НЧХД №130/2020г.
Мотиви:
Обвинението е частно, против подсъдимата Н.К.П. ***.
Тъжителят А.К. *** твърди, че с
подсъдимата Н.К.П. са съседи от около
една година и живеят в две къщи,
разположени на калкан в гр. Брацигово, на ул."Паница Семерджиев", като
на № 11живее подсъдимата П. , а на № 13
живее тъжителят.През този период подсъдимата, като видела на двора им
тъжителят, съпругата му или децата им започвала да си говори нещо, гледайки към
тях със заплашителна физиономия.
Твърди, че на 22.07.2020 г. след
обяд около 16.30 часа на подсъдимата П.
докарали дърва за огрев. Понеже като
видял, че шофьорът на автомобила се готвел да разтовари дървата пред неговата
къща - пред гаража, тъжителят излязъл и казал на шофьора да не ги разтоварва там, тъй като може
да му повреди вратата на гаража, а и
дървата ще пречат.
Твърди тъжителят Ч., че докато говорел с
шофьора , подсъдимата Н.П. се обърнала към шофьора и му казала: „Не го слушай този разбойник,
този мръсник", като думата мръсник я повторила няколко пъти, след което го
нарекла и „крадец."
Тъжителят твърди, че се прибрал в
къщи, за да не стават повече пререкания, но с влизането чул шум от разтоварване на дървата и
шум от удар по гаражната врата.
Излязъл отвън и видял, че
гаражната врата е деформирана на няколко места, при което се обърнал към
шофьора и му казал, че го е предупредил
какво ще стане. В отговор подсъдимата П. казала отново на шофьора „ не го слушай този разбойник, този
мръсник, нищо му няма на вратата“, продължавайки да го нарича „мръсник." Тогава тъжителят
попитал подсъдимата какво е направил , за
да го обижда по този начин ,в
отговор на което подсъдимата отново го нарекла „мръсник и крадец".
Твърди тъжителят Ч., че за случилото
се този ден депозирал жалба в Полицейски участък Брацигово на 24.07.2020 г. Въпреки това обаче подсъдимата
П. продължила да се държи спрямо него и съпругата му както преди.Така на 31.07.2020г., както си почиствали двора, чул
подсъдимата П. да отправя по адрес на
съпругата му нецензурни думи, поради което написали нова жалба до Участъка в гр. Брацигово, с молба Н. Пилчена
отново да бъде предупредена.
Тъжителят Ч. твърди, че отправените
от подсъдимата П. на 22.07.2020 г. обидни думи били казани от нея в
присъствието на съпругата му Д. П. Ч. и съседката ни Д. К. В., които били
отвън, както и в присъствието на шофьора на автомобила, който докарал дървата, като
те били възмутени от поведението на Н.П..
Счита тъжителят, че от обективна
и субективна страна подсъдимата Н.П. е
осъществила признаците на престъпния състав на чл.148, ал.1. т. 1, във вр. с
чл.146. ал.1. от НК.
Твърди тъжителят, че от казаните
по негов адрес от Н.П. думи, „разбойник", „мръсник", и „крадец" се
почувствал силно обиден и унизен, тъй като същите имат унизителен
характер, и накърнили дълбоко честа и достойнството му.
Приет е за съвместно разглеждане
и граждански иск на тъжителя А.Ч. срещу
подсъдимата Н.П. за сумата от 3000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от деня на
увреждането 22.07.2020г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание тъжбата се
поддържа от тъжителя Ч. лично и чрез
повереника адв.Ч., ведно с предявения
граждански иск.
Подсъдимата Н.П. се явява в съдебно заседание, като дава
обяснения и не се признава за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитникът адв.Б. пледира за постановяване на оправдателна
присъда по съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на
чл.301 НПК,съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
На 22.07.2020г., около 16.30ч. в гр.Брацигово, на ул.
„Паница Семерджиев“ №11 пристигнал малък камион, натоварен с дърва ,
предназначени за подсъдимата Н.П.. Камионът бил управляван от св.Х. М.. На
съседният № 13 на ул.“Паница Семерджиев“ живее тъжителят Ч. и семейството
му.Входната дворна врата на имота на подсъдимата П. е разположена „Г - образно
„ до вратата на гараж, ползван от
тъжителя, като вратата била нова и наскоро сменена.При пристигането на камиона
с дърва, на отсрещната страна на улицата се намирали свидетелите и съпрузи Д. В.
и В.В.,съседи на страните, като се занимавали с подготовката на лекият си
автомобил за предстоящо дълго пътуване.
Преди да бъдат разтоварени дървата, тъжителят Ч.,
виждайки намеренията на св.М. да разтовари дървата в близост до неговата
гаражна врата, го предупредил да внимава, за да не я повреди.В този момент се
показала от своя двор подсъдимата П., която се обърнала към св. М. с израз в
смисъл „ не го слушай тоя, давай назад, той е мръсник , разбойник“.Св. М.
придвижил камиона в близост до вратата на подсъдимата П., съответно и до
гаражната врата на тъжителя Ч., който се прибрал в двора си.След малко обаче
тъжителят излязъл пак, тъй като чул звуци от трополене на дърва по вратата
си.Тъжителят Ч. настоянал пред св.М., че е повредил вратата му и е нанесъл
щети, въпреки че го бил предупредил да внимава. Междувременно, чувайки трясък
от разтоварване на дърва, на улицата излязла и св.Д. Ч., съпруга на тъжителя.
Тъй като тъжителят Ч. се разправял с шофьора – св.М.,
подсъдимата П. отново се намесила , казвайки на св. М. да не слуша този мръсник
, разбойник, крадец. Малко след това на мястото дошла и св.Й., на която
подсъдимата П. е снаха.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при
съвкупна преценка обясненията на подсъдимата П. и показанията на свидетелите Д.
Ч., Д. В., М. Й., Х. М. и В.В.,***.
Факта на употребените
от подсъдимата П. спрямо тъжителя Ч. думи и изрази в смисъл „ не го
слушай тоя, той е мръсник , разбойник,
крадец“ “ се установи несъмнено от
показанията на свидетелите Д. В., В.В. и Д. Ч..И ако последната е съпруга та
тъжителя, то за свидетелите Д. и В. Василеви няма основание за съмнение в
безпристрастността на показанията им -
те са съседи както на тъжителя, така и на подсъдимата , като няма данни
да са в някакви по – особени отношения било с тъжителя Ч. ,било с подсъдимата П..
В същото време, Съдът не кредитира
показанията на св.М., доколкото заявява, че не е чул подсъдимата П. да отправя обидни думи спрямо
тъжителя.Установи се, че между тъжителя и св.М. е възникнала караница, във
връзка с разтоварените от св.М. дърва.Последният каза, че тъжителят го
уведомил, че ще пише жалба срещу него по този повод, а в проведената със
свидетелите Ч. и В. очна ставка признава, че „имаше едно бяло петно на
вратата“. Подсъдимата П. в обясненията си
твърди, че „ на вратата и нямаше нищо“ , като очевидно между нея и св.М.
е налице интерес да установяват ,че няма
щети по гаражната врата на тъжителя или ако има са незначителни.От тази
гледна точка, показанията на св.М. не са обективни.
Подсъдимата П. е снаха на св.Й.,
поради което е обяснимо св.Й. да бъде пристрастна в показанията си.Св. Й. твърди,
че не е чула подсъдимата П. да отправя
обиди към тъжителя Ч., но от обективна страна същата е дошла малко по-късно,
след като обидите вече са били отправени, но все още караницата не е била
приключила и обстановката не се е била успокоила.Това обстоятелство се
установява ясно от показанията на свидетелите Д. и В. Василеви.Сочи св.Й., че при пристигането си видяла св.М. и
тъжителя / все още/ да се карат, а в
този момент подсъдимата П. „вътре / в двора си, зад дървата/ трепери цялата“.
