№ 6
гр. София , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Росица Слабакова
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601125 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Й. С. Д. от с. ***, община ***, област
***, подадено чрез защитника му адвокат Г. Ю. и лично преподписано от
самия осъден, с правно основание чл.419, ал.1 вр. чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1,
т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство
по НОХД № 216/2018 г. по описа на РС-Сандански и по ВНОХД № 325/2019
г. по описа на ОС - Благоевград.
Твърди се в искането, че по делото са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които са основание за уважаване молбата за
възобновяване на наказателното производство. Сочи се, че предмет на
проверка по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419, ал. 1 от НПК в конкретния
случай при проведено второинстанционно производство е постановеният
въззивен акт, т.е. постановеното от ОС Благоевград, решение по ВНОХД №
325/2019 г.
В искането, на първо място, се претендира, че липсват мотиви към
1
решението по основните възражения на защитата срещу редовността на
обвинителния акт, валидността на част от събраните доказателства въз
основа, на които съдът е извел извод за авторството на деянията и
нарушаването правото му на защита още по време на извършваната
предварителна проверка и допуснатото нарушение на норми от ПЕС, за които
възражения липсва каквото и да било произнасяне от страна на ОС
Благоевград. С оглед на това се твърди, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, а именно –
че няма мотиви по заявени възражения на подсъдимия, респективно на
неговата защита.
Сочи се, че при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила въззивната инстанция е направила извод, че обвинителният акт, въз
основа на който е образувано и се е развило производството по делото, не е
неясен и повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е неясно, а
„..напротив внесеният за разглеждане в PC Сандански обвинителен акт
отговаря напълно на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК. В същият
детайлно и точно са посочени всички елементи от деянието, периода и
мястото на извършването, неговата правна квалификация...” В искането се
заявява обаче, че това не е така.
В тази връзка се излагат доводи, че още в разпоредително заседание
пред PC Сандански са заявени възражения за несъответствието на
обвинителния акт с изискването на закона - чл.246, ал.2 НПК, тъй като в
същия не само, че не е посочено мястото на извършване на всяко едно от
вменените на осъдения деяния, но и не става ясно как и въз основа на какви
надлежно събрани веществени доказателства е прието и посочено, че
отпечатъците върху всяко едно от заявленията са поставени именно от
осъдения.
Претендира се, че неправилно и в нарушение на процесуалните правила
и при допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия - без в
обвинителния акт да е посочено времето, мястото и начина на извършване на
престъплението - въззивната инстанция е направила извод за редовност на
обвинителния акт, като е направен опит с част от мотивите в решението да
бъде „допълнен” обвинителния акт, което е недопустимо.
2
Твърди се, че в обвинителния акт е посочено единствено, че „на
неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до 23.12.2016 г. в село
***, в качеството си на длъжностно лице - *** на кметство село ***“, поради
което в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е
обосновала извод, че в обвинителния акт „детайлно и точно са посочени
всички елементи от деянието, периода и мястото на извършването, неговата
правна квалификация“. Изтъква се, че няма спор относно правата и
задълженията на кмета на населеното място, съобразено с чл.83 ЗННД, но че
подробното описание на задълженията на кмета, вменени му със ЗННД, не
води до обоснованият извод, че РП Сандански е изпълнила задължението си
да посочи в обвинителния акт мястото и начина на извършване на
престъплението.
Прави се оплакване, че в нарушение на процесуалните правила и при
липса на събрани доказателства в подкрепа на този извод, както и при липса
на подобни обстоятелства в обвинителния акт, въззивната инстанция е извела
извода -„...За целта на неустановени дати в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в сградата на Кметството на село ***, общ.***, свидетелката С.
посещавала подсъдимия Д., като носела със себе си изготвените заявления за
промяна на фонда за допълнително пенсионно осигуряване.“
Сочи се, че и пред първата инстанция, и пред въззивната инстанция са
заявявани и поддържани възражения срещу редовността на обвинителния акт,
в който липсва каквото и да било изложение на обстоятелства относно
мястото и начина на извършване на престъпленията, за които осъденият е бил
предаден на съд.
Твърди се, че никъде в обвинителния акт не е посочено, че всяко едно
от деянията, предмет на обвинението, осъденият е извършвал в сградата на
кметството на селото, предвид и на което като незаконосъобразни се
квалифицират изводите на съда, че в обвинителния акт е посочено точно и
ясно мястото на извършване на престъпленията. С оглед на това се
претендира, че въззивният съд е постановил решението си при допуснати
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
осъдения.
Твърди се, че в обвинителния акт липсва изложение и на обстоятелства,
3
че именно Д. е „заверил подписите върху 38 на брой заявления ... същият
полагал печат с правоъгълна форма.... и печат с овална форма на гърба на
всяко заявление.... След полагането на печатите подсъдимият се подписвал
собственоръчно непосредствено до двата печата в графата „***”, с което
фактически довършвал необходимото удостоверяване...”
В искането се въвеждат оплаквания, че при постановяване на
обжалваната присъда съдът е допуснал процесуални нарушения, приложил е
неправилно материалния закон и като краен резултат е постановил една
изцяло незаконосъобразна присъда, като решението е било постановено в
едно производство, в което е било накърнено правото на защита на
подсъдимия, тъй като същият не е успял да разбере в какво е обвинен, а
именно - как се твърди от прокуратурата да е извършил вменените му в
отговорност престъпления и как да организира защитата си.
Твърди се също, че никъде в обвинителния акт и в присъдата на
районния съд не е посочено възприетото от ОС Благоевград в решението като
място на извършване на престъпленията – „сградата на кметството на село
***“. В тази връзка се претендира, че в обвинителния акт липсва посочване на
мястото на извършване на инкриминираните деяния, като се заявява, че е
недостатъчно посочването единствено и само на населеното място,
независимо дали това е село или град. Изтъква се, че по делото няма събрани
каквито и да било доказателства относно това което и да било от сочените 38
деяния да е осъществено/извършено в село ***. Твърди се, че показанията на
свидетелите, които осъденият се е съгласил да бъдат приобщени по реда на
чл. 371, ал. 1, т.1 НПК, не съдържат каквито и да било данни за конкретното
място, на което се твърди да е извършил престъпленията Й. Д.. Сочи се, че
такива доказателства не се съдържат и в показанията на свидетелите,
разпитани непосредствено пред съда, с оглед на което не ставало ясно въз
основа на какви доказателства, събрани по предвидения в НПК ред, съдът е
формирал вътрешното си убеждение за място на извършване на
престъплението, за което осъденият е бил предаден на съд и съответно
осъден.
Въвежда се и оплакване, че не ставало ясно и времето, в което се
твърди Й. Д. да е извършил престъпленията, за които е бил осъден, тъй като
4
посоченото „... от началото на 2016 г. до 23.12.2016 г..”, също не изпълнява
изискването на закона за достатъчна определеност на времето на извършване
на деянията, след като първата дата, на която се сочи, че е съставен
неистински официален документ е 21.06.2016 г., а последната дата е
16.12.2016 г. Прави се довод, че това отново накърнява правото на защита на
подсъдимия/осъдения.
Във връзка с гореизложеното се изтъква, че видно от приложените по
делото копия на заявленията за промяна на фонда същите са с посочени дати
в периода от 21.06.2016 г. до 16.12.2016 г. и че поради това от
обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно защо е посочен
периода на извършване на деянията на неустановена дата от началото на 2016
г. до 23.12.2016 г.
Възразява се също, че не става ясно как е изведен и извода, че деянията
са осъществени „….през непродължителен период от време...”, както и каква
е фактическата обстановка на всяка едно от деянията, доколкото се сочи
липсата на изложение на каквито и да било обстоятелства, които да отговарят
на изискванията на чл.246 НПК. В искането се претендира, че не е станало и
ясно въз основа на кои от доказателствата съдът е установил и обосновал
вината на Д., респективно как и въз основа на кои от доказателствата съдът е
формирал своето вътрешно убеждение.
Предвид така изложеното се прави оплакване, че ОС-Благоевград е
постановил присъдата си и при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както
и заявените възражения срещу редовността на обвинителния акт.
В искането за възобновяване се развиват и доводи, че решението е било
постановено и въз основа на доказателства, които не са събрани по
предвидения в закона ред, което опровергава извода на вещото лице Н.,
кредитиран от съда, че е налице идентичност между отпечатъците от
използвания върху заявленията кръгъл печат с надпис „*** община ***, село
***” и представеният в съдебно заседание кръгъл печат с такъв надпис.
Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът се е предоверил и
е кредитирал доказателства, събрани в нарушение на основни принципи на
наказателния процес - на непосредственост, устност и др. В тази насока се
5
излагат следните доводи: С писмо изх. № 000-4795/08.06.2017 г. на разсл.
полицай Б. до Кмета на община *** се иска от кмета да предостави образци
от печата на кметство село *** и образци от щемпела за удостоверяване на
подписи /т. 4 от писмото/. Че във връзка с това писмо кметът на община *** е
отговорил с писмо изх.№ 66-00-16/1/ от 15.06.2018 г., като съгласно т.4 на
същото са изпратени образци от печата на кметство село *** и образци от
щемпела за удостоверяване на подписи, без да става ясен механизма/начина,
по който са снети тези образци, откъде, от кой и как са снети същите. Твърди
се, че във въпросното писмо не е отразено дали това са образци, снети от
печатите, които се съхраняват в кметството на село ***; кой е предоставил
същите; на кого са предоставени; кой е снел отпечатъците; това действие от
кмета на общината ли е сторено, ако не - от кой е сторено това; защо върху
листа, озаглавен „Образец от печата на Кметство с.*** и щемпела за
удостоверяване подписа при нотариални заверки”, липсва отбелязване и на
длъжността на лицето, снело отпечатъците, които впоследствие са послужили
и са били обект на изследване от вещите лица Н. и Ц.. На основание тези
факти се претендира, че изследванията на вещите лица са извършени по
отношение на несъбрани по предвидения в НПК ред, респективно по
отношение на несъбрани от разследващите органи доказателства. Сочи се, че
отпечатъците, приложени към писмото на Кмета на община ***, не са снети
от орган на досъдебното производство и не е установено по делото кой, кога и
в качеството си на какъв е снел същите, както и че разпит на свидетели за тези
обстоятелства не е провеждан нито по време на досъдебното производство,
нито по време на съдебното следствие, независимо от възраженията на
защитата.
Твърди се, че обвиняемият/подсъдимият не носи основната
доказателствена тежест в наказателното производство и че присъдата не
може да бъде базирана и да почива на предположения, както в случая е
сторила въззивната инстанция, предполагайки мястото, времето и начина на
извършване на престъплението, предоверявайки се на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения и обсъждайки и
кредитирайки доказателства, които не са събрани по предвидения в закона
ред.
Сочи се, че по делото не са налични доказателства за изземвани по
6
предвидения в НПК ред от кметството в село *** на печатите, които се
съхраняват в кметството, респективно на такива, връчени лично на Д. при
първоначалното му встъпване в длъжност. С оглед на това се изразява
становище, че при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила въззивната инстанция е обсъждала доказателства, несъбрани по
предвиден в НПК ред.
Твърди се, че видно от решението аргументирането на съда е основано
на отпечатъци, които Д. бил предоставил сам по време на предварителната
проверка, извършена в ОД на МВР гр.Благоевград, но че липсват
доказателства, събрани по предвидения в НПК ред, резултатите от които да
бъдат съпоставени именно с тези отпечатъци, предоставени от Д.. Изтъква се,
че ако се направи извод, че това са годни доказателствени средства, то тогава
следва да се даде отговор на въпроса съответно ли е правото на защита на
правото на защита на заподозряното лице съгласно Директива /ЕС/ 2016/343
на ЕП и ЕС от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство и нарушено ли е това право на
Д. към момента, в който от същия е изискано да предостави отпечатъци от
печатите в кметството. Твърди се, че нарушението на ПЕС е грубо нарушение
и че това нарушение в настоящия казус се отразява не само на правилността и
законосъобразността на постановеното решение, но и на неизменното право
на осъдения.
