Р Е Ш Е Н И Е
№ 473/26.03.2021 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.
дело № 2416/2020 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Х.Г.Х. с ЕГН ********** и М.Т.Х.
с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, представлявани от адвокат Н.Д.
***, против заповед № 2270/10.09.2020 година на заместник - кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, изграден от жалбоподателите
- „навес с площ от 11,00 м², покриващ прилежащата тераса към самостоятелен
обект с идентификатор *** в сграда с административен адрес: ж.к. „Лазур“, улица
„Васил Петлешков“ № 10, ет. 5, представляващ ателие № 4“ (лист 7
- 10).
В жалбата се твърди, че
административният акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че монтирането на
навеса е било предизвикано от некачествено строителство, което е предизвикало
теч на вода в жилищата на долния (четвъртия) етаж. Оспорва се извода на
ответника, че обектът, чието премахване е разпоредено, е „строеж“, като след
анализ на конструктивните му особености е заявява, че това е „леко
слънцезащитно устройство“, за чието поставяне не е нужно разрешение. Сочи се,
че съоръжението е преместваемо, поради което волеизявлението за премахването му
като „строеж“ е материално незаконосъобразно.
Иска се заповедта да бъде отменена,
както и да бъдат присъдени разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и излага доводи за законосъобразност на административния акт. Представя
преписката по издаването му. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
Жалбоподателите се легитимират като собственици на самостоятелен
обект с идентификатор *** - ателие № 4 в подпокривното пространство („пети
етаж“) на сграда с административен адрес: град Б., ж.к. „Лазур“, улица „Васил
Петлешков“ № 10, съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 11/09.07.2003 година на нотариус № 342, вписан в регистъра на Нотариалната
камара (лист 19 - 21).
На 10.12.2019 година И.В., живееща на същия
административен адрес и в същата сграда, но на четвърти етаж, подала жалба до
общинската администрация срещу действията на Х.Х. по извършване преустройство
на притежаваните от него жилищни площи и строителните и монтажни работи (СМР) в
тази насока, съпроводени с шум в часове от денонощието, предназначени за
почивка. В. описала част от СМР на Х. като заявила, че те са незаконни, защото
се извършват по общите части на сградата, но без съгласието на всички собственици
(лист 69 - 71).
На 23.01.2020 година началникът на отдел „Контрол на
строителството и въвеждане в експлоатация“ в Община Б. изпратила писмо до Х.Х.,
в което изискала от него да заяви дата и час, в които може да бъде извършена
проверка в помещенията, притежавани от него (в сградата), за да се установи
основателността на сигнала. С известие за доставяне от 28.01.2020 година Х.
получил писмото (лист 67 - 68).
На 03.02.2020 година, по повод оплакването, подадено
срещу него Х. депозирал заявление до кмета на общината, в което обявил, че
прилага „необходимата документация“, че ще окаже пълно съдействие за
извършването на оглед, както и че иска едно копие от „жалбата за запознаване“.
Към заявлението приложил нотариален акт, конструктивно становище, чертежи и
констативен протокол от собствениците. С нотариалния акт той удостоверил
правото си на собственост, Конструктивното становище послужило за доказване на
техническите характеристики на навеса в качеството му на „лека покривна конструкция“,
според определението на проектиралия го инженер – конструктор. С констативния
протокол, с дата 29.01.2020 година, Х. демонстрирал, че изграждането на
покривното съоръжение не е по негово усмотрение, а е с оглед констатации на
собствениците на обекти в сградата за некачествено строителство на терасите на
пети етаж и възникналите – в резултата на това - „течове и влага в апартаментите на ет.4“
(лист 53 - 61).
На 05.03.2020 година специалисти по „контрол по
строителството“ в отдел „Устройство, планиране и архитектура“ на Община Б.
извършили проверка на място и по документи, във връзка с жалбата на И.В. – за
изграждане на навеси и остъкляване с цел приобщаване на терасите към площта на
ателиетата. Проверката била извършена на пети етаж от сградата – в ателиета с №
3 – 6, собственост на Х.Х.. При проверката на ателие № 4 (с идентификатор ***) служителите
констатирали, че на прилежащата тераса е изграден навес с приблизителна площ от
11 м² от дървена конструкция, подпрян посредством дървени греди и колони,
като от страната на фасадата е захванат чрез дюбели за външната стена на
сградата. Констатирали и че навесът е закрепен по идентичен начин за плътната
част на парапета на терасата, а отводняването му е извършено чрез поставена
водосточна тръба („улук“) по цялата му дължина, която е свързана със
съществуващата водосточна тръба на жилищната сграда (с идентификатор
07079.607.413.1). Установените факти били онагледени със снимки. Изграждането
на навеси било установено и при огледа на ателие № 5 и ателие № 6. За
резултатите от проверката служителите на общината съставили констативен
протокол № „З“-16/05.03.2020 година (лист 48 - 52).
На 24.03.2020 година началникът на отдел „Устройство,
планиране и архитектура“ в Община Б., съставил писмо за изготвянето на
констативния протокол (с преразказ на констатациите и уточнение, че за навеса
не са открити строителни книжа от общинската администрация), като на 13.07.2020
година жалбоподателят М.Х. се запознала непосредствено със съдържанието му.
Писмото било връчено на Х.Х. на същата дата – 13.07.2020 година по пощата с
известие за доставяне (лист 44 - 46).
На 17.07.2020 година главен специалист „контрол по
строителството“ изготвила констативен акт № „З“-17/05.03.2020 година за
резултатите от извършената проверка. В акта тя възпроизвела дословно фактите,
описани в протокола - за навеса в ателие № 4 на пети етаж, собственост на
жалбоподателите, както и че за установения „строеж“ няма издадено разрешение за
строеж. Актът бил връчен лично на Х.Х. и М.Х. на 17.07.2020 година (лист 38 -
40).
На 22.07.2020 година Х.Х. и М.Х. подали писмено
възражение срещу констативния акт. В него те описали повредите върху фасадата
на сградата в резултат от некачественото строителство и предизвиканите от това
напуквания на шпакловката, течове и влага в жилищата на трети и четвърти етаж.
Посочили, че е налице конфликт между тях и родителите на сигнализатора В..
Оспорили изводите в констативния акт, че навесът е „строеж“, а не е
„преместваемо“ покритие и че разполагането/премахването му не променя трайно
субстанцията на обекта. Предоставили данни за лошото здравословно състояние на Х.Х.
и помолили за съдействие и разбиране, предвид неблагоприятните последици за Х.,
които могат да възникнат от действията по премахването на навеса (лист 16 -
18).
На 10.09.2020 година, след като съпоставила данните в
констативния акт с твърденията на семейство Х. и доказателствата, представени
от тях, заместник – кметът по „строителство, инвестиции и регионално развитие“
на Община Б. е издала заповедта, обжалвана в настоящото производство. Х.Х. и М.Х.
са получили заповедта на 09.11.2020 година – лично срещу подпис (лист 7 - 10).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза. Вещото лице е установило, че на място е изградена дървена козирка
над непокрита тераса, чиято конструкция с носещи вертикални греди и
хоризонтални столѝци е захваната към прилежащите стени и към
стоманобетоновия борд на терасата, без да променя нейната субстанция. Според
експерта, закрепването на гредите и столѝците за стените е извършено
посредством анкерни дюбели, над столѝците по ширината на терасата са
монтирани дървени ребра, излизащи извън габарита на терасата, а върху ребрата е
накована дъсчена ламперия (обшивка), върху която е монтирано покривно битумно
покритие с пясъчна посипка. Вещото лице е установило, че на лицевата част на
дървената конструкция от външна и вътрешна страна са наковани челни дъски,
закриващи разстоянието между столѝците и ребрата и придаващи добър
естетичен вид на конструкцията, а отводняването е изпълнено от метални
водосточни тръби, казанета и улуци, идентични с разположените на цялата сграда.
Вещото лице изрично е посочило, че конструкцията е демонтируема и не би
изгубила индивидуализацията си при преместване на друго място (лист 99 - 102).
В последното съдебно заседание като свидетел е
разпитан Д.М.. Той потвърждава твърденията на жалбоподателите, че е имало
течове от „терасовидния към четвъртия етаж“, че е имало общо събрание на
собствениците, на което е било взето решение „този проблем да се изчисти“,
затова Х. е направил „някакви леки конструкции, с които предотврати тези
течове“ (лист 106 стр. 2 - 107).
За установяване на компетентността на издателя на
административния акт е представена заповед № 3379/08.11.2019 година на кмета на
общината, с т. 22 от която заместник – кметът по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория (лист 4 - 5).
Процесният обект – навес, е определен в обжалваната
заповед като строеж шеста категория.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. След получаване на сигнала за незаконното
строителство, от администрацията са конституирани лицата, чиито права и законни
интереси би следвало да са засегнати (в случая – двамата жалбоподатели). На
страните в производството е дадена възможност да се запознаят с междинните
констатации на подпомагащите органи и да изразят становище по тях, както и да
представят доказателства за опровергаване на установените факти. Семейство Х.
се е възползвало пълноценно от предоставената възможност.
Преценката на естеството на обекта, описан в заповедта
- дали е „строеж“ или е „преместваем обект“/лека слънцезащитна конструкция -
обуславя отговор на основните въпроси по казуса – за компетентността на органа
– издател и за материалната законосъобразност на административния акт. Тя е
обуславяща за основателността на жалбата и крайния изход от спора.
Съгласно § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Според § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Навесът, изграден от жалбоподателите няма временен
характер, защото не е закрепен временно върху терасата пред ателие № 4. Действително,
той е захванат с анкерни дюбели и винтове във външните стени и част от
стоманобетоновия борд на терасата, а не към пода на терасата. Предназначението
на навеса, според обясненията на жалбоподателите и разпитания свидетел, е да служи
целогодишно за защита на терасата и на част от фасадата от неблагоприятното
въздействие на атмосферните фактори, най – вече на дъждовете, водещи до теч и
влага в жилищните помещения, разположени под него на четвърти етаж от сградата.