Това емоционално състояние на
подсъдимата П., установено от св.Й., е в
унисон с възприетата фактическа обстановка и в частност с изречените от подсъдимата
спрямо тъжителя обидни думи. Поради това , в съвкупност с показанията на
свидетелите Ч., В. и В., няма как да се кредитира обяснението на подсъдимата П.,
че в случая „ние не сме си говори изобщо“ / с тъжителя/, съответно не е изричала обидни думи.Това обяснение Съдът
намира за защитно средство, но несъответстващо на реалната фактическа
обстановка.
Следва и да се отбележи, че при
извършена очна ставка със св.Й., св. Д. В. потвърди, че е била със съпруга си
до собствената им кола, с вдигнат капак. В тази аспект и св.В. посочи убедено,
че след като се прибрал от работа процесния ден , започнал да проверява маслото на колата, тъй като се
готвели да заминават на почивка, при
което той и съпругата му ставали свидетели на последвалите събития.
При така възприетата фактическа
обстановка Съдът намери за несъмнено доказано от правна страна, че подсъдимата Н.П.,
на 22.07.2020 г. около 16,30 часа в гр.Брацигово, пред
къщата на тъжителя А.Ч. *** публично го е нарекла „ разбойник“, „мръсник“ и
„крадец“ – думи унизителни за честта и достойнството на тъжителя Ч. в негово присъствие - престъпление по чл.148, ал.1,т.1, във вр. с
чл.146 ал.1, от НК,
От субективна страна подсъдимата П. е действала с пряк умисъл, включително и за
квалифициращото обстоятелство по чл. 148ал.І т.1 НК, който извод се налага от
приетата фактическа обстановка.
Подсъдимата П.
е съзнавала, че казаните обидни думи са
унизителни за честта и достойнството на тъжителя Ч. и е целяла тези думи да се възприемат от
тъжителя и от хората, присъствали на
улицата.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подсъдимата П. се отчете на първо място факта,че относно нея са налице условията на чл.78а НК,поради което
беше освободена от наказателна отговорност и се наложи административно
наказание глоба. Подсъдимата П. не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по този ред,пълнолетна е и
по чл.148ал.І т.1 НК се предвижда наказание
глоба от 3000 до 10000лв. или обществено порицание.
При определяне размера на глобата се отчете превес на смекчаващи вината обстоятелства –
подсъдимата П. има позитиви
характеристични данни в приетата по
делото Характеристика; не е осъждана, видно от Справката му да съдимост, макар
това обстоятелство да е предпоставка за
приложението на чл.78а НК. Към деня на инкриминираното деяние е на 78 години –
пенсионна възраст.По тези съображения на подсъдимата Н.П. беше определен минималния размер на административно наказание глоба от 1000лв.
Предвид факта
на нанесената обида, тъжителят А.Ч. със сигурност е претърпял неимуществени
вреди,тъй като са засегнати честта и
достойнството му. Вредните последици на престъплението обида представляват
необорима законова презупция и не подлежат на доказване.
Предявеният граждански иск за сумата от 3000лв. е с
правно основание чл.45 ЗЗД, ,като се установи наличието на всички предпоставки
на този иск – наличието на противоправно деяние, вреда,причинена от това
деяние, причинна връзка между деянието и вредата,вина на подсъдимата П..
Съдът намери иска за основателен до размера от 1000лв.
и неоснователен за разликата до 3000лв. ,съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Ето защо предявеният гражданския иск беше уважен частично
за размера от 1000лв. ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 22.07.2020г. до
окончателното изплащане.Законната лихва се дължи съобразно правилото на
чл.84ал.ІІІ ЗЗД.
С оглед уважения граждански иск и съобразно чл.2 от
Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на подсъдимата П.
се възложи и 50лв. ДТ, платима по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пещера.
С оглед изхода от делото и чл.189ал. ІІІ, подсъдимата П.
беше осъдена да заплати на тъжителя А.Ч.
разноски от 413.02лв. - адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: