Решение по дело №1637/2010 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

гр.С., 08 август 2014год.

 

 

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р О  Д  А

 

 

 

 

 

   Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 17 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ

 

   При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №1637/2010год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Предявени са от З.”Б.И.”АД против К.С.К. и В.С.К. представлявани от тяхната майка и законен представител Д.П.Н. искове с правно основание чл.81 ЗЗ/отм./ във вр( чл.35,т.2 от наредба №18 от 10.11.2004год. за задължително застраховане по чл.77,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗ/отм.,Дв,бр.25 от24.03.2006год./ и чл.5,ал.3 ЗДвП в редакцията действала към датата на ПТП – 17.12.2005год. за заплащане в рамките  на общо предявената искова сума 180 130.94лв. от всяка една от ищците на сумата от 90 065.47лв.,съобразно наследствените им дялове,като наследници по закон на С.К./чл.5,ал.1 ЗН/,ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.

   В исковата молба се посочва,че на 17.12.2005год., на пътя от гр.Б. към гр.С., С.В.К. при управление на МПС, „П.К.”, с рег.№ ***** е реализирал ПТП,като е самокатастрофирал, поради нарушение на правилата за движение по пътищата визирани в разпоредите на чл.5,ал.3 ЗДвП, чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21,ал.1 ЗДвП,при което са починали пътниците в автомобила,сред които и В.Л. С.. Виновният  водач С.В.К. е управлявал автомобила със съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

    Родителите на починалия – Р. и Л. С., са предявили иск срещу З.”Б.И.”АД,като застраховател по застраховка”ГО” на водачите на МПС на „П.К.” с рег.№ С *****, за причинените им неимуществени вреди,вследствие на смъртта на синът им,както и иск за лихва върху сумата,която претендират от датата на ПТП.

    В исковата молба се посочва, че е   образувано е е гр.д.№4227/2006год.,на І-3 състав при СГС,което е решено на първа и въззивна И.танция/САС, дело №584/08год./,като до този момент няма влязло в сила решение,поради касационно обжалване. Искът по посоченото дело е частичен за двамата ищци по 30 000лв. от общо 60 000лв. С искова молба те са предявили претенция за останалите 30 000лв., по което е  образувано дело №8679/09год. на СГС, І-4 състав. Счита се, че в случай,че бъдат установени всички подлежащи на доказване от Р. и Л. С. факти, в образуваното по тяхно искане гр.д. №42227/06год. и З.”Б.И.”АД бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение, то ще има право да получи от застрахования, това което е платено.Ответниците по делото са законни наследници на водача на автомобила – С.В.К..

   Ответниците – К.С.К. и В.С.К. представлявани от тяхната майка и законен представител Д.П.Н. оспорват предявеният регресен иск, както по основание,така и по размер.Твърди се,че не съществува и че няма валидно сключенд оговор за гражданска отговорност.Наказателната отговорност е лична отговорност на виновното лице и при неговата смърт същата,както и съответно гражданскоправните последици от нея и не могат да се реализират спрямо кръга на неговите наследници –К.К. и В.К.. Застрахователят придобива паво на регресен иск едва от момента  на плащане и преди тази дата не може да претендира лихва. Оспорва извлеченията от направените банкови преводи,въз основа на които се твърди,че е платено обезщетение в размер на 180 130.94лв. на Р.Г.С. и В.Л. С.,като наследници на починалия В.Л. С..Оспорва начина и механизма на настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, противоправността и вината на С.К.,както и твърдяната употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона.Заявява възражение за изтекла погасителна давност на исковете.Алтернативно в случай,че се уважи иска,моли същият да бъде намален до размера на реално полученото от Р.Г.С. и Л.Д.С. застрахователно обезщетение.Претендира разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