Във връзка с изложеното в предходния абзац се сочат следните факти:
ДП е образувано на 30.05.2017 г. по реда на чл.212, ал.1 НПК. На 24.10.2017 г.
с постановление за назначаване на СГЕ са поставени въпроси на вещото лице
Н. с предмет установяване подписите върху заявленията и изписаният
ръкописен текст. В Протокол № 74/29.11.2017 г. вещото лице е
инкорпорирало заключението си, в т.3 от което е изследването на подписа,
положен при овалния печат и предоставените му в изследването документи-
все действия, които са извършени преди осъденият да бъде привлечен в
качеството на обвиняем. На стр.123 в том № 3 от ДП вещото лице е посочило,
че като сравнителен материал е използвало предоставените от Д.
експериментални образци на подпис и почерк в Протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 03.10.2017 г., т.е. към момент, в който
7
независимо, че е имало образувано ДП, осъденият не е бил привлечен като
обвиняем, а е бил свидетел, поради което на същия е било ограничено
правото му на защита още към онзи момент, в който вече е имал статут на
заподозряно лице съгласно Директива /ЕС/ 2016/343 на ЕП и ЕС от 09.03.2016
г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и
на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство.
Развиват се съображения, че нормата на чл.2 от Директивата определя
приложното й поле, а именно - по отношение на физическите лица на всички
етапи от наказателното производство от момента, в който лицето е
заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на
предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което
окончателно се установява дали лицето е извършило съответното
престъпление. Съобразно това се претендира, че към всяка една от тези дати,
считано от 30.05.2017 г. до 05.12.2017 г. Й. Д. е имал качеството на
заподозрян. Изтъква се, че съгласно цитираната Директива тежестта за
доказването на вината е на прокуратурата и че обвиняемите не трябва да
доказват невиновността си, като в полза на обвиняемите ще се отчита
съмнение в обвинителната теза, а правото да не се дават показания от
обвиняемия или заподозрени е безусловно. Излагат се аргументи, че
формулировката на посочената разпоредба, отчитайки и допълнителните
разяснения, съдържащи се в параграф 12 от преамбюла на Директивата,
позволява да се определят адресатите на презумпцията за невиновност и че
това са не само официално обвинените лица, но и всяко друго лице от
момента на задържането му или от момента, в който компетентните органи
чрез действия или актове, в това число и неофициално оформени, са дали да
се разбере, че дадено лице е заподозряно в извършването на престъпление
или дори на предполагаемо такова. В тази връзка се сочи, че в Република
България това означава, че презумпцията за невиновност се разпростира и
върху лицата, задържани за 24 часа с полицейска заповед за арест или такива,
имащи все още качеството на „свидетел” поради липса на обвинение, но от
обстоятелствата по делото може да се съди, че са главни заподозрени, както
се претендира да е в настоящият казус.
Сочи се, че съгласно цитираната директива /чл.6 и чл.7 от същата/
8
заподозрените и обвиняемите имат право да запазят мълчание и да не се
самоуличават, без упражняването на това право да може да се ползва срещу
тях, както и че правото на обвиняемото/респективно на заподозряното лице да
не се самоуличава включва и правото му да откаже да съдейства на органите
на разследването да предоставя информация и доказателства /видно от
съображенията, изложени в параграфи 24, 25, 26 и 27 от Преамбюла на
Директивата/. Предвид тези положения и позовавайки се на разпоредбите на
чл.3 и чл. 6 от Директивата изготвилият искането за възобновяване защитник
счита, че е недупостимо чрез нарушаване правото на заподозряното или
обвинено лице да бъдат събрани/събирани доказателства, чрез които то да се
самоуличи/самообвини, без да са му били разяснени правата като заподозряно
лице. Застъпва се тезата, че по време на предварителната проверка,
извършвана в ОД МВР гр.Благоевград, и още преди да предостави
сравнителен материал за изследване осъденият вече е имал качеството
заподозрян, но че по делото няма доказателства на същия да е било разяснено
правото му да не се самоуличава, респективно да не предоставя данни в
подкрепа на самоуличаването си. Сочи се, че действително по време на тази
предварителна проверка не са събрани доказателства, а само данни, въз
основа на които по-късно РП Сандански е извела извод за съпричастност на
Й. Д. към деянията, за които по-късно е привлечен като обвиняем. Твърди се,
че именно въпросните образци са възприети и определени от съда като годни
доказателства, въз основа на които са изведени изводи за идентичност на
положените върху заявленията печати с тези, които реално са били ползвани
от кметството, респективно - с тези, предоставени от осъдения по време на
предварителната проверка.
Излагат се обстоятелства, че от л. 136 до л. 142 в том.2 от ДП е
приложен Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Й. Д.
от 03.10.2017 г., в който е посочено, че сравнителните образци се вземат от
свидетеля Й. Д., при което на последната страница същият се е разписал като
свидетел, а текстът „обвиняем” е задраскан. В тази връзка и предвид
гореизложеното в искането за възобновяване се поставя въпросът „Годни
доказателства ли са дадените от Й. Д. на 03.10.2017 г. сравнителни образци -
отпечатъци от печати и образци от почерка си?“, въз основа на които
сравнителни образци в ДП е била изпълнена СГЕ от вещото лице Н., след
9
като на Й. Д. не са били разяснени правата му на заподозряно лице; след като
не му е разяснено правото, че не е длъжен да се самоуличава/самообвинява;
след като не му е разяснено и правото, че не е длъжен да подпомага
разследващите органи в дейността им да го обвинят и от заподозрян да се
„превърне” в обвиняем, но че ако стори това, то това му поведение ще бъде
отчетено при определяне на наказанието ако бъде признат за виновен; след
като не му е разяснено правото да запази мълчание във връзка с
престъплението, за което се извършва проверка, в чието извършване е
заподозрян, респективно, че упражняването на правото му да не се
самоуличава не възпрепятства компетентните органи да събират
доказателства, които могат да бъдат законово получени чрез използването на
законови правомощия за процесуална принуда и които съществуват
независимо от волята на заподозрения.
Претендира се, че от събраните по делото доказателства се извежда
единственият и безспорен извод, че и към 30.05.2017 г., и към 03.10.2017 г.
осъденият е имал качеството заподозрян и не са му били осигурени правата,
съобразени с презумпцията за невиновност. Сочи се, че в чл.6 от Директивата
се регламентира задължението на държавите-членки да гарантират, че
обвинението носи тежестта на доказване на вината, и че в случая PC-
Сандански, а в последствие и ОС-Благоевград са допуснали нарушение на
тази задължителна за прилагане норма от ПЕС.
Изтъква се, че в НПК няма норма, която да регламентира правата на
заподозрения и това е в нарушение на ПЕС. Излагат се доводи, че Директива
2016/343 е част от пакет от шест законодателни акта, с които се предвиждат
общи минимални стандарти за процесуалните права на заподозрените и
обвиняемите в наказателните производства, и че същата е следвало за бъде
транспонирана най-късно до 01.04.2018 г., но че това не е станало, което е
нарушение на ПЕС, независимо, че същата е надлежно „описана” като
„релевантен акт” от европейското законодателство в ПЗР към ЗИД на НПК,
обнародван в ДВ бр.7/2019 г. съобразно задължението на ДЧ да се позовават
на съответните директиви при приемането на транспониращите ги мерки,
каквито в изпълнение на обсъдените по-горе норми от Директивата в
българското законодателство не са приети. Твърди се обаче, че нито една
законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК, не може да
10
бъде отнесена към Директивата.
Изразява се становище, че след като тези норми от Директивата не са
транспонирани, то същите са норми с директен ефект и следва да бъдат
приложени и съобразени при всички действия по разследването, включително
и по време на т.н. „предварителна проверка”, която, според подалият искането
за възобновяване защитник, всъщност си е част от наказателно производство
и основната й цел е събирането на данни, от които да се направят изводи
налични ли са такива за образуване на досъдебно производство.
Предвид изложеното се прави оплакване, че от обжалваното решение е
видно, че липсва каквото и да било произнасяне на съда относно искането на
защитата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно
приложимостта на тези норми от Директивата, както и че липсват мотиви по
относимостта на поставените към едно такова искане въпроси, подробно и
точно формулирани в протокола от проведеното пред ОС Благоевград
заседание, което също се приема за съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че е останало неизяснено и отношението на Д. към печатите,
които са изследвани - предоставените от община *** с писмото от 15.06.2017
г., и доколкото подписа на кмета на Общината върху писмото не води до
извода, че той е иззел и сравнил тези отпечатъци, без да се игнорира и факта,
че той не е разследващ орган и като кмет не са му вменени функции по
събиране на веществени доказателства.
В обобщение се излагат доводи, че изводите на съда, че по делото било
безспорно установено и доказано, че отпечатъците, използвани в
изследванията на вещите лица, са от печатите на Кметство село ***, община
***, са направени въз основа на негоден доказателствен източник - листът,
приложен към цитираното писмо. Заявява се претенция, че не следва да се
кредитира и писмо с изх.№ 06600-16/04.10.2018 г. на Кмета на община ***, с
което се сочи, че отпечатъците са снети собственоръчно от секретаря на
община *** - П. Г. на 14.06.2017 г., като в тази насока се излагат аргументи,
че и това лице не е разследващ орган, както и че е недопустимо събирането на
подобни твърдения като доказателства да става по начин, различен от
регламентираните с НПК способи и в нарушение на основните принципи на
наказателния процес - устност и непосредственост.
11
Изтъква се, че от приетите по делото и пред въззивната инстанция
доказателства се установява, че към 2011 г., когато Д. е заемал длъжността
*** на селото, на същия не са му били предавани във владение каквито и да
било печати на кметството, поради което, според подалият искането
защитник, изводите, че едните или другите отпечатъци са именно „законно”
предоставените за ползване печати от кмета на кметството, са изцяло
необосновани и изведени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Твърди се, че от приобщения регистър се установява, че нито едно от
заявленията не е било вписано в регистъра на селото и не е събирана такса за
твърдяното като извършено от осъдения нотариално удостоверяване, предвид
на което се заявява, че в постановеното от ОС Благоевград решение липсва
отговор на въпроса какъв по вид е документът, който се твърди да е съставен
от Д., след като същият не е вписан в регистъра на селото и не е събрана такса
за твърдяното нотариално удостоверяване от кмета на селото. В тази връзка се
сочи, че въззивната инстанция не е изложила аргументи относно заявените от
защитата възражения какъв по вид е документът - официален или частен
такъв, като, според подалият искането, това отново е съществено нарушение
на процесуалните правила. Изтъква се, че липсата на мотиви касателно тези
възражения не позволява да се разбере въз основа на кои от събраните по
реда, предвиден в НПК, доказателства съдът е формирал изводите си за
съставомерност на деянието, вменено в отговорност на осъдения Д..
Излагат се и доводи, че в проведеното на 21.01.2019 г. съдебно
заседание е било изслушано заключението на вещото лице-графолог Д. Ц.,
който е изследвал сравнителния материал от 10.04.2017 г., отразен като иззет
/даден/ по ДП, каквото, според подалият искането, към този момент не е
имало, тъй като се счита, че същият е събран по време на предварителна
проверка, в която осъденият е имал качеството заподозрян, доколкото ДП е
било образувано на 30.05.2017 г. Същевременно се сочи, че вещото лице е
категорично в извода си, че между тези и дадените в съдебно заседание няма
идентичност. Твърди се, че същото касае и приобщеното в съдебно заседание
на 27.02.2019 г.
