РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501292 по описа за 2021 година
С Решение № 260861 от 14.06.2021г., постановено по гр. дело №
7080/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Г.М., родена на
***г. в *** на майката – К. К. С., определено е местоживеене на малолетното
дете при майката и е определен режим на лични отношения на детето с
неговия баща – Г. И. М.. С цитираното решение е осъден бащата на детето –
Г. И. М. да заплаща издръжка на своето малолетно дете Д. Г.М. чрез неговата
майка и законен представител – К.С. месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал
период от 01.05.2020г. до 08.11.2020г. в месечен размер от 170 лева, като е
отхвърлен иска за горницата над 170 лева до целия претендиран размер от
200 лева месечна издръжка за минл период от време.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 278822/01.07.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от Г. И. М. в частта,
1
в която е определен режим на лични отношения между бащата и малолетното
дете Д., месечна издръжка в размер на 200 лева, 1 считано от 09.11.2020г.,
както и издръжка за минал период от 170 лева месечно от 01.05.2020г. до
08.11.2020г. По отношение на определения режим на лични отношения на
бащата с детето в жалбата се сочи, че съдът не се е съобразил с факта, че
бащата разполага с добри родителски и възпитателски качества и че същия
разполага с необходимия житейски и емоционално психологически потенциал
да се грижи за детето когато е в режим на лични контакти с него. В жалбата се
посочва, че ограничавайки безсрочно режима на лични отношения на бащата
с детето чрез присъствието на трето лице, дори това да е майката, при
положение, че не се установи бащата пряко да е осъществявал посегателство
над детето, а напротив – установена е привързаност на детето към родителя
си, то съдът следва да определи минимален срок до тригодишна възраст на
детето личните контакти да не бъдат с приспиване, а след този срок да се
определи по-разширен режим на лични контакти – с преспиване, както и по
празниците през годината. По отношение на претендираната издръжка се
сочи, възможностите на бащата понастоящем са той да плаща издръжка на
детето в размер на 170 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба. По отношение на претендираната издръжка за минало време в жалбата
се посочва, че същата не е доказана по основание и размер, тъй като ищцата
не е ангажирала доказателства какви разходи е направила за отглеждане на
детето и какви средства са й били необходими, за да ги посрещне, а за
справедлива издръжка се счита такава, определена към нейния минимум –
сума в размер на 152, 50 лева. В жалбата се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да бъде определен
подходящ режим на лични отношения между детето и бащата, съобразен с
изложеното в исковата молба и отговора на същата и издръжка, която да е във
възможностите на ответника.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна – Г. И. М. чрез своя
процесуален представител депозира по делото писмено становище, в което
2
сочи, че поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде
уважена. Излага и становище по същество на жалбата.
Ответната страна по въззивната жалба – К. К. С. депозира по
делото писмен отговор, в който посочва, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно – правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати нарушения на процесуалните норми. В
отговора се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението в атакуваните му части да бъде потвърдено. В отговора на жалбата
се посочва, че правилно и обосновано съдът е приел, че следва да се
представи на бащата такъв режим на лични отношения, който е съобразен с
обстоятелството, че детето не го е виждало дълго време, тъй като контакта е
прекъснат и детето е на ниска възраст. В отговора на жалбата се сочи, че
бащата със своето поведение е опасен за детето и следва да докаже промяна в
своето поведение и навици. Посочва се, че са неоснователни изложените
основания на въззивника, че така определената издръжка е завишена, като
правилно е приел съдът, че размера на издръжката е определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба лично
и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от К. К. С. от *** против Г. И. М., с който се
претендира да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. Г.М., родена на ***г. на нейната майка – К.С., да бъде
осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето Д. М. в размер на
200 лева, начиная от 01.05.2020г., да бъде определен режим на лични
контакти на детето с неговия баща, съобразен с поведението на ответника,
3
както следва:
- всяка първа неделя от месеца без преспиване от 09.00 часа до
12.00 часа – за периода до навършване на две години и половина на детето, на
територията на гр. Бургас;
- всяка първа неделя от месеца, от 09.00 до 12.00 часа и всяка
трета събота и неделя от месеца, без приспиване, в събота от 09.00 часа до
12.00 часа и в неделя от 09.00 часа до 12.00 часа до навършване на
четиригодишна възраст на детето, на територията на гр. Бургас, като
посочените контакти се осъществяват в присъствие на майката или в
присъствието на близки на майката хора.
