Решение по дело №2077/2010 на Районен съд - Пазарджик

                                      РЕШЕНИЕ  №

15.10.2012  г., гр. ........

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: П.К.                

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2077 по описа на съда за 2010 година.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от И.П.Н. срещу „РПЛ-2000” ООД – С. за осъждането на ответника да и заплати сумата 3060 лв., която ответникът получил от Националния осигурителен институт и следвало да преведе на ищцата като обезщетение за гледане на малко дете, но вместо това задържал сумата неоснователно.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила при ответника на длъжност работник производство опаковки с място на работа с. ........, общ. ........, от 15.02.2006 г. до 03.11.2008 г. На 30.09.2008 г. ищцата родила дете и до 30.09.2008 г. ползвала отпуск за отглеждането му до навършване на 2-годишна възраст. От 01.03.2007 г. работодателят преустановил изплащането на дължимото на ищцата обезщетение, чийто размер бил 180 лв. месечно за 2007 г. и 220 лв. месечно за 2008 г., с мотив, че НОИ отказва да му превежда сумите. Ищцата се обърнала към ТП на НОИ – ........, откъдето устно и отговорили, че изплащането на сумите е спряно, тъй като работодателят е спрял да превежда осигуровките и. Впоследствие тя била уведомена писмено от органите на НОИ, че на 15.12.2008 г. работодателят изтеглил от сметката на ДОО сумата 3780 лв., която е преведена по посочената от нея сметка на 18.12.2008 г. Ищцата уведомила НОИ, че по посочената от нея сметка няма постъпили суми, но органите на НОИ не успели да осъществят контакт с работодателя за извършване на проверка.

Ищцата счита, че от сумата 3780 лв., която работодателят е получил от фонда на ДОО, на нея и се следват 3060 лв., и иска присъждането им, заедно с 540,48 лв. мораторна лихва върху тази сума, иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, начислена за времето от 15.12.2008 г. до 01.06.2010 г., и законната лихва, считано от 08.06.2010 г., когато е предявен искът, до изплащането на сумата.

Ответникът е призован чрез залепване на уведомление и не е представил отговор, в съдебно заседание по доказателствата се представлява от пълномощник.

В последното проведено съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощ­ник и поддържа исковете като основателни и доказани. В същото съдебно заседание прави изменение на иска за главницата, като увеличава размера му от 3060 лв. на 3780 лв. Ответникът не изпраща представител в това заседание и не взема становище по иска.

            От фактическа страна по делото се установява следното:

От 15.02.2006 г. до 03.11.2008 г. ищцата работела по трудово правоотношение в дружеството ответник с място на работа в с. ........, общ. ......... На 30.09.2006 г. тя родила дете и до 30.06.2007 г. ползвала отпуск поради бременност и раждане, а след изтичането на срока му – платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, до 30.09.2008 г. До м. февруари 2007 г. включително работодателят и изплащал паричното обезщетение, отпускано от НОИ.

Сумата 3780 лв., представляваща обезщетение за отпуск за отглеждане на малко дете за времето от 01.03.2007 г. до 30.09.2008 г., била одобрена от НОИ за изплащане на 12.12.2008 г. (петък) и постъпила по сметката на работодателя в ОББ АД на 16.12.2008 г. (вторник). Не се установява постъпилата сума да е превеждана на ищцата.

Горните факти се установяват от писмените доказателства по делото, като не се спори за това, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника и в посочения по-горе период е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете, а преводът на сумата от НОИ към работодателя се установява от писмо на НОИ до пълномощника на ищцата с изх. номер 94ИИ-4057-1, от двете представени заключения на вещото лице и от писмото на банката до вещото лице с дата 19.07.2012 г.

Въз основа на установените факти съдът направи следните изводи:

Съгласно § 22б от КСО лицата, заварени към 1 януари 2007 г. в отпуск за отглеж­дане на малко дете или в останалите изброени в текста отпуски, за които е започнало плащане на обезщетение, получават обезщетенията си и след тази дата по реда, действал до 2006 г., т. е. осигурителят (работодателят) начислява и изплаща обезщетенията в сроковете, отнасящи се за заплатите, като изтегля сумите от бюджета на ДОО.

Съдебната практика трайно приема, че поначало са недопустими исковете, предявени от работник срещу работодател с предмет обезщетения, отпускани по този ред от бюджета на ДОО, с мотив, че работодателят е само посредник за предаването на сумата, която се дължи не от него, а от НОИ. Би следвало обаче да се приеме, че иск като настоящия, предявен на друго фактическо основание, а именно – задържането на тази сума от работодателя след получаването и, е допустим. Работодателят няма основание да задържи сумата, а не е предвиден и механизъм органите на НОИ да изискат обратно от него полученото, което от своя страна води до обедняване на ищцата.

След като се установи, че сумата 3780 лв. е получена от работодателя и не е изплатена на работника (ищцата), искът за присъждането и е основателен в пълен размер.

Тъй като се претендира сума, произтичаща от неоснователно обогатяване, би следвало на ищцата да се дължи лихва за забава след покана. Срокът, предвиден в действалите към 2006 г. подзаконови нормативни актове, за начисляване и изплащане на обезщетението от работодателя едновременно със заплатите, не е срок на задължението на работодателя да обезщети ищцата за онова, с което се е обогатил за нейна сметка. Няма данни тя да е отправяла покани за плащане към работодателя след 16.12.2008 г. – датата, на която той е получил задържаната без основание сума. Затова предявяването на иска би следвало да се счита за покана, поставяща ответника в  забава.

Ищцата е претендирала разноски, но не е представила списък. По делото са налице доказателства само за внасянето на депозит за възнаграждение на вещото лице в размер 120 лв. На ответника следва да се възложи и държавната такса, от която ищцата е била освободена.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „РПЛ-2000” ООД – С., ЕИК ….., да заплати на И.П.Н., ЕГН **********,***, сумата 3780 лв., получена от ответника от фондовете на Държавното обществено осигуряване като обезще­тение за отглеждане на малко дете, дължимо на ищцата, за времето от 01.03.2007 г. до 30.09.2008 г., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, заедно със законната лихва, считано от 08.06.2010 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за лихва за забава за времето от 15.12.2008 г. до 01.06.2010 г. в размер 540,48 лв.

Осъжда „РПЛ-2000” ООД – С. да заплати на И.П.Н. сумата 104,98 лв., представляваща разноски по делото.

Осъжда „РПЛ-2000” ООД – С. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата 151,20 лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: