РЕШЕНИЕ
№ 2112/10.11.2021г.
гр. Пловдив,10.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието
на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 2110 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Г.А.Г.
с ЕГН ********** от гр. Свиленград, обжалва чрез процесуалния си представител
адв. Ш., Решение № 260570 от 11.06.2021
г., постановено по АНД № 7155/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1030-009809 от 18.09.2020 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Г. са наложени
административни наказания глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение
по чл.58, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществено противоречие с
процесуалните правила. Излагат се конкретни съображения по същество, като се
сочи, че първоинстанционният съд не е преценил правилно гласните доказателства
и оттам не е приел съответната фактическа обстановка, както и че ако бе сторил
това, би приел, че жалбоподателят не е извършил виновно нарушението, което му
се вменява. Изложени са доводи относно точността на правната квалификация с
оглед описаното поведение на жалбоподателя. Твърди се, че съдът е направил
незаконосъобразна преценка относно това, че случаят на административно
нарушение не е маловажен. Моли се за отмяна на съдебното решение и съответно
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Ш., който
поддържа жалбата, заявява, че районният съд незадълбочено е изследвал казуса,
както и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР Пловдив „Сектор Пътна полиция“, редовно призован не е изпратил
представител в съдебно заседание, не е депозирал и отговор по касационната
жалба.
Прокурорът от ОП – Пловдив Джубелиева счита, че жалбата е неоснователна и
моли същата да се остави без уважение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е извършил и достатъчно
подробен анализ на доказателствата по делото, като е посочил касателно гласните
такива кои и в кои техни части кредитира и защо. В тази връзка и възраженията
на касационния жалбоподател относно неточно установена фактическа обстановка не
се приемат за основателни, защото съдът е основал решението си в тази му част
именно на събрания доказателствен материал, от който се извличат установените
факти. Действително, както се сочи в касационната жалба, налице са известни
противоречия в показанията на двама от разпитаните свидетели - полицейски
служители конкретно досежно това дали и доколко значително е било описаното
задръстване от автомобили по магистрала „Тракия“ в резултат от настъпило ПТП в
района на ОД МВР Стара Загора, както и дали те, в качеството им на патрулиращи
полицаи, са се придвижили точно до мястото на въпросното ПТП. Следва да се има
предвид обаче, че тези обстоятелства не са от значение за установяване на
конкретното поведение на санкционирания водач и съответно съставомерните факти
за нарушението, което е осъществил. Съдът е възприел при описание на
фактическата обстановка фактът на образувала се колона от автомобили по
магистралата вследствие на пътен инцидент, както и че автомобилите, движещи се
в посока Бургас, започнали да обръщат посоката си на движение към гр. София, но
се придвижвали в платното за движение, предназначено за придвижване към Бургас
и то в аварийната лента. В тази насока и не е налице възприемане от съда на
нещо различно от това, което на практика е твърдял още в рамките на
административно-наказателното производство посредством представени възражения
срещу АУАН жалбоподателят Г.. Не се възприемат като основателни твърденията на
жалбоподателя, че не е осъществил виновно нарушение, доколкото, както е видно
от събраните от първоинстанционния съд доказателства, включително показанията
на разпитаните свидетели на жалбоподателя, независимо от усложнената пътна
обстановка, предвид необходимостта от отработване на настъпило ПТП, по
отношение на водачите, които не са участници в ПТП и конкретно по отношение на
жалбоподателя, не са били издавани задължителни указания от контролните органи
за осъществяване на движение в посока срещу установената посока на движение по
пътното платно, нито е била въведена по надлежния ред каквато и да било
различна организация на движението. В тази насока и единствено компетентни да
сторят това са били съответните служби за контрол съгласно чл.165 от ЗДвП,
поради което и обстоятелството, че множество други лица са осъществявали движение
в нарушение на разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП не е извинително, като се има
предвид, че нито на жалбоподателя лично, нито на водачите общо е било отправяно
указание за обръщане посоката на движение.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е дал отговор и на
възраженията на жалбоподателя, свързани с точната правна квалификация на
нарушението, като е извършил и относим към тази преценка анализ на понятията в
ЗДвП, включително и легалните дефиниции на „лента за движение“ и „пътно
платно“. При този анализ съдът правилно
е приел, че аварийната лента, където е установено движение на жалбоподателя с
автомобила му, съставлява част от пътното платно. При това положение и
законосъобразна е била и преценката на РС Пловдив относно това, че в случая с
оглед установеното движение по пътното платно срещу посоката за движение в това
платно и същевременно и в лентата за принудително спиране, се касае до хипотеза на поглъщане на
по-лекият състав на нарушение от по-тежкия такъв. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП забранява, когато се движи по автомагистрала, водачът да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен в предвидените в тази разпоредба
специални случаи на повреда или здравословни проблеми, като тази норма има
предвид обаче движението в тази лента, но ако последното се
осъществява в посоката за движение, указана за конкретното
платно за движение. Настоящият случай не е такъв, поради което и
възраженията на жалбоподателя, че било осъществено нарушение сочещо на
квалификация по чл.58, т.3 от ЗДвП, не са основателни. Нормата на чл.58, т.4 от ЗДвП предвижда забрана за движение по автомагистрала в платното за насрещно
движение, сиреч има се предвид движение на превозното средство срещу указаната
посока на движение на съответното пътно платно и то без значение в коя пътна
лента на платното се осъществява това забранено движение. Следователно и дори и
когато движението в платното за насрещно движение се осъществява в лентата за
принудително спиране, то се осъществява съставът на чл.58,т.4 от ЗДвП, при
преценката на което обстоятелство значение има именно посоката на движение на
превозното средство, без значение на това къде точно на платното за движение се
осъществява то. Ето защо и като е приел, че това е точната правна квалификация
на осъщественото поведение на водача Г., районният съд е приложил правилно
материалния закон. В случая не е било налице основание съдът да прилага друга
прана квалификация чрез изменение с приложение на закон за еднакво наказуемо
нарушение, съобразно с указаното в ТР №8/21 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС.
Районният съд е направил законосъобразен
извод относно съответствието на санкционната разпоредба с установеното
нарушение и приложените административни наказания. Законосъобразна е била
преценката на първоинстанционния съд и относно това, че не е налице маловажен
случай на нарушение. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя
изложеното от районния съд в мотивите към решението му и в допълнение към това
намира за нужно да посочи, че независимо от установеното обстоятелство, че
движението по автомагистралата е било силно забавено и затруднено поради
настъпило ПТП, в случая извършеното нарушение е резултат от „общо“ решение на
водачите, включително и жалбоподателя, за своеобразна промяна в организацията
на движението, което обаче е своеволно взето, без водачите да имат правомощия
за това, като при това положение, освен преките затруднения, които неминуемо се
създават при придвижване на автомобили срещу посоката на движение в съответната
пътна лента, движението е било осъществявано и в лентата за принудително
спиране, което практически води до пречки за използването ѝ, съгласно
нейното основно предназначение. Съдействие за изход от създалата се
затрудняваща придвижването ситуация не е потърсено от органите по контрол на
движението и не е изчакано от страна водача. Напълно несподелимо е в тази
насока посоченото от жалбоподателя, че понеже неправомерното поведение било
осъществявано „под наблюдението на полицейски органи“, то това снижавало
обществената му опасност. Напротив, посоченото говори за грубо несъобразяване с
въведените правила и забрани при движение по автомагистрала, доколкото
неправомерното поведение е било осъществено при условие, че е било видимо
присъствието на полицейски служители поради наличното ПТП, като въпреки това, е
било осъществено и в крайна сметка не е
останало незабелязано и несанкционирано. Фактът, че и множество други водачи са
осъществявали такова неправомерно движение по автомагистралата, по никакъв
начин не повлиява върху степента на обществена опасност на конкретно
осъщественото от жалбоподателя нарушение, доколкото отговорността на всеки
водач да спазва правилата за движение, въведени със ЗДвП е лична.
При извършената
и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Ето защо и същото ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски
за жалбоподателя не се дължат, а от страна на ответника не са поискани такива.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260570 от 11.06.2021 г., постановено по АНД № 7155/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: