Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Асеновград, 26.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 471 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2018 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-001937/17.01.2020
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на Я.Д.Д., с ЕГН: ********** ***, са наложени следните административни
наказания:
1. На
основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП -
“Глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП и 2. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Я.Д. в депозираната жалба
оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост,
като оспорва факта на нарушенията, без да излага конкретни аргументи,
обосноваващи обжалването. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ на МВР - гр. Асеновград, редовно призована не
изпраща представител, но в писмено становище взема становище по жалбата, като
моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за
установяване на административно нарушение от 20.12.2019 г. е установено, че на същата дата, около 07,50 в
гр. Асеновград на ул. ”Цар Иван Асен ІІ”
срещу № 2, жалбоподателят Д. е управлявал л.а. „Рено Канго” с рег. № РВ 4084 СВ,
като е преминал на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба, регулираща
преминаването на пешеходци, след което е извършил маневра ляв завой, като е
пресякъл непрекъсната осова линия „М1“.
Нарушението било непосредствено възприето от полицейски служители, сред които и
актосъставитля К., които били позиционирани със служебния автомобил в близост
до пешеходния светофар, с цел гарантиране на безпрепятственото преминаване на
учениците. За констатираните нарушения на Я.Д. непосредствено след нарушението бил
съставен АУАН в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. Писмени
възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен за това орган.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания на Д. са наложени горепосочените административни
наказания – глоби в общ размер от 120
лв. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от
закона форма е.
При
проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение
на отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни
наказания съдът констатира следното:
1. По т.1 и т.2 от
НП жалбоподателят Д. е санкциониран за нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДвП за това, че като
водач на моторно превозно средство и съответно участник
в движението, не е съобразил своето
поведение със светлинните сигнали – на работещата в нормален режим светофарна
уредба и с пътната маркировка – наличието на непрекъсната осова линия, чието
пресичане е забранено. Извършването на
така описаните нарушения е безспорно
установено и се потвърждава както от презумптивната доказателствена сила на
АУАН, въведена по изключение от разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, така и от
показанията като свидетел на актосъставителя Д.К., който като контролен орган
лично и от непосредствена близост е възприел извършването на нарушенията. Правилно
първото нарушение е съотнесено към санкционната норма на чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която предвижда – административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Правилно
е определен и размера на санкцията, а именно глоба в размер на 100 лв., който е
предвиден в закона в абсолютен размер, поради което и оразмеряването му не
подлежи на преценката на АНО.
2. Същото
се отнася и за нарушението по т. 2 от НП, касаещо факта, че водачът Д. не е
съобразил поведението си с пътната маркировка, който факт също е бил директно констатиран
от контролните органи. Това нарушение също правилно е съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, където предвидената санкция “Глоба”
в размер на 20 лв. също е определена в абсолютен размер от закона и
оразмеряването и не подлежи на преценката на административно-наказващия орган,
поради което и така опреденото наказание се явява правилно определено и
законосъобразно.
Страните не са направили искания за
присъждането за разноски и такива не са удостоверени, поради което и съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Предвид
гореизложеното и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и
правилно, на основание чл. 63 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0239-001937/17.01.2020 г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на Я.Д.Д., с
ЕГН: ********** ***, са наложени следните административни наказания: 1. На
основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП -
“Глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП и 2. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 6 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: