РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Силистра, 16.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 132 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 346 / 16.10.2019 г. по АНД № 551 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е частично е потвърдил и частично е отменил наказателно постановление № 19-1099-000344 / 12.06.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът Н.Б.А., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва горепосоченото решение в частта, с която са потвърдени административните наказания по чл. 183, ал. 7 ЗДвП, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и желае отмяна на наказанията, а при условията на евентуалност – намаляване на наложената глоба.
Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-1099-000344 / 12.06.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора са наложени следните административни наказания: 1/ на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. и лишаваме от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП; 2/ на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 3/ на основание чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Нарушенията на касатора са описани в наказателно постановление, както следва: „[...] на 24.05.2019 г., в 11:40 часа, в гр. Силистра, на ул. „***“ – зад Община Силистра, – като водач на лек автомобил – „***“, [...] при поставена временна сигнализация със забранителен знак "В-1" навлиза в зоната на неговото действие; не носи контролен талон към СУМПС; не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 ЗДвП – управлява с незаплатени глоби“.
СРС е потвърдил наказателното постановление в
частта, с която, за нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания по чл. 183, ал. 7 и чл. 183, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, и е отменил наказателното постановление в частта, с която, за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, е наложено административно наказание по чл.
185 ЗДвП.
Касаторът е изразил пред СРС воля
за обжалване на наказателното постановление в частта, с която са му наложени
административни наказания по чл. 183, ал. 7 ЗДвП. В касационната жалба и в
съдебното заседания пред касационния съд също са развити оплаквания единствено
във връзка с тези административни наказания. Следователно предмет на касационна
проверка е решението на районния съд само в частта, с която са потвърдени тези
наказания.
Във въззивното производство касаторът е оспорил съществуването на административен акт, въз основа на който е въведена процесната временна забрана за движение. На това оспорване СРС е отговорил със следните мотиви: „Сред официалните празници [...] е [...] 24 май [...] В централната градска част традиционно на този ден се организира празнично шествие на ученици, учители и културни деятели. Наличието на много хора винаги е налагало временна промяна организацията на движение. Дейността е осъществявана от службите за контрол на движението по пътищата. За постигане на целите си тези служби са използвали и преносими пътни знаци. По тази причина и на посочената дата през 2019 г., по ул.“///“ по средата на пътното платно бил поставен знак „В1“ забраняващ влизането на превозни средства. [...] В случая въведена забрана за движение е временна. Съответните служби имат правомощия по закон да направят временна промяна в организацията на движението“.
Касаторът инвокира с касационната си жалба
оплакването, че СРС не е предприел дължимите процесуални действия във връзка с
гореописаното оспорване. Оплакването е основателно. На първо място, СРС, в
нарушение на чл. 107, ал. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН не е реализирал своя
служебен почни за събиране на доказателства, за да установи съществуването или
несъществуването на административния акт, съставляващ основание на процесната
временна забрана. На второ място, цитираният пасаж от мотивите на въззивното
решение не сочи на доказателствата, въз основа на които районният съд е приел,
че „службите за контрол на движението по пътищата“ са осъществили „временна
промяна в организацията на движение“, което е нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК
във вр. с чл. 84 ЗАНН. Всъщност доказателствата не са посочени, тъй като такива
доказателства по делото няма. Дори разпитаните от съда свидетели, макар да
казват, че „имаше създадена временна организация на движението“ и че „бяха
поставени временни забранителни знаци“, не конкретизират административния
орган, от когото изхожда властническото волеизявление за временна
организация на движението Поради тази причина СРС също не е уточнил нито този
орган, нито неговото волеизявление, като вместо това съвсем общо е визирал
„службите за контрол“. За да бъде обаче индивидуализиран даден административен
акт, е необходимо да се посочи поне датата на неговото издаване и конкретният
административен орган от съответните служби на МВР или от общинската
администрация. Такава индивидуализация не е извършена във въззивното
производство.
Гореописаните пороци представляват съществени нарушения на процесуалните правила – касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. С цел отстраняване на тези пороци, решението трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС във фазата на съдебното следствие, за да се съберат доказателства за фактите, визирани в разпоредбите на чл. 3 от Наредбата за организация на движението на територията на Община Силистра и чл. 165, ал. 1, т. 8 ЗДвП, и за да се мотивира надлежно новото въззивно решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 346 / 16.10.2019 г. по АНД № 551 / 2019 г. на Силистренски районен съд в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1099-000344 / 12.06.2019 г., издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, в частта, с която, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания по чл. 183, ал. 7 ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в гореописаната част от друг състав на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.