В исковата молба се посочва, че К.С. и Г.М. са заживяли на
съпружески начала от лятото на 2018г. и имат родено дете – Д. Г.М., родена
на ***г. В исковата молба се посочва, че след раждането на детето между
страните са възникнали конфликти, които са станали повод няколко пъти да
се разделят, а от месец май – 2020г. са окончателно разделени. Посочва се, че
детето е навършило една година и три месеца и от раждането си живее със
своята майка – К.С.. Твърди се в исковата молба, че ответникът има прояви на
агресия и се претендира предвид ниската възраст на детето личните контакти
с него до навършване на четири годишна възраст на детето да се
осъществяват в нейно присъствие или в присъствието на неин близък, без
приспиване.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на Г.
И. М., в който не оспорва, че е основателно искането на К.С. да й бъде
предоставено упражняването на родителските права, тъй като с оглед ниската
възраст на детето то има по-голяма нужда от майчина грижа и обич. По
отношение на предявения иск за издръжка, ответника счита, че е основателен
до размер от 170 лева месечно, тъй като посочва, че няма работа с постоянен
характер и същата следва да бъде съобразена с възможностите му да я
изплаща, както и с доходите, които получава. По отношение на режима на
лични отношения, ответникът заявява, че желае да има постоянни контакти с
детето и да го вижда както през седмицата, така и през празничните и
почивните дни и да го взема при себе си. Посочва, че неговите родители
живеят в *** и той може да разчита на тях да му помагат при осъществяване
на личните контакти, когато детето остава с преспиване при него.
4
В своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката на детето – К. К. С., определено е местоживеене на детето при
майката – К.С., определен е режим на лични отношения на детето с неговия
баща, които следва да се осъществяват в присъствието на майката или на
посочено от нея лице. Изрично в своето решение, съдът е посочил, че
интереса на детето изисква адаптивен период за създаване и укрепване на
връзката баща-дъщеря, но такъм към настоящия момент не може да бъде
фиксиран и следва да се определи така, както е посочено, а изменението на
режима следва да бъде предприето едва след зараждане на някаква близост
между баща и дъщеря и изграждане на връзката им.
По делото е представено Удостоверение за раждане № 501 от
15.08.2019г., изд. от Община Бургас, от което е вино, че Д. Г.М. е родена на
***г. от майка – К. К. С. и баща – Г. И. М..
По делото е представено Удостоверение, изд. от НОИ –
Териториално поделение – Бургас, от което е видно, че К. К. С. за периода от
01.11.2019г. до 31.10.2020г. е получавала парично обезщетение за бременност
и раждане и за отглеждане на дете.
По делото е представено Удостоверение от 05.05.2021г., изд. от
„Агенция по заетостта“, дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, от което е
видно, че Г. И. М. е регистриран като лице, търсещо работа, но към дата –
05.05.2021г. е безработен.
По делото е представено копие от Заповед за незабавна защита №
260010 от 29.09.2020г., издадена въз основа на Решение №
260296/28.09.2020г., постановено по гр. дело № 2749/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, от която е видно, че е наложена мярка за защита на К.
К. С. – лично и като майка и законен представител на Д. Г.М. срещу домашно
насилие, осъществявано от Г. И. М. за срок от шест месеца, като е задължен
Г.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е да
приближава на по-малко от 50 метра жилището на К.С. лично и като майка и
законен представител на малолетната Д. Г.М. и е определено временно
местоживеене на детето на страните Д. М. при неговата майка К.С..
По делото е представена Справка за съдимост от 27.04.2021т., изд.
от Районен съд – Бургас, от която е видно, че Г. И. М. е осъждан, като по
5
НОХД № 271/2020г. по описа на Районен съд - Царево е одобрено
Споразумение, по силата на което Г. И. М. се е признал за виновен в
умишлено извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на
02.08.2020г., около 03.05 часа, в с. Лозенец, Община Царево, по ул. Царевски
път, посока къмпинг Арапя, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено
по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за посоченото
престъпление е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца и глоба в размер на 250 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, с изпитателен срок от три години. От представената
справка за съдимост се установява и обстоятелството, че Г. И. М. за
извършеното престъпление е лишен и от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Г. И. К.-В. –
баба на Г. И. М., от показанията на която се установява, че Г.М. няма
постоянни доходи, тъй като не работи на постоянна работа. Свидетелката
посочва, че Г.М. е студент задочно обучение в гр. София и същевременно
работи в строителството когато има възложени поръчки. Посочва, че той
тъгува за своето дете и иска да го вижда. Посочва, че тя самата и неговия
баща го издържат и му плащат квартирата.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Д. С. С. –
майката на К.С. и баба на Д. М., която в своите показания посочва, че от
момента, в който страните са се разделили – месец май – 2020г., бащата на
детето не е заплащал издръжка, през месец декември – 2020г. е дал 300 лева, а
след това още 150 лева. Свидетелката посочва, че Г.М. проявява агресия
спрямо нейната дъщеря, но не го е виждала да проявява агресия спрямо
малолетното дете Д. М.. Посочва, че е съгласна да присъства при
осъществяване на лични контакти между детето Д. и неговия баща.
По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас, от който се установява, че К.С. е била в трудово
правоотношение с „Ем Джей Стор“ – Бургас, като „служител-информация“, а
понастоящем получава парично обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на
380 лева и семейни помощи за деца в размер на 40 лева.
6
По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив, от който се установява, че бащата на детето Г.М.
живее в *** в жилище, за което плаща месечен наем в размер на 450 лева
месечно, работи във фирмата на своя баща в сферата на строителството и
реализира месечен доход около 1 000 лева, но няма сключен трудов договор.
От изготвения социален доклад се установява, че бащата понастоящем е
студент в НСА – гр. София, специалност „Ветроходство“ и „Педагогика“, а
неговата баба му заплаща таксата за университета, заплаща наемът за
жилището, в което живее и му помага финансово.
В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на
основание чл. 59, ал. 6 от СК – майката на детето К.С. посочва, че предпочита
срещите на детето с неговия баща да бъдат осъществявани в нейно
присъствие и ще направи всичко възможно контактите по време на срещите
им да са безконфликтни, за да не се създава стрес за детето. Посочва, че
детето отдавна не е виждало своя баща, но се притеснява да му я повери, тъй
като му няма доверие, защото е управлявал автомобила си след употреба на
наркотици.
В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на
основание чл. 59, ал. 6 от СК – бащата на детето Г. И. М. сочи, че той като
работещ с деца дълги години може да отглежда своето дете. Посочва, че
поисканият от страна на майката на детето режим на лични отношения е
много ограничен за него. Посочва, че желае да участва активно в живота на
своето дете, тъй като то има нужда и от двамата си родители. Сочи, че желае
да има време, което да може да прекарва със своето дете самостоятелно.
На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, при
7
разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права,
съдът следва да се съобрази с определени критерии, посочени в
Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г. по
описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да прецени родителския
капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата
родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи
сметка за всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на
детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано,
възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като
хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от
материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие и
при изследване на въпросите относно изменение на съществуващите
обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата,
преценени с оглед и на следните обстоятелства – родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,
привързаност между деца и родители и между децата и помощ от трети лица.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че малолетното дете – Д. Г.М. е родена на ***г. от майка – К. К. С. и баща – Г.
И. М., като детето понастоящем е на 2 години и седем месеца. Установява се и
обстоятелството, че родителите на детето са живели заедно, но от месец май –
2020г. са се разделили и малолетното дете живее със своята майка в ***, а
бащата на детето живее в ***. По делото е безспорно, че двамата родители на
детето Д. М. са нямали сключен граждански брак.
По делото се установява и обстоятелството, че майката на детето
– К. К. С. за периода от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. е получавала парично
обезщетение за бременност и раждане, а впоследствие и за отглеждане на
дете по реда на чл. 53 от КСО.
По делото се установява и обстоятелството, че бащата на детето –
Г. И. М. живее в *** в жилище, за което заплаща месечен наем, работи в
сферата на строителството и съобщава за месечен доход в размер на около 1
8
000 лева. Установява се обстоятелството, че понастоящем Г.М. е студент –
задочно обучение в НСА - София, а таксата за обучение, както и месечния
наем за апартамента в *** се заплащат от неговата баба, която заедно с
бащата на Г.М. му помагат финансово. По делото – от твърденията на самия
въззивник се установява и обстоятелството, че той работи през лятото като
сърф-учител.
От събраните по делото писмени доказателства се установява
обстоятелство, че бащата на детето – Г. И. М. е признат за виновен в това, че
на 02.08.2020г. е управлявал моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, което е отложено с изпитателен срок за срок от три
години, както и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от дванадесет месеца. Установява се и обстоятелството, че по отношение
на майката на детето – К.С. – в нейно лично качество и в качеството й на
родител и законен представител на малолетната Д. Г.М. са наложени мерки за
защита срещу домашно насилие, осъществено от Г.М..
По делото не се спори, че от момента на раздялата между К.С. и
Г.М. през месец май – 2020г. детето Д. М. живее със своята майка в
собственото й жилище в *** и тя полага грижи за нейното отглеждане. По
делото се установява и обстоятелството, че преди да се разделят родителите
на Д. М. са имали конфликтни ситуации, породени от прояви на агресия от
страна на Г.М. спрямо К.С., а детето е ставало свидетел на тези прояви на
насилие, които са установи с влязло в законна сила решение. По делото от
събраните гласни доказателства се установява, че контактите на детето с
неговия баща са изключително ограничени, като е безспорно, че към момента
на раздялата на двамата родители, малолетната Д. М. е нямала навършена
една година и от този момент нейните контакти с бащата са били
изключително редки.
Страните не спорят относно предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на майката – К.С., като бащата – Г.М.
изразява в открито съдебно заседание своето съгласие в този смисъл. По
делото се спори относно определения от страна на съда режим на лични
отношения на бащата с неговото дете, както и по отношение на определения
размер на дължимата издръжка.
9
Безспорно е, че най-добрият интерес на детето предполага то да
бъде отглеждано в спокойна семейна среда и да получава грижа, сигурност и
подкрепа от своите двама родители. Съдът отчита обстоятелството, че бащата
на детето е незаменим и изключително важен фактор за нормалното развитие
на детето и то не следва да бъде ограничавано в контактите си с него, а точно
обратното – следва да изгради връзка със своя баща, да започне да
комуникира с него, за да може той пряко да участва в нейното отглеждане и
израстване с цел пълноценното й личностно и емоционално развитие и с цел
евентуално преодоляване на бъдещо проблемно поведение, провокирано от
дефицити, свързани с непълноценното присъствие на бащата в нейния живот.
В конкретния случай, настоящият състав намира, че бащата – Г.М. тепърва
следва да започне да изгражда връзка със своята дъщеря, тъй като както бе
посочено по-горе – раздялата между двамата родители е настъпила когато
детето е било едва на десет месеца, а междувременно - непосредствено след
раждането на детето те са се разделили, а след това бащата е и заминал за
кратко време, за да работи в чужбина. От тези обстоятелства следва извода,
че бащата тепърва следва да изгради стабилна емоционална връзка със своето
дете. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че е правилен извода на
първоинстанционния съд за необходим адаптивен период за създаване и
укрепване на връзката баща-дъщеря, но неправилно – този период не е
фиксиран от страна на съда, тъй като това поставя страните в несигурност,
която не следва да съществува в отношенията им с тяхното дете. Нещо повече
– съдът при постановяване на своя съдебен акт следва да охрани интересите
на малолетното дете по най-добрия за него начин и счита, че в конкретния
случай интересът на детето изисква съдът да определи режим на лични
отношения, които да спомогнат тя да създаде, да изгради и да развива
връзката със своя баща. Този извод изрично е посочен и в изготвения пред
съда социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив,
направен след задълбоченото изследване на отношенията между страните.
При това положени, настоящата инстанция намира, че между бащата и
неговото дете следва да бъде определен режим на лични отношение, който
първоначално да бъде ограничен, за да може детето да свикне с присъствието
на своята баща, а след това да започне плавно да се разширява, за да може
детето да започне да има доверие на баща си и спокойно и без притеснение да
остава сама в негово присъствие, а за това е нужно време. В този смисъл -
10
настоящата инстанция намира, че за периода до навършване на петгодишна
възраст на детето следва да се осъществяват в присъствието на майката на
детето или на посочено от нея лице. За да постанови режим на лични
отношения по този ограничителен за бащата начин, настоящата инстанция
отчита обстоятелството, че детето следва да започне да усеща сигурност и
опора в общуването си с него, но същевременно съдът отчита и
обстоятелството, че бащата на детето е управлявал моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества и е недопустимо с поведение
си той да поставя детето си в риск при осъществяване на своите лични
контакти – именно поради това обстоятелство до навършване на петгодишна
възраст на детето личните контакти с нейния баща – Г.М. ще следва да се
осъществяват в присъствието на друго лице – нейната майка – К.С. или друго
– близко на семейството лице, посочено от майката на детето. Безспорно е
обстоятелството, че бащата следва да има лични контакти със своята дъщеря,
за да изгради и поддържа връзка с нея, но е безспорно и обстоятелство, че при
осъществяване на тези лични контакти не следва да бъде застрашен живота и
сигурността на детето по какъвто и да е начин, а обстоятелството, че бащата е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества говори за поведение от негова страна, което не е съобразено със
законовите норми на Държавата, както и за поведение, което поставя както
него самия, така и другите участници в движението в риск. В този смисъл,
съдът намира, че твърденията на Г.М., че тъй като работи с деца дълги години
означава, че може да отглежда детето си са голословни и не кореспондират по
никакъв начин с действията му, а напротив – именно поведението му
опровергава собствените му твърдения – прояви на физическа агресия спрямо
майката на неговото дете и управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества. Именно поради тази причина, настоящият
състав намира, че едва след навършване на петгодишна възраст, детето Д. М.
следва да започне да осъществява своите лични отношения със своя баща
самостоятелно, но все още без да остава с приспиване при него – всяка първа
и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като бащата взима
детето от дома на нейната майка и я връща отново там. След навършване на
седемгодишна възраст на детето, съдът намира, че детето следва да започне
да остава с преспиване при своя баща, да празнува празниците с него, както и
да остане при него един месец през лятото когато майката не ползва своя
11
годишен отпуск.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид обстоятелството, че
направените от настоящата инстанция изводи не съвпадат изцяло с тези,
които е направил първоинстанционният съд в своето решение, съдът счита, че
атакуваното решение в частта, в която съдът е определил режим на лично
отношения на бащата – Г.М. с неговото дете – Д. Г.М. следва да бъде
отменено и с оглед осигуряване на най-добрия интерес на детето да бъде
опреден режим на лични контакти на детето с неговия баща, като до
петгодишна възраст контактите на бащата с детето да бъдат осъществявани в
присъствието на майката на детето или в присъствието на друго лице,
посочено от майката. След навършване на петгодишна възраст на детето до
навършване на седемгодишна възраст на детето, то следва да осъществява
лични контакти със своя баща самостоятелно – без присъствието на други
лица, но и без детето да остава да преспива при своя баща и едва след
навършване на седемгодишна възраст на детето следва да бъде определен
режим, при който детето ще остава при своя баща с преспиване и бащата ще
има възможност да празнува празниците през годината с детето и да бъде с
нея един месец през лятото когато майката не ползва своя годишен отпуск.
По отношение на предявените искове за издръжка за минало
време и за определяне на размер на издръжка, дължима за периода след
предявяване на иска, съдът намира за установено следното:
На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Съобразно ал. 2 от цитираната
разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
На основание чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че бащата на детето е в трудоспособна възраст, не страда от
здравословни проблеми, които да препятстват възможността му да полага
труд и да реализира трудови доходи. От друга страна, самият той посочва, че
реализира доход около 1 000 лева месечно, дори и без да е сключил трудов
12
договор, тъй като работи в сферата на строителството и извършва
довършителни ремонтни работи, а през лятото работи като сърф-учител. При
това положение и с оглед възрастта на детето, настоящата инстанция намира,
че определеният от страна на съда размер на издръжка в размер на 200 лева
отговаря на нуждите на детето и съответно – на възможностите на бащата да
му я осигури.
По отношение на постановената издръжка за минало време,
настоящата инстанция намира, че Районен съд – Бургас е съобразил
обстоятелството, че издръжка за минало време се дължи за период не повече
от една година назад, както и е съобразил, че след настъпилата раздяла между
страните Г.М. на два пъти е превел суми за издръжка на своето дете. При това
положение, настоящата инстанция намира, че съдът е съобразил определения
за страната размер на минималната работна заплата и съответно е определил
минимален размер на дължимата издръжка за 2020г. и я е присъдил за
претендирания период – от месец май – 2020г. до датата на предявяване на
иска – 09.11.2020г.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи по отношение
на присъдената издръжка, както за минало време, така и за периода след
предявяване на иска съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното
решение в тези му части следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272
от ГПК, настоящата инстанция препраща към изложени от
първоинстанционния съд мотиви.
На основание чл. 78 от ГПК и предвид частичната основателност
на въззивната жалба, БОС намира, че разноските по делото следва да останат
така, както са направени от страните и не следва да бъде уважено искането на
въззивната страна да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
както и на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ Решение № 260861 от 14.06.2021г., постановено по гр.
дело № 7080/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е
определен режим на лични отношения на бащата Г. И. М. с неговото дете – Д.
Г.М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата – Г.
И. М., ЕГН ********** от *** с неговата дъщеря – Д. Г.М., ЕГН **********
от ***, както следва:
- до навършване на петгодишна възраст на детето Д. Г.М. - всяка
първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 12.00 часа, както и всяка
първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 12.00 часа, като личните
контакти ще се осъществяват в присъствието на майката – К. К. С. или
посочено от нея лице;
- до навършване на седемгодишна възраст на детето Д. Г.М. -
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като
личните контакти ще бъдат осъществявани между бащата и детето без
присъствието на майката на детето или на друго, посочено от нея лице;
- след навършване на седемгодишна възраст на детето Д. Г.М. -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като бащата ще взима детето
от 10.00 часа в съботния ден от дома на майката – К. К. С. и ще го връща в
дома на майката в 17.00 часа в неделния ден. Бащата Г. И. М. ще взима детето
Д. Г.М. един месец през лятото, когато майката К. К. С. не ползва годишен
отпуск. Всяка четна година, детето Д. Г.М. по време на Великденските и на
Новогодишните празници ще бъде със своята майка – К. К. С., а Коледните
празници ще бъде със своя баща – Г. И. М., а всяка нечетна година, детето Д.
Г.М. по време на Великденските и Новогодишните празници ще бъде със
своя баща – Г. И. М., а Коледните празници ще бъде със своята майка – К. К.
С..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260861 от 14.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 7080/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15