№ 16127
гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20221110139058 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Е. И. Г., редовно призована за днешното съдебно заседание,
представлява се от адв. Р.Т., с пълномощно налично на лист 8 по делото.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/, редовно призован за днешното съдебно
заседание, не изпраща представител, представлява се от адв. И. с
пълномощно налично на лист 43 по делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно проекто-доклад на съда, обективиран в
определение на съда от 26.05.2023г.
ДОКЛАДВА постъпило становище под вх.№174527/20.06.2023г. от адв.
К. И., в което тя изразява становище за недопустимост на иска, поддържа
отговора на исковата молба, в случай, че съдът даде ход по същество моли за
отхвърляне на иска, представя списък по чл.80 от ГПК.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора. Моля да
вземете в предвид, че считам представените с допълнителна молба от
насрещната страна документи, в частност протокол от общото събрание и
протокол за залепено съобщение за изготвен протокол от общото събрание за
неавтентитчни. В тази връзка аз ги оспорвам, като в подкрепа на това свое
твърдение считам, че следва да вземете в предвид, че протокола, който
ответникът е представил се различава от протокола, който ние сме оспорили и
който доверителката ми е видяла, първоначалния протокол, това са два
различни документа. Като ответника твърди, че първото било извлечение.
Оспорвам първоначалния протокол да представлява извлечение. Считам, че
1
последващия протокол е неавтентичен, антидатиран и съставен впоследствие
след като насрещната страна се е запознала с нашата искова молба. Оспорвам
неговото съдържание, изцяло го оспорвам. Нямам възражения по проекто-
доклада на съда, по скоро в условията на евентуалност искам да вземете в
предвид, че ако счетете, че тези документи са автентични, моля да се
съобрази, че разпоредбата на ЗУЕС, която е чл.13, ал.2 предвиