение на сочената липса на измервателна линийка при фиксирани
детайлни снимки, а от друга страна вещите лица изясняват, че не са се
запознали в цялост със събраните доказателства по делото. Вещите лица,
извършили съдебната комплексна експертиза, са изложили достатъчни и
убедителни аргументи в подкрепа на експертното си заключение, а
поставените въпроси на вещите лица са изисквали да изследват само
предоставените им фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие и
диск съдържащ снимкови файлове от извършен оглед на местопроизшествие.
18
Неоснователен е и отправения в допълнението към протеста упрек
към първоинстанционния съд, че заключението на съдебната комплексна
експертиза не е обсъдено във взаимовръзка със заключението на повторната
експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, която засяга и
отговаря на идентични въпроси, ползва и анализира същия фотоалбум, при
констатирана добра резолюция за възприемане на фиксираното по снимките.
Видно от мотивите на присъдата, първинстанционният съд е обсъдил във
взаимовръзка заключенията по тези две експертизи. От друга страна,
заключението на повторната експертиза по здравословни и безопасни условия
на труд извършена от вещото лице Б. И., не отговаря на идентични въпроси с
тези поставени на съдебната комплексна експертиза. Макар да е съобразявал
снимките във фотоалбума, наред с останалите доказателствени материали от
значение за отговора на поставените на повторната експертиза задачи, вещото
лице Б. И. не е констатирал добра резолюция за възприемане на фиксираното
на снимките. При разпита му във въззивната инстанция вещото лице Б. И.
изрично е заявил: „ Не съм имал задача да изследвам снимките…За корозия,
само на база огледния протокол това е описано еднозначно“. От това следва,
че приетото от вещото лице Б. И. в повторната експертиза по здравословни и
безопасни условия на труд- че в зоната на основата на щифта, който е
липсвал, е имало корозия, а описаната степен на корозия определя голям
период от време за липса на този щифт- не по-малко от два до три месеца, се
базира единствено на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие,
а не се базира на снимките във фотоалбума, което е и невъзможно, предвид
лошото им качество.
Повдигнатите срещу подсъдимите Г.Д. и В.Ц. обвинения за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК, от фактическа страна се свеждат до това,
че според държавното обвинение всеки от тях, в качеството си на изпълняващ
длъжност, свързана с осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, е допуснал пострадалия Г. В. да работи на скеле, което не отговаря на
нормативните и техническите изисквания- с липсващ щифт с байонетна
заключалка на външната тръба на вертикалната рамка, към който е трябвало
да се монтира западния край на долната хоризонтална тръба, служеща за
парапет, като вместо това, в този участък хоризонталната и вертикалната
тръба са били вързани с тел. Обвинението, позовавайки се на повторната
19
експертиза по здравословни и безопасни условия на труд твърди, че тази
техническа неизправност на скелето е съществувала не по-малко от два до
три месеца, т.е. че е била налице още към момента на изграждането на
скелето и приемането му от двамата подсъдими с протокол от 20.03.2017год.,
като в резултат на тази техническа неизправност, след като на 19.05.2017год.
пострадалият Г. В. се е подпрял на въпросната хоризонтална тръба, телта се е
отворила или скъсала и е последвало падане на пострадалия, при което са
възникнали съставомерните последици. В подкрепа на това твърдение
държавното обвинение се позовава на изготвените по време на досъдебното
производство експертни заключения на експертизи по здравословни и
безопасни условия на труд и най-вече на повторната експертиза по
здравословни и безопасни условия на труд извършена от вещото лице Б. И.,
протоколът за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него,
свидетелските показания, с акцент върху тези на свидетелите А. К., Х. М., М.
М. и А. Н., както и на документите от извършената проверка на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Габрово.
Според заключението на повторната експертиза по здравословни и
безопасни условия на труд, изготвена от вещото лице Б. М. И. /л. 109 - 135 от
том І на ДП/, пострадалият работник Г. В. се е намирал на най - високата
площадка на скелето на южната фасада, като конкретната площадка, на която
е бил, е към източната фасада на сградата. Макарата, служеща за повдигане
чрез въже на кофа с материал, е била монтирана на тръба, която е метална
рамка на скелето, изградено пред по - издадената част на южната фасада.