В искането се заявява претенция ако не бъде прието за основателно
12
искането за спиране на производството по делото и за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, то предвид събраните по делото
доказателства да бъде постановено решение, с което да бъде възобновено
производството по НОХД № 216/2018 г. по описа на PC Сандански и на
основание чл. 425, ал. 1, т.2 НПК да бъде отменена присъдата/решението и да
бъде оправдан осъдения в рамките на фактическите положения по влязлата в
сила присъда. При условията на евентуалност и на основание чл. 425, ал. 1, т.3
НПК се прави искане да бъде отменена присъдата/решението и осъденият да
бъде признат за невинен, като му бъде наложено административно наказание.
При условията на евентуалност на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК се прави
искане да бъде отменена присъдата/решението и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт и
постановлението за привличане на Й. Д. към наказателна отговорност.
В съдебното заседание пред апелативния съд защитникът на осъдения
Й. Д. - адвокат Г. Ю. - поддържа изцяло искането за възобновяване на
наказателното производство по изложените в него подробни аргументи по
всяко едно от релевираните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Моли да
бъдат взети предвид аргументите срещу редовността на обвинителния акт, по
приложението на материалния закон, по правната квалификация,
възражението по отношение на липсата на мотиви на двете съдебни
инстанции, включително и относно липсата на отговор на въпроса дали
процесните заявления са официални документи с оглед разпоредбата на чл.
93, т.5 от НК. Моли в този смисъл да бъде постановено решение от
апелативния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП
счита, че няма основания за възобновяване на наказателното производство.
Според представителя на държавното обвинение прочитът на атакуваните
съдебни актовете не сочи на липсата на мотиви, като напротив – счита, че
възраженията в молбата за възобновяване са били на вниманието на двете
редовни съдебни инстанции и че те подробно са били обсъдени, предимно от
първоинстанционния съд, като въззивният съд е посочил защо ги кредитира и
приема за основателни и в каква степен ги споделя. С оглед на това
участващият в производството по възобновяване прокурор намира, че не е
13
налице касационното основание „липса на мотиви“. Счита също, че не са
допуснати и съществени процесуални нарушения при събиране на
доказателствата. Твърди, че изложените по същество съображения са по
обосноваността на съдебните актове, но тя не е сред касационните основания,
които могат да обосноват възобновяване на производството по този ред.
Счита, че това би могло да се случи, ако съдебните актове се градят на
некоректно събрани доказателства, но че настоящият казус не е такъв. В
обобщение прокурорът изразява становище, че няма основания за
възобновяване на наказателното производство.
В последната си дума пред апелативния съд осъденият Й. Д. предоставя
на съда да прецени, като заявява желанието си да има справедливост и ако
може да се възобнови делото.
Апелативен съд - София, след като прецени данните по делото и като ги
обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с
изразените становища от страните, намери следното:
С първоинстанционния съдебен акт – присъда № 1022 от 22.04.2019 г.,
постановена от Районен съд - Сандански по НОХД № 216/2018 г. по описа на
същия съд, Й. С. Д. е признат за виновен в това, че в периода от началото на
2016 г. до 23.12.2016 г. в с.***, общ. ***, при условията на продължавано
престъпление, с 38 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите в качеството си на длъжностно лице - *** на кметство село
***, община ***, в кръга на службата си и в нарушение на задълженията си по
чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.
589, ал.2 от ГПК е съставил официални документи - нотариални заверки на
подписи върху Заявления за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване до пенсионно-
осигурителна компания „Доверие” АД, в които е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че подписите положени в графа „осигурено лице” са
положени лично пред него от лицата, сочени за техни автори, на съответната
дата, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателство за тези
14
обстоятелства, както следва:
1. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно-осигурителна компания „Доверие”
АД с Bx.N 6726785/26.07.2016 г., в което е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че лицето Р. А. С. от с.***, общ. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 21.06.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
2. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Bx.N 6727748/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Е. Н. М. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
18.07.2016 г с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
3. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
15
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727739/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Р. С. К. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
18.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
4. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726777/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето П. В. Т. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 18.07.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
5. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726776/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Х. Д. Й. от с. ***, общ. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
16
19.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
6. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 626782/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето А. А. Л. от гр.*** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 18.07.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
7. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726774/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето В. И. Г. от с.***, общ. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
19.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
8. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
17
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726778/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Ж. И. Б. от гр.*** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 19.07.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
9. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726780/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Д. А. Т. от гр.*** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
19.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
10. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно-осигурителна компания „Доверие”
АД с Вх.№ 6727747/26.07.2016 г., в което е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че лицето А. К. Г. от гр.*** е положила подписа
си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 19.07.2016 г. с цел
18
този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
11. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726775/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Р. А. С. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
20.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
12. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно-осигурителна компания „Доверие”
АД с Вх.№ 6727657/26.07.2016 г., в което е удостоверил неверни
обстоятелства, а именно, че лицето Е. М. П. от гр.*** е положила
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 20.07.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
13. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
19
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726773/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето С. Д. С. от гр.*** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
20.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
14. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6717806/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Н. Д. Н. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
20.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
15. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726790/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Н. К. К. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 21.07.2016
20
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
16. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727744/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето К. А. С. от с. ***, общ. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
21.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
17. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726783/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето С. А. А. от с. ***, общ. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
21.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
18. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
21
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726789/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето М. В. К. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
21.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
19. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727669/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето П. Д. Г. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
21.07.2017 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
20. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726787/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Е. Д. Й.-П. от с. ***, общ.
*** е положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на
22
дата 21.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като
доказателство за тези обстоятелства.
21. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 5105700/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Г. Б. И. от с. ***, общ. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
21.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
22. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726779/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Б. Й. К. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 21.07.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
23. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
23
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 5105699/26.07.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Р. А. С. от с. ***, общ. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
22.07.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
24. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727745/15.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето М. В. С. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
07.08.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
25. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731967/15.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Я. Х. П. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 07.08.2016
24
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
26. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731968/15.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Г. В. М. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 07.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
27. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731973/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето С. С. С. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
08.08.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
28. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
25
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731972/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето К. Д. М. от гр. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
08.08.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
29. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727750/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Л. В. Х. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
30. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727749/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето А. В. Х. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
26
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
31. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6726786/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Л. И. Я. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
32. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6727746/12.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето К. Д. С. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
33. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
27
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731966/15.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето И. Р. Т. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
34. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731962/15.08.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето К. С. Т. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 08.08.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
35. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731956/14.09.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето С. И. К. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 07.09.2016
28
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
36. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731961/27.09.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Ц. Д. С. от гр. *** е
положила подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
07.09.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства.
37. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с. ***, общ. ***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с. ***, общ. ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6749908/23.12.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето А. А. Л. от гр. *** е положил
подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата 15.12.2016
г. с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези
обстоятелства.
38. На неустановена дата в периода от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. в с.***, общ.***, в качеството си на длъжностно лице - ***
на кметство с.***, общ.***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официален
29
документ - нотариална заверка на подписа върху Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания
„Доверие” АД с Вх.№ 6731954/23.12.2016 г., в което е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно, че лицето М. А. Т. от гр. *** е
положил подписа си в графа „осигурено лице” лично пред него на дата
16.12.2016 г. с цел този документ да бъде използван като доказателство
за тези обстоятелства - престъпление по чл.311, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл. 311, ал.1 от НК във вр. чл. 26, ал.1,
вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от две години, а на основание чл. 37, ал.1, т.6 от НК е лишен от право да
заема държавна длъжност "***“ за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в законна сила. С първоинстанционната присъда на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години е отложено с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. С присъдата е разпоредено какво да стане с веществените
доказателства – оригинали на заявления за промяна на участие и
прехвърляне на натрупани суми по индивидуална осигурителна партида
в ПОК „Доверие“ АД гр. София, а на основание чл. 189 ал.3 от НПК Й.
С. Д. е осъден да заплати сторените по делото разноски.
Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по въззивна жалба на
осъдения. Така, в резултат на извършената въззивна проверка с решение №
903436/30.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 225/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, постановената от Pайонен съд - Сандански
присъда е изменена, като са намалени размерите на наложените на Й. С. Д.
наказания и на срока по чл. 66 ал.1 от НК, както следва:
- на наказанието лишаване от свобода - от две години на девет месеца;
- на срока на отлагане на наказанието лишаване от свобода по реда на
чл. 66 ал.1 от НК – от пет години на три години;
- на наказанието по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.37, ал. 1 т.6 от НК – от пет
години на две години. С въззивното решение присъдата е потвърдена в
30
останалата й част. Със същото решение Д. е осъден да заплати сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.
420, ал. 2 от НПК, и е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по
касационен ред, като е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разглеждайки формулираните в искането за възобновяване искания и
оплаквания, Апелативен съд София намира следното:
Първа по ред в искането за възобновяване заема претенцията: на
основание чл. 425 ал.1,т.2 НПК по реда на възобновяването да бъдат
отменени присъдата /на районния съд/ и решението /на въззивния съд/ и
осъденият Й. С. Д. да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по
влязлата в сила присъда. Същата е основана на тезата, че Д. е бил признат за
виновен в извършването на несъставомерно престъпление и при липсата на
каквито и да било доказателства. Предвид законовото положение, че в
производството по възобновяване настоящата инстанция не действа като съд
по фактите, а се произнася въз основа и в рамките на фактическите
положения, приети от предходните съдилища, оправдаването на осъдения на
основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, в какъвто смисъл е
първото отправено искане, е възможно единствено и само ако установените
от контролираните инстанции факти не очертават съставомерно деяние. Но
настоящият казус категорично не е такъв, тъй като и първата, и въззивната
инстанция са приели за безспорно доказано и установено от фактическа
страна, че осъденият Й. Д. в качеството си на длъжностно лице - *** на
кметство село ***, община ***, в кръга на службата си и в нарушение на
задълженията си по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и
в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК е съставил официални документи -
нотариални заверки на подписи върху заявления за промяна на участие и
прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг
съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване до
пенсионно-осигурителна компания „Доверие” АД, в които е удостоверил
неверни обстоятелства – че подписите, положени в графа „осигурено лице”,
са положени лично пред него от лицата, сочени за техни автори, на
31
съответната дата, с цел тези документи да бъдат използвани като
доказателство за тези обстоятелства. По тези съображения не може да бъде
удовлетворено искането за оправдаване на осъдения по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
поради несъставомерност на деянието. А доколкото в случая не са налице
основания и предпоставки за наказване на деянието по административен ред,
то настоящата инстанция не би могла да уважи и направеното от осъдения и
от защитника му искане в тази насока и да упражни правомощията си по чл.
425 ал.1 т.3 от НПК, като след отмяна на атакуваните присъда и въззивно
решение да признае осъдения за невинен и да му наложи административно
наказание.
На следващо място настоящият съдебен състав счита, че не съществува
процесуална пречка да вземе отношение и да се произнесе по оплакванията
относно съдържанието на обвинителния акт, доколкото не са налице
съдържащите се в чл. 248, ал. 3 и чл. 351, ал. 2 от НПК ограничения - да не
могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза на процеса, които не са били поставени на
обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-
докладчик, или които са приети за несъществени. В действителност
забраната, въведена с разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от НПК във вр. с
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, касае касационната жалба и
производството пред касационния съд. Но тъй като по силата на чл. 426 от
НПК при липсата на особени правила в глава тридесет и трета на НПК
/регламентираща производството по възобновяване на наказателни дела/ се
прилагат правилата за касационното производство и доколкото липсват
конкретни правила относно съдържанието на искането за възобновяване, се
налага извода, че в настоящото производство са приложими и правилата по
чл. 351, ал. 1-3 от НПК. А това, от своя страна, означава, че въведената с
посочените норми забрана обхваща и искането за възобновяване на
наказателно дело. Но изхождайки от обстоятелството, че в разпоредителното
заседание от страна на защитата са били правени идентични възражения
относно съдържанието на обвинителния акт, които /възражения/ са били
поставени на обсъждане и на практика са били обсъдени и отхвърлени от
първостепенния съд в постановеното от него определение по чл. 248 ал.1 т.3
32
от НПК от дата 16.05.2018 г., апелативният съд намира, че тези възражения,
релевирани и в настоящото производство по възобновяване, не се явяват
преклудирани, поради което не съществуват процесуални ограничения и
забрани те да бъдат поставяни за разглеждане в това производство. Отделен е
въпросът, че съгласно последователно застъпваното от ВКС становище
служебната намеса е винаги допустима, когато се касае за наличие на някое
от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и когато се касае
за закононарушения, които съществено накърняват правно-защитените
интереси на подсъдимия/осъдения или основните начала на правораздаването
(Р. № 76/2004 г. по н. д. № 505/2003 г. на ІІІ н. о., Р. № 346/2004 г. по н. д. №
1054/2003 г. на ІІІ н. о. и др.).
Разгледани по същество, възраженията за липса на дължимото
съдържание на обвинителния акт и за негово несъответствие с изискванията
по чл. 246, ал. 2 от НПК не могат да бъдат възприети като основателни.
Съгласно доктрината и трайната съдебна практика, в това число и
задължителната такава /ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/, основното
предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин,
който да даде възможност на обвиняемото лице да осъществи правото си на
защита, което, от своя страна, предполага в съдържанието му да е налице ясна
формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. Т.е., задължително следва да бъдат посочени конкретни факти,
обосноваващи съставомерните признаци на претендираното престъпление, в
това число и факти относно времето и мястото на извършване на деянието. По
този начин се поставят и основните рамки на предмета на доказване в
процеса.
В случая макар обвинителният акт да не съставлява образец за
процесуална прецизност, в обстоятелствената му част в достатъчна степен са
конкретизирани времето и мястото на извършване на деянията от
продължаваната престъпна дейност, както и останалите правно значими
обстоятелства и в частност свързаните с начина им на извършване.
Добросъвестният прочит на обвинителния акт, инициирал съдебното
производство, сочи, че изложената в неговата обстоятелствена част
фактология позволява инкриминираните действия на осъдения да бъдат
определени както във времето и в пространството, така и по начина им на
33
извършване. В тази връзка цитираните от защитата части от обвинителния акт
не създават неяснота нито относно естеството на повдигнатото обвинение,
нито относно неговите времеви и пространствени измерения.
По повод твърденията за нередовността на обвинителния акт
неоснователно е оплакването, че от съдържанието на същия не ставало ясно
времето, в което се твърди Й. Д. да е извършил престъпленията, за които е
бил осъден. В тази връзка настоящата инстанция не споделя обосноваващите
това оплакване аргументи, че фактическото твърдение „... от началото на 2016
г. до 23.12.2016 г.” не изпълнява изискването на закона за достатъчна
определеност на времето на извършване на деянията, след като първата дата,
на която се сочи, че е съставен неистински официален документ е 21.06.2016
г, а последната дата е 16.12.2016 г., и че поради това от обстоятелствената
част на обвинителния акт не ставало ясно защо е посочен периода на
извършване на деянията на неустановена дата от началото на 2016 г. до
23.12.2016 г. В действителност отделните деяния от продължаваното
престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което осъденият Й. С.
Д. е бил предаден на съд, не са индивидуализирани във времето с посочването
на конкретна дата на извършване на всяко едно от тях, доколкото се твърди,
че всяко отделно деяние е осъществено на неустановена дата. В случая обаче
непосочването на точна дата на извършване на всяко едно от деянията в
продължаваната престъпна дейност не препятства възможността на Д. да
разбере същността на обвинението и неговите времеви измерения, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа достатъчно описание
на инкриминираните действия на осъдения, които са елемент от фактическия
състав на престъплението, при ясно поставена времева рамка на
продължаваното престъпление, ограничена, от една страна, от началото на
2016 г., а от друга - от датата 23.12.2016 г., която е крайната дата на
обвинението. Предвид характера на извършената от осъдения дейност по
съставянето на многобройни официални документи, удостоверяващи неверни
обстоятелства, настоящият състав намира, че самата формулировка на
обвинението без посочването на конкретни дати, на които са били
реализирани фактическите действия по извършване на отделните деяния,
категорично не препятства възможността на осъдения Д. да разбере в какво е
обвинен, след като е индивидуализиран периодът на тяхното извършване.
34
Осъденият безспорно е бил запознат с времевите рамки на обвинението и
непосочването в обвинителния акт на точните дати на извършване на
отделните деяния не води до неяснота на обвинението и не поставя
непреодолими препятствия пред защитата му. Напълно несъстоятелни са и
възраженията, че първата дата, на която се сочи, че е съставен неистински
официален документ, е 21.06.2016 г, а последната дата е 16.12.2016 г.; както и
че приложените по делото копия на заявленията за промяна на фонда са с
посочени дати в периода от 21.06.2016 г. до 16.12.2016 г. и че поради това от
обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно защо е посочен
периода на извършване на деянията на неустановена дата от началото на 2016
г. до 23.12.2016 г. Тук, на първо място, следва да се подчертае, че в
обвинителния акт не се твърди процесните официални документи да са
неистински. На второ място, никъде в обвинителния акт не се сочи отделните
инкриминирани официални документи да са били съставяни на точно
определени дати в периода между 21.06.2016 г. и 16.12.2016 г., в какъвто
смисъл е твърдението на защитника в искането за възобновяване. Видно от
словесната формулировка на обвинението посочените в обвинителния акт
конкретни дати в периода от 21.06.2016 г. до 16.12.2016 г. категорично не се
отнасят до времето на съставянето на съответния официален документ, а са
част от удостоверените неверни обстоятелства. Т.е., визираните от защитата
дати касаят удостовереното невярно обстоятелство, че съответното лице е
положило подписа си в графата „осигурено лице“ лично пред осъдения на
конкретно посочената дата. Като на това твърдение категорично не е
придаден смисъл, че на така посочената дата е бил съставен съответният
официален документ. За инкриминираните официални документи изрично е
заявено, че са съставени на неустановени от прокуратурата дати. На трето
място, индивидуализирането на периода на извършване на деянията от
началото на 2016 г. до 23.12.2016 г. е въпрос на изцяло субективна преценка
/вътрешното убеждение/ на прокурора, основана на събраните по делото
доказателства, и не касае редовността на обвинителния акт.
Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на обвинителния
акт не става ясно как е изведен извода, че деянията са осъществени „….през
непродължителен период от време...”. Съгласно даденото в т.II.8 от ТР № 3 от
15.02.1971 г. по н. д. № 32/1970 г., ОСНК на ВС тълкуване
35
непродължителността на периодите се решава конкретно за всеки случай,
като се изхожда от характера на дейността, възможностите за
осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици,
при което не е необходимо промеждутъците между отделните деяния да са
еднакви, като те могат да бъдат по-големи или по-малки, стига те да не са
толкова продължителни, че да премахват единството между отделните
деяния. В случая „непродължителният период от време“ е елемент от
обективна страна на продължаваното престъпление /виж т.II на цитираното
ТР/, като изложените в обвинителния акт факти относно времевите рамки на
продължаваната престъпна дейност на практика са достатъчни да го
обосноват от фактическа страна – все пак се касае за 38 отделни деяния,
извършени в рамките на около 12 месеца.
Неоснователно се явява и оплакването, че никъде в обвинителния акт
не е посочено, че всяко едно от деянията, предмет на обвинението, осъденият
е извършвал в сградата на кметството на село ***, респективно, че в
обвинителния акт липсва посочване на мястото на извършване на
инкриминираните деяния, както и че в случая е недостатъчно посочването
единствено и само на населеното място, независимо дали това е село или
град. Преценявайки съдържанието на обвинителния акт, настоящият състав
счита, че в обстоятелствената част на същия са описани достатъчно
обстоятелства, отнасящи се до мястото на извършване на деянията, включени
в продължаваната престъпна дейност, а именно – сградата на кметството на с.
***, община ***. В тази връзка в обвинителния акт изрично е посочено, че в
периода от началото на 2016 г. до 23.12.2016 г. след предварително уговаряне
св. С. посещавала осъдения Д. в сградата на кметството на с. *** с цел да
бъдат извършени нотариални заверки /удостоверявания/ на подписи на
различни лица в заявления за промяна на участие в друг съответен фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване; че при тези свои
посещения и срещу с Д. св. С. представила на същия процесните 38 броя
заявления за промяна на участие в друг съответен фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване, изходящи от конкретно посочени
лица; че никое от тези лица не се е явило лично пред Д., при което той не се е
уверил в самоличността на тези лица, а те от своя страна не са положили
подписа си пред него на посочената в съответното удостоверяване дата; както
36
и че при тези обстоятелства последователно е извършил инкриминираните му
38 броя деяния по съставяне на официални документи – нотариални заверки
на подписи върху заявления за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване до ПОК „Доверие“.
Тези, изрично посочени в обвинителния акт, факти недвусмислено определят
както мястото на извършване на деянията от продължаваната престъпна
дейност, така и конкретната фактическа обстановка, при която са били
извършени, доколкото ясно сочат, че деецът е заемал едно и също фактическо
положение, когато е започвал и докато е осъществявал продължаваното
престъпление; че по време на извършването на отделните деяния се е намирал
в едно и също трайно фактическо отношение, като е използвал и един и същ
траен повод към предмета и обекта на посегателство - съответния вид
обществени отношения, които засяга. Тук следва да се вметне, че за
наличието на една и съща фактическа обстановка са от значение също така
мястото, времето и конкретния начин (маниер) на извършване отделните
деяния /виж т. II.1. от ТР № 3 от 15.02.1971 г. по н. д. № 32/1970 г., ОСНК на
ВС/, като в случая в обвинителния акт безспорно се съдържат достатъчно
конкретни данни в тази насока, за което по-надолу ще бъдат изложени
допълнителни съображения.
Когато при продължавана престъпна дейност фактическите
обстоятелства относно мястото на извършване на отделните деяния е едно и
също е нереално да се очаква в обвинителния акт това място да се посочва
изрично при описанието на всяко едно от деянията. В тези случаи
обвинителният акт следва да се преценява в цялост като логическо единство
на факти и обстоятелства. А в конкретния казус изложените в обвинителния
акт факти, преценени в своята логическа и фактическа цялост, недвусмислено
сочат, че отстояваната от прокурора обвинителна теза определя като място на
извършване на всичките деяния от продължаваното престъпление „сградата
на кметството на с. ***, община ***“. И това място изрично е посочено на
стр. 3 от обвинителния акт посредством словесната формулировка „…на
неустановени дати в периода…в сградата на кметството на с. ***, общ. ***,
след като предварително се били уговорили св. С. посещавала обвиняемия Д.,
с цел да бъдат извършени нотариални заверки /удостоверения/ на подписи на
37
различни лица в заявления за промяна на участие в друг съответен фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване. При своите посещения
св. С. представила на обв. Д. 38 бр. заявления за промяна на участие в друг
съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване…“,
като следва и изброяване на имената на лицата, от които изхождали
въпросните заявления. Поради което настоящата инстанция счита, че относно
мястото на извършване на деянията от продължаваното престъпление, за
което обвинението е посочило конкретно населено място и дори сграда, също
не се констатира неяснота във формулировката, доколкото именно това
местоположение в пространството е съотнесено към конкретни извършени от
осъдения съставомерни действия, елемент от фактическия състав на
престъплението, и в този смисъл не се констатира неяснота, която да
препятства възможността на осъдения да разбере пространствените
измерения на повдигнатото срещу него обвинение. Във връзка с
гореизложеното следва да се отбележи, че непосочването на точния адрес, на
който се намира сградата на кметството, респективно на който са били
извършвани инкриминираните действия, също не води до неяснота на
обвинението и не поставя непреодолими препятствия пред защитата на
осъдения.
В обобщение се налага извода, че посочените обстоятелства за
местоизвършването на продължаваната престъпна дейност; за
детерминирания времеви период, в рамките на който тя е осъществена; както
и за обстановката, в която са извършени отделните деяния, в напълно
достатъчна степен позволяват на привлечения към наказателна отговорност
да разбере в какво точно е обвинен.
Неоснователно е и оплакването за нередовност на обвинителния акт,
изразяваща се в липса на каквото и да било изложение на обстоятелства
относно начина на извършване на деянията от продължаваното престъпление,
за които осъденият е бил предаден на съд. По повод на това оплакване следва
да се отбележи, че съгласното т.4.2 от ТР № 2 от 07.10.2002 г. по Н.Д. №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС непосочването в обстоятелствената част на
обвинителния акт на начина на извършване на деянието съставлява
съществено процесуално нарушение само ако става въпрос за елемент на
престъпния състав, поради което, когато „начинът на извършване на
38
деянието“ не съставлява признак на престъплението, фактите, които го
обосновават, могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се
оценяват от страните и съобразяват от съда. В настоящия казус предвид
формулировката на обвинението няма никакво съмнение, че начинът на
извършване на деянията в продължаваната престъпна дейност не е
съставомерен елемент от състава на престъплението, поради което не е и
необходимо в обвинителния акт изрично да бъдат описвани факти относно
конкретния начин на извършване на отделните деяния. В случая
добросъвестният прочит на обвинителния акт мотивира настоящият състав да
приеме, че в обстоятелствената част на прокурорския акт /на стр. 23/ коректно
са описани и конкретните фактически действия, осъществени от Д. при
извършването на всяко едно от инкриминираните удостоверявания на
подписите на посочените неявили се пред него лица, а именно - на първо
място, полагането на гърба на всяко едно от представените му 38 броя
процесни заявления на печата с правоъгълна форма, придружено от надлежно
описание на съдържанието на същия, както и на печата с овална форма,
отново придружено от надлежно описание на съдържанието му, като по
отношение и на двата печата са въведени изрични твърдения, че са се
намирали в негово владение в качеството му на кмет; - и на второ място, че
след полагането на всеки един от печатите /отпечатъците/, без да се увери, че
подписите във всяко от заявленията са положени от заявителите, без да
присъстват самите лица-заявители и без да се увери в тяхната самоличност
чрез проверка на документите им за самоличност, Д. се е подписал
собственоръчно непосредствено до двата печата /отпечатъка/ в графата „***“,
като е въведено твърдение, че с това фактически се считали за извършени
всичките 38 броя нотариални заверки /удостоверявания/ на подписите на
сочените за автори на заявленията лица. По тези съображения напълно
несъстоятелно и голословно се явява оплакването в искането за
възобновяване, че в обвинителния акт липсва изложение на обстоятелства, че
именно Д. е „заверил подписите върху 38 на брой заявления ... същият
полагал печат с правоъгълна форма.... и печат с овална форма на гърба на
всяко заявление.... След полагането на печатите подсъдимият се подписвал
собственоръчно непосредствено до двата печата в графата „***”, с което
фактически довършвал необходимото удостоверяване...”
39
Гореизложеното мотивира апелативния съд да приеме, че при
изготвянето на обвинителния акт не е допуснато нарушение на правото на
защита на осъдения, което да се е изразило в невъзможност той да разбере
фактите, обосноваващи повдигнатото срещу него обвинение, както и
времевите и пространствените измерения на това обвинение. Прочитът на
обвинителния акт, инициирал съдебното производство, сочи, че изложената в
неговата обстоятелствена част фактология в достатъчна степен определя
фактическата рамка на обвинението и не нарушава правото на осъдения да
организира защитата си, респективно не го е лишило от възможността
адекватно да се защитава. Обстоятелствената част и диспозитивът са
съобразени с правилата на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и със задължителните за
правоприлагането указания в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което
не са били ограничени правата на осъдения да узнае характера и причините
на обвинението и да осъществени пълноценно защитата си.
Във връзка с обсъждането редовността на обвинителния акт настоящият
съдебен състав счита, че нито един факт относно времето и мястото на
извършване на деянията, както и относно останалите правно значими
обстоятелства, свързани със осъществяването на процесните нотариални
удостоверявания, който /факт/ е бил приет за установен от двете предходни
съдебни инстанции, не е бил изненада за осъдения Й. Д. /да не се е съдържал
в обвинителния акт/, поради което не му е било ограничено правото да се
защитава по него. С оглед на това не се основават на материалите по делото
възраженията в искането, че първата и въззивната инстанция недопустимо са
разширили фактическата страна на обвинението досежно времето, мястото и
начина на извършване на инкриминираните деяния, включени в
продължаваното престъпление. Съпоставката между обстоятелствената част
на обвинителния акт, мотивите на първоинстанционната присъда и
решението на окръжния съд води до извод за идентичност между
обстоятелствата, приети за установени от държавното обвинение, от една
страна, и контролираните съдебни инстанции, от друга.
Съобразявайки изложеното дотук апелативният съд намира за
неоснователно искането на осъдения и на защитника му на основание чл.425,
ал.1, т. 1 НПК присъдата и въззивното решение да бъдат отменени и делото
да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебното производство поради
40
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
обвинителния акт.
Основателни обаче се явяват доводите и оплакванията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при формирането на
вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, които от своя страна са
довели до нарушаване правата на подсъдимия /понастоящем осъден/ като
страна в процеса.
В действителност суверенно е правото на съдебните състави от
редовните инстанции да кредитират изцяло или в определени части или
изобщо да не кредитират събраните по делото доказателствени източници,
респективно съдържащата се в тях информация. Като вътрешното им
убеждение в тази насока не подлежи на последваща проверка. От своя страна
настоящата извънредна инстанция има задължение само да провери дали са
спазени правилата за формиране на волята на съдебните състави от редовните
инстанции, а именно - да извърши проверка за правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при
събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Констатацията на САС е, че в случая при събирането и оценката на
доказателствата са допуснати процесуални нарушения, довели до съществено
опорочаване на процеса на формиране на вътрешното убеждение на
съдилищата относно възприетите от тях фактически положения.
На първо място, данните по делото сочат, че вътрешното убеждение на
съдилищата от редовните инстанции е било формирано върху отчасти
ненадлежна /негодна/ доказателствена основа. Предходните съдебни
инстанции са основали своите решаващи фактически изводи относно
авторството на деянието в лицето на осъдения Д. включително и на
заключенията на изготвените в досъдебната и в съдебната фаза на
производството съдебно-технически и графически /графологически/
експертизи. В частност въз основа на заключенията на графическите
експертизи от досъдебната и съдебната фаза е било прието наличието на
пълна идентичност между отпечатъците от овалния и от правоъгълния печат
върху заявленията, от една страна; отпечатъците от тези два печата,
41
предоставени от кмета на община *** с писмо от 15.06.2017 г., от друга
страна; и отпечатъците от тези два печата, иззети от представените лично от
осъдения два печата в хода на предварителната проверка. Така, основавайки
се на експертните заключения за пълна идентичност между посочените
отпечатъци, инстанционните съдилища са приели за доказано от фактическа
страна, че за извършването на нотариалните заверки Д. е използвал
автентичните печати на кметството като на гърба на всяко от заявленията е
полагал печатите с правоъгълна форма и с овална форма. А за да кредитира и
даде пълна вяра на заключенията на графическите експертизи в частите им
относно изследваните отпечатъци от двата печата на кметството, районният
съд е приел, а окръжният е споделил така приетото, че използваните при тези
експертизи образци от печатите за сравнително изследване са напълно годни
за проверка, доколкото същите са били надлежно приобщени като
доказателства на досъдебното производство. В тази връзка като годни за
сравнително изследване от назначените експертизи районният и окръжният
съд са приели следните обсъждани образци: - отпечатъци от използваните в
кметството на с. *** печати /кръгъл и правоъгълен/, лично и доброволно
предоставени от осъдения Й. Д. при извършената по реда на ЗСВ проверка по
протоколи от 10.04.2017 г./на л.л. 64 и 65 в т.1 от ДП/; - както и отпечатъците
от кръгъл и правоъгълен печат на кметството на с. ***, предоставени от кмета
на община *** с писмо изх. № 66-00-16/1/15.06.2017 г. /на л. 253 в т.2 от ДП/.
Принципно е положението, че вземането на образци за сравнително
изследване е действие, обслужващо изготвянето на съдебна експертиза и се
осъществява по реда на чл. 146 от НПК. Отделно от това изземването на
образци за сравнителни изследвания е предвидено като правомощие на
полицейските органи при извършването на действия по идентификация на
лице съгласно разпоредбата на чл. 71 ал.2 т.4 от ЗМВР. Но това правомощие
на полицейските органи обслужва единствено и само осъществяването на
действията по идентификация на лице в случаите на чл. 71 ал.1 т.т. 1-3 от
ЗМВР. Но доколкото поставените на обсъждане отпечатъци от използваните в
кметството на с. *** печати /кръгъл и правоъгълен/ поради своите естествени
характеристики нямат и не могат да имат никакво отношение към дейността
по идентификация на лице /доколкото не произхождат от физическо лице и не
са биологичен, химичен, физичен или друг продукт от същото/, то е
42
очевидно, че тяхното вземане като образци за сравнително изследване в
случая не би могло и не следва да се регламентира от цитираните разпоредби
на ЗМВР. С оглед на това се налага извода, че в настоящия казус относимия
нормативен регламент за предоставянето и приобщаването на сравнителните
образци /отпечатъците/ от процесните два печата е този по чл. 146 от НПК.
Вземането на образци за сравнително изследване по реда на чл. 146 от
НПК има процесуален характер, различен от този на действията по
разследването, и не попада сред изчерпателно изброените в чл. 136 от НПК
процесуално-следствени действия, определени като способи за доказване в
наказателното производство. Т.е., вземането на сравнителни образци не е
самостоятелен способ за събиране на доказателства. Процесуално-
следственото действие по реда на чл. 146, ал. 1 и ал. 3 НПК "вземане на
образци за сравнително изследване" от обвиняем/свидетел се извършва
единствено за нуждите на вече назначена или предстояща да бъде назначена
експертиза и набавянето им е за целите на експертизата и обслужва
изпълнението на възложените й задачи. Поради което се налага извода, че
вземането на образци за сравнително изследване по чл. 146 НПК е действие,
обслужващо единствено изготвянето на съдебната експертиза и се
осъществява по реда на тази разпоредба. Което пък означава, че може да бъде
извършвано само в рамките на образувано досъдебно, респ. наказателно
производство. Гаранция за достоверността и законосъобразността на това
действие е, че същото се извършва по преценка и решение на съответния
компетентен орган, оправомощен да назначава експертизата, който съгласно
чл. 146 ал.1 и ал.2 от НПК има и правото да изисква от обвиняемия и от
свидетелите образци за сравнително изследване, за което се съставя и
съответен процесуален документ /в този смисъл виж решение № 148 от
22.03.2011 г. по Н.Д. № 1067/2011 г., Н.К., ІІ Н.О. на ВКС/. Отделна гаранция
за удостоверяването на това действие по чл. 146, ал. 1 и ал. 3, предл. първо от
НПК е описването от страна на вещото лице на извършването му.
И доколкото вземането на отпечатъци от процесните два печата на
кметството на с. *** не може да бъде самостоятелен способ за събиране на
доказателства, а може да обслужва единствено изпълнението на назначена
или непосредствено предстояща да бъде назначена съдебна експертиза, то
вземането на сравнителни образци извън тези цели - извън целите на
43
назначена или предстояща експертиза, и още повече извън наказателното
производство, както и не по реда, визиран в чл. 146 от НПК, без съмнение
опорочава процедурата по предоставянето /приобщаването/ на образците за
сравнително изследване.
Тук, на първо място, следва да се отбележи, че по делото няма спор, че
вземането на сравнителните образци от двата печата по протоколите от
10.04.2017 г. /на л.л. 64 и 65 в т.1 от ДП/ е осъществено в хода на възложена
предварителна проверка по смисъла на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ. И макар че при
този вид проверка се използват приоми, сходни на част от тези по чл. 136, ал.
1 НПК, то самата проверка, както и действията, чрез които тя се обективира,
не са предвидени като способ за доказване в наказателното производство и не
се осъществяват от разследващи органи по смисъла на чл. 52, ал. 1 НПК. В
тази връзка е известно, че данни, придобити от извънпроцесуална дейност, не
са доказателства по смисъла на чл. 104 НПК, тъй като не са събрани и
проверени чрез предвидените в процесуалния закон способи за доказване.
Затова получените чрез въпросната проверка по реда на ЗСВ данни могат да
бъдат само индиция за дадено престъпно поведение, но не са доказателства по
смисъла на НПК. С оглед на това след като сравнителните образци от двата
печата, снети върху протоколите от 10.04.2017 г. /на л.л. 64 и 65 в т.1 от ДП/
са добити и приобщени в резултат на извънпроцесуална дейност, то същите
не могат да имат доказателствена стойност в самото наказателно
производство, респективно не могат да служат за нуждите на доказателствена
дейност в рамките на производството. И тъй като извършването на
процесуалното действие по вземането на образци за сравнително изследване е
строго регламентирано и доколкото именно спазването на реда за
осъществяването му е гаранция за достоверността и автентичността на
иззетите сравнителни образци, то когато това действие е било извършено в
разрез и в нарушение на тази правила резултатите от него се явяват
опорочени, поради което е процесуално недопустимо те /резултатите/ да
бъдат санирани чрез механичното им приобщаване към последваща
законосъобразна процесуална дейност. Като в случая напълно
незаконосъобразно районният съд се е опитал да стори тъкмо това,
приемайки, че взетите сравнителни образци по протоколите от 10.04.2017 г.
са годни за проверка и за използване като сравнителен материал, тъй като
44
макар действието по вземането им да не е било извършено по реда на НПК
впоследствие изготвените протоколи със сравнителни образци са били
приобщени като доказателство по ДП. Този подход на районния съд за
валидиране на незаконосъобразно добити образци за сравнително изследване
категорично не може да бъде споделен, тъй като на практика оправдава
заобикалянето на закона и придаването на процесуална легитимност на
извънпроцесуални действия и на добити от тях резултати. А това води до
опасност фокусът на разследването да се измести към извънпроцесуални
способи на доказване или изцяло да се замени с такива. Както бе посочено,
достоверността и автентичността на снетите образци за сравнително
изследване могат да бъдат гарантирани единствено чрез стриктното спазване
на процесуалния ред за изземването им и когато той не е спазен възникват
основателни съмнения за годността на сравнителния материал да обезпечи
разкриването на обективната истина.
Отделен е въпросът, че както бе отбелязано по-горе, вземането на
образци за сравнително изследване обслужва единствено изготвянето на
назначена или предстояща експертиза и набавянето им е за целите на
експертизата и за изпълнението на задачите й. Но в случая при изземването
на обсъжданите сравнителни образци /отпечатъците от двата печата/ не е
било посочено, че същото се извършва за целите на назначена или
предстояща експертиза, а е отбелязано само, че образците се вземат за
нуждите на осъществяваната проверка. Поради което не са били налице
предпоставките на чл. 146 от НПК за вземането на такива образци.
На следващо място, приобщаването на сравнителните образци -
отпечатъците от кръгъл и правоъгълен печат на кметството на с. ***,
предоставени от кмета на община *** с писмо изх. № 66-00-16/1/15.06.2017 г.
/на л. 253 в т.2 от ДП/, макар да е било осъществено в хода на разследването
по образуваното вече ДП също не е било извършено по реда на чл. 146 НПК.
Вземането /приобщаването/ и на тези сравнителни образци, както и на
предходно обсъжданите, не е било осъществено нито като етап от
изпълнението на възложена задача на съответна експертиза, нито за целите на
непосредствено предстояща за назначаване такава. Въпросните сравнителни
образци са били изискани от разследващия орган на 08.06.2017 г. и са
постъпили при него на 16.06.2017 г., като изследването на тези сравнителни
45
образци е било възложено на експертиза едва на 24.10.2017 г. Тази
раздалеченост във времето между изискването и представянето на образците
за сравнителното изследване от община *** и последващото назначаване на
експертизата, която има за предмет изследването и на тези сравнителни
материали, несъмнено изключва действието по набавянето и приобщаването
им като елемент от изпълнението на задачата по назначената с постановление
от 24.10.2017 г. съдебно-графическа експертиза. В настоящия казус това
обстоятелство, преценено самостоятелно /само по себе си/, не би имало обаче
решаващи негативни процесуални последици за изготвеното експертно
заключение досежно въпросните сравнителни образци, ако тези сравнителни
образци бяха взети/иззети било от конкретно назначен за това експерт,
притежаващ съответните познания, било от разследващ орган. Само в тези
случаи би била спазена повелята на нормата на чл. 146, ал. 2 вр. ал. 1 НПК и
би била предоставена в пълен обем гаранция за достоверно удостоверяване на
действието по вземане на сравнителните образци - чрез изготвянето на
съответен протокол за това действие от страна на разследващия орган или
чрез описването от страна на вещото лице на извършването му. От данните по
делото е видно обаче, че въпросните сравнителни образци от печатите на
кметството на с. *** /на л. 253 в т.2 от ДП/ не са били иззети нито от
разследващ орган, нито от вещо лице-експерт в съответната област.
Установено е, че отпечатъците от двата печата на кметството са били снети и
иззети на 14.06.2017 г. от П. Г. – секретар на общината /съгласно писмото на
кмета на община *** на л. 144 от първоинст. дело/ и че са били изпратени на
разследващия орган да послужат като сравнителни образци със
съпроводително писмо на кмета на община *** от 15.06.2017 г. Като по
мнение на настоящия състав процесуалното действие по предявяване на
въпросните отпечатъци на св. К. И. /технически секретар в кметството на с.
***/ в проведеното на 24.10.2018 г. съдебно заседание пред РС-Сандански
категорично не би могло да санира допуснатото нарушение при вземането на
тези сравнителни образци, още повече, че самата свидетелка не дава
недвусмислен и убедителен отговор дали предявените й отпечатъци
действително са от кметството на с. ***.
Така описаната фактическа обстановка относно изземването на
обсъжданите сравнителни образци /предоставените от кмета на община ***/
46
обосновава извод за допуснати съществени нарушения на правилата на чл.
146 от НПК за вземането и приобщаването на образци за сравнително
изследване, които са довели до опорочаване и на изготвената въз основа
тяхното изследване експертиза. Във връзка с гореизложеното принципно
правилни се явяват аргументите на районния съд, че след като образците за
сравнително изследване не представляват веществени доказателствени
средства, то не е необходимо същите да бъдат събирани и приобщавани по
начина и във формата, предвидени в НПК за тези доказателствени средства.
Въпреки това обаче, както бе вече коментирано по-горе, процесуалният закон
е предвидил специален императивен ред за провеждането на действието по
вземане на образци за сравнително изследване, който в случая обективно не е
бил спазен и е бил нарушен.
В настоящия казус, предвид предмета на обвинението, назначените в
хода на производството съдебно-технически и графически /графологически/
експертизи относно автентичността на отпечатъците от двата печата на
кметството, положени върху процесните заявления, се явяват от особено
значение за установяване на обективната истина за авторството на
инкриминираната продължавана престъпна дейност. В случая обвинението е
за нотариално удостоверяване на неверни обстоятелства, което се извършва
не само и единствено посредством полагането на подписа на длъжностното
лице, а чрез поредица от действия: - полагане на правоъгълен печат за
нотариална заверка /специалния удостоверителен печат на кмета/, на първо
място; - попълване на съответните данни в полетата на правоъгълния
отпечатък, на следващо място; - и едва на края с полагането на подпис от
самото длъжностно лице. При този сложен фактически състав на
извършването на нотариалната заверка е очевидно, че въпросът за
авторството на деянието и неговата съставомерност е обусловен и от
преценката за автентичността на поставените върху заявленията отпечатъци
от специалния правоъгълен печат за нотариална заверка. А доколкото
автентичността на отпечатъците от правоъгълния печат, положени върху
заявленията, са били предмет именно на назначените съдебно-технически и
графически експертизи, инстанционните съдилища е следвало особено
внимателно да проверят дали е спазена процедурата за изготвяне на самите
експертизи, като в тази връзка съдилищата са били длъжни да изяснят и
47
процесуалната годност/негодност на предоставените за изследване на вещите
лица сравнителни материали от двата печата на кметството. Като не са
сторили това ползотворно и успешно и като на практика са включили в
кредитираната като годна доказателствена съвкупност заключенията на
посочените съдебно-технически и графически експертизи в частите им
относно изследването на упоменатите сравнителни образци от двата печата,
макар тези образци да не са били взети и приобщени по реда на чл. 146 от
НПК, инстанционните съдилища са нарушили правилата за формиране на
вътрешното си убеждение /чл. 14 ал.1 от НПК/. Констатираните нарушения
при вземането и приобщаването на обсъжданите сравнителни образци са
довели до съществено опорочаване на използваните доказателствени способи
/експертизи/, а оттам и до дискредитиране на доказателствата, установени
чрез тези негодни способи на доказване. Именно, за да се избегнат възможни
съмнения при осъществяването на правораздаването, законодателят е въвел
изрични правила, целта на които е гарантиране на обективен и справедлив
процес, като съдът не може да пренебрегва процесуалния закон и да
постановява осъдителна присъда, ако доказателствата не са били събрани по
установения ред. Противното би означавало нарушение на принципите,
залегнали в чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 2 от НПК, а именно, че обективната
истина да се разкрива по реда и със средствата, предвидени в процесуалния
закон, като доказателствата и средствата за събирането им не могат да имат
предварително определена сила.
Предвид гореизложеното основателен се явява наведеният от защитата
довод, че от посочените части на експертизите /досежно изследваните
отпечатъци от двата печата/ не могат да се правят изводи в подкрепа на
приетите за установени фактически обстоятелства за автентичността на
поставените върху заявленията отпечатъци от въпросните печати, след като
вещите лица са изследвали отпечатъци от печатите на кметството, събрани не
по предвидения в НПК ред и от некомпетентни за това лица.
За пълнота на изложението относно използваните от съдебно-
графическите експертизи сравнителни материали - отпечатъци от двамата
печата на кметството – следва да се отчете, че относно снетите в съдебно
заседание на 24.10.2018 г. пред Районен съд - Сандански отпечатъци напълно
е бил спазен предвидения в чл. 146 от НПК ред, поради което същите се
48
явяват годни за сравнително изследване образци.
