Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 658
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260042/25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2509/2019 г. на РС – Ловеч, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект в сграда (ателие за творческа дейност) с идентификатор 43952.506.448.3.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, заедно с прилежащото му таванско помещение №1 /едно/, както и заедно с 0.65737 % идеални части от общите части на сградата, между Р.Т.М. и Н.Т.Б., при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
Против решението е подадена въззивна жалба от Р.Т.М., чрез адв. Д., в частта относно квотите, при които делбата е допусната. Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: неправилност на извода на съда, че завещанието не било произвело действие и не следвало да се зачита, поради несбъдване на условието, под което било направено - „преждевременна и неестествена смърт“ на наследодателя; неверен извод на съда за наличие на условие в завещанието, изграден на превратно тълкуване текста на завещанието, в частност, относно израза „при преждевременна и неестествена смърт“, като според въззивника действителната воля на завещателя е след смъртта му, цялото му имущество да бъде наследено от дъщеря му Р.Т.М., а не настъпването на последиците на завещанието да се ограничи до условията, при които смъртта е настъпила; допуснато от районния съд смесване на понятията условие и мотив на завещателното разпореждане, както и игнориране на двата мотива, с оглед на които завещанието било изготвено – за възможната преждевременна смърт на наследодателя и за дисхармоничните отношения на завещателя във втория му брак. Въз въззивната жалба е направен извод, че завещанието е произвело действие, с оглед на което е изведено искане за отмяна в обжалваната му част относно квотите, при които делбата е допусната, и за допускане на делбата при квоти 2/3 ид.ч. за Р.Т.М. и 1/3 ид.ч. за Н.Т.Б..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата Н.Т.Б. е постъпил писмен отговор, чрез адв. А.Ч., в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение в обжалваната му час, като се поставят следните акценти: законосъобразност и обоснованост на извода на районния съд за обвързване действието на завещанието от установеното в него условие – настъпване на преждевременната и неестествена смърт на завещателя; несбъдване на същото условие, доколкото по делото се установявало, че непосредствената причина за смъртта на наследодателя е „остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност“, без да се установяват данни за травматични изменения или за насилие. От въззиваемата се поддържат и възраженията за недействителност на завещанието, в частност нищожност с оглед чл. 42, б. „в“ ЗН, поради изложения е него мотив за съставянето му – дисхармоничните отношения на наследодателя във втория му брак, който мотив се явявал единствен и несъответен на добрите нрави и справедливостта, доколкото чрез завещанието дъщерята от втория брак (въззиваемата Н.Т.Б.) се лишавала от наследство. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото. Изведено е и искане при евентуалност, евентуално приемане за неправилно на решението в обжалваната му част, въззивната инстанция да се произнесе по възражението на въззиваемата-ищец по чл. 30, ал. 1 ЗН и да постанови възстановяване на запазената ѝ част от наследството, накърнена с процесното завещание.
Въззивникът Р.Т.М. не взема участие в съдебното заседание, но в писмена защита от
пълномощника адв. Д. се развиват съображения за неправилност на обжалваното
решение и за допускане на делбата при квоти 2/3
ид.ч. за Р.Т.М. и 1/3 ид.ч. за Н.Т.Б..
Въззиваемата
Н.Т.Б. взема участие по делото чрез процесуалния представител по пълномощие
адв. А.Ч., който оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на
обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване, а при евентуална отмяна
на решението, поддържа искането за произнасяне по възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН с възстановяване на запазената ѝ част от наследството, накърнена с
процесното завещание.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по
иск от Н.Т.Б. против Р.Т.М. за съдебна делба на наследствен имот - самостоятелен обект в сграда (ателие за творческа
дейност) с идентификатор 43952.506.448.3.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, заедно с прилежащото му таванско помещение
№1 /едно/, както и заедно с 0.65737 % идеални части от общите части на сградата.
В писмения отговор на исковата молба от Р.Т.М. е направено възражение за
неоснователност на иска, основано на твърдение за извършено в нейна полза
завещание. С оглед позоваването от ответницата на извършеното в нейна полза универсално
завещателно разпореждане, в срока по чл. 343 ГПК от Н.Т.Б. са направени
следните насрещни възражения: за нищожност на завещанието чл. 42, б. „в“ ЗН, алтернативно
– че завещанието не е произвело правно действие, поради несбъдване на условието
под което направено, и евентуално (при предните две възражения) – за възстановяване
на запазената част от наследството, накърнена със завещанието. С обжалваното
решение съдът допуснал делбата между съделителите, произнасяйки се само
заявените от страните искания и възражения, в изложената от тях поредност. В
този смисъл съдът е останал в рамките на търсената защита, като освен без
накърняване на диспозитивното начало, решението е постановено при наличие на
положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки.
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да
провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл.
269 ГПК).
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за наследници изх. № 3784/13.12.2019 г. на Община Ловеч се
установява, че T.M.M.е починал на 26.03.2017 г. и че негови наследници по закон
са двете му дъщери - Н.Т.Б. и Р.Т.М. (страните по делото).