Самата макара е била разположена пред западния край на площадката, където
е бил пострадалият работник В.. В тази зона се намирала и откачената в
западния край долна хоризонтална външна тръба, висяща на щифт /чоп/ в
източния си край. Площадката пред стоящата по на север част от фасадата,
където е бил работникът В., е била изградена от четири крайни за скелето
вертикални рамки. Най – западната рамка е била в близост до „чупката" на
фасадата и на тази рамка липсвал щифта с байонетна заключалка на външната
тръба на рамката на ниво 0,60 м. над пода, към която е трябвало да бъде
монтиран западния край на долна хоризонтална външна тръба, служеща за
предпазен парапет на площадката. Установеното обективно състояние /степен
на корозия/ на зоната на скъсване на щифта, сочело според вещото лице липса
на същия и към момента на изграждане на скелето. Според вещото лице, към
20
момента на протичане на произшествието щифтът, предназначен за свързване
на хоризонталната предна тръба от долния ред тръби на работната площадка,
е липсвал и западният край на хоризонталната тръба е бил закрепен не според
изискванията на производителя на скелето и то чрез нестабилно съединение
/чрез арматурна тел/. Вещото лице по повторната експертиза по здравословни
и безопасни условия на труд, извеждайки гореописания механизъм на
протичане на произшествието, сочи като причини довели до възникването му,
неизпълнение и с това нарушаване на правила, императивно залегнали в
нормативни актове, уреждащи организация на безопасно упражняване на
дейност, източник на повишена опасност за живота /строително – монтажни
работи на височина/. Съответно подс. Г.Д. като „технически ръководител" на
обекта не бил изпълнил задълженията си по смисъла на Наредба
№2/22.03.2004 г. последни изменения ДВ бр. 90/2016 г. на МТСП и МРРБ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи: чл. 26, т. 1 – техническият
ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на
здравословни и безопасни условия на труд, чл. 26, т. 5 - техническият
ръководител забранява работата със строителни машини, съоръжения,
инструменти, които не отговарят на изискванията на ЗБУТ, чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 2 - работи на височина се извършват при осигурена безопасност
от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни
и/или лични предпазни средства например ограждения, скелета, платформи
и/или предпазни защитни мрежи. чл. 88, ал. 1 – Състоянието на скелетата,
платформите и люлките се проверява от техническия ръководител или
бригадира непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през
определени от строителя интервали, Чл. 88, ал. 2 - при констатиране на
неизправност не се започва работа. Когато неизправността се установи по
време на работа – работата се преустановява, чл. 89, т. 1 букви А и Б – не се
допуска използване на скелета, платформи и люлки когато: б. "А" – не
отговарят на изискванията на съпровождащата ги документация или на
проекта и не са укрепени /анкерирани/ към сградата или съоръжението, б. "Б"
– имат деформирани, пукнати, корозирали, загнили или липсващи елементи.
Чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване последно изменение ДВ бр.
21
95/2016 г. в сила от 01.03.2017 г. – при извършване на работа на височина се
осигуряват необходимите помощни средства /площадки, платформи, скелета,
стълби, въжета, люлки и други/ за безопасно изпълнение на работата; ал. 2 –
Използваните помощни средства, включително и тези, които са елемент на
стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях
изисквания и да осигуряват безопасност при работа. Инструкция за безопасно
използване на строително скеле и платформа на "КОТА 2001" ООД - т. 1 -
„Техническият ръководител и бригадирът на монтажниците контролират
монтажа, демонтажа и значителното преправяне на скелетата от
монтажници… Техническият ръководител и бригадирът проверяват
състоянието на скелетата и платформите непосредствено преди тяхната
експлоатация и на 15 работни дни. Техническият ръководител на обекта
разрешава работа на строителното скеле, само след вземане на всички
необходими мерки по осигуряване на безопасни условия на труд на
работещите". Длъжностна характеристика „за длъжност технически
ръководител" на "КОТА 2001" ООД гр. София т. I - т. 2-2.12 – „Техническият
ръководител не допуска извършване на работа при опасни и вредни за
здравето условия." , т. III.1.4 – „Техническият ръководител отговаря за
спазване изискванията съгласно държавните нормативни документи, свързани
с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд". Според
вещото лице И., подс. Д., допускайки експлоатация на неизправно скеле,
неотговарящо на нормативните и технически изисквания, като не е
проверявал състоянието на скелето, платформите редовно, преди
експлоатацията му на 19.05.2017 г., допускайки работници на същото,
включително извършване на трудова дейност от работника Г. М. В. на
необезопасено място на скелето, реализирал бездействие и немарливо
изпълнение на правно регламентираната дейност /по посочените нормативни
актове и разпоредби/, явяващо се в пряка причинно – следствена връзка с
възникване, протичане на злополуката и настъпване смъртта на работника Г.
М. В..
Вещото лице И. е стигнало до заключение, че подс. В.Ц., като
отговорник по безопасност и здраве на посочения обект, не е изпълнил
задължения си, произтичащи от чл.4, ал.1, т.3 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ - Работодателят е длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага
22
необходимите мерки, включително: т.3 – осигуряване на необходимата
организация и средства, чл. 16, ал. 1 т. 6 от ЗЗБУТ – При осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен: т.6 – да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин. Чл. 16, т.1 „б" от Наредба
№2/22.03.2004 г. изм. ДВ бр. 90/2016 г. на МТСП и МРРБ за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи – „Строителят осигурява комплексни
здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, включително
на подизпълнителите и на лицата самостоятелно упражняващи трудова
дейност при извършване на строително монтажни работи на изпълняваните от
него строежи в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, чл.
60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. изм. ДВ бр. 90/2016 г. на МТСП и
МРРБ – работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства например ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни защитни мрежи, Заповед № 11/03.01.2017 г. на "АБА Трейд" ЕООД
– „задължение да осъществява контрол от името на управителя за спазване на
нормите и изискванията на законодателството и за изпълнение задълженията
на работниците". Подс. В.Ц., допускайки експлоатация на неизправното
скеле, неотговарящо на нормативните и технически изисквания допускайки
работници на същото, включително извършване на трудова дейност от
работника Г. М. В. на необезопасено място на скелето, реализирал
бездействие и немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност /по
посочените нормативни актове и разпоредби/, явяващо се в пряка причинно –
следствена връзка с възникване, протичане на злополуката и настъпване
смъртта на работника Г. М. В..
Окръжният съд правилно приел за обосновано и кредитирал
заключението на вещото лице Б. И. само в частта, в която са описани
разположението на процесното скеле и мястото на работа на пострадалия Г.
М. В.. Правилно е прието, че в останалата си част експертизите по трудово
законодателство и здравословни и безопасни условия на труд съдържат
правни изводи за нарушени от подсъдимите нормативни разпоредби, както и
наличието на причинно следствена връзка между тези нарушения и смъртта
23
на работника Г. В., направата на които изводи са правомощие на съда и
следва да се направят от него след цялостна преценка на всички събрани по
делото доказателства. Окръжният съд правилно е приел и това, че изводите на
вещото лице за корозия по тръбата на скелето, липсваща байонетна
закопчалка и привързване на същото място с тел се базират на доказателства
по делото, които също следва да бъдат оценени от съда по отделно и
съвкупно, като се направи оценка за тяхната допустимост, относимост и
достоверност. Вещото лице Б. И. не се е качвал на скелето и не е присъствал
по време на огледа. Изготвил е експертиза на по-късен етап, като е ползвал
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, снимките от
фотоалбума към него и свидетелските показания. По тези съображения
окръжният съд правилно не приел експертните изводи на вещото лице Б. И. в
посочените части.
По аналогичен начин в двете заключения /основно и допълнително/
по здравословни и безопасни условия на труд, изготвени от вещото лице И. И.
В. /л. 77 - 85 и л. 97 - 101 от том І на ДП/ се правят изводи за нарушени
законови разпоредби и причинната им връзка с настъпилите последици, което
е правен въпрос. Окръжният съд правилно не е приел експертните изводи на
вещото лице И. В., по причина, че в тях се съдържат правни изводи за
извършени нарушения на трудовото законодателство и разсъждения за
причинна връзка между тези нарушения и настъпилия резултат. Вещото лице
В. също не е присъствал при огледа на месторпоизшествието и не е възприел
лично привързана с тел тръба, а този извод е направил въз основа на
доказателствата по делото, чиято допустимост, относимост и достоверност,
следва да бъде преценена от съда.
В приложения протокол за оглед на местопроизшествие от
19.05.2017год. е отразено, че на работната площадка, от която е паднал
пострадалият В., е липсвал средния предпазен парапет от страната на скелето
- страната, която не е към сградата. Този парапет е намерен да виси надолу,
закачен само на металния чоп в лявата му част, като се застане с гръб към
сградата. Отразено е също, че в дясната част, където трябва да е закачен
парапета, липсвал металният чоп, на който той да е застопорен. Според
посоченото в протокола, мястото където е следвало да бъде металният чоп е
било ръждясало и не се виждал метален блясък. Това било видно "погледнато
24
от покрива". В протокола за оглед е посочено, че огледа е извършен в
присъствието на поемни лица- Ц. Г. М. и Д. Г. С., които са допуснати и
разпитани в първата инстанция в качеството на свидетели. Посочено е също,
че при това следствено действие са участвали и лицата: А. К. Н.-
ст.Инспектор по труда Габрово /разпитван в качеството на свидетел в
досъдебното производство и в първата инстанция/ и С. И. Х.- НТЛ ОД на
МВР Габрово /допуснат и разпитан в качеството на свидетел във въззивната
инстанция/, както и че местопроизшествието е запазено от екип на автопатрул
на РУ Полиция- Габрово- к.о. Д. С. /допуснат и разпитан в качеството на
свидетел във въззивната инстанция/.
Първоинстанциоънният съд правилно е констатирал, че протоколът
за оглед за местопроизшествие от 19.05.2017год. не следва да се цени като
доказателство по делото и го е изключил от доказателствения материал, тъй
като в конкретния случай огледа на местопроизшествието е извършен при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.156 ал.1 от
НПК. Тази разпоредба е императивна и съгласно нея, огледът се извършва в
присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно
заседание. Първоионстанционният съд правилно е приел, че участието на
поемни лица не се свежда до формално им местонахождение на терена на
следствените действия. Поемните лица трябва да са запознати с извършваните
процедури, с правата и задълженията им, да разбират какво правят
разследващите органи и да възприемат пряко обстоятелствата, които имат
значение за разследването и правилното протичане на огледа. Това произтича
от функцията им като част от гражданския контрол върху законосъобразното
протичане на процеса в досъдебното производство и гарантиране на
обективност при събиране на доказателствата. В допълнение следва да се
посочи, че с подписите си в протокола за оглед, поемните лица удостоверяват
верността на съдържанието му, като ако не са съгласни с написаното в
протокола имат правото да направят бележки и възражения и да искат
поправки, изменения и допълнения, както и да подпишат протокола с особено
мнение/чл.137 ал.4 от НПК/.
По време на огледа на местопроизшествие извършен на 19.05.2017
год., посочените в протокола поемни лица Ц. Г. М. и Д. Г. С., видно от
показанията им, не са се качвали на покрива на блока, от който реално е бил
25
извършен огледа от следователя, а са се намирали на земята пред блока. От
показанията на тези свидетели, които детайлно и обективно са анализирани от
първоинстанционния съд, се установява по несъмнен начин, че те не били
запознати с правата и задълженията им като поемни лица, не са възприели и
от мястото, на което са се намирали обективно не са могли да възприемат
отразените в огледния протокол обстоятелства, относно състоянието на
работната площадка върху скелето, от което е паднал пострадалия, които са
от значение за правилното решаване на делото, включително и отразеното в
протокола, че мястото, където е бил липсващия метален чоп на дясната
вертикална тръба е ръждясало и не се вижда метален блясък. При това
положение, положените подписи от поемните лица не могат да удостоверят
верността на съдържанието на протокола за оглед, относно отразените в
протокола обстоятелствата на местопроизшествието, установени при огледа.