 След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Представено е постановление от 13.09.2006год. на Окръжна прокуратура-Благоевград, с което  на основание чл.24,ал.1,т.4 НК,чл.199 и чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.4 НПК е постановено прекратяване на наказателното производство  по сл.д..№823/2005год., по описа на ТСлО,гр.Разлог, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.3,пр.4,б.”б” НК за това,че на 17.12.2005год. при управление на лек автомобил „П.К.” с ДК№С ***** е нарушил правилата надвижение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С.В.К., А.Т. С., С.Е.Р. и В.Л. С.,поради настъпила смърт на дееца.В същото постановление се посочва,че на 16.12.2005год. група от около 20 лица посетили гр.Б..Вечерта на същата дата компанията посетила механа”Д. П.” в гр.Б.,като всеки от тях консумирал алкохол, включително и С.К., който пил няколко чаши вино. Въпреки употребата на алкохол около 05.00 часа последният управлявал лек автомобил „П.К.” с ДК№С ***** по пътя с.Д.-гр.Б.,като с него се пътували още три лица.Движил се със скорост от около 188 км/ч, с която навлязъл в ляв завой,за преодоляване на който критичната скорост около 140 км/час.Под действието на голямата центробежна сила автомобилът поднесъл и навлязъл в лявата лента за движение.При опита си да го стабилизира и върне в лявата лента водачът К. рязко задействал спирачната уредба, но автомобилът напуснал пътното платно под ъгъл от около 65-70 градуса спрямо осевата линия и започнал да се плъзга по банкета/ в продължение на 150м.,при опасна зона на спиране от 470м./Ударил се с дясната предна част в крайпътно дърво/орех/,като вследствие на централния удар,задната част на автомобила се вдигнала нагоре,завъртяла се наляво,при което движение счупил клоните на дървото на височина 3.50-3.70м., и охлузил ствола на дървото.Поради изливане на гориво от разкъсаните тръбопроводи и късо съединение от разкъсани проводници автомобила се самозапалил.При падането му на земята върху предна лява част се преобърнал странично наляво,като се приплъзнал по дъга на 48-49м.По време на описаните движения водачът на автомобила излетял през предното стъкло, а останалите трима останали вътре в автомобила.В резултат на  причинените им травматични увреждания всички починали. При смъртта си К. е бил в състояние на лека към средна степен на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта 1.50 промила.

  С решение от 12.12.2007год. СГС,ГК, І ГО, 3 състав е осъдил З.”Б.И.”АД да заплати на Р.Г.С. и Л.Д.С. по 30 000лв.,на всеки ищец-частичен иск от сумата 60 000лв., за всеки ищец,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,претендирано направо от застрахователя, на основание чл.407 ТЗ вр. чл.45 ЗЗД,ведно със законната лихва върху тези суми считано от17.12.2005годз. до окончателното им изплащане и разноски в размер на5 760лв.В същото решение се посочва,че безспорно водачът на лекия автомобил,който също е починал вследствие на катастрофата, я е причинил,като не е спазил разпоредбите на ЗДП,управлявайки автомобила в пияно състояние и с превишена скорост,вредата е доказана – причиняване смърт на наследодателя на ищците- неговата майка и баща.Синът им В.Л. С.  при ПТП станало на 17.12.2005год. е починал вследствие на станалото с автомобила ПТП по вина на  управляващия л.а.-В.В. К./ също починал/.

    С решение от 08.07.2009год.САС, ГК,1 състав по гр.д.№584/2008год. е оставил в сила решение от 12.12.2007год. рог р.д.№4227/2006год. ,на СГС-3 състав.В мотивите на същото решение се посочва, че от изслушаната експертиза от вещото лице д-р М.М. се установило,  че С.К. е бил с алкохол в кръвта около 05. до 1.5 промила.

   С решение№7755/19.05.2010год.на СГС, ГК, І-4 състав, по гр.д.№8679/2010год./ влязло в сила на 05.07.2010год./е осъдено З.”Б.И.”АД да заплати на Р.Г.С. и Л.Д.С. на основание чл.407 от ТЗ/отм./ във вр. чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 30 000лв.,за всеки един от ищците или общо в размер на сумата от 60 000лв.,законната лихва върху тази сума,считано от 17.12.2005год.-датата на деликта до окончателното изплащане на дължимата сума,както  и да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. чл.36,ал.4,пр. 2 ЗА направените от ищците разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от 800лв.

     В същото решение се посочва, че се взима предвид действието на обвързващата сила на мотивите на цитирани съдебни актове на СГС, САС и ВКС във връзка с влязлото в сила решение по гр.д.№4227/2006год., по описа на СГС, І-3 състав,поради което съдът е приел,че субективно предявените искове са основателни, както и доказани в пълен размер- за сумата от по 30 000лв на всеки един от ищците или общо в размер на сумата от 60 000лв.

