Определение по дело №846/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 250
Дата: 29 август 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. Пазарджик , 29.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200846 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
***, против Електронен фиш Серия К № 4741960 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
В подадената жалба обобщено се релевират доводи за незаконосъобразност на
издадения ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
като се иска неговата отмяна и се претендират разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ. Прави искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар, съгласно
представения списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище по същество от процесуален
представител, в което се обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и
се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО за процесуално представителство и се възразява
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея, след
1
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 19.04.2021 г., в 15,04 часа в
гр. Пазарджик на бул. „Ст. Стамболов с посока на движене към кръстовище с ул. „Д.
Греков“, при въведено ограничение в населено място от 50 км/час, е управлявал лек
автомобил „Мазда 121“ с рег. № ***, като се е движил с 74 км/час, при максимално
допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и
установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 74
км/час, т.е. превишение на скоростта от 24 км/час, но от това превишение били
извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 21 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателя на 07.05.2021 г., видно от разписка за връчването му (л.33). Жалбата
против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на
ОДМВР- Пазарджик на 14.05.2021 г., поради което е процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва
санкционния акт пред компетентния съд.
От изисканите справки и представени доказателства от жалбоподателя съдът
установи, че още преди депозиране на жалбата в ОДМВР- Пазарджик било установено,
че въпросният обжалван ЕФ е бил неправилно издаден против жалбоподателя, като
поради допусната „операторска грешка“, именно допуснато дублиране от системата в
процеса на издаване на ЕФ, като за едно и също нарушение освен процесния ЕФ бил
издаден и ЕФ Серия К № 4742496, към който бил обвързан снимковия материал
създаден от АТСС. Поради това процесния ЕФ бил анулиран на 10.05.2021 г., тъй като
към него не бил приложен снимков материал от системата. Анулираното било
извършено правилата за работа на „Система за управление на
Административнонаказателна дейност“- Ръководство на потребителя- Вътрешна част
на приложението, версия 2.4“ (л.26-30). След като фишът бил анулиран, на 28.05.2021г.
началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик изпратил уведомително писмо за
това на адреса на жалбоподателя, с което го уведомил за анулирането, както и че няма
никакви задължения по анулирания фиш.
След това, на 07.06.20201 г. Началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик окомплектовал преписката по жалбата против анулирания ЕФ, който
2
разбираемо липсвал в преписката поради анулирането му, като изпратил жалбата в
Районен съд- Пазарджик. В съпроводителното писмо, с което изпратил преписката
началникът също информирал съда, че обжалваният ЕФ междувременно бил анулиран.
От представените от сектор ПП екранни разпечатки от електронната система
внедрена в сектор „ПП“-АИС СУАНД (л.24-25) е, че преди за едно и също нарушение
системата е издала два ЕФ, а именно процесния Серия К № 4741960 и Серия К №
4742496, като и двата фиша са издадени на една и съща дата и в едни и същи час, но
системата е генерирала смиковия материал към втория фиш. Пак от разпечатката се
вижда, че процесния ЕФ е анулиран на 10.05.2021 г., тоест още преди депозиране на
въззивната жалба против фиша е било констатирано, че поради операторска грешка за
едно и също нарушение системата е генерирала и издала два ЕФ, но само към втория е
присъединила необходимите доказателства. По тази причина първият ЕФ- предмет на
настоящето обжалване, е бил анулиран. Изясни се и това, че анулирането е станало по
ред разписан в „Система за управление на Административно-наказателна дейност“-
Ръководство на потребителя – Вътрешна част на приложението, версия 2.4“ (виж
т.7.2.6 от същата „Анулиране на фиш К“).
Вярно е, че уведомлението до жалбоподателя е изпратено след депозиране на
жалбата, като в случая причините- обективни или субективни са без значение, но е
факт че към момента на обжалване на ЕФ, същият вече е бил анулиран.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотос от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против ЕФ Серия К № 4741960
следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати, т.к. са събрани
неоспорими доказателства, че същият този ЕФ към настоящия момент е анулиран,
респ. несъществува в правния мир, при което настоящото дело няма годен предмет,
чиято законосъобразност да се контролира по съдебен ред, като ще следва да се отмени
протоколното определение на съда Установеното обстоятелство води на извод, че
следва да се отмени протоколното определение, с което е даден ход на делото по
същество.
По отношение на направеното от въззивника искане за присъждане на разноски
в негова полза, съдът намира че същото е неоснователно.
Вярно е, че искането е направено своевременно в хода на съдебното
производство и че по делото са представени доказателства за заплатено
възнаграждение в размер на 300 лева на адв. С.К.-Новоместска от ПзАК от страна на
3
жалбоподателя, но това искане не намира почва в законодателните разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
съдебните производства по ал.1 страните, като правото на присъждане на разноски е
по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл.143,
ал.2 от АПК- подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване
на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
Съдът намира, че в настоящия казус не е налице нито една от двете хипотези. С
оглед на изложеното по-горе производството по делото се прекратява поради това, че
обжалваният акт не съществува поради неговото анулиране. Стана ясно, че това
анулиране е станало още преди да бъде подадена въззивната жалба, с която се оспорва
акта, т.е. казано с други думи актът е оттеглен още преди да бъде оспорен. Вярно е, че
за това анулиране жалбоподателят е бил уведомен по-късно, след подаване на жалбата
14.05.2021 г.), а именно на 28.05.2021 г. В тази хипотеза жалбоподателят би имал
право на разноски, ако жалбата бе изготвена от адвокат или поне жалбоподателят да е
имал към онзи момент упълномощен адвокат. Такива доказателства обаче липсват.
Установи се точно противното. Видно от жалбата е, че тя е подписана и депозирана от
санкционираното лице. Видно от договор за правна защита и съдействие и
пълномощно (л.34) е че жалбоподателят е ангажирал адвокатска защита и съдействие в
лицето на адв. Новоместска едва през месец юли 2021 г., т.е. след образуване на АНД и
преди провеждане на о.с.з. за разглеждането му. Казано с други думи въззивникът е
сключил договор и е получил правна помощ, за което направил разходи, едва след
анулирането на обжалвания ЕФ, а и самото анулиране представляващо оттегляне на
акта, е станало още преди последния да бъде атакуван от жалбоподателя, като дори
неговата жалба не е станала повод за оттегляне на акта. Поради това съдът намира, че
следва да остави искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя без
уважение.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и
своевременно направено искане от процесуалния представител на въззиваемата страна,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция, определен съобразно
правилата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на
извършената дейност от процесуалния представител на АНО.
4
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда от 12.07.20021 г., с което е даден
ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на КР. ЦВ. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, ***, против Електронен фиш Серия К № 4741960
издаден от ОД на МВР- Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АНД
№ 846/2021г. по описа на Районен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА КР. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Пазарджик, представлявана от
директор, сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за представителство по АНД № 846/21 г. на ПзРС.
Определението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаване на определението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5