Като споделя изцяло подробните съображения на първоинстанционния съд,
изложени в мотивите на присъдата, въззивният съд също приема, че въпреки
формалното посочване в протокола за оглед на местопроизшествие, че това
следствено действие е извършено в присъствието на две поемни лица, в
действителност огледа е бил извършен без присъствието на поемни лица,
което е съществено нарушение на процесуалните правила по чл.156 ал.1 от
НПК. Обстоятелството, че свидетелите Ц. Г. М. и Д. Г. С. са положили
подписи в протокола за оглед на местопроизшествие като поемни лица, не
опровергава извода, че те само формално фигурират като поемни лица във
въпросния протокол, тъй като последното се установява по несъмнен начин
от показанията им.
По гореизложените съображения са лишени от основание
възраженията и доводите в допълненията към протеста и жалбата на частния
обвинител, относно изключването на протокола за оглед на
местопроизшествие от доказателствения материал по делото.
Относно фотоалбума на л. 9 - 13 от том І на досъдебното
производство, първоинстанционният съд неправилно е приел, че той е
неразделна част от протокола за оглед и като такъв също следва да се счита за
изготвен в нарушение на правилата на НПК по причините, обсъдени по-горе,
отнасящи се до допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при огледа на местопроизшествието. Снимките във въпросния фотоалбум,
26
представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125
ал.1 от НПК и са изготвени от специалист- технически помощник, при
условията и реда на чл.125 и чл.126 от НПК и няма причина да бъдат
изключвани от доказателствения материал. Въпреки това, в настоящия случай
снимките които съдържа фотоалбума не са годни да предоставят база за
изводите на вещите лица И. и В., относно причините за злополуката и
механизма на произществието, възприети от държавното обвинение. Мястото
от тръбата, което е компрометирано според обвинението, е фиксирано на
снимка 10 и 11 от фотоалбума. От заключението на вещите лица М. и М. по
комплексната съдебна експертиза назначена от първоинстанционния съд,
посочено по-горе, се установява, че снимките са с много ниско качество
/резолюция/, при увеличението им със съответната компютърна програма се
виждат самите пиксели и не може да се установи вида и характера на тъмното
петно, за което се твърди, че е ръжда. Поради липсата на измервателна
линийка при заснемането не може да се установи и големината на петното.
Следващият доказателствен източник, на който се позовава
държавното обвинение и е ползван от вещите лица И. и В. са свидетелските
показания на А. К., Х. М., М. М. и А. Н., които детайлно са обсъдени и
анализирани от първоинстанционния съд и са съпоставени помежду им и с
останалите доказателствени източници.
В показанията си дадени в първоинстанционния съд св. А. Р. К. е
заявил: „Не съм видял, те казват, че така е паднал - подкрепял се на парапета
да закачи куката на въжето, скъсало се е, то било вързано с тел и е паднал.
Това го разбирам от колегите. Видях такава тръба да виси... Аз на скелето, от
което падна човека не съм работил... Аз не съм се качвал, не съм оглеждал
това скеле, за да имам мои впечатления как е било. Това, което споменах за
връзването с тел го чух от момчетата". В показанията си св.К. не
възпроизвежда свои лични възприятия за състоянието на скелето, от което е
паднал Г. В., а пресъздава твърдения на други работници, които дори не
споменава поименно и не могат да бъдат разпитани. Неговите показания не
могат да потвърдят факта на привързване с тел в участъка на закрепване на
тръбата, а още по-малко да изяснят имало ли е щифт с байонетна заключалка
или такъв е липсвал. Показанията на св. К. не могат да послужат и като
основа за изводите, които са направили вещите лица Б. М. и И. В., на които
27
пък се позовава обвинението.
Свидетелят Х. Х.ов М. живее на съпружески начала с майката на
починалия Г. В., което обстоятелство може да го определи като лице, което
има интерес от изхода на делото. Въпреки това, в показанията си дадени в
първата инстанция св.М. твърди, че в деня на инцидента е бил с гръб към
макарата и не е видял момента на падането. Чул само звук "цък" и после
виковете на другите работници след падането на Г. В.. Заявява също:
"...изглежда тръбата, за която се хвана той била вързана с тел, буташ го, къса
се и заминаваш... Аз даже не разбрах какво е паднало... Скъсана тръба не е
висяла, не съм забелязал... Не съм видял скъсана тръба тогава, по някакъв
начин да виси. Не съм видял да е вързана с друг материал, ние за втори ден
бяхме, не си спомням нещо особено да е имало по самите тръби...Тръбата,
където се е скъсала била вързана с тел". На въпрос на прокурора "Вие
виждали ли сте?", св. М. отговаря: "Не". Заявява категорично: "Не съм
виждал тръба, вързана с тел". Твърди че работниците са били за втори ден там
и не са проверявали състоянието на скелето, обратно на това, което твърди св.
М. М.. В показанията си дадени по време на досъдебното производство,
законосъобразно приобщени по преда на чл.281 от НПК, св. М. също изказва
само предположение, че откачената тръба е била вързана с тел, но няма лични
наблюдения за такова обстоятелство. Едва в последния от трите си разпита по
време на досъдебното производстнво, който е най-отдалечен по време от
инцидента, свид. М. твърди, че не знае дали парапета, за който се е хванал Г. е
бил монтиран към метален чоп или не, но там "бил вързан този парапет с тел".
След прочитане на показанията му, които е дал на досъдебното производство,
св. М. заявява: "Не съм виждал тръба вързана с тел... В момента говоря
истината, не скривам нищо от Вас". Показанията на св. Х. М. също не могат
да послужат като основание за категорични изводи в подкрепа на
обвинителната теза. Същият отдава настъпването на инцидента на крива
конструкция на скелето, при което чоповете не могат да попаднат правилно
на мястото си, но това отново е само едно предположение. Чутият звук "цък",
от свидетеля, не може да се установи от какво точно е произлязъл. Той може
да се дължи както от скъсване /разтваряне/ на тел, така на скъсване на
металния щифт с байонетна заключалка. По време на разследването на
досъдебното производство не са издирвани нито парче тел, нито отчупен
щифт с байонетна заключалка, за да се установи от какво е бил издаден този
28
чут от св. М. звук преди падането на В.. Св.М. е работникът, който е бил най-
близо до Г. В. преди падането му и е работил непосредствено до него.
Същият, за разлика от другите работници, има и квалификация като строител,
но въпреки това не му е направило впечатление да има нередовност при
сглобките на тръбите на този етаж.
Свидетелят М. С. М. е племеник на пострадалият Г. В., което е негов
вуйчо. Това е единственият свидетел, който твърди, че е виждал привързване
с тел на тръбата на последния етаж на скелето. Пред първинстанционния съд
св. М. М. заявява: "Имаше чоп, но явно не е могъл да се вкара, било е криво...
Според мен имаше чоп, просто самата пръчка не е стигнала до чопа и те това
разстояние са го вързали с тел". Не може да уточни дали тръбата не е вкарана
в байонетната заключалка защото е била къса или защото конструкцията на
скелето е била крива. След установяване на противоречия относно това
обстоятелство с казаното от свидетеля на досъдебното производство,
първоинстанционният съд законосъобразно при условията на чл.281 ал.5 вр. с
ал.1 т.1 и 2 от е прочел показанията на св. М., дадени на л. 33-34 от том І на
досъдебнто производство, в които св.М. твърди: "Аз съм се качвал на скелето
на най-горната площадка. Там съм виждал, че "металният чоп", за който се
закача хоризонталната външна тръба на скелето беше счупен и
хоризонталната тръба беше вързана за вертикалната само с тел". След
прочитане на тези показания, св. М. заявява: "Вярно е твърдението,
поддържам казаното от ДП, на едната тръба от вертикалните нямаше чоп, на
това място беше връзването с тел". При предявяване на фотоалбума, св. М.
сочи тръба, различна от тази, която сочи вещото лице Б. И..
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че св. М. М. е близък роднина на
пострадалия Г. В. и за семейството му има интерес да се установи, че
отговорността за инцидента е на работодателя. От друга страна,
първоинстанционният съд правилно е съобразил, че показанията на св.М. са
вътрешно противоречиви, като на съдебното следствие в първоинстанционния
съд твърди, че метален чоп е имало, но тръбата е била къса или скелето е
било криво и затова не е била закачена на мястото си, а в показанията си на
досъдебното производство твърди, че металният чоп е липсвал, а вместо това,
на същото място е имало привързване на тръбите с тел. Освен това, св. М. М.
твърди, че "на най-горната площадка" е виждал привързана с тел тръба. Тъй
29
като разследващите органи не са положили усилия да извършат разпит на
място, не може да се установи, дали тази тръба на най-горната площадка е
същата, която е висяла свободно след инцидента. Показанията на св. М.
съдържат и нелогични твърдения. Пред първоинстанционния съд св. М.
заявява, че на 18-ти май 2017 г. е говорил с вуйчо си за привързаната с тел
тръба. След като М. М. и Г. В. видели този начин на закрепване на тръбата,
имали намерение да говорят с В.Ц. въпросната сглобка да се оправи. Липсва
житейска логика, след като двамата работници са били така силно впечатлени
от неправилния монтаж, още на следващият ден Г. В. да се подпре или да се
опитва да закачи кофата на тази, забелязана лично от него, нестабилна част от
конструкцията. Правилно първоиинстанционният съд е приел, че показанията
на св. М. не могат да бъдат проверени. Няма други свидетели, които да са
видели привързана с тел тръба на скелето на последния етаж. Данните в
протокола за оглед на местопроизшествие не могат да бъдат съобразявани,
тъй като огледа е извършен в нарушение на процесуалните правила.
Качеството на снимките във фотоалбума не позволява да се установи дали
щифта с байонетната заключалка е бил на мястото си и се е счупил по време
на инцидента, или пък е липсвал от дълго време и на мястото му е имало
корозия, поради което тръбите са били привързани с тел. По тези
съображения въззивният съд също не кредитира показанията на св.М. М..
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ и
показанията на св.А. К. Н.- старши инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Габрово, който според посоченото в протокола за оглед на
местопроизшествие от 19.05.2017год. е лице участвало в това следствено
действие. В показанията си дадени в първата инстанция св.А. К. Н. е заявил:
"В конкретния случай на покрива инспекторите не сме се качвали,
разследващи се качиха. Ние по принцип, предоставиха ни документи... За
проблемите със сглобяващите елементи - казах, горе не съм се качвал, но
стана въпрос, че нещо забелязали на горните етажи. Видях на първия етаж
имаше едно от тези предпазните, едната беше завързана допълнително с тел,
това после го видях. За горе точно Ви казах, не сме ходили. Разбрах от
разследващите, които бяха, като гледаха, че се е откачил щифт, дали е имало
не мога са кажа, не съм възприел лично". Видно от показанията на св.Н.,
същият не се е качвал на покрива на блока и не е възприел лично в детайли
състоянието на работната площадка на скелето, от която е паднал
30
пострадалия, включително и не е възприел дали мястото на липсващия щифт
върху дясната вертикална тръба е било ръждясало и не се е виждал метален
блясък /както е отразено в протокола за оглед/. Св. А. Н. е разбрал от
разследващите за "откачен щифт" и не е сигурен дали е установена липсата на
такъв в участъка на увисналата тръба. Свидетелят А. Н. твърди също, че е
видял допълнително привързване с тел на напречна греда от скелето само при
първи етаж от сградата. Това допълнително привързване с тел, за което
съобщава свидетелят Н., не може да се приеме, че е нарушение, тъй като
допълнителното привързване с тел /ако щифтът не липсва, а свидетелят не
твърди за такава липса/ не нарушава здравината на скелето /видно от
заявеното от вещото лице И. при разпита му във въззивната инстанция/.
Освен това, дори да се приеме, че съобщеното от св.Н. допълнително
привързване с тел е нарушение, същото няма как да е в причинна връзка със
съставомерните последици, тъй като пострадалият Г. В. е паднал от друго
място на скелето, което е на деветия етаж и само евентуалните технически
неизправности на скелето на това място могат да са причина за падането на
пострадалия и настъпването на смъртта му. Последното се отнася и за
останалите нарушения, отразени в протокола за извършена проверка от
служителите на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Габрово, които освен
това не са инкриминирани от прокурора при повдигане на обвинението на
двамата подсъдими. Съставените от св.А. Н. и приложени по делото АУАН не
могат да служат като доказателство за изложените в тях обстоятелства. Те са
част от административно наказателно производство и решението на съда по
настоящото наказателно производство не може да се основава на
констатациите в АУАН, а на доказателства, които съдът събира и проверява
лично и непосредствено.
Свидетелката С. С. А. е живяла на съпружески начала с пострадалия
Г. В.. В показанията си излага данни за обстоятелства свързани единствено
със семейните си отношения с Г. В.. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че показанията на св.С. А. не допринасят за разкриване на обективната
истина относно обстоятелствата около възникналия инцидент на скелето, при
който е настъпила смъртта на Г. В..
Свидетелят В. А.ов Т. е бил общ работник на обекта. От показанията
му се установява, че към момента на падането на Г. В. се е намирал на
31
строителната площадка под скелето. Пострадалият В. е паднал в
непосредствена близост до него, но Т. няма представа какво е било
състоянието на самото строително скеле и не може да допринесе с
показанията си за изясняване причините за това падане.
Свидетелката Н. С. Г.а е майка на пострадалия Г. В.. Съжителства на
съпружески начала със свидетеля Х. М.. В показанията си потвърждава, че
синът й е работил на обект в гр. Габрово на бул. "Хемус". Не знае
подробности за събитията на 19.05.2017 год. и отдава настъпването на
инцидента на липсата на предпазна мрежа. Това също е само предположение,
което не почива на лични наблюдения на свидетелката. В останалата част от
показанията си Н. Г.а изяснява отношенията си с подсъдимите и със
застрахотвателя след процесната дата.
Свидетелят С. Ц. И. е управител на фирма "АБА трейд" ЕООД гр.
Плевен. В показанията си изяснява договорните отношения на дружеството
по повод изпълнението на обекта, за което по делото има представени и
писмени доказателства. Изяснява и трудовата функция на В.Ц. като
отговорник по безопасност и здраве на обект „Многофамилна жилищна
сграда бул. "Хемус" № 15,17,19, което обстоятелство не е спорно по делото.
Твърди, че не е получавал доклади за нередности, свързани с безопасните
условия на труд и не знае как се е стигнало до инцидента с падането на
работник от скелето.
Свидетелят А. Ц. А. е съдружник заедно с подс. Г. П. Д. във фирма
"КОТА 2001" ООД. В показанията си твърди, че с изпълнителната дейност се
занимавал основно Г.Д., а той се занимавал с мениджмънта и финансовите
въпроси. Изяснява функция на подс.Г.Д. като „технически ръководител“ на
обект „Многофамилна жилищна сграда бул. "Хемус" № 15,17,19, което
обстоятелство не е спорно по делото. Разбрал за падането на работник от
скелето от подс. Г.Д., но твърди, че не може да съобщи подробности.
От показанията на св. А. М. се установява, че през 2017 год. е
работил във фирма "КОТА 2001" ООД като технически ръководител на обект
"Кръгово кръстовище "Шиваров мост". Не е имал трудови функции на обекта
на бул. "Хемус". Тъй като отговоря за техниката във фирмата, изпращал на
този обект камиони, които да извършват извозване на отпадъци и багери да
32
товарят. Твърди, че се е качвал на покрива да огледа скелето от южната
страна при обекта на бул. "Хемус". Така помагал на Г.Д.. На самото скеле не
се е качвал, на като огледал от покрива не открил нередности.
Свидетелят Д. Д. е брат на подс. Г.Д.. На обекта на бул. "Хемус" 17 -
19 изпълнявал длъжността "офис мениджър" т.е. посредник с живущите в
блока, както сам изяснява свидетеля. От показанията му се установява, че е
провеждал и инструктажи на работниците. Имало дни, в които и В.Ц.
провеждал инструктаж. Участвал е в проверки на скелето към обекта, но не
може да каже кога и колко пъти. Не е забелязал "липсващи сглобки", но и не е
оглеждал конкретно за такива. Св. Д. Д. има висше театрално образование и
административният му опит преди последната длъжност е като директор на
театър.
В изпълнение на указанието дадено в отменителното решение на
ВКС, настоящия състав допусна и разпита във въззивната инстанция в
качеството на свидетели лицата С. И. Х. и Д. Г. С..
От показанията на св.Д. С. се установява, че към 19.05.2017год. е
работил като командир на отделение в РУ МВР-Габрово и заедно с негов
колегата /името на когото не помни/, с когото е бил на смяна, са запазили
местопроизшествието и са си тръгнали, когато е дошла оперативно-
следствената група, но не са се качвали горе. В показанията си св.С. заявява:
„Разбрахме, че лицето, което е паднало, става въпрос за някаква тръба или
въже се е откъснало и от там е станал инцидента…от работниците разбрахме,
човека бил се опрял на някаква тръба, тръбата се къса и той пада“.
Показанията на св.С. са допустими, но същите не съдържат значима
информация относно обстоятелствата от значение за правилното решаване на
делото. Свидетелят С. не се е качвал на мястото, от където е паднал
пострадалия и не е възприел състоянието на скелето на това място, поради
което е невъзможно да го опише. Пресъздадените от този свидетел изявления
на други неустановени лица, относно обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента с пострадалия, са твърде общи и липсва конкретика, от която да
може да се направят изводи за конкретните причини за падането на
пострадалия и дали това се дължи на липсата на щифт с байонетна
заключалка и привързването на тръбите с тел или пък на отчупването на
щифт, който е бил на мястото си преди да настъпи инцидента.
33
От показанията на св.С. Х. се установява, че към 19.05.2017год. е
работил като инспектор в НТЛ към ОДМВР-Габрово и е участвал при
извършения оглед на местопроизшествието, в качеството специалист-
технически помощник, като на местопроизшествието е направил снимките,
които са приложени във фотоалбума, макар че същите впоследствие са били
отпечатани от друг негов колега- И. З.. В показанията си св.Х. заявява: „Там
където беше паднал човека, едната тръба в единия си край се беше откачила,
тръбата висеше в другия си край. Била е хоризонтално разположена, като
отидохме висеше на другия си край закачена….. от мястото, където се беше
откъртила тръбата тя се закачаше посредством метални куки, в момента
единия чоп липсваше, където тръбата е била закрепена. Нямаше чоп, сигурен
съм за това. На мястото, където е бил чопа, който липсваше имаше петно,
където е бил. На това място, където е бил чопа си спомням, че мястото не
беше боядисано, нямаше боя. На мястото, където е бил чопа, имаше метално
петно… Мястото имаше форма на петно с неправилна форма и сив цвят,
метален блясък мястото, където е бил чопа.“ Последното съществено
противоречи на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие,
където е посочено, че мястото, където е бил този чоп е ръждясало и не се
вижда метален блясък.
Преди пристъпване към разпита на св.С. Х., защитникът на
подсъдимите е направил възражение за недопустимост на същия с аргумент,
че С. Х. е участвал при огледа в друго процесуално качество- на специалист-
технически помощник и съгласно разпоредбите на чл.118 от НПК не може да
бъде свидетел. Тъй като към него момент от доказателствата по делото не е
било изяснено, в какво точно се е изразявало участието на С. Х. при огледа на
местопроизшествието, при положение, че като автор на фотоалбума е
посочено друго лице, въззивният съд е оставил без уважение възражението на
адв.Т. срещу разпита на допуснатия свидетел С. Х., като е приел, че по
въпроса за допустимостта на показанията му, с оглед разпоредбите на чл.118
от НПК, ще извърши преценка при постановяване на съдебния си акт по
същество.
След разпита на св.С. Х., на съдебните прения защитника на
подсъдимите не възразява срещу допустимостта на показанията му и се
34
позовава на тях, като излага съображения, че те подкрепят защитната теза на
подсъдимите и опровергават обвинителната теза. Срещу допустимостта на
показанията на св.С. Х. не възразява и представителя на Апелативна
прокуратура-Велико Търново, като прокурорът прави своя интерпретация на
показанията на св.Х., като счита, че същите не опровергават обвинителната
теза.
Въпреки, че след разпита на св.С. Х. липсват направени възражения
на страните за допустимостта на показанията на този свидетел, настоящият
състав намира, че на основание чл.118 ал.1 от НПК е недопустимо
използването на тези показания и същите следва да бъдат изключени от
доказателствения материал, въз основа на който съдът постановява акта си по
съществото на делото, тъй като С. Х. е участвал в настоящото наказателно
производство в друго процесуеално качество и не попада в изключенията
визирани в т.1,2 и 3 на ал.1 на чл.118 от НПК. От заявеното от св.Х. се
установява по несъмнен начин, че той е участвал при извършването на огледа
на местопроизшествието в качеството на специалист-технически помощник
по смисъла на чл.126 ал.2 от НПК, като е направил снимките на
местопроизшествието, приложени във фотоалбума, които имат характера на
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125 ал.1 от НПК.
