Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 14.05.2019                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На двадесет и трети април                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6346 по описа за 2018 година.

 

            Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „САТОРИ ГРУП” ООД,  гр.Пловдив твърди в исковата си молба, че по повод подадено от него заявление по чл.410 ГПК против ответното дружество било образувано ч.гр.д.№5242/2018 г. на РС – Стара Загора. По силата на писмен договор за извършване на медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, сключен на 02.01.2018 г. между "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД, ЕИК *********, като изпълнител и длъжника УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като възложител, „СМДЛ д-р ПИСАНЕЦ" ООД извършвало медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на предоставен от длъжника биологичен материал. В т. 29 от договора срокът на действие на същия бил уговорен на 1 година от подписването му. В т. 23 и 24 от договора страните уговорили, че отчитането се извършвало на база месечен отчет, възложителят заплащал възнаграждение на изпълнителя за извършената работа веднъж месечно и до 20-то число на месеца, следващ отчетния месец, в брой или по банков път (по посочена в договора банкова сметка), ***о цени на медико-диагностичните изследвания, посочени в Приложение 1 към договора, неразделна част от него. Изпълнителят издал фактура № 8663 от 13.04.2018 г. за извършените лабораторни изследвания през м. март 2018 г. на стойност 6679лв., като извършените изследвания били приети от възложителя по договора. В уговорения по т. 25 срок за плащане стойността на фактурата не била заплатена. На 29.05.2018г. с формуляр за потвърждаване на задълженията от страна на „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович" било признато, че задълженията му към „СМДЛ д-р Писанец" ООД, ЕИК ********* към 30.04.2018 г. възлизат на сумата от общо 107311,70лв. За част от горната сума, а именно за 36876,70 лв. между "СМДЛ д-р Писанец" ООД, ЕИК ********* и „УМБАЛ проф. д.р Стоян Киркович" АД ЕИК *********, била подписана Спогодба рег.№1766/16.03.2017г. на нотариус Светлана Запрянова, рег.№179 на НК, с район на действие РС-Пловдив, която сума към днешна дата била платена, като тя представлявала сбор от сумите по следните фактури: ********** от 10.05.2016г., ********** от 06.06.2016г., ********** от 11.07.2016г., ********** от 04.08.2016г., ********** от 13.09.2016г., ********** от 11.10.2016г., ********** от 09.11.2016г., ********** от 05.12.2016г., ********** от 29.12.2016г. Останалата дължима сума в размер на 70435,00 лева не била платена на "СМДЛ д-р Писанец" ООД, като същата била сбор от сумите по следните неплатени фактури: ********** от 02.03.2017г., ********** от 04.04.2017г., ********** от 10.07.2017г., ********** от 03.08.2017г., ********** от 12.09.2017г., ********** от 05.10.2017г., ********** от 06.11.2017г., ********** от 04.12.2017г., ********** от 29.12.2017г., ********** от 02.02.2018г., ********** от 06.03.2018г., ********** от 13.04.2018г., ********** от 02.05.2018г. Процесната фактура била една от гореизброените неплатени фактури, задълженията по които впоследствие станали предмет на договор за прехвърляне на вземане. На 31.08.2018г. бил сключен договор за продажба на вземания по силата на който описаното по-горе вземане на "СМДЛ д-р Писанец" ООД било прехвърлено на заявителя „САТОРИ ГРУП" ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, неустойки и други дължими суми. В изпълнение на задължението по чл. 99, изр. 3 от ЗЗД, кредиторът "СМДЛ д-р Писанец" ООД уведомил длъжника за извършената цесия. Уведомлението било връчено на 05.09.2018 г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, с което длъжникът бил поканен да извърши плащане на дължимата сума по банкова сметка *** „САТОРИ ГРУП" ООД, посочена в уведомлението. Плащане не било направено и към настоящия момент. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр.Стара Загора следва да му заплати сумата от 6679 лева, представляваща стойността на извършени лабораторни изследвания през м. март 2018г., за което е издадена фактура № 8663 от 13.04.2018г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 345,77 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за периода от падежа на задължението 20.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.10.2018г. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото производство. По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която заявява, че претендираната мораторна лихва по процесната фактура е за периода от падежа на задължението, който падеж е 30-то число на месеца, следващ отчетния, както било уговорено в договора, до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.10.2018 г.

Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора заявява, че оспорва изцяло предявените искове за главница и мораторна лихва, както по тяхното основание, така и по отношение на техния размер. По отношение на претендираната главница по фактура заявява, че не дължи заплащане на претендираната сума. Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвало извършването на доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг. Потвърждението на задължение, на което се позовавал ищецът, се издавало за нуждите на счетоводството и отразявало счетоводните записвания, но не и правно значими факти като признание на задължение. Отделно от това, същата съдържала единствено салдо, но не и конкретика относно произхода и вида на задължението. По отношение на претенцията за мораторна лихва сочи, че настоящото производство е установителен иск по чл.422 от ГПК. Предметът на това производство бил специфичен. Същото било пряко обвързано със съдържанието на издадената заповед за изпълнение в заповедното производство. Счита, че разглеждането на осъдителен иск в производството по чл.422 от ГПК е недопустимо. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5242/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3001/23.10.2018 г. за сумата 6679 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по договор за извършване на медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, сключен на 02.01.2018г., по издадена фактура №8663/13.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 22.10.2018г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по чл.266, ал.1 от ЗЗД – за незаплатено възнаграждение по договор за изработка. По делото е представен договор от 02.01.2018 г., сключен между "СМДЛ Писанец" ООД, гр. Пловдив и ответника в настоящото производство. По силата на този договор "СМДЛ Писанец" ООД, гр. Пловдив се е задължило да извършва медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на предоставен му от ответника биологичен материал. Съдържанието на правата и задълженията на страните по горепосочения договор дава основание същият да бъде квалифициран като договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. По  делото е представена фактура № 8663/13.04.2018 г., издадена от изпълнителя по горепосочения договор, за извършени лабораторни изследвания за м. март 2018 г. на стойност 6679 лв. Основното задължение на възложителя по договора за изработка съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че горепосочената фактура са отразена в счетоводните регистри на ответника като задължение към ищеца. При извършената проверка от вещото лице в счетоводството на ответника не е установено плащане по тази фактура. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото. 

От така събраните по делото доказателства се налага изводът, че ответникът е получил изработеното, не е възразил относно правилността на изпълнението и е приел извършената работа извършената от ищеца работа по договора от 02.01.2018 г. Самото включване на фактурата в счетоводството на ответника представлява недвусмислено признание на задължението и е доказателство за приемане на работата. Поради това на основание чл.266, ал.1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 6679лева.

С установителния иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е съединен осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 345,77 лева – обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по горепосочения договор за изработка за периода от 20.04.2018 г. до 22.10.2018 г. Съдът намира за неоснователни доводите за недопустимост на този иск, доколкото няма процесуална пречка за кумулативно обективно съединяване на иск за установяване на вземането с осъдителен иск за мораторна лихва за същото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ответникът е изпаднал в забава с изтичането на двадесетдневния срок за плащане от издаване на фактурата, уговорен в чл.24 от процесния договор. Следователно ответникът дължи заплащането на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за  претендирания в исковата молба период 20.04.2018 г. – 22.10.2018 г. От експертното заключение  по делото се установява, че общият размер на мораторната лихва за посочения период е 345,77 лв. С оглед на това искът за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор от 02.01.2018 г. и фактура № 8663/13.04.2018 г. се явява основателен.

 Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „"СМДЛ Д-р Писанец" ООД, гр.Пловдив по силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. Посоченият договор е представен по делото, като съдържанието му е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и доказателства за извършени действия по уведомяване за цесията, като уведомлението от цедента е получено от ответника на 05.09.2018 г., поради което съдът приема, че същият е надлежно уведомен за цесията.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

По изложените съображения съдът намира, че  предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 6679 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за извършване на медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, сключен на 02.01.2018 г., по издадена фактура №8663/13.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 22.10.2018г. до изплащане на вземането. Като основателен следва да бъде уважен и предявеният иск сумата 345,77 лева, представляваща  обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор от 02.01.2018 г. и фактура № 8663/13.04.2018 г. за периода 20.04.2018 г. – 22.10.2018 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство. Ответникът е направил искане за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в заповедното производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за основателно. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не разкрива особена  фактическа и правна сложност, поради което следва на заявителя да бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно мининума по чл.7, ал.2, т.2, вр. с ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на 463,77 лв. Поради това следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 597,35 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 1247,53 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Производството не се характеризира с особена фактическа или правна сложност, поради което следва на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно минимума по чл.7, ал.2, т.1 и 3, вр. с чл.2, ал.5  от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 963,95 лв. /663,95 лв. за установителния иск и 300 лв. за осъдителни иск/.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, съществуването на вземането на „САТОРИ ГРУП” ООД,  гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ 177, ЕИК *********, представлявано от Стойна Димитрова Колева, за сумата 6679 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по договор за извършване на медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, сключен на 02.01.2018г., по издадена фактура № 8663/13.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 22.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3001/23.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5242/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „САТОРИ ГРУП” ООД,  гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ 177, ЕИК *********, представлявано от Стойна Димитрова Колева, сумата 345,77 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор от 02.01.2018 г. и фактура № 8663/13.04.2018 г. за периода 20.04.2018 г. – 22.10.2018 г.

ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев,  да заплати на „САТОРИ ГРУП” ООД,  гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ 177, ЕИК *********, представлявано от Стойна Димитрова Колева, сумата 597,35 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1247,53 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :