Решение по дело №117/2023 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 77
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20231310200117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Белоградчик, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200117 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. Т. от с. Г.О., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 317/16.03.2023 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за
извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му
наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв. за всяко едно от тях на
основание чл.266 ал.1 от ЗГ.
В жалбата се заявява неправилност и не законосъобразност на НП, с
наведени доводи за това според жалбоподателя. Твърди, че е почистил от
отрязани от други лица дървета, собствения си земеделски имот – ливада, м в.
„Б.“, землище на с. Г.О.. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с назначен
му процесуален представител – адвокат, който подържа жалбата, сочи че
действително, доверителят му притежава наследствени имоти, земеделски, в
м. „Б.“ до с. Г.О., в които имало нерегламентирана сеч на растящи там
дървета, по повод което имало и образувани досъдебни производства от
1
прокуратурата. Още – че жалбоподателят е прибирал с МПС и каруцата си
именно такива дървета, отрязани незаконно от други лица, и останали в
имотите му, че извършеното е маловажно, и че определеното наказание за
всяко от провиненията, е несправедливо. Моли да бъде отменено издаденото
НП..
Въззиваемата страна не изпраща представител в проведените с. з. по
делото, но в писмени бележки по делото взема становище по жалбата – а
именно , намира, че следва да се потвърди НП, тъй като безспорно е доказано
извършването на провиненията по ЗГ, авторът им и вината му.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 19.02.2023 г., в късния следобед, в ДСГ Белоградчик била получена
информация от полицейски служители, че в с. Г.О. те са спрели за проверка
водач на МПС, който превозва нерегламентирано дърва. По този повод на
място бил изпратен свид. Г. Г. – горски стражар при СЗДП ТП ДГС
Белоградчик, заедно с друг негов колега -. Е. Е.. Когато те отишли в Г.О., на
кръстовище на две улици в селото, заварили служителите на полицията и
жалбоподателят Р. Т.. Последният и не отричал, че е управлявал л. а., към
който бил прикачил каруца – а в нея дърва. Св. Г. установил, че става въпрос
за 0,20 пр. куб. м. дървата от вида „бряст“ сухи, нарязани на ок. по 50 см.
дължина. На дървата нямало КГМ , нито Т. имал превозен билет за тях,
поради което и свид. Г. решил да му състави АУАН за транспортиране на
дърва без КГМ и превозен билет, по см. на ЗГ / чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ/. Т.
обяснил още тогава и на свид. Г., че дървата са от негов земеделски имот, в
близост до селото – в м. „Б.“, като самите дърва били обект на незаконен
добив от неустановени трети лица, и след като били преседели на място /
неприбрани от тези лица/, той – Т., решил да ги докара до дома си с каруцата
и колата си. Въпреки това, в присъствието на колегата си Е., св. Г. съставил
първо констативен протокол за установеното от него, а в последствие и
АУАН на Р. Т., за нарушения по ЗГ – по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от този закон.
Деянията били описани като транспортиране на 0,20 пр. куб. м. дърва
«бряст», немаркирани с КГМ, както и без да са придружени от превозен
билет. В акта, като свидетел се подписал Е. Е.. Т. подписал акта и приел
2
копие от него, като било вписано и писмено възражението му в акта – че
дървата са от негов имот и са рязяни от други хора.
На 16.03.2023 г. въз основа на АУАН № 317/2023 г. е издадено и
обжалваното НП № 317/2023 г. на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира за недоказани по безспорен начин, извършването на така
приписаните на нарушителя деяния.
Установени са по делото несъмнено единствено фактите на налични,
натоварени на каруца, прикачена към МПС, с водач жалбоподателят, дърва,
без КГМ и превозен билет, описани подробно в акта и НП. Служителите на
ТП-ДГС-Белоградчик, най-вече свид. Г. Г., са констатирали неоспоримо
приетите от съда за истинни факти – в описваното ППС спряно от движение
към момента на посоченото в АУАН и НП място, и в посоченият в тези
документи момент, имало натоварени 0,20 пр. куб. м. дърва от вида бряст.
Върху тези дърва не била поставена КГМ. Освен това транспортиращото ги
лице – Р. Т., не представило – нямало, издаден превозен билет за същите. Тези
обстоятелствата са отразени и в писменото доказателство - констативния
протокол, като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нерегламентираното транспортиране на същите тези дърва, по двата текста на
ЗГ. Съдът обаче намира, че не се установени по един безспорен начин
обстоятелствата на извършени нарушения.
