№ 178
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306 ал.3 пр.1 вр.ал.1 т.1 пр.3 от НПК.
Предмет на проверка е определение от № 748 от 20.09.2022г.,
постановено след влизане в сила на окончателен съдебен акт – споразумение
по НОХД 761/2022г. на Окръжен съд - Варна, с което съдът се произнесъл по
реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК за отнемане в полза на държавата на сумата от
15 лева и отказал приложението на чл.53 от НК по отношение на сумата от до
претендирания от обвинението размер от 780 лева и 50 евро, притежание на
осъдения по чл.354а ал.1 от НК А. Ремизов А..
Срещу определението е постъпил протест от прокурор в Окръжна
прокуратура - Варна, с който се иска частична отмяна на определението и
отнемане в полза на държавата на всички иззети парични средства, по
отношение на които е постановен отказ. Протестът е мотивиран с това, че
държането на наркотично вещество може да има за последица икономическа
изгода, в случай че веществото се разпространява чрез друго лице. Като
втори аргумент се изтъква обстоятелството, че не било категорично
установено, че осъденият А. бил извършил продажба само на трите лица, на
които бил обвинени, че разпространил НВ на инкриминираната дата. С тези
аргументи прокурорът, изготвил протеста счел, че цялата сума, иззета от дома
на осъдения следва да бъде отнета, защото той не разполагал с друг източник
на доходи, освен разпространението на НВ.
1
Представителят на въззивната прокуратура предлага протестът да бъде
уважен и споделя напълно неговите доводи. Представя допълнителни
писмени доказателства за липсата на трудова заетост на осъденото лице,
както и за липсата на негово социално подпомагане в инкриминирания
период.
Защитникът на осъдения – адв.И. счита, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Като се запозна с всички материали от делото и взе предвид
становищата на страните, настоящият състав на въззивния съд прие, че
протестът е допустим, но по същество - неоснователен.
Предмет на проверяваното производство в окръжния съд било искане
на прокуратурата с правно основание чл.53 ал.2, б.“б“ от НК по отношение на
горните парични суми в различна валута и въз основа на твърденията, че
паричната сума от 780 лв. и 50 евро, иззета от дома на А. е резултат от
престъпна дейност, тъй като липсват данни той да работи, както и парите да
са добити чрез търговска дейност.
За да се произнесе първоинстанционният съд приел, че от „държането”
на НВ по смисъла на наказателната теория и практика, не е възможно да
настъпила икономическа изгода изразяваща се в налични парични средства.
За пряка облага в случая може да се приеме включването в патримониума на
дееца на самото наркотично вещество, което обаче се отнема в полза на
държавата по друг ред. Приел, че парични средства могат да бъдат
формирани единствено като непряка облага и то след надлежно разпореждане
с пряката облага. Обсъдил, че доказателства по делото в тази насока по
делото няма, а и осъденото лице не било признато за виновен за такова
престъпление. По тези съображения стигнал до извод, че иззетите от
осъденото лице пари в размер 780 лева и 50 евро частично могат да се
приемат като пряка облага до размера на съществуващите в тази насока
доказателства, че за продадените наркотични вещества обвиняемия е получил
общо сумата от 15 (петнадесет лева), съгласно показанията на св.Христо
Георгиев и св.Валентин Богданов. Над посоченото сумата отчел неявяваща се
пряка или непряка облага от извършеното от него престъпление, поради
което и преценил, че не подлежат отнемане по реда на чл.53 ал.2 „б“ от НК,
нито по реда на чл.53 ал.1 б.“а“ пр.2 от НК.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно
по следните съображения:
По делото са налице достатъчно убедителни доказателства, сред които
и самопризнание от осъдения, че е държал НВ, както и разпространил такива
на две лица. Действително, няма данни за трудова заетост или друга законна
дейност за набавяне на средства от осъденото лице, но няма и никакви
доказателства намерените парични средства да са добити в резултат на
престъпна дейност, особено пък свързана с обстоятелствата по конкретното
дело. Предоставените от АП – Варна писмени доказателства не сочат на
2
единствен извод, че сумата е добита по престъпен начин (и то доказан). Извън
повдигнатото обвинение би могъл да се направи извод, че се е занимавал с
пласиране на наркотици, защото в обсега на инкриминация е останало едно
значително количество от наркотичните вещества, доста надвишаващо като
парична равностойност иззетите от подсъдимия суми. Това навежда на извод,
че тези парични средства предполагаемо и вероятно са вид пряко придобита
икономическа изгода по смисъла на чл.2 т.1 от Директива 2014/42/ЕС -
„облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено
чрез престъпление; тя може да се изразява във всяка форма на имущество и
да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на
преки облаги и всякакви стойностни ползи“. Но облагите по чл.53 ал.2 б.“б“
от НК имат нарочни законови дефиниции в ал.3 и в частност пряката облага
следва да е непосредствена последица от престъплението. Очевидно е, че
законодателят изисква наличието на връзка в смисъла на обусловеност между
конкретното инкриминирано престъпление и облагата. Тъй като в случая,
независимо от установената престъпна цел, основните количества наркотици
все още не са били реализирани, то не е била все още получена и възможната
икономическа изгода от тяхната евентуална продажба. Така, макар и при
налични данни за това, че осъденият не е имал други законни доходи, извън
престъпна дейност, свързана с разпространение на наркотици, настоящата
редакция на чл.53 ал.2 б.“б“ и ал.3 от НК предоставя възможност на съда за
отнемане на имущество, придобито само при осъществяване на
престъплението, предмет на конкретното обвинение. Такова разследване по
делото категорично не било проведено. В настоящия случай е безспорно, че
сумите са били придобити преди осъществяване на престъплението, предмет
на делото. Но няма никаква доказателствена обезпеченост по какъв начин е
станало това. Представените от АП - Варна писмени доказателства не
изключват възможност средствата да са добити и по законов път - например
заеми, извършване на услуги и други.
Заради гореизложеното и искането на прокуратурата е било прието от
ОС за незаконосъобразно и правилно било оставено без уважение. Напълно се
споделя изложеното от съда по отношение на това що е то „държане“ и
извода, че то се санкционира по реда на чл.354а ал.6 – с отнемане, каквото е
постановено в определението за одобряване на споразумение. Споделят се и
аргументите по изложеното във връзка с задължителната практика на СЕС по
съединени дела С-845/19г и С 863/19г в Решение от 21.10.2021г. по
преюдициално запитване на АС - Варна. Доводите на прокуратурата
разгледани в светлината на посоченото решение, че не са събрани
доказателства за легален произход на средствата, намерени в обвиняемия, не
съответстват на предмета на доказване при проведеното досъдебно
производство, тъй като е видно, че действия по разследването в тази насока
изобщо не са били провеждани, каквито са насоките по посочените горе дела
на СЕС.
В заключение: правилно ОС – Варна достигнал до извод за уважаване
3
на искането само в частта, за която има налични категорични доказателства за
разпространени НВ и отнел сума, равна на стойността на разпространените
такива. По отношение на остатъка от паричната сума следва да се отбележи,
че тежестта на доказване на престъпната дейност е ясно определена в НПК и
тя е на прокуратурата. С наличните в протеста доводи не се сочат никакви
конкретни доказателства, говори се за предположения, а по делото липсва
разследване в насоока произхода на средствата, намерени у осъденото лице,
респективно доказателства за техен престъпен произход.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 748 от 20.09.2022 г. по
НОХД №761/2022г. по описа на ОС – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4