Освен описаните по-горе процесуални нарушения при внимателната
проверка на материалите по делото и на постановените съдебни актове се
констатира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при оценката на доказателствата, което не е изрично, подробно и детайлно
обсъдено в искането за възобновяване, но принципно е намерило своето
отражение в искането и е аргумент за въведеното касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иде реч за това, че в искането за възобновяване се
оспорва процесуалната и материалната законосъобразност на въззивното
решение, с което са били потвърдени и споделени изводите на
първоинстанционния съд като „формирани на база задълбочен, детайлен и
верен анализ на събраните по делото доказателства и реализираните способи
за доказване, а именно свидетелските показания на лицата, заявители по
процесните заявления, изготвени в хода на досъдебното производство и
приобщени със съгласието на подсъдимия по време на съдебното следствие
като доказателства по делото и заключението на графологичната експертиза,
включително и на допълнително събраните в хода на проведеното въззивно
съдебно следствиве доказателства - заключение на СТЕ“ /виж стр. 14/. По
този начин, без да са изложени конкретни доводи и аргументи, на практика се
изразява цялостно несъгласие и се оспорва въобще извършения от
инстанционните съдилища анализ на така изброените доказателствени
средства и способи на доказване. По повод това оплакване АС-София
констатира, че и районният, и окръжният съд очевидно въобще не са
обърнали внимание и не са обсъдили поотделно и в детайли показанията на
свидетелите, посочени като автори на процесните заявления, което е довело
до превратното им тълкуване и до неправилни фактически изводи, че нито
едно от тези лица не е подписвало подаденото от негово име заявление. В
този смисъл не са били обсъдени показанията на свидетелите А. Г. /л. 115 т.2
от ДП/, М. К. /л. 79 т.2 от ДП/, П. Т. /л. 83 т.2 от ДП/, Д. Т. /л.85 т.2 от ДП/, Ц.
С. /л.121 т.2 от ДП/ и С. К. /л. 127 т.2 от ДП/, които категорично заявяват, че
лично са се подписали на съответните предявени им заявления, а К. дори
твърди, че е сторил това пред кмета. Във връзка с показанията на тези
свидетели въобще не е бил обсъден отговора на задача 10 от заключението на
вещото лице Н. по изготвената от него съдебно-графическа експертиза /л. 132
49
от т.3 на ДП/, съгласно който подписите в 5 /пет/ от процесните заявления
/конкретно изброени с входящи номера и дати/ са били положени от
посочените в тях заявители. Не е било обсъдено и явното противоречие
между съдържащото се в отговора на 10-та задача на посочената експертиза
заключение, че подписът на заявление с вх. № 6726779/26.07.2016 г. е
положен от посочения в същото заявител /в случая от Б. К./ и показанията на
самия свидетел Б. К. /на л. 105 в т.2 от ДП/, че същият не е подписал това
заявление и че подписът не е негов. Не е обсъдено и противоречието между
показанията на св. М. К. /на л. 79 т.2 от ДП/, че лично е подписала
заявлението с вх. № 6726789/26.07.2016 г. и заключението по задача 10 на
цитираната експертиза, че заявлението с този вх. № не е подписано от лицето,
от което е посочено, че изхожда. Въобще не са обсъждани и противоречивите
свидетелски показания на св. С. А. А., дадени от него по протоколи за разпит
от 08.06.2017 г. /на л.74 в т.2 от ДП/ и от 10.08.2017 г. /на л.75 в т.2 от ДП/, в
които твърди коренно противоположни факти относно това дали е подписвал
лично предявеното му заявление. Така, в показанията си от 08.06.2017 г.
твърди, че напълно доброволно и съзнателно е подписал предявеното му
заявление с № 6726783/26.07.2016 г., а в показанията си от 10.08.2016 г. вече
сочи, че подписът върху същото заявление не е бил положен от него. Но тъй
като на основание чл. 373 ал.1 от НПК и двата протокола са били прочетени
от районния съд по реда на чл. 283 от НПК /л. 244 от първоинст. дело/ и по
този начин приобщени към доказателствения материал по делото, то това
несъмнено е налагало обсъждането на съдържащите се противоречия в
инкорпорираните в тях показания. Като в случая значимостта на
обстоятелството дали процесните заявления са били подписани или не са
били подписани от лицата, посочени като техни автори, се определя от това,
че същото има отношение към приложението на материалния закон /виж
решение № 433 от 04.12.2008 г. по Н.Д. № 410/2008 г., ІІ Н.О. на ВКС;
решение № 574 от 26.03.2013 г. по Н.Д. № 1732/2012 г., І Н.О. на ВКС;
решение № 114 от 26.06.2017 г. по Н.Д. № 425/2017 г., ІІІ Н.О. на ВКС/.
На основание всички тези констатации апелативният съд намира, че
инстанционните съдилища по същество не са изпълнили процесуалното си
задължение аналитично да обсъдят поотделно и в съвкупност всички
доказателства, да ги съпоставят помежду си и да отчетат различията и
50
противоречията в тях. Проявената едностранчивост и декларативност при
анализа и оценката на доказателствата, необективният и неясен прочит на
същите, както и превратното тълкуване на част от тях са довели до грубо
нарушение на принципа на чл. 14 НПК за формиране и изграждане на
вътрешното убеждение върху обективно, всестранно, пълно и логически
свързано и издържано изследване на всички обстоятелства по делото. Като в
случая допуснатите нарушения при оценката на доказателствата и
превратното им тълкуване са довели до неправилни фактически изводи, което
пък е предпоставка и за неправилно приложение на материалния закон.
Описаните нарушения при събирането и оценката на част от
доказателствата следва да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла
на закона, защото изключването вследствие на тях на част от
доказателствената съвкупност /опорочената такава/ в крайна сметка би могло
да доведе до различни фактически и правни изводи. Т.е., изключването на
опорочените доказателства, доказателствени средства и способи на доказване
биха се отразили съществено върху изграденото вътрешно убеждение на
инстанционните съдилища за пълна доказаност на обвинението.
Предвид гореизложеното в крайна сметка се налага извода, че
вътрешното убеждение на контролираните инстанции относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не е било формирано
след събиране, проверка и оценка само на годни доказателства, тъй като
самата дейност по събиране на относимите доказателства е била извършена в
нарушение на изискванията на чл. 13 ал.1, чл. 14 ал.1 и чл. 107 ал.2 от НПК.
Допуснатото от инстанционните съдилища нарушение на така посочените
разпоредби, предвиждащи задължения за осигуряване разкриването на
обективната истина чрез събиране само на годни доказателства и за вземане
на решенията въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, в случая е довело до ограничаване на
процесуалните права на осъдения Й. С. Д., което не е отстранено и което на
практика се изразява в осъждането му при ненапълно изяснена фактическа
обстановка относно извършването на деянията, включени в продължаваното
престъпление, и авторството им в негово лице.
Неоснователно се явява оплакването в искането за възобновяване, че
51
експерименталните сравнителни образци на подпис и почерк на Й. Д. в
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 03.10.2017 г.,
въз основа на които в ДП е била изпълнена СГЕ от вещото лице Н., се явяват
негодни доказателства, след като на Й. Д. не са били разяснени правата му на
заподозряно лице; след като не му е разяснено правото, че не е длъжен да се
самоуличава/самообвинява; след като не му е разяснено и правото, че не е
длъжен да подпомага разследващите органи в дейността им да го обвинят и
от заподозрян да се „превърне” в обвиняем; след като не му е разяснено
правото да запази мълчание във връзка с престъплението, за което се
извършва проверка, в чието извършване е заподозрян; и след като по този
начин е било ограничено правото му на защита, доколкото към този момент
той вече е имал статут на заподозряно лице съгласно Директива /ЕС/ 2016/343
на ЕП и ЕС от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство.
В действителност в разпоредбите на т.24, 25, 26 и 27 на съображенията
от уводната част на „Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство“, относими към чл. 7. т.1 и т.2
от същата, е признато и гарантирано правото на заподозрените и обвиняемите
да запазят мълчание във връзка с престъплението, в чието извършване са
заподозрени или обвинени, както и правото им да не се самоуличават. По
смисъла на въпросната директива тези права /да се запази мълчание и да не се
самоуличават/ обхващат даването на изявления, отговарянето на въпроси,
предоставянето на информация и представянето на доказателства или
документи /т.т. 25 и 27 от съображенията/, а като гаранция за спазването на
тези права са предвидени съответстващи задължения за компетентните органи
да не принуждават заподозрения или обвиняемия да предоставя информация,
ако същият не желае да направи това; да не оказват натиск върху
заподозрените или обвиняемите, когато от тях се иска да направят изявление
или да отговорят на въпроси — да представят доказателства или документи
или да предоставят информация, които биха могли да доведат до
самоуличаване. Същевременно обаче в т. 29 на съображенията от уводната
52
част на Директива (EС) 2016/343 е предвидено, че упражняването на правото
на лицата да не се самоуличават следва да не възпрепятства компетентните
органи при събирането на доказателства, които могат да бъдат получени по
законосъобразен начин от заподозрения или обвиняемия чрез използване на
законови правомощия за процесуална принуда, които съществуват
независимо от волята на заподозрения или обвиняемия, като материали,
получени въз основа на заповед, материали, по отношение на които има
законово задължение да бъдат задържани и предадени при поискване, проби
от дъха, кръвта и урината, както и телесни тъкани с цел извършване на ДНК-
тестове. Тези положения от съображенията са относими към разпоредбата на
чл. 7.3 от директивата, предвиждаща, че упражняването на правото на лицата
да не се самоуличават не възпрепятства компетентните органи да събират
доказателства, които могат да бъдат законно получени чрез използване на
законови правомощия за процесуална принуда и които съществуват
независимо от волята на заподозрения или обвиняемия. Следователно, по
силата на цитираните разпоредби от обсъжданата директива, правото на
лицата да не се самоуличават не е абсолютно и не игнорира законовите
правомощия на компетентните органи да събират доказателства. То е
непротивопоставимо на правото на компетентните органи чрез използване на
законови правомощия за процесуална принуда да бъдат получени по
законосъобразен начин от заподозрения или обвиняемия доказателства
независимо от волята на заподозрения или обвиняемия.
Преценявайки данните по делото, настоящият състав счита, че към
момента на вземането на образците за сравнително изследване от почерка и
подписа на Й. Д. с протокола от 03.10.2017 г. същият /Д./ е имал вече
качеството на обвинено лице /обвиняем/, като съображенията за това са
следните:
В т.21 на съображенията от уводната част на Директива 2013/48/ЕС на
Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година /относно
правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в
производството по европейска заповед за арест и относно правото на
уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с
трети лица и консулски органи през периода на задържане/, относима към чл.
2 т.3 от същата, е предвидено, че когато лице, което не е заподозрян или
53
обвиняем, например свидетел, се превръща в заподозрян или обвиняем, то
следва да бъде защитено срещу това да дава показания срещу себе си и следва
да има право да запази мълчание. Като е предвидено, че в тези случаи, когато
в хода на такъв разпит лице, което не е заподозрян или обвиняем, се
превръща в заподозрян или обвиняем, разпитът следва да бъде прекратен
незабавно, като разпитът може да бъде продължен, ако съответното лице бъде
уведомено за това, че е заподозрян или обвиняем, и има възможност да
упражни напълно правата си, предвидени в директивата. Но макар в тази й
част цитираната директива все още да не е транспонирана в българското
законодателство, според настоящия състав същата може да произведе
директно действие и да намери приложение в настоящия казус, доколкото
въпросната разпоредба на директивата е безусловна и достатъчно ясна и
точна; и доколкото тази разпоредба на директивата дава /предвижда/ права на
физически лица /в този смисъл е изразено становище на Съда на ЕС/. По
настоящото дело осъденият Й. Д. първоначално е разпитван от разследващия
орган в качеството на свидетел /на датата 02.10.2017 г. от 16.00 до 16.35 часа/,
като именно в хода на този разпит същият е започнал да дава показания
срещу себе си, уличавайки се в извършване на престъплението, което е било
предмет на разследването. По този начин свидетелят Й. Д. на практика се е
превърнал в обвинено лице /обвиняем/, поради което разпитът му в това
качество е следвало да бъде прекратен незабавно, като е могъл да бъде
продължен единствено, ако същият е бил уведомен, че вече е обвиняем и че
като такъв има възможност да упражни напълно правата си, включително и
правото на достъп до адвокат /да получи адвокатска защита/. В случая това
предписание на директивата не е било изпълнено от разследващия орган и
разпитът му като свидетел не е бил прекратен въпреки изнасянето на
безспорно самоуличаващи сведения за собственото му участие в
извършването на разследваното престъпление. По този начин разпитваното в
качеството на свидетел лице на датата 02.10.2017 г. реално не е било
защитено от това да дава показания срещу себе си, като не му е било
обезпечено и правото да запази мълчание, доколкото след изнасянето на
самоуличаващата информация той не е уведомен за това, че се превръща в
обвиняем и че има възможност да упражни напълно правата си на обвиняем.