    Представени са удостоверение за раждане/дубликати/ иЗ.адени на 13.11.2012год. от СО-район”О.К.” от които се установява,че К.С.К. е родена на ***год., а В.С.К. е родена на ***год. от майка –Д.П.Н. и от баща –С.В.К..

   Представено е удостоверение за наследници  изх.№6489 от 12.11.2012год.  на СО-район”Красна поляна” от което е видно,че С.В. К. със семейно положение – неженен е починал на 17.12.2005год. и е оставил за наследници по закон: К.С.К. – дъщеря и В.С.К. – дъщеря.

  От удостоверение на СРС,  ІІІ ГО вх.№7126/06.11.2012год. се установява при направена проверка в книгите за отказ от наследство за периода от17.12.2005год. до 30.12.2009год.и в СУСД за периода от 01.09.2009год. до настоящия момент в ІІІ-то ГО не бил открит вписан отказ от наследство на името на наследодателя С.В. К. с ЕГН-**********.

  Съгласно заключението на вещите лица – инж.М. и д-р  М. по извършената комплексна медико-автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ механизма на ПТП се изразява в това,че при висока скорост на автомобила в ляв завой на водача на л.а. джип”П.К.” при употреба на спирачките е загубил  контрола върху управлението на автомобила,който сее отклонил след това наляво  излязъл от пътното платно под ъгъл 70 градуса,като преди напускането на пътното платно е оставил следи върху асфалта от плъзгане с дължина 150 м.,по левия банкет и странично на колелата.  След напускането на  пътното платно автомобила е преминал през банкета, като се е ударил в дърво с предна част ексцентрично,като вследствие на удара задната част се вдига нагоре,завърта се наляво, при което с движението си чупи клони на дървото на височина 3.50-3.7-м., завъртян обратно посока на часовниковата стрелка.При този удар се увреждат ел.проводниците и тръбопроводите за гориво и автомобила се е самозапалил. При падането на автомобила с предна лява част се преобръща странично на лявата страна и се плъзга 49 метра по дъга върху тревната площ.По време на описаните движения водачът на автомобила е излетял през предното стъкло, а другите трима пътници са останали вътре в купето и са изгорели. Скоростта на автомобила,като се отчете енергията отделена при деформацията на автомобила при удара в дървото е била 190 км/ч. Скоростта на автомобила при удара в дървото е странично с лявата част на купето от 136 км/час.Л.а.джип „П.К.” е оборудван с инерционни колани на всички места за пътниците и ербеци с пиропатрони за коланите. Ударът на автомобила е челен  леко кос в предна лява част и завъртане по часовниковата стрелка.При удара на автомобила пътниците при скорост 136 км/ч.получават движение напред с телата и при този удар пътника поема с тялото си удар от деформацията на автомобила и частично от изместване на тялото.При огледа и аутопсията върху трупа на С.В.К. се установява,че е получил автомобилна травма: съчетана травма и смъртта му се дължи  на тази травма с водеща несъвместимата с живота открита,тежка черепно-мозъчна травма,открита коремна и гръдна травми.Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.Установените травматични уреждания се дължат на удари в твърди тъпи предмети,каквито са части от автомобилната кабина, такива от терена.Същите добре отговарят да са получени по механизма на ПТП с изпадане от автомобила през предното стъкло.Поради липсата на изгаряния изпадането на пострадалият от автомобила е станало преди запалването на автомобила.

   Съгласно заключението на вещото лице – д-р М. по извършената СМЕ видно от документацията при огледа и аутопсията/СМЕ на труп №120/19.12.2005год./ на С.В.К. е взета кръв за изследване за етилов алкохол и при изследване  е установено наличие на 1.50 % летливи редуциращи вещества изчислени,като етилов алкохол.Концентрация етилов алкохол в кръвта 1.50 отговаря на горната граница лека и долната граница на средна степен на алкохолно опиване/лека степен е при стойности на алкохола в кръвта от 0.5 до 1.5 %, а средна е от 1.5 до 2.5%/. Леката степен на алкохолно опиване се характеризира с емоционална неустойчивост,лесна уморяемост,отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността,забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегатативни смущения и др.Средната степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност,речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога  сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.