С
нотариален акт № 53, том II, дело № 475/1981 г. на РС Ловеч, T.M.M.е признат за
собственик на ателие № *, вход „*“, находящо се в сградата на ЖСК „**“, ул. *****,
парцел V, кв. 34 по план на гр. Ловеч, със застроена площ от 42,21 м2,
състоящо се от стая и тоалетна, при граници: И. Д., Н. И., коридор, стълбище,
коридор, долу – апартаменти, заедно с 0,65737 ид.ч. от общите части на
сградата, построена върху държавен терен, представляващ парцел V, кв. 34 по
плана на гр. Ловеч.
От
нотариален акт № 20, том VIII, дело № 754/1985 г. на РС Ловеч e видно, че на
20.08.1985 г. T.M.M.закупил от И. Д. Д. таванско помещение № 1, с площ от 12 м2,
принадлежащо към собствения на продавача апартамент № *, вход „*“, гр. Ловеч,
ул. ****** в сградата на етажна собственост на ЖСК “**“.
По одобрените кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Ловеч имотът се индивидуализира като самостоятелен обект в
жилищна сграда с идентификатор 43952.506.448.3.9, с адрес: гр. Ловеч, ул. ******,
с предназначение на обекта: Ателие за творческа дейност, с площ 42,21 м2,
и прилежащи части: таванско помещение
№1 и 0,65737% ид.ч. от общите части на сградата.
От приетото завещание, изписано ръкописно от T.M.M.на 21.10.1993 г., се установява, че
същият изразил волята си след смъртта му (преждевременна и неестествена),
цялото му имущество движимо и недвижимо, влогове, както и авторските права,
дължими от произведения на изкуството, да бъдат наследени от първата му дъщеря
от първия брак, а именно – Р.Т.М.. T.M.M.е посочил, че желанието му е
продиктувано от дисхармооничните отношения във втория му брак, както и че при
евентуален развод си запазва правото на промяна в наследствените отношения.
Текстът на завещанието приключва с дата 21.10.1993
г. и подпис на Т.М.М.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, допусната на първа инстанция,
което съдът в също приема, като пълно и научно обосновано, се установява, че
непосредствена причина за смъртта на T.M.M.е остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, развила се на базата на болестно състояние на сърдечния мускул,
довел до ритъмни и проводни нарушения. От заключението се установява, че при
извършване на аутопсията не са установени данни за травматични изменения или
данни за насилие, с оглед на което се приема, че смъртта на T.M.M.е
ненасилствена.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявен е иск
по чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на наследствен имот - самостоятелен
обект в сграда (ателие за творческа дейност) с идентификатор 43952.506.448.3.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, заедно с
прилежащото му таванско помещение № 1, както и заедно с 0.65737 % идеални части
от общите части на сградата.
С
решението по допускане на делбата съдът следва да отговори на въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник (чл. 344, ал. 1 ГПК). В случая е даден отговор на тези въпроси, доколкото
с обжалваното решение делбата е допусната между двете съделителки, на конкретно
посочения от тях имот, при равни квоти в съсобствеността.
Правилно е
прието от районния съд, че съделителките са наследници по закон на T.M.M., в качеството
му на негови дъщери (чл. 5, ал. 1 ЗН). Съобразно съдържанието на завещанието
относно имуществото, с което наследодателят се разпорежда за след смъртта си, и
в съответствие със закона са изводите на районни съд за универсалния характер
на завещателното разпореждане (чл. 16, ал. 1 ЗН).
Решението
се обжалва единствено в частта, относно квотите в съсобствеността, като на този
етап от развитието на процеса въззивницата Р.Т.М. не отрича наследствените
права на въззиваемата Н.Т.Б., искайки допускане на делбата, но при квоти 2/3
ид.ч. за Р.Т.М. и 1/3 ид.ч. за Н.Т.Б.. При така очертания
предмет на обжалване (относно квотите в съсобствеността), направените
оплаквания във въззивната жалба и становището в писмения отговор на въззиваемата,
спорът между страните е концентриран върху следните въпроси: дали в завещанието
е вписано условие (настъпване на „преждевременна и неестествена“) смърт на
завещателя или чрез същият израз в него е означен житейски мотив за извършване
на завещателното разпореждане; произвело ли е завещателното разпореждане
действие, след като смъртта на завещателя не е насилствена; и налице ли е
нищожност на завещанието, поради противоречие на означения в него единствен мотив
за съставянето му „дисхармоничните отношения във втория му брак“.
Съдът
приема, че завещателното разпореждане е направено под условие - настъпване на
насилствена, принудителна смърт на завещателя. Условието се свежда не до самата
смърт, която е сигурно събитие, предвид преходния характер на човешкия живот, а
до обстоятелствата, при които тя ще настъпи. Законът не установява забрана за обвързване
действието на завещателното разпореждане в зависимост от настъпване на такива обстоятелства,
нито ограничава завещателя в преценката за тяхното естество. В този смисъл завещателят
може да включва в завещанието обуславящо волеизявление, свързвайки действието на
завещателното разпореждане с условие относно събитието, при което ще почине,
относно естеството на причината за неговата смърт. В случая такова обуславящо
волеизявление съставлява използваният в конкретното завещание израз „при преждевременна
и неестествена“. От граматическото му тълкуване следва, че установеното с него
условие е настъпване на насилствена, принудителна смърт на завещателя. Този
характер на смъртта е означен чрез прилагателните „преждевременна и
неестествена“, а поставеният пред тях предлог „при“ предава значението им на
обстоятелства, отнасящи се до самата смърт, съпътстващия я като събитие. Същите
обстоятелства са условието, с чието сбъдване е свързано действието на
завещателното разпореждане. Несъмнено, смъртта на завещателя трябва да е настъпила,
иначе наследството не е открито и не би могло да се поставя въпрос за
приемането му – от наследниците по закон или от облагодетелстваните със
завещанието (чл. 48 ЗН). Откриване на наследството е безусловно и се свързва
единствено с момента на смъртта, а не с обстоятелствата, при които тя настъпва
(чл. 1 ЗН). Когато тези обстоятелства се впишат като условие на завещателното
разпореждане, последното ще породи действие, само ако те са съпътствали смъртта
на завещателя или смъртта му се е проявила чрез тях. Ако смъртта е настъпила
без тяхното проявление, наследство на завещателя се открива, без завещателното
му разпореждане да породи действие. Такава хипотеза разкрива и конкретният
случай. С оглед приетото за установено, че смъртта на T.M.M.не е насилствена,
следва да се приеме, че включеното в завещанието условие не се е сбъднало и
завещателното му разпореждане не е породило действие. По изложените съображения
съдът не приема разбирането на въззивницата Р.Т.М., че за настъпване
последиците от завещателното разпореждане е достатъчен фактът на смъртта на
наследодателя, без значение по какъв начин е настъпила, както и че текстът в
скобите на завещанието не съставлява обуславящо волеизявление, свързващо
действието на разпореждането единствено с настъпването на означената
преждевременна и неестествена смърт.
След
като завещателното му разпореждане не е произвело действие, наследството на T.M.M.преминава
към двете му дъщери (страните по делото), в качеството им на наследници по
закон от първи ред. При липса на твърдения и възражения за вписани откази от
наследството на която и да било от тях, квотите им в съсобствеността върху
процесния недвижим имот са равни – по ½ ид.ч. с оглед (чл. 5, ал. 1 ЗН).
При такива квоти е допусната между тях делбата на имота.
Съдът
намира за неоснователни останалите оплаквания във въззивната жалба. Въззивният
съд не споделя упрека към районния съд за допуснато смесване на понятията
условие и мотив на завещателното разпореждане, както и игнориране на двата
мотива, с оглед на които завещанието било изготвено – за възможната
преждевременна смърт на наследодателя и за дисхармоничните отношения на
завещателя във втория му брак. Евентуалната „преждевременна и неестествена“
смърт не е мотив на завещателя да извърши завещанието, а условие на
завещателното разпореждане. В завещанието е изразен един мотив, с оглед на
който то е извършено – дисхармоничните отношения във втория брак на завещателя.
Това състояние на брачните отношения е изявено ясно и недвусмислено като
единствен мотив на завещанието чрез израза „желанието ми е продиктувано от
дисхармоничните отношения във втория брак на завещателя“. Този мотив не
противоречи на добрите нрави и на справедливостта, затова обуславя нищожност на
завещанието, както се поддържа от въззиваемата, дори ако то бе произвело
действие, при евентуално сбъдване на вписаното в него условие. Напротив, чрез
завещанието може да се облагодетелства лице, което не е от кръга на
наследниците по закон.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск, в
частност равенство в квотите на съделителите в съсобствеността, при които е
допусната делбата на процесния недвижим имот, съвпадат с крайните такива
районния съд.
Въззиваемата Н.Т.Б. претендира присъждане на разноски
за въззивната инстанция, като доказаните такива са в размер на 600 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение (вж. платежно нареждане по делото,
представено в откритото съдебно заседание, преди даване ход на устните
състезания). Искането за разноски е своевременно заявено (с писмения отговор на
въззивната жалба). Размерът на заплатеното възнаграждение е определен при
установения нормативен минимум по чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (600 лв.), поради което възражението на въззивницата за неговата
прекомерност е неоснователно. Независимо, че производството на съдебната
делбата е в първата му фаза, въззиваемата има право на разноски, поради неоснователност
на въззивната жалба. С нейното подаване е повдигнат спор относно квотите в
съсобствеността, а когато съделител обжалва съдебното решение по допускане или
по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване се разпределят
съобразно изхода на спора, по правилото на чл. 78 ГПК, без значение коя фаза се намира делбеното
производство и дали дяловете на съделителите са определени. В този смисъл са и указанията
по т. 9 на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума
на ВС. Ето защо Р.Т.М. следва да заплати на Н.Т.Б. разноски за настоящата
инстанция в размер на 600 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
(неоснователност на въззивната жалба), на Р.Т.М. не се дължи присъждане на претендираните
от нея разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260042/25.09.2020 г., постановено по гр.д. №
2509/2019 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА
Р.Т.М., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Н.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
600 лв., представляваща сторени по делото разноски във въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.