РЕШЕНИЕ
№ 2094
гр. Бургас , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Секретар:ИЛИЯНА Д. ГАЛЬОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20202120105192 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на П. Л. М., ЕГН:
**********, от гр. Бургас, ж.к. ...., с която е предявила срещу ответника ЗД„ БУЛ ИНС” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
... представляван от изпълнителните директори С..П..и К..К.., обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 478, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за осъждането му да й заплати по силата на сключеното помежду
им споразумение от 10.07.2020г. сумата от 10 900лв. – главница, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило увреждане при ПТП на 04.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -31.08.2020г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ищцата твърди, че въпреки уговорения в споразумението, сключено с ответника срок
за плащане на обезщетението – 10.08.2020г., такова не е й е изплатено към датата на
подаване на исковата молба -31.08.2020г. Представя са писмени доказателства. Моли за
присъждане на разноските по делото.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор, ответното дружество,
чрез упълномощения си представител е признало иска по основание и размер предявения
иск, като е посочило, че на 24.09.2020г. /след завеждане на исковата молба/ е заплатило на
ищцата с четири платежни нареждания сумата от общо 10 975.70 лв., с която сума изцяло е
погасило задължението за главницата и законната лихва за забава. По гореизложените
съображения, моли за изцяло отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по
делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78,ал. 5 от ГПК.
С допълнително становище от 28.10.2020г. ищцата е признала извършеното от
ответника плащане в хода на делото, но счита, че въпреки признанието на иска и плащането
на дължимата сума, ответника следва да носи отговорност за направените по делото
1
разноски, предвид липсата на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В съдебно заседание
ищцата, чрез упълномощения си адвокатски представител моли за решение при признание
на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
365, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 478, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо от доказване помежду им, че между тях е
сключено споразумение от 10.07.2020г., с което ответникът се е задължил да заплати на
ищцата на сумата от 10 900 лв. – главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило увреждане при ПТП на 04.11.2019г., като с платежни нареждания
от 24.09.2020г. – в хода на делото, след падежа от 10.08.2020г. ответникът е заплатил на
ищцата дължимата сума за главница, ведно с лихвата за забавеното й плащане /общо сумата
от 10975.70 лв./.
С оглед представените писмени доказателства и обявените за безспорни
обстоятелства, съдът приема, че сключеното споразумение валидно е обвързало страните,
като в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати на ищцата в срок до
10.08.2020г. исковата сума от 10 900 лв., представляваща обезщетение за настъпило
увреждане от настъпилото на 04.11.2019г. ПТП. Предвид това предявените искове за
главница и законна лихва за забавеното плащане на претендираната сума, в т.ч. и с оглед
признанието на ответника се явяват изцяло основателни, но с оглед извършеното в хода на
делото плащане, прилагайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира същите
следва да бъдат отхвърлени, поради погасяването им чрез плащане. Именно и поради това в
случая не са налице предпоставките за постановяване на решение за признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
На следващо място въпреки отхвърляне на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените в по настоящото разноски за
платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, тъй като независимо, че
ответникът с писмения си отговор е признал иска и е платил задълженията си към ищцата
по процесното споразумение, плащането е извършено на 24.09.2020г. след падежа
/10.08.2020г./ и след подаване на исковата молба /31.08.2020г./, което означава, че с
извънсъдебното си поведение същият да е дал повод за завеждане на делото.
По гореизложените съображения се явява неоснователно и искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски по делото.
Що се касае до искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
2
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Посочения параграф 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
впоследствие е обявен за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в
сила от 5.02.2016г., което означава, че ако прецени, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът може да го намали
само до посочения в НМРАВ минимум.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ за защита по граждански дела при интерес от 10
000 лв. до 100 000 лв. какъвто е процесния случай, минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в случая същото възлиза на
сумата от 857 лв. Платения от ищцата по делото адвокатски хонорар е в размер на 850 лв.,
т.е. дори е в по-нисък от минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид
производства и интерес, с оглед на което съдът счита, че е необосновано искането на
ответника за редуцирането му.
По гореизложените съображения, в полза на ищцата следва да се присъди пълния
размер на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а
именно платеното минимално адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. и платената
държавна такса в размер на 436 лв. или общо разноски в размер на 1286 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК исковете на П. Л. М., ЕГН: **********,
от гр. Бургас, ж.к. “..., ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника ЗД„ БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „..., представляван от
изпълнителните директори С..П..и К..К..да й заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 478, ал. 1 от Кодекса за застраховането по силата на
сключеното помежду им споразумение от 10.07.2020г. сумата от 10 900лв. – главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило увреждане при ПТП на
04.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба -31.08.2020г. до окончателното й изплащане - 24.09.2020г., възлизаща в размер на
75.70лв./ поради извършено на 24.09.2020г.- в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА ЗД„ БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ул. „... представляван от изпълнителните директори С..П..и К..К..,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. М., ЕГН: **********, от гр.
Бургас, ж.к. “Славейков”, бл. 28, вх. 8, ет. 3, ап. 8 ет. 2, направените по делото разноски за
платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер от
1286 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3