   Съгласно заключението на вещото лице Г. по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ на Р.Г.С. и Л.Д.С.,като наследници на починалия В.Л. Сколов, са платени от ЧСИ Данаил Ангелов,като обезщетение от ПТП на 17.12.2005год. по 91684лв.,на всеки един от тях,в това число и главница по 60 000лв.и лихви- по 31 684лв.На Р.Г.С. и Л.Д.С. е изплатена сумата общо за двамата 183 368лв. по изп.д.№20107820400060 и изп.д.№20107820400092,като главници и лихви. По изп.дело № 20097820400067 са платени само разноски.На Р.Г.С. и Л.Д.С. е изплатена сумата общо за двамата 183 368лв. по изп.д.№20107820400060 и по изп.д.№20107820400092,като главница – 120 000лв. и лихви 63 384лв. Съгласно допълнителното заключение по ССЕ за Р. С.  и за Л. С., за всеки един от тях сметките им и при „Б. ДСК”ЕАД са заверени със суми на дати: на 06.11.2009год.- 30 000лв. на 07.12.2009год. – 16 347лв. и на 16.11.2010год.-45 337лв.Съдът възприема заключенията на вещите лица по КСМАТЕ, СМЕ и ССЕ за изготвени компетентно.

 Представена е химизирано копие на застрахователна полица със знака на Гаранционен фонд, както и   последващо заверено копие  застрахователна полица 0021 ********** 0050259 сключена на 27.06.2005год. на ЗД”Б.И.”АД по застраховка”ГО” за  МПС-с рег.№ С *****, „П.К.” за периода от 00.00 часа на 28.06.2005год.-23.59ч. на 27.06.2006год.

     Представена е и разпечатка от информационната система на ГФ за проверка за сключена застраховка”ГО”, в която се посочва,че към дата 17.12.2005год. МПС с ДКН С ***** и номер на рама  WP1AC29P34 LA91288 няма активна застраховка”ГО”.

    Съгласно разпоредбата на чл.81 ТЗ/отм./ застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя, ако щетите са причинени от лице управлявало МПС при забраната на чл5,ал.2,т.3 от ЗДвП – да не управлява МПС  след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 промила на хиляда или под въздействието  на упойващо вещество.

    Съгласно разпоредбата на чл.35,т.2 от Наредба №18 от 10.11.2004год. за задължително застраховане по чл.77,ал.1,т.1 и 2 от ЗЗ/ отм.,Дв,бр.25 от 24.03.2006год./при задължителна застраховка”ГО” застрахователят може да предяви регресен иск,когато уврежданията на трети лица при настъпило събитие са причинени след употреба на алкохол от водача на МПС.При дължимо извършено плащане  на застрахователното обезщетение на третото увредно лице, застрахователят  има право да иска възстановяването му от застрахования при него водач, който е управлявал при забраната на чл.5,ал.2,т.3 ЗДвП.

   В разглеждания случай  легитимирани са да отговарят по предявените искове наследниците по закон на С.К. – К.К. и В.К.. Неоснователно ответниците считат,че не е налице валидно сключен договор за застраховка”ГО”,както и че  не е настъпило застрахователно събитие, в резултат виновно и противоправно поведение на техният наследодател-водач на увреждащото МПС,вследствие на което да е настъпил вредоносния резултат, както и употребата на алкохол над допустимата от закона норма.

   Безспорно  е установено наличието на валидна застраховка”ГО” за л.а. ”Порше Каейн” с ДК № С 8991 КТ и е било налице валидно застрахователно правоотношение по време на настъпване на застрахователното събитие на 17.12.2005год., което се потвърждава от представените по делото химизирано копие на застрахователната  полицата, така  и от завереният препис от същата полица, със знака на Гаранционен фонд, от което следва извода,че тази полица е била отчетена от фонда.

    Представената  от ответниците - проверка  за сключена застраховка”ГО”,като разпечатка от информационната система на ГФ, на хартиен носител,като извадка не е подписна от длъжностни  лица на ГФ и не представлява достоверен документ, за посоченото обстоятелство,че увреждащото МПС към дата 17.12.2005год. е нямало активна застраховка”ГО”,поради това съдът не приема,че справка-извадка има официално оповестително действие, като данни от ИЦГФ.