Обстоятелството, че тези снимки са били отпечатани и оформени във
фотоалбум от друго лице- И.Златев, който е колега на С. Х., не влияе на
извода, че С. Х. е участвал в настоящото наказателно производство в друго
процесуално качество- това на специалист- технически помощник и съгласно
разпоредбата чл.118 ал.1 от НПК не може да бъде свидетел по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 от НПК, веществените доказателствени
средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията
по разследването и съдебните следствени действия, а съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член, когато за това са необходими специални знания и
подготовка се назначава специалист-технически помощник. От тези
разпоредби следва извода, че специалистите-технически помощници
извършват дейност, която поначало спада към дейността на разследващите
органи или съда, поради което извършените от специалистите- технически
помощници действия са част от действията по разследването. Изключенията,
визирани в чл.118 ал.1 т.3 от НПК не се отнасят за специалистите-технически
помощници, дори същите да са служители на Министерството на вътрешните
35
работи, военната полиция или на агенция „Митници“. Ако се приеме
противното, би означавало да се поставят в неравноправно положение
специалистите- технически помощници, които са служители в тези органи и
сцециалистите-технически помощници, които не са служители в тези органи.
Освен това, специалистите-технически помощници не присъстват при
извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и
разпознаване на лица или предмети, а участват при извършването на
съответното процесуално-следствено действие.
По изложените съображения настоящият съдебен състав изключва от
доказателствения материал показанията на св.С. Х. и не ги цени при
постановяване на съдебния си акт по съществото на делото. Използването на
свидетелски показания дадени от лица участвали в същото производство в
качеството на специалисти-технически помощници, се приема за
недопустимо и в преобладаващата практика на ВКС /Р.№ 507/13.12.2013г. на
ВКС по н.д. № 2037/2013г., ІІІ н.о.; Р. № 297/24.09.2014г. на ВКС по н.д. №
974/2-14г., ІІІ н.о.; Р. № 401/10.12.2015г. на ВКС по н.д. № 1259/2015г., ІІ н.о.;
Р. № 303/13.12.2017г. на ВКС по н.д. № 828/2017г., ІІ н.о. и др./. В обратната
насока е Р. № 178/12.11.2018г. на ВКС по н.д. № 283/2018г., ІІ н.о.
Лишен от основание е и доводът в допълнението към протеста, че
следва да се акцентира и на обясненията на подс.Г.Д. в с.з., който не отрича
привъзрзвания с тел по скелето, извеждайки обаче друго тяхно
предназначение, като последното, според прокурора представлява защитна
теза през призмата на всичко друго установено по отношение на този
подсъдим по делото. На тази част от обясненията на подс.Д. се позовава и
частния обвинител в допълнението към въззивната си жалба. Обясненията на
подсъдимия Г.Д. в обсъжданата част не подкрепят дори косвено
обвинителната теза. Подсъдимият Д. твърди, че по скелето е била останала
тел, с която преди това е била привързана предпазна мрежа, която е била
махната няколко дни преди инцидента, но там където мрежата се е била
скъсала, телта е останала по скелето. Обясненията на подсъдимия Д. в тази им
част не са оборени от други доказателства по делото и няма причина на не
бъдат кредитирани. Това се отнася като цяло и за обясненията на двамата
подсъдими, в които те отричат да са извършили деянията, за които са им
повдигнати обвинения, а именно да са допуснали пострадалия Г. В. да работи
36
на скеле, което не отговаря на нормативните и техническите изисквания, като
твърдят, че скелето е отговаряло на тези изисквания.
При извършения във въззивната инстанция допълнителен разпит на
вещото лице Б. И., той поддържа заключението на извършената от него
повторна експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, но с оглед
показанията на св.С. Х. за сребрист оттенък допуска, че е възможно към
19.05.2017год. въпросният щифт да е бил върху дясната вертикална греда и в
следствие на умора на материала, в следствие на некачествена заварка и
употребена по-голяма тежест, да се е скъсал тогава щифтът. Вещото лице
уточнява, че при изготвянето на експертизата е приело, че е имало корозия в
основата на липсващия щифт само на база огледния протокол, където това е
описано еднозначно.
По гореизложените съображения въззивният съд изключва от
доказателствените материали, както протокола за оглед на
местопроизшествие, според който мястото, където е бил липсващият чоп
/щифт/, на който е бил закачен десния край на хоризонталната тръба е
ръждясало и не се вижда метален блясък, така и показанията на св.С. Х., в
които той твърди обратното, а именно, че на мястото, на което е бил
липсващия щифт е имало метално петно- мястото имало форма на петно с
неправилна форма и сив цвят, метален блясък. Други доказателства относно
това обстоятелство по делото липсват и не могат да бъдат събрани, тъй като
са изчерпани процесуалните възможности за това. При това положение
въззивният съд намира, че не е установено и не може да се установи какво е
било състоянието на мястото върху вертикалната тръба на скелето, на което
се е намирал липсващия щифт, поради което не е доказано, че същият е
липсвал преди инкриминиран инцидент. Възможно е този щифт да е бил на
мястото си и да се е отчупил при самия инцидент, което да е причина за
откачането на хоризонталната тръба и падането на пострадалия. С оглед на
това, от фактическа страна не е доказано, че въпросният щифт с байонетна
закопчалка е липсвал преди инцидента и вертикалната и хоризонатлана тръби
на скелето на това място са били привързани с тел.
Предвид гореизложеното първноинстанционният съд правилно е
признал подсъдимите Г.Д. и В.Ц. за невинни и ги е оправдал по повдигнатото
на всеки от тях обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, тъй като от
37
обективна страна не е установено, че са извършили престъпление.
Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и в частта на
разпореждане с вещественото доказателство.
С оглед изхода на делото, на основание чл.190 ал.1 от НПК всички
направени по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза следва да
останат за сметка на държавата.
При извършената въззивна проверка, настоящият състав не намери
основания за изменение или за отмяна на присъдата на първоинстанционния
съд, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, Великотърновският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79/15.11.2019год., постановена по
НОХД № 125/2018год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38