№ 2554
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100508058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника К. П. П. срещу постановление от 03.06.2022г. по
изпълнително дело №20178590400126 на частен съдебен изпълнител С.С. №859 на КЧСИ, с
което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че няма и никога не е имал банкова сметка в „Ю.Б.“АД и
този запор не произвежда никакво правно действие, поради което не може да бъде считан за
изпълнително действие, прекъсващо давността. Твърди, че запорирането на несъществуваща
сметка представляваи процесуално нарушение и нарушаване на правото му на защита.
Претендира отмяна на обжалваното постановление и произнасяне в обратния смисъл, както
и разноски в настоящото производство.
Взискателят „ОТП Ф.Б.“ЕАД с подаденото писмено възражение (озаглавено „отговор
на жалба“) оспорва жалбата като твърди, че по делото периодично са искани и извършвани
изпълнителни действия от категорията на прекъсващите срока на перемцията, поради което
не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, като изброява извършените изпълнителни действия от образуване на
производството до подаване на молбата за прекратяване.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
1
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20178590400126 на частен съдебен изпълнител С.С. №859 на
КЧСИ е образувано по молба от 07.03.2017г. на взискателя „ОТП Ф.Б.“ЕАД срещу
жалбоподателя и още трима длъжници, в която молба са посочени изпълнителни способи.
На 07.03.2017г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. На
16.03.2017г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. П. П.,
получавано по трудов договор със „С.“ООД, както и на банкови сметки в няколко търговски
банки. През периода от 07.09.2017г. до 09.10.2020г. по наложения запор на трудово
възнаграждение са постъпвали ежемесечно суми от работодателя за погасяване
задължението на жалбоподателя по горепосоченото изпълнително дело. На 04.08.2021г.
взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на адреса на длъжника.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законовоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването настъпва по силата на закона, с изтичането на две години от последното
изпълнително действие, годно да спре или прекъсне срока, а постановлението на съдебния
изпълнител само констатира настъпването на този факт.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело, след образуването му и до
момента, не е изтичал период от две години, през които да не са предприемани
изпълнителни действия, или да не е правено такова искане от взискателя. Всички
гореизброени изпълнителни действия прекъсват както погасителната давност относно
вземането, така и срока на перемцията.
През периода от 07.09.2017г. до 09.10.2020г. по наложения запор на трудово
възнаграждение са постъпвали ежемесечно суми от работодателя за погасяване
задължението на жалбоподателя, с което от една е прекъсван срока на перемцията
ежемесечно (последно на 09.10.2020г.), а от друга страна не е била налице необходимост от
извършване на други изпълнителни действия. С молбата от 04.08.2021г. срокът отново е
прекъснат и е започнал да тече нов двугодишен срок, който нито към момента на
постановяване на обжалваното постановление, нито към настоящия момент, е изтекъл.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника К. П. П. срещу постановление от
03.06.2022г. по изпълнително дело №20178590400126 на частен съдебен изпълнител С.С.
№859 на КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3