Навесът е снабден със система за отвеждане на водата, свързана с водосточно -
отводнителната система на самата сграда, като двете системи са изградени от
еднакви по вид и субстанция водосточни тръби, казанчета и улуци, т.е. при
изпълнението на навеса е налице стремеж към унифициране на части от външния му
вид с наличните фасадни елементи.
Описанието на процесния обект не съответства на дефиницията
по § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като видно от приобщените доказателства и от характеристиките
на навеса, е невъзможно той да бъде отделен от повърхността компактно.
Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи,
т. е. при демонтирането навесът ще загуби своята индивидуалност.
Съдът не споделя заключението на експерта в частта, че
дървената конструкция е демонтируема и не би изгубила индивидуализацията си при
преместване на друго място поради очевидната необоснованост на изводите - в
тази насока. В експертизата липсват каквито и да е доводи, а налице само
съждение. От вещото лице не е обяснено, въз основа на кои характеристики на
навеса (или сградата, към която е разположен) прави извод, че той може да бъде
премахнат, без да изгуби индивидуализацията си. Навесът не е поставен/монтиран
като една цялостна вещ, а е последователно изграден на последния (пети/подпокривен)
жилищен етаж от сградата. Както се установява от приложената към експертизата
схема (поглед отгоре), формата му е напълно съобразена с формата (чупките) на
фасадата и размерите на подлежащата на покриване тераса пред ателие № 4,
собственост на семейство Х.. Възприемането на изводите на експерта, че навесът
може да се премахне, без да бъде изгубена неговата индивидуализация, би
означавало да се приеме, че след демонтирането си в цялост той би могъл да се
използва със същото предназначение на друго място, а това е невъзможно – с
оглед специално създадения му профил и конструктивните му особености. Затова съдът
приема, че дървеният навес представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР
на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Доколкото той е
изпълнен пред масивна сграда, като е захванат за фасадата и борда на терасата
посредством метални елементи, същият следва да бъде определен като постройка на
допълващото застрояване по чл. 41 от ЗУТ. В този случай, дори и да не се изисква
издаване на разрешение за строеж, то за същата е било необходимо разрешение
чрез издаване на виза за проучване и проектиране, нещо което не е налице.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях.
В настоящият случай оспорената заповед е издадена от заместник
- кмет на Община Б. а строежът (шеста категория) не е от категория, за която
компетентността за премахване е възложена на друг орган.
Компетентността на фактическия издател на акта е
установена от приложената заповед № 3379/08.11.2019 година на кмета на
общината, с т. 22 от която заместник – кметът по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Навесът представлява „строеж” по смисъла на § 5 т. 38
от ДР на ЗУТ.
Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. След като обектът, описан
в заповедта е „строеж“, за изграждането му е било необходимо надлежно разрешение, а доколкото
такова не е издавано, заповедта се явява материално законосъобразна. Редът за
премахване на обекти, които са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, е реда по чл. 225а
от закона, както е процедирал органа – издател.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да отбележи, че показанията на разпитания свидетел не влияят върху изводите за
законосъобразност на заповедта за премахване. Административното производство е
започнало след като е постъпила сезираща жалба от собственик на имот, недоволен
от СМР, извършвани от Х.Х.. Изявленията в тази жалба и възраженията, изготвени
от семейство Христови, показват сериозен конфликт между лица, имащи еднаква
правна възможност да използват общите части на сградата (каквито се явяват
фасадните стени над покритата с навеса тераса). Извършването на действия по
общите части на сградата следва да бъде направено със съгласието на преобладаващата
част от собствениците (получено по реда на чл. 11 – 17 и при условията по чл.
48 – 49 от Закона за управление на етажната собственост), а когато такива
съгласие липсва – действията, дори да са насочени към опазването на общия
интерес на живущите, са юридически уязвими. Съдът счита, че опазването на
откритите тераси на сградата от теч и влага, а оттам – съхраняването на
апартаментите на долните етажи – предприето от семейство Х., е житейски
оправдано и такова намерение следва да бъде подкрепено. Доколкото, обаче, действията им не са
осъществени по реда, предвиден в закона,
изграденият навес се явява незаконен и подлежи на премахване, както основателно
е приел ответника.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху жалбоподателите, съгласно своевременно
направеното изявление на процесуалния представител на ответника. Ответникът е
бил представляван от юрисконсулт и съдът приема, че Х.Х. и М.Х.,***
(юридическото лице, в чиято структура е ответника) разноски по делото - юрисконсултско
възнаграждение в общ размер 100 (сто) лева, от които Х.Х. – 50 лева и М.Х. – 50
лева.
С оглед на изложеното, на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Х. с ЕГН ********** и М.Т.Х. с
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, против заповед №
2270/10.09.2020 година на заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Б..
ОСЪЖДА Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 50 (петдесет)
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Т.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 50 (петдесет)
лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: