Р Е Ш Е Н И Е
№ 1579 20.06.2019
година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХI граждански състав
На двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
при секретар Анелия Такова,
като изслуша докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №6582/2018 г., за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Д.Й.Д., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник – адв.Д.Ф., адрес ***, срещу „4финанс“ ЕООД, ЕИК ....................,
седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от З.Р.
и Е.М., с искане съдът да прогласи нищожността на сключен между страните
Договор за кредит №........................ от 14.03.2018 г.
Твърди се от
ищцата, че на 14.03.2018 г. е сключила с ответника договор за кредит №........................,
по силата на който й е предоставена в собственост заемна сума в размер на 500
лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 41 %, годишен процент на
разходите – 49,67 % и срок за погасяване на заема – 30 дни. Ищцата признава, че
заемният ресурс е усвоен от нея изцяло, но счита, че не дължи горепосочените
лихви, както и регламентираната в специалните условия на договора такса за
експресно разглеждане в размер на 123,15 лева, а като основание за това изтъква
нищожността на договора и по-конкретно счита, че фиксирания годишен лихвен
процент по заема от 41 % нарушава добрите нрави и е в разрез с изискванията на
добросъвестността, което внася неравноправие в отношенията между страните. На
следващо място счита, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит
не се дължи като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като същевременно
представлява допълнителна облага – печалба към възнаградителната лихва.
Предвид на
подробно изложени в исковата молба аргументи се иска прогласяване нищожността
на целия договор, а при условията на евентуалност – на клаузата за такса за
експресно разглеждане на договора за кредит като неравноправна, противоречаща
на добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като
нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК.
В подкрепа на
иска са ангажирани писмени доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцата не се явява и представлява, представя молба,
вх.№11901/18.03.2019 г.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на предявените в условията на
евентуалност искове като излага подробни аргументи защо уговореният годишен
лихвен процент по договора не противоречи на добрите нрави, нито заобикаля
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че таксата за експресно разглеждане не е
неравноправна, още повече, че е индивидуално уговорена. Претендира за
отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност за приложение на чл.26,
ал.4 от ЗЗД. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Х.Х., който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Представя писмена защита.
Правното
основание на предявените при условията на евентуалност искове е по чл.26 от ЗЗД.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните
не се спори за наличето на сключен помежду им на 14.03.2018 г. договор за кредит
№........................, по който ответикът е кредитор, а ищцата
кредитополучател. Същият е приет като писмено доказателство по делото, а от
съдържанието му се установяват следните договорени между страните клаузи, а
именно: лихвен процент в размер на 41 %, ГПР в размер на 49,67 %, срок на
издължаване – 30 дни и по-конкретно дата на получаване на кредита – 14.03.2018
г. и дата на връщане – 13.04.2018 г., такса за експресно разглеждане в размер
на 123,15 лева и общо дължима сума при сключване на договора – 640,00 лева.
Между страните
не се спори и по това, че сумата е изцяло усвоена от ищцата, както и че не е
върната от нея в договорения срок.
По делото е
изготвена от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която
се установява, че разликата между договорна и законова лихва на годишна база е
в размер на 31 %, а на месечна база в размер на 2,58 %, както и че таксата за
експресно разглеждане в размер на 123,15 лева е еднократна и изчислена към
договорения кредит от 500,00 лева е 24,63 %, като общо ГЛП плюс таксата за
експресно разглеждане оскъпяват кредита с 65,63 %.
При така установените по делото факти, съдът достига до
следните правни изводи:
Облигационната
връзка между страните в настоящето производство във връзка със сключеният
помежду им на 14.03.2018 г., в писмена форма договор за кредит, не е спорен по
делото факт.
Изхождайки от
предмета на договора – предоставяне на кредит, както и на страните по него –
юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, поради което и има качеството на потребител, то при решаване на
настоящия спор с оглед на въведените от ищцата твърдения за нищожност и
противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, приложение следва да
намерят правилата на действащия ЗПК и в частност нормата на чл.22, съгласно
която когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Цитираната разпоредба изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, т.е. в случай, че съдът констатира нищожност на
отедлни клаузи от процесния договор, в каквато насока са и твърденията на ищцата,
то нищожността им обуславя недействителност на целия договор.
Твърденията на
ищцата са, че клаузите, регламентиращи ГЛП и ГПР са нищожни поради накърняване
на добрите нрави и в тази връзка съдът следва да съобрази трайната съдебна
практика, според която „добри нрави“ е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, т.е. понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата.
В настоящия
казус, договореният от страните ГЛП е в размер на 41 % от стойността на кредита
и същият значително надхвърля размера на законната лихва, който следва да се
съобрази, при определения от БНП основен лихвен процент за 2018 г. и 10 пункта
надбавка, поради което и съдът действително приема, че договорената от страните
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава с
повече от три пъти законната лихва. Тези критерии съотнесени и към клаузата с
уговорения ГПР от 49,67 % също обосновават нейната нищожност, тъй като
нарушават принципа за справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника и доколкото тези клаузи на договора не могат да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона и не може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части, при все, че
договърт е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по
кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и
10, то приложение намира чл.22 от ЗПК и договорът следва да се прогласи за изначално
недействителен.
Предвид на
изложеното главният иск на ищцата се явява основателен и следва да се уважи,
като договорът следва да се прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, т.9 и 10 от ЗПК, като съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
клаузата „такса за експресно разглеждане“ като неравноправна, противоречаща на
добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като
нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК.
Що се отнася до
аргументите на ответника, а именно, че лихвен процент от 41 % не надвишава
лихвените нива по кредити, предоставяни и от други небанкови институции, за
което са събрани писмени доказателства, както и че законната лихва не е
критерий при преценка за съответствие с добрите нрави, като няма пречка
страните да уговарят възнаградителна лихва в условията на свободно договаряне
до размер от 50 % и същият може да надвишава трикратно размера на законната
лихва, то същите не могат да бъдат споделени от съда за основателни. На
подробно изложени по-горе аргументи неоснователно е и позоваването от страна на
ответника на нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение от 300 лева.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата по
делото държавна такса от 50,00 лева, както платеното от бюджета на съда възнаграждение
на експерта от 100,00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключеният между
Д.Й.Д., ЕГН **********, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, адрес на
кантора за получаване на съдебни книжа, призовки и съобщения в ........................,
чрез адв.Д.Ф. и „4финанс“ ЕООД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в .........................., представлявано от З.Р. и Е.М., Договор
за кредит №..................... от 14.03.2018 г., поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, т.9 и 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК .....................,
седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от
З.Р. и Е.М., да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Д.Л.Ф., вписана в
Софийска адвокатска колегия с личен № ..............., с адрес ........................,
адвокатско възнаграждение от 300,00 лева
(триста лева).
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД,
ЕИК ................, седалище и адрес на управление в .........................,
представлявано от З.Р. и Е.М., да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 50,00 лева (петдесет лева),
представляваща дължимата по делото държавна такса за предявяване на иска и
сумата от 100,00 лева (сто лева) - разноски
за експерт.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.