   Процесното ПТП е причинено виновно и противоправно от наследодателя на ответниците -С.К., който  в нарушение на привилата за движение по пътищата при висока скорост на автомобила – 190 км/ч., в ляв завой при употреба на спирачките е загубил контрол върху управлението на МПС и е причинил смъртта на тримата пътници в автомобила, като  при  произшествието е починал и водача на МПС-С.К.. От негова страна са нарушени разпоредбите на чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.1,чл.20,ал.2,изр.2-ро,чл.21,ал.1 З.вП/,като се е движил с  превишена скорост – 190км/ч,  при пътна настилка с влажен асфалт, лек снеговалеж, съгласно заключенията на вещите лица по КСМАТЕ и  ако се е движил с допустимата и съобразена скорост би имал възможност да предотврати  процесното ПТП.

   Безспорно се установява,че водача на увреждащото МПС-С.К. по време на процесното ПТП на 17.12.2005год.е бил употребил алкохол, като,при изследването е установено наличието на 1.50 % концентрация на етилов алкохол в кръвта,  което отговаря на лека степен на алкохолно опиване/ при стойности на алкохол в кръвта от 0.5 до 1.5 %/,съгласно заключението на вещото лице – д-р М. по СМЕ.

   От основното и допълнителното заключения по ССЕ се установява,че сметките на Р. С. и Л. С. са заверени на всеки един от тях със сумата от  по  91 681лв., във връзка с присъдените им обезщетения по влезли в сила решения във връзка с процесното ПТП на 17..12.2005год.или общо в размер на сумата 183 362лв.

   Ответниците неоснователно се позовават на това,че наказателната отговорност е лична отговорност на виновното лице. Трябва да се има  предвид  че са предявени регресни искове и че в настоящото производство се доказа наличието на валидна сключена застраховка по „ГО” при действието на която е настъпило процесното ПТП на 17.12.2005год., както и виновното и  противоправно поведение на починалият водач на автомобила –С.К.. Установи се обстоятелството, че ответниците не са се отказали от приемане на наследството на  наследодателя си/съдебно удостоверение вх.№ 7126/06.11.2012год. на СРС, ІІІ ГО/.Доказа се,че  С.К.  е би по време на ПТП със съдържание на етилов алкохол в кръвта – 1.50 %, както и че   ищцовото застрахователно дружество,въз основа на влезли в сила решения е било осъдено да заплати на трети увредени лица -  Р. С. и Л. С.,обезщетения за неимуществени вреди  във връзка с процесното ПТП  както  и че в тази връзка са извършени преводи  от сметката на ЧСИ по сметки  на третите лица на всеки един от тях, от по 91 681лв..Това обуславя  основателност и доказаност на регресните искове,предвид осъществяване на фактическите състави на чл.81 ЗЗ/отм./ Тези регресни искове са основателни и доказани в размерите на сумите от по 91 681лв., съгласно допълнителното заключение  по ССЕ, но след като са предявени против от ответниците, за заплащане на всяка една от тях в размер на сумите от по 90 065.47лв.,следва да се уважат в тези размери,предвид диспозитивното начало в процеса и липса на изменение на исковете,чрез увеличението  им по чл.214,ал.1 ГПК.

     Всяка една от ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата 90 065.47лв.,ведно със законните лихви считано от завеждане на исковата молба – 12.02.2010год. до окончателното  им изплащане.

  С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата страна сумата  общо в размер на 7940.24лв. за направени разноски/ или всяка една от тях  сумата от по 3 970.12лв./ и сумата общо в размер 9 900лв.,възнаграждение за един адвокат/ или всяка една от тях сумата от по 4950лв./

   Водим от горното  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   И  :

 

   ОСЪЖДА   на основание чл.81 ЗЗ/отм./ във вр. чл.5,ал.3  от ЗДвП и чл.35,т.2 от Наредба №18 от 10.11.2004год. за задължително застраховане по чл.77,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗ/отм./   К.  С.К., ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител  Д.П.Н., ЕГН-********** и  В.С.К., ЕГН-********** представлявана от майка си и законен представител  Д.П.Н., ЕГН-**********,***, всички със съдебен адрес: гр.С.,ул.”Ю.”№**,ет.*,ап.* да заплатят на ЗД”Б.и.”АД ***, съдебен адрес: гр. С., бул.”Д. Б.”№**, всяка една от тях  сумата от 90 065.47лв.,ведно със законните лихви върху  сумите считано от 12.02.2010год., до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК всяка една от тях сумата 3970.12лв. за направени разноски, както и всяка една от тях сумата 4950лв. за възнаграждение за един адвокат.

  Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен  срок от получаване на съобщенията от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: