РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кърджали, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело №
20245100900100 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, в която ищецът „М.“ ООД, гр. П. чрез
представител по пълномощие твърди, че на 13.12.2022г. сключва с ответника „П.“ АД,
гр.Кърджали договор за посредничество по повод трансфера на футболиста А., за
който трансфер съгласно чл.2 от договора „П.“ АД следва да заплати комисионна в
размер на 15 % от трансферната сума, като през м.март 2024г. посоченият футболист е
трансфериран във Футболен клуб „С.“ Лтд-К. по силата на договор за трансфер,
сключен на 28.02.2024г. между последното и „П.“ АД, при трансферна сума 200 000
евро. На 28.03.2024г. „П.“ АД е поканен да заплати дължимата комисионна в размер на
52 807.40 лв. с включен ДДС, за което от „М.“ ООД е издадена и предоставена фактура
N **********/21.03.2024г., наред с което на 04.04.2024г. и на 08.04.2024г. са изпратени
покани за доброволно изпълнение по имейл, без да са последвани от отговор и
плащане, в т.ч. и след изпратена чрез ЧСИ и връчена на 08.10.2024г. покана за
доброволно изпълнение, поради което след датата на падежа и считано от 29.03.2024г.
е налице забава на плащането на дължимата комисиона в размер на лихвата за забава,
възлизаща до 06.12.2024г. на сумата 5 020.43 лв. Искането е ответникът да се осъди да
заплати на ищеца неплатеното възнаграждение по договор за посредничество в размер
на сумата 52 807.40 лв., ведно със законна лихва, считано от 12.12.2024г. до
окончателното изплащане и съответното й обезщетение за забава от 5 020.43 лв. за
периода от 29.03.2024г. до 06.12.2024г., както и разноските по делото. В допълнение
твърди, че процесният договор е подписан на 13.12.2022г. на официална среща между
страните, в присъствието на посочените в допълнителната искова молба физически
1
лица, като футболистът е трансфериран в „П.“ АД от „П.“ ЕАД също с
посредническите услуги на ищеца, каквито последният предоставя на ответника и за
други футболисти Ф. Ш. през 2022г. и У. С. през 2023г., като договорите са подписвани
отново от г-н А. М., подписвал и множество трудови договори за наемане на
футболисти, съхранявани както при ответника, така и при Спортно-техническа
комисия при БФС, като от това лице са подписвани и всички документи за
картотекиране на футболистите на ответника, а с положения печат за ответното
дружество ищецът няма как да разполага и този печат е полаган на други документи
на ответника, в т.ч. и такива във БФС.
Ответникът „П.“ АД, гр.К. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата
молба, както и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК с допълнителен отговор, оспорва
исковете, при възражение, че между него и ищеца не е сключван договор за трансфер
на посочения футболист А. на дата 13.12.2022г. и положеният в договора подпис за
ответника не е на тогавашния му представител – изпълнителния директор А. М. или
на друго лице, упълномощено да действа от името на ответника. Твърди се, че на
13.12.2022г. е сключен договор за трансфер на посочения футболист между ответника
като купувач и „П.“ ЕАД като продавач, с изричното съгласие на футболиста, роден на
**.**.****г., гражданин на **********, за прехвърляне на пълното право на
собственост върху трансферните и състезателните права на футболиста, след което на
01.02.2023г. е сключен договор за наемане на същия професионален футболист между
последния и ответника, на основание чл.67, ал.1, т.2 от КТ, със срок на договора до
10.06.2025г., а на 29.02.2024г. е сключен договор за постоянен трансфер на футболиста
между ответника като „прехвърлящ клуб“ и Футболен клуб „С.“ Лтд- Ю. като
„приемащ клуб“ за прехвърляне на пълното право на собственост върху трансферните
и състезателните права на футболиста с изричното съгласие на същия, за което е
заплатена от южнокорейския футболен клуб сумата 200 000 евро и трудовият договор
между ответника и футболиста е прекратен. На 08.10.2024г. е получена от ответника
поканата на ищеца чрез ЧСИ, по която на 25.10.2024г. от ответника е изготвен и
връчен отговор, с който е оспорено претендираното от ищеца плащане на комисиона за
посредничество, при възражение, че не е сключван договор с дата 13.12.2022г. и такъв
договор не е подписван от представител на ответника, в т.ч. и от А. М., а положеният
печат на ответника в договора не може да замести липсата на подпис, поради което и
представената по делото фактура не отразява действителното положение, като същата
не е подписвана от представител на ответника и не е осчетоводена от него. Искането е
предявените искове да се отхвърлят и ищецът да се осъди да заплати на ответника
разноските по делото. В допълнение не оспорва, че страните са имали предишни
бизнес отношения, оспорва, че процесният договор е подписан на официална среща,
както и на дата 13.12.2022г., при възражение, че договорът няма достоверна дата, а
договорът за трансфер от 13.12.2022г., сключен от ответника с „П.“ АД, е влязъл в сила
2
на 12.01.2023г., след нотариалното заверяване на подписите на страните по него.
В съдебно заседание ищецът чрез своя управител и чрез адвокат по пълномощие
поддържа предявените искове, моли за уважаването им и претендира разноски по
делото.
В съдебно заседание ответникът чрез представител по пълномощие оспорва
предявените искове, моли за отхвърлянето им и претендира разноски по делото.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
С искова молба вх. N 5343/12.12.2024г., п.кл. 11.12.2024г. са предявени от „М.“
ООД, с ЕИК *********, гр. П., с управител Б. А. К., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за неплатено възнаграждение по договор за посредничество от
13.12.2022г. в размер на сумата 52 807.40 лв., за която е издадена фактура N
********** от 21.03.2024г. и за съответното й обезщетение за забава от 5 020.43 лв. за
периода от 29.03.2024г. до 06.12.2024г., със законна лихва върху главното вземане,
считано от 12.12.2024г. до окончателното изплащане на същото, с правна
квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.51 от ТЗ и чл.80 и 81 от ЗФВС и чл.294, ал.1 от
ТЗ, вр. чл.86, ал.1, изр. 1-во от ЗЗД. Исковете са предявени срещу „П.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. Б. N **, представлявано от
А. Б. Д.а.
С договор, съставен в оригинал на английски език, представен в превод на
български език, сключен между П. АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К., бул. Б. N **, представлявано от А. М., изпълняващ длъжността
изпълнителен директор, наричано за краткост „П.“ и М. ООД, с ЕИК *********, бул.Ц.
N ****, П. ****, България, регистрирано в БФС под номер ***, представлявано от
изпълнителен директор Б. К., наричано за краткост „Агент“, е постигнато съгласие
относно предмета на договора, условията на договора и срока на договора.Така е
посочено, че предмет на договора е споразумение относно трансферната сума за
бъдещ трансфер на играча А., представляван от Агента. Посочени са условията- ако
бъде постигнато споразумение за трансфера на играча А. след като е получена оферта
от даден клуб, П. се задължава да заплати на Агента 15 % от трансферната сума след
удръжки. Посочен е и срокът на договора –срокът на договора е за периода, за който
играчът е собственост на П..
Или от така посоченото съдържание на договора следва, че докато правата
сшрямо играча А. принадлежат на П., при постигнато споразумение за неговия
трансфер в друг клуб, П. ще дължи на Агента на играча 15 % от трансферната сума
след удръжки.
Оспорването на истинността на формалната доказателствена сила на този
договор за посредничество от ответника, в частта относно положения за „П.“ АД, с
3
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. Б. N **, подпис на
посочения в него представител А. М., е неуспешно съгласно оспореното по делото
експертно заключение на подпис и почерк, изследвало, с оглед откритото
производство по оспорване истинността на документа, подписа в оригинала на
документа, при използване на сравнителни свободни образци на подписа както в
сектор БДС на МВР, така и в Търговския регистър по партидата на ответника.
Заключението на вещото лице се възприема от съда – същото е обосновано и не
възниква съмнение в неговата правилност, като заключението на вещото лице е
еднопосочно както с оглед на общите, така и с оглед на частните признаци на
изследвания подпис в оспорения документ и използваните сравнителни образци, без
да съществува съмнение, че подписът е на едно и също лице.
С оглед на твърденията и възраженията на ответника, не е спорно по делото, че
с договор за трансфер на футболист от 13.12.2022г. „П.“ ЕАД, гр.С. като продавач
прехвърля с изричното съгласие на футболиста А., роден на **.**.****г., гражданин на
**********, в качеството му на професионален състезател по футбол –футболист,
правото на собственост на трансферните и състезателните права на футболиста, на
купувача П.“ АД, представлявано от А. М.-изпълнителен директор, за сумата от 120
000 лв./с ДДС/, като договорът е със срок на действие до 20.12.2022г., до която дата
купувачът следва да заплати трансферната сума, в противен случай договорът се
прекратява автоматично, както и правата на купувача по договора спрямо футболиста
влизат в сила след подписване на трудов договор между него и футболиста. Не е
спорно, че условията на този договор са изпълнени. В държане на ищеца, като
представен ведно с исковата молба, е договор от 28.02.2024г. между П. К. и Футболен
клуб „С.“ Лтд - К. за трансфер на футболиста А. за сумата 200 000 евро, платима от
втория на първия в срок до 11 март 2024г. срещу издадена фактура, в който договор е
посочено, че е в сила от 06.03.2024г., като същият е подписан само от купувача по
договора Футболен клуб „С.“ Лтд – К.. На 29.02.2024г. между П. К. и Футболен клуб
„С.“ Лтд – К. е сключен договор за окончателен трансфер на професионален
футболист от П. К. като трансфериращ клуб във Футболен клуб „С.“ Лтд – К. като
„приемащ клуб“, с изричното съгласие на футболиста. Не е спорно, че договорът е
изпълнен и съответно трансферната сума е надлежно платена, като на футболиста е
издаден на 07.03.2024г. международен трансферен сертификат, във връзка с процесния
трансфер, обстоятелство, установено от писмо на Български футболен съюз от
01.04.2025г./лист 108 от делото/, към която дата ищецът е регистриран в същия съюз
агент, с права за цял свят за представителство на играчи в чужбина съгласно карта,
издадена от съюза/лист 113 от делото/, както и съгласно карта, издадена от ФИФА/лист
114 от делото/. По делото не са налице данни качеството на регистриран футболен
агент на ищеца да е отпаднало, нито са налице данни ищецът и/или ответникът да са
прекратили действието на сключения договор за посредничество за футболиста А..
4
Този договор е без дата и не може да се приеме, че има за достоверна дата - тази,
която ищецът твърди 13.12.2022г., но който договор е сключен през периода, в който
играчът е собственост на ответника и по-точно правата върху правото на собственост
на трансферните и състезателните права на футболиста, както и периода, в който
изпълнителен директор на ответника е А. М., като такъв той е бил според
доказателствата по делото към 13.12.2022г./ договор за трансфер -лист 8 от делото/,
към 11.01.2023г./заверка на договор за трансфер – лист 70/, към 04.05.2023г./договор за
посредничество - лист 56 от делото/, а според Търговския регистър е бил такъв в
периода от 23.02.2022г. до 07.02.2024г., въпреки което разпитан като свидетел по
делото отрича да е подписал процесния договор и не е сигурен дали в периода 2022-
2023г, когато твърди, че е бил собственик на отбора - П., е изпълнявал и длъжността
изпълнителен директор. Наред с това св.А. М. отрича ищцовото дружество и
представителят му Б. К. да са известни му лица. Тези показания съдът не кредитира,
тъй като противоречат на установеното, че именно свидетелят е подписал процесния
договор и в действителност е бил изпълнителен директор на ответника в
горепосочения период.
В действителност процесният договор няма дата, но сключване на договор е
налице, когато е постигнато съгласие между страните посредством две насрещни,
припокриващи се по съдържание волеизявления относно съществените елементи на
съответния вид договор, които са на лица, които могат да изразяват валидно воля от
името на страната по договора към момента на съответното волеизявление, което с
оглед горното се установява по делото. По тази причина договорът като частен
подписан документ се ползва единствено с формална доказателствена сила, че
изявленията са направени от лицата, посочени в него, като с оглед експертното
заключение на почерк и подпис по делото оспорването й е неуспешно. Посочването в
писмен договор на дата на сключването му, различна от действителната дата на
постигане на съгласие между страните по него или липса на такава дата в договора, не
води до липса на съгласие за сключването му, тъй като не са осъществени
предпоставките на чл. 301 от ТЗ.
С оглед на това, съдът приема, че е налице сключен договор за посредничество
на футболиста А. докато същият е играч на П., през който период е постигнато
споразумение за неговия трансфер в друг клуб извън страната, поради което на
основание чл.2 от процесния договор без дата П. К. АД, гр.К. дължи на Агента „М.“
ООД гр. П. 15 % от трансферната сума след удръжки. За тази сума от Агента „М.“
ООД гр. П. е издaдена фактура N **********/28.03.2024г., възлизаща на 52 807.40 лв.
и която представлява 15 % от транферната сума на футболиста по окончателния
договор от 29.02.2024г., с начисляване на ДДС и удръжки в размер на 10 % от сумата,
поради което възражението, че претендираното възнаграждение не е ясно определено
по размер, не се споделя от съда.
5
На 08.10.2024г. е получена от ответника покана на ищеца чрез ЧСИ, за плащане
на процесната сума от 52 807.40 лв., по която на 25.10.2024г. от ответника е изготвен и
връчен отговор, с който е оспорено претендираното плащане.Ответникът е забава да
плати претендираното възнаграждение отпреди поканата, в периода, за който се
претендира от ищеца от 29.03.2024г. до 06.12.2024г., тъй като с представения от ищеца
договор за трансфер от 28.02.2024г., подписан само от купувача, се доказва офертата
на последния, а съгласно процесния договор плащането на възнаграждение на агента
на футболиста е дължимо след получена оферта, от каквато очевидно ответникът се е
възползвал, поради което освен претендираната главница, дължи и обезщетение за
забавата й в размер на законната лихва за периода от 29.03.2024г. до 06.12.2024г. в
претендирания размер от 5 020.43 лв., установен от неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза в по-голям размер - 5 080.41 лв., като с оглед
забавата главницата е дължима със законна лихва, считано от 12.12.2024г./дата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, и тези суми, дължими по
процесния договор и издадената по него фактура, ответникът следва да се осъди да
заплати на ищеца. Без значение в тази връзка е установеното от заключението на
вещото лице, че само ищецът е осчетоводил процесната фактура, а ответникът е
осчетоводил единствено сумата по трансфера, тъй като в случая правопраждащият
вземането факт е процесният договор, а не фактурата, която в случая е само
оправдателен за счетоводството на ответника документ за плащане. Не допринасят за
изясняване на предмета на делото и показанията на св. И. П. и на св.Я. Д., първият
спортен директор на П., вторият бивш член на УС на П./2022-2023г./ и собственик на
дружество, което е спонсор на П., които познават представителя на ищеца-Б. К., в т.ч. и
като футболен мениджър, посредничил за определени футболист, като първият
свидетел не си спомня дали същият е посредничил за футболиста А., както за
взимането му от „Б.“ С., така и за заминаването му в „С.“ –К. /„Не знам дали това се е
случило с посредничеството на „М.“ ООД“/, а вторият сочи, че е не е запознат дали е
имало посредничество при трансфериране на футболиста в клуб в Ю..
Възраженията на ответника, че договорът, на който ищецът основава вземането
си, не е сключен, защото не са налице условията за сключването му съгласно
правилата на Правилника за дейността на футболните агенти към Българския футболен
съюз, са неоснователни, тъй като нарушаването на тези правила би могло да доведе до
друга отговорност на лицето, което ги е нарушило, още повече, че процесният
трансфер не е вътрешен, а международен. Наред с това с разпоредбата на чл.81, ал.2,
вр. чл.28, ал.1, т.6 от ЗФВС, регламентираща, че условията и редът за осъществяване
на дейността по чл.81, ал. 1 се определят с правила за дейността на лицата, които
осъществяват посредническа дейност за придобиване, изменение, трансфер или
прекратяване на състезателни права, или за сключване, изменение или прекратяване на
договор с треньор, освен ако е многоспортова федерация, не е дадена делегация на
6
съответната спортна федерация да определя съдържанието на договора, но с оглед на
дефинициите, съдържащи се в §1, б „и“ и б „к“ от ДР на представения по делото
правилник процесният договор има необходимото за пораждане на действието му и за
изпълнението му минимално съдържание. Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът не е регистриран футболен агент съгласно раздел II от същия
правилник, тъй като по делото са представени от ищеца доказателства за противното,
както и защото качеството на футболен агент по смисъла на чл.81 от ЗФВС не е
задължително за осъществяване на посредническа дейност в спортeн клуб, в който
смисъл е Решение N 102 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. N 2173/2021 г., I т. о., ТК.
В изпълнение на възложената на ищеца доказателствена тежест същият
установява фактите, пораждащи вземанията, заявени за защита, в т.ч. и забавата на
плащането от ответника на уговореното възнаграждение за посредничество при
трансфер на футболиста А., както и размера на обезщетение за забава за периода от
29.03.2024г. до 06.12.2024г., поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло и на основание чл.194, ал.2, изр. 1-во, предл.1-во от ГПК да се признае за
недоказано оспорването на истинността на авторството на подписа на посочения в
процесния договор представител на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на направените по делото разноски в пълен размер от 6 873.12 лв., от които 2 313.12
лв. за държавна такса, 500 лв. възнаграждение за вещо лице, 60 лв. за призоваване на
свидетел и 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение, което по възражението на
ответника не е прекомерно с оглед на цената на иска и фактическата и правната
сложност на делото. Така направените размоски са в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността на авторството на
подписа в договор за посредничество /лист 107 от делото/, положен за „П.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. Б. N **, от посочения в
договора представител А. М..
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К.,
бул.Б. N ** да заплати на „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., бул.Ц. N ****, следните суми:
1.сумата 52 807.40 лв. за неплатено възнаграждение по договор за
посредничество за трансфер на футболиста А. във Футболен клуб „С.“ Лтд – К., за
която сума е издадена фактура N ********** от 21.03.2024г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 12.12.2024г./датата на предявяване на иска/ до окончателното
7
й изплащане,
2.сумата 5 020.43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата 52 807.40 лв., за периода от 29.03.2024г. до 06.12.2024г.,
3.сумата 6 873.12 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
8