Това бездействие на разследващия орган несъмнено е опорочило в особено
съществена степен проведеното на 02.10.2017 г. действия с участието на Й. Д.
54
/неговия разпит/ в качеството му на свидетел, поради което това действие по
разследването се явяват незаконосъобразно, а добитите чрез него
доказателствени средства негодни да обосноват фактически изводи в полза на
обвинението. С оглед на това напълно незаконосъобразно и недопустимо е
решението на прокурора при изготвянето на обвинителния акт да обосновава
обвинителната си теза и на самопризнанията на Д., обективирани в
коментираните показания от 02.10.2017 г. /виж стр. 4 и 37/. За сметка на това
инстанционните съдилища не са допуснали тази грешка и напълно правилно
не са се позовавали на тези показания на Д. и въз основа на тях не са
обосновавали фактическите си изводи.
Така, въпреки гореизложеното относно допуснатото нарушение от
разследващия орган при разпита на Д. в качеството му на свидетел,
апелативният съд счита, че в случая при последващото вземане на
сравнителните образци от почерка и подписа на Д. на датата 03.10.2017 г.,
имащ към този момент вече качеството на обвиняем, не са му били нарушени
правата да запази мълчание и да не се самоуличава, тъй като при това
процесуално действие същият не е бил принуждаван да предоставя
информация и върху него не оказван натиск с искане да направи изявление,
да отговоря на въпроси или да представя доказателства или документи. Както
бе посочено по горе, правата на лицата да запазят мълчание и да не се
самоуличават са защитени от неправомерни действия на компетентните
органи, насочени към оказване на натиск върху заподозрените или
обвиняемите да направят изявление, да отговорят на въпроси, да представят
доказателства или документи или да предоставят информация, които биха
могли да доведат до самоуличаване, респективно към принуждаване
заподозрения или обвиняемия да предоставя самоуличаваща информация.
Следователно, когато заподозрените или обвиняемите напълно доброволно,
без оказван натиск и принуда от компетентните органи предоставят на същите
информация или данни, свързани с престъплението, в чието извършване
лицето е заподозряно или обвинено, и когато компетентните органи
получават от заподозрения или обвиняемия такива доказателства чрез
използване на законови правомощия за процесуална принуда по
законосъобразен начин, то категорично не е налице нарушаване на правото на
лицата да не се самоуличават. В конкретния случая при вземането на
55
образците за сравнително изследване по протокола от 03.10.2017 г. от почерка
и подписа на Й. Д. в качеството му на обвиняем /защото към този момент той
е имал тъкмо това качество/ компетентният разследващ орган е използвал
именно законовите си правомощия за процесуална принуда и е получил по
напълно законосъобразен начин от обвиняемия Д. сравнителните образци за
изследване от почерка и подписа му – изискал е сравнителните образци на
основание разпоредбата на чл. 146 от НПК с цел извършването на
графологическа експертиза. В тази връзка следва да бъде подчертано, че след
като в цитираната по-горе т. 29 на съображенията от уводната част на
Директива (EС) 2016/343 изрично е предвидено, че упражняването на правото
на лицата да не се самоуличават не може да възпрепятства компетентните
органи да събират доказателства, получени по законосъобразен начин от
заподозрения или обвиняемия чрез използване на законови правомощия за
процесуална принуда, включително и материали като проби от дъха, кръвта и
урината, както и телесни тъкани с цел извършване на ДНК-тестове, то по
аргумент от противното и на по-силно основание следва, че правото на
лицата да не се самоуличават не може да възпрепятства правото на
компетентните органи по законосъобразен начин и чрез използване на
законови правомощия за процесуална принуда да получат от тези лица
материали като образци за сравнително изследване от почерк и от подпис
/вземането на които в значително по-малка степен засяга личната свобода и
неприкосновеност на лицето/. Отделен е въпросът, че вземането на
сравнителни образци от почерк и подпис, предвид естеството на тези
материали и начина на създаването /възпроизвеждането/ им, винаги
предполага те да бъдат дадени доброволно, доколкото не съществува
механизъм за принудителното им снемане и изземване /не съществува
научнообоснован и технически приложим метод за принудително вземане на
достоверни образци от почерка и подписа при нежелание такива да бъдат
предоставени/. А в случая Й. Д. е предоставил цели 13 страници със
сравнителни образци от почерка и подписа си, което несъмнено сочи, че е
сторил това напълно съзнателно и доброволно, без да му е оказван натиск и
принуда от разследващия орган. Освен това при проведения разпит на
02.10.2017 г. на Д. са били предявени процесните заявления, поради което
макар самият разпит да е бил опорочен, същият /Д./ на практика обективно се
е запознал с предявените му материали и това му е дало достатъчна
56
възможност да се информира за обстоятелствата, във връзка с които е
предоставил образците за сравнително изследване. Също така в протокола за
вземането на образците изрично е записано, че същите са необходими за
извършването на графологическа експертиза и при факта, че Й. Д. е
удостоверил с подписа си прочитането на протокола, се налага извода, че той
е бил напълно наясно с целта на изследването, за нуждите на което
доброволно е предоставил образци от почерка и подписа си.
Така, предвид гореизложеното и с оглед факта на доброволното
предоставяне от страна на Й. Д. на въпросните образци за сравнително
изследване, настоящата инстанция намира, че процесуалното действие по
вземането на образци за сравнително изследване от почерка и подписа на Й.
Д. с цел извършването на графическа експертиза, по никакъв начин не е
довело до ограничаване и нарушаване на правата на имащия към този момент
качеството на обвиняем да не се самоуличава и да запази мълчание. Отделно
от това доброволността на акта на предоставяне на сравнителния материал,
преценена във връзка с обстоятелството, че това действие не е сред
изчерпателно изброените в чл. 136 от НПК процесуално-следствени действия
(способи на доказване в наказателното производство), при осъществяване на
които обвиняемият да има право на професионална защита, налага извода, че
в случая не е била налице процесуална необходимост от участие на защитник
/в този смисъл е решение № 14 от 15.05.2020 г. по Н.Д. № 1123/2019 г., Н. К.,
І Н.О. на ВКС/. Поради което при вземането на въпросните сравнителни
образци от почерка и подписа на осъдения не е било нарушено правото му на
защита.
В обобщение становището на апелативния съд е, че взетите от Й. Д. с
протокола от 03.10.2017 г. сравнителни образци от почерка и подписа му се
явяват годни за изследване от назначената и изготвена съдебно-графическа
експертиза. С оглед на това и при отсъствието на допуснати нарушения при
изготвянето на заключението на съдебно-графическата експертиза по
протокол № 74 от 29.11.2017 г. /на л.л. 87-132 на т.3 от ДП/ в частта относно
изследването на подписите, положени при овалния печат върху процесните
заявления /по задача 3-та/, следва да се приеме, че в тази си част
заключението не страда от пороци и че като такова е годна доказателствена
основа за установяване авторството на подписите, положени върху
57
процесните заявления при овалния /кръглия/ печат на кметството с. ***.
Настоящата инстанция намира за напълно голословно и неоснователно
оплакването в искането, че въззивната инстанция не е изложила никакви
аргументи по заявените възражения „какви по вид са въпросните документи -
официални или частни такива“ и че това също е съществено нарушение на
процесуалните правила. На стр. 20 от въззивното решение окръжният съд е
изложил верни и достатъчно аргументирани правни съображения относно
вида на документа, когато той е съставен в резултат на нотариално
удостоверяване на подписа върху частни документи. Даденото от въззивния
съд разрешение на така поставения въпрос напълно съответства на
направеното в т.4 на ППВС 3/1982 г. задължително тълкуване, че
нотариалната заверка на частния документ не го превръща в официален
документ, като в тези случаи е налице комплекс от документи на една и съща
материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и официален
документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице
в кръга на службата му.
Констатираните по-горе съществени процесуални нарушения
представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 348, ал.
3 т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по
чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК. Това налага отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд /в случая ОС-
Благоевград/ от стадия на закритото съдебно заседание по допускане на
доказателства по реда на чл. 327 от НПК. В случая въззивният съд като
съдебна инстанция по фактите има правомощия да събира и проверява всички
относими към предмета на делото доказателства, както и да установява
фактически положения в рамките на предмета на доказването, поради което
за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения във
връзка с неизвършването на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички релевантни обстоятелства по делото и с оценката на събраните
доказателства е достатъчно същото да бъде върнато за ново разглеждане
именно на въззивния съд. В хода на новото разглеждане следва да се
отстранят описаните нарушения, да се проведе пълно и всестранно
изследване на обстоятелствата по делото чрез годни /законосъобразно
приложени/ способи на доказване, след което да се извърши прецизен анализ
58
и оценка на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност с
цел разкриване на обективната истина, включително и относно авторството на
подписите в процесните заявления в графите „Осигурено лице“ и едва след
това да се даде отговор на въпроса относно приложението на материалния
закон.
За целта /за пълното, обективно и всестранно изследване на
обстоятелствата относно извършването на деянието и неговото авторство/
САС намира, че следва да бъде назначена нова съдебно-техническа
експертиза, която след изследване на процесуално годни /взети по
предвидения в НПК ред/ сравнителни образци да даде отговор на въпроса
дали са автентични положените върху процесните заявления отпечатъци от
двата печата на кметството на с. *** /т.е., дали отпечатъците върху
заявленията са оставени от автентични печати на кметството/ и в частност от
правоъгълния печат за нотариална заверка. Чрез съответните процесуални
способи, включително и способи на доказване, следва да бъдат преодолени и
описаните по-горе противоречия в доказателствения материал, като
конкретно относно установените противоречия в показанията на свидетеля А.
настоящата инстанция счита, че същите следва да бъдат изяснени и чрез
провеждане на непосредствен разпит на този свидетел.
Предвид решаващите извода на настоящата инстанция, обосноваващи
изхода на делото в производството по възобновяване, неоснователно се явява
и искането за спиране на наказателното производството по делото и
отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно приложимостта на
посочените норми от Директива (EС) 2016/343.
Поради отмяната по реда на възобновяването на въззивното решение на
Окръжен съд-Благоевград, на когото делото следва да се върне за ново
разглеждане, и предвид наличните данни, че са предприети действия за
привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения с присъдата наказание
„лишаване от право да заема държавна длъжност кмет за срок от 2 години“
/видно от писмото на л. 312 от първоинст. дело/ настоящият състав намира, че
по силата на чл. 420, ал. 3 НПК следва да постанови спиране изпълнението на
присъдата по НОХД № 216/2018 г. по описа на PC-Сандански в частта й
относно наложеното на осъдения Й. С. Д. наказание лишаване от право да
59
заема държавна длъжност кмет /същият е направил изрично искане за това
още в молбата за възобновяване/.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 от НПК Апелативен съд - София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 325/2019 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, НО, като ОТМЕНЯ постановеното по това дело въззивно
решение № 903436 от 30.07.2020 г. и ВРЪЩА делото на Окръжен съд -
Благоевград за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на закритото
съдебно заседание по допускане на доказателства по реда на чл. 327 от НПК.
СПИРА изпълнението на присъда № 1022 от 22.04.2019 г., постановена
от Районен съд - Сандански по НОХД № 216/2018 г. по описа на същия съд, в
частта й относно наложеното на осъдения Й. С. Д. наказание лишаване от
право да заема държавна длъжност кмет.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
60