Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Надежда Масова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2730 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20230850 от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 74631/2019 г., Софийският
районен съд, II ГО,
79-ти състав, е отхвърлил предявените от М.В.З. искове с правно основание чл.
439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не е
задължена по отношение на „С.в.“ АД за заплащането на сумата от 2 871,04
лв., представляваща неплатена сума за потребено количество вода за периода от
24.12.2003 г. до 03.01.2016 г., ведно със законната лихва от 26.01.2016 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 866,40 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 24.01.2004 г. до 03.01.2016 г., които суми са установени в изпълнителен
лист от 13.04.2016 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.03.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 4015/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 69-ти състав, въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изп. д. № 20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. №
863, с район на действие Софийски градски съд. С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество направените
по делото разноски, възлизащи в размер на 100 лв.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от М.В.З., в която се излагат оплаквания
срещу неговата правилност по съображения за допуснати при постановяването му
нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и поради
необоснованост. Въззивницата поддържа доводите на първоинстанционния съд, че
независимо от установяването им в влязла в сила заповед за изпълнение, приложим
по отношение на процесните вземания е тригодишният давностен срок, но противно
на възприетото в обжалваното решение намира, че в рамките на тригодишния
период, следващ датата на влизане в сила на заповедта (29.03.2016 г.), за
събиране на процесните вземания не са били предприети надлежни изпълнителни
действия, нито са настъпили други основания, водещи до прекъсването на
давността, поради което същата е изтекла на 29.03.2019 г. В тази насока въззивницата
обръща внимание на обстоятелството, че същата е конституирана като страна по
изпълнителното производство едва на 03.07.2019 г., като при първоначалното му
образуване срещу нейният наследодател на 17.11.2016 г. същото е било
недопустимо, тъй като към тази дата последният вече е починал. Въз основа на
изложеното счита, че предприетите в периода от първоначалното образуване на
изпълнителното производство до конституирането ѝ като страна по него на 03.07.2019
г. не водят до прекъсване на давността. Предвид изложените съображения срещу
правилността на първоинстанционното решение моли за неговата отмяна и
постановяването на решение, с което предявените иск да бъде уважени изцяло.
В
срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото
дружество не е постъпил такъв.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че същото е правилно по следните съображения:
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД от длъжника по изпълнението в производството по изп. д. №
20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие
Софийски градски съд, с който е поискано да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружеството вземанията, установени в изпълнителен
лист от 13.04.2016 г. поради изтекла погасителна давност. Съгласно
чл. 439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането, във връзка с чието принудително
осъществяване е образувано изпълнителното производство, може да се основава
единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По
делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 02.03.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 4015/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, II
ГО, 69-ти състав, с която наследодателят на ищцата –В.М.М.– е осъден да заплати
на „С.в.“ АД сумата от 2 871,04 лв., представляваща неплатена сума за
потребено количество вода за периода от 24.12.2003 г. до 03.01.2016 г., ведно
със законната лихва от 26.01.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – до окончателното ѝ изплащане, сумата от 866,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 24.01.2004 г. до
03.01.2016 г., както и сумата от 435,56 лв. – разноски за заповедното
производство. Заповедта за изпълнение от 02.03.2016 г. е връчена
на длъжника на 14.03.2016 г., като в срока по чл. 414 ГПК същият не е подал
възражения срещу нея. След като на 29.03.2016 г. заповедта за изпълнение е
влязла в сила, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 13.04.2016 г.
По
делото не е спорно, а и от ангажираното като писмено доказателство по делото
удостоверение за наследници изх. № 03524/04.04.2019 г, издадено от длъжностно
лице по гражданското състояние при Столична община, р-н „Подуяне“, се
установява, чеВ.М.М.е починал на 24.10.2016 г., като е оставил за свой
единствен наследник по закон ищцата М.В.З..
Въз
основа на издадения в полза на „С.в.“ АД изпълнителен лист от 13.04.2016 г. на
17.11.2016 г. е образувано изп. д. № 20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, като на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
е възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, както и
определяне на начина на изпълнението. С молба вх. № 49482 от 01.11.2018 г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение върху
движимото имущество на длъжника, да наложи запор върху банковите му сметки и
трудовото му възнаграждение, както и да наложи възбрана върху притежаваното от
него недвижимо имущество. С протокол от 03.07.2019 г. съдебният изпълнител е постановил
М.В.З. да бъде конституирана като длъжник по изпълнението по изп. д. №
20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие
Софийски градски съд на мястото на починалия В.М.Мишев, като единствен негов
наследник по закон. На същия ден съдебният изпълнител е изпратил съобщения за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, както и върху
трудовото ѝ възнаграждение, получавано от „В.Ю.Ю.“ ЕООД. С постановление
от 26.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на
длъжника, а именно апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж. к. „******, заедно
с избено помещение № 24, като същата е вписана на 31.07.2019 г.
Мнозинството
от настоящият съдебен състав, противно на възприетото в обжалваното
първоинстанционно решение, намира, че процесните вземания за заплащането на
потребено количество вода за периода от 24.12.2003 г. до 03.01.2016 г. и за
законна лихва за забава върху него за периода от 24.01.2004 г. до 03.01.2016
г., независимо от характера им на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, доколкото в случая същите са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, чиито задължителност за всички
съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно
положение и забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, се погасят с петгодишна давност,
която започва да тече от влизане в сила на заповедта – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В тази смисъл и решение №37/24.02.2021год., постановено по гр.дело
№1747/2020год. на ВКС, ІV ГО.
Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като в
тълкувателното решение като такива изрично са посочени действията по насочване
на изпълнението върху определено имущество на длъжника чрез налагане на запор
или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Противно
на възприетото в обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че подадената
от взискателя с молба вх. № 141326/17.11.2016 г., с която съдебният изпълнител
е сезиран с искане за образуване на изпълнително производство за принудително
събиране на вземанията по издадения в полза на „С.в.“ АД изпълнителен лист, не
е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания, тъй
като в случая същата съдържа единствено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, но не и искане
за прилагане на конкретен изпълнителен способ, който съдебният изпълнител е бил
длъжен да приложи. Първият път, когато погасителната давност по отношение на
процесните вземания е била прекъсната след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е на 03.07.2019 г. с изпращането на съобщения за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата в “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, както и на такъв върху трудовото
ѝ възнаграждение, получавано от „В.Ю.Ю.“ ЕООД. Обстоятелството, че длъжницата
не разполагала с открита на нейно име сметка в посочените банки не осуетява
прекъсването на давността, доколкото изпращането на запорно съобщение до банка
в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява
действие по налагане на запор, съответно води до прекъсване на давността – в
този смисъл т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Новата давност е прекъсната на 26.07.2019
г. с налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника, а именно
апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж. к. „******, заедно с избено
помещение № 24, като същата е била вписана на 31.07.2019 г.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивницата че предприетите хода на производството по
изп. д. № 20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на
действие Софийски градски, са негодни да прекъснат давността, тъй като при
образуване на изпълнителното производство срещу нейния наследодател, същият
вече е бил починал. Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу
наследодателя може да бъде изпълняван върху имуществото на неговите наследници,
които са приели наследството. С настъпване на смъртта на наследодателя
субективните предели на изпълнителния лист, издаден срещу него, се разпростират
по отношение на неговите наследници. В случая, доколкото в случая изпълнителния
лист е издаден срещу наследодателя, преди същия да почине независимо, че е посочен в молбата за образуване на изп.дело
като длъжник, страна в изпълнителното производство изначално е М.В.З., поради
което доводите ѝ, че изпълнителното производство е недопустимо, поради
което предприетите по него изпълнителни действия не водят до прекъсване на
давността, се явяват неоснователни.
След
последното прекъсване на давността на 31.07.2019 г., когато е вписана
възбраната върху недвижимото имущество на длъжника, и преди същата да е
изтекла, изп. д. № 20168630403466/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с
район на действие Софийски градски съд е спряно въз основа на обезпечителна
заповед от 06.02.2020 г., издадена по гр. д. № 74631/2019 г. по описа на Софийският
районен съд, II ГО,
79-ти състав, като към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция същото не е възобновено. Доколкото спирането на принудителното
изпълнение лишава съдебния изпълнител от правото да предприема действия за
принудително събиране на вземанията, от своя страна водещи до прекъсване на
давността, за срока на спирането давност не тече. Въз основа на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че процесните вземания не са погасни по
давност.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводите на настоящата
въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, но по други съображения
изложени по-горе обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника за
настоящото производство. Въззиваемото дружество не претендира разноски в
производството пред въззивната инстанция, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 20230850 от 21.10.2020 г. на Софийският районен съд, II ГО, 79-ти състав,
постановено по гр. д. № 74631/2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ОМ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия
А.Александрова по гр.д.№ 2730/2021 г., IV-г с-в:
Не съм съгласна с мнозинството
на съдебния състав, че заповедта за изпълнение се ползва със сила на пресъдено
нещо, и че влязлата в сила заповед за изпълнение има за последица прилагането
на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Съгласно цитираната
разпоредба ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е издаден
в рамките на производство, което е част от изпълнителния процес без да е
проведено състезателно исково производство и без да е установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора.Макар да се ползва със
стабилитет, влязлата в сила заповедта за изпълнение не може да се приравни на
съдебно решение.С оглед вида на процесните вземания, признатите с конклудентни
действия чрез неоспорване на заповедта за изпълнение се погасяват с изтичането
на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедта, а не с петгодишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Това становище не променя крайния извод за неоснователност на иска по чл.439,
ал.1 ГПК поради обстоятелството, че нито към момента на образуване на
изпълнителното дело /17.11.2016 г./, нито към момента на подаване на последваща
молба от 01.11.2018 г. с посочване на изпълнителен способ, както е приел и
първонистанционния съд, нито до момента на спиране на изпълнителното дело въз
основа на обезпечителна заповед от 06.02.2020 г., е изтекла тригодишната
погасителна давност.
СЪДИЯ:
/А.Александрова/