От една страна, действително количеството превозвана дървесина от
жалбопод. Р. Т. е изключително малко, и съвсем резонно е да обоснове
маловажност на случая, при което деецът да бъде освободен от отговорност
изцяло. Още повече – с навежданите допълнително от негова страна доводи,
за причините да осъществи транспорта на дървата, останали от
нерегламентиран чужд добив, в собствения му имот.
На съда бяха представени писмени доказателства – скици на земеделски
имоти, в м. „Б.“, землище на с. Г.О., удостоверение за наследници на сочения
за собственик на тези имоти в скиците – наследодател на жалбоподателя,
3
както и постановления на РП- Видин, относно водени преписки, вкл. и
образувано досъдебно производство по НК, по повод нерегламентирано
добиване на дърва в тези имоти и престъпно посегателство върху самия
жалбоподател, по повод така добитите дърва. Тези доказателства се
ангажират от страна на Р. Т., в подкрепа на твърденията му, че по наследство
притежава земеделски имоти в сочената по-горе местност, че някой друг е
сякъл без разрешение – по надлежния ред, дърва в имотите му, за което е
сигнализирана прокуратурата.
На следващо място, самият св. Г. - съставил АУАН, заяви в с. з., че е
добил представа за приетата за действителна според него фактическа
обстановка по случая от думите на „нарушителя“ – откъде са извозени
дървата. Г. нито отрича това обстоятелство, нито го е изследвал безспорно,
като приемайки го за достоверно, е решил, че има нарушения по ЗГ и е в
компетенциите му да състави АУАН № 317/2023 г.
Посочените по-горе, представени от страна на жалбоподателя писмени
доказателства, твърденията му по същество на казуса, и показанията на свид.
Г., разколебават сериозно обвиненията, отправени към Т., тъй като
отправените обвинения към последния касаят КГМ и превозен билет по
смисъла на ЗГ, респ. дърва добити в горския фонд на страната / независимо в
частен или не имот/. А не се установи по някакъв безспорен начин,
процесните дърва – предмет на АУАН и НП , да са от такъв фонд. Напротив,
доста сериозни аргументи за обратното възникнаха - че дървата са добити в
извън горска територия – от земеделски имот/-и, от вида “ливада” и „лозе“,
независимо дали част то тях дори вече подлежат на регулация, като УПИ.
Споменатото до тук обстоятелство – вида и характера,
класифицирането на недвижимите имоти, от които са рязани дървета е
съществено, тъй като от него зависи и контрола върху добива на дървесни
продукти - компетентни органи, ред и начин, приложими правни норми. В
случаите на земеделски имоти, в които има израсла горска растителност,
режимът на разрешаване на сеч и издаването на документ за транспорта й – са
по-различни, регламентирани не в ЗГ, а друг нормативен акт – ЗОСИ / чл.2 и
чл.3/ и ППЗГ /чл.131 „б“ ал.1 и ал.2/. Марката, която следва да се поставя на
такива дървета е “общинска” и се поставя от длъжностно лице, определено от
кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него. Още повече,
4
деяние изразено в транспорт на не маркирана с общинска марка, каквато в
случая трябва да има дървесината /предвид произхода й/, е несъставомерно
по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – където законодателят е въвел забраната за
извършване на изброените действия с дървесина, не маркирана единствено с
КГМ или производствена такава ”. Т.е. в ЗГ дори няма съставомерен
признак “липса на общинска марка”. В чл.40 от ЗОСИ са предвидени и
състави на нарушения по този закон и наказанията за подобни провинения,
налагани по актове, съставени от лица по чл.44 от същия закон.
Задължение на АНО е било да изясни правилно фактическата
обстановка по случая, да събере безспорни доказателства за случилото се, за
да изгради правилен правен извод – относно вина и авторство на деяние,
както и относно приложимите материални правни норми /с оглед своята или
не компетентност/. Възможността, дървата, предмет на АУАН и НП, да се
намирали в, и усвоени от, извън горска територия – от земеделски имот или
такъв включен в границите на населено място / вилна зона /, внася достатъчно
съмнение в обвиненията, т. к. би означавала, че режимът на маркиране на
дървесината и издаването на документ за транспорта й – са по-различни.
Марката е единствено “общинска” и се поставя от длъжностно лице,
определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от
него, като евентуални нарушения се установяват и санкционират по ред,
различен от ползвания в казуса - ЗГ.
По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 317/16.03.2023 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. В. Т. от с. Г.О., обл. В., с ЕГН
**********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1
т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 500,00 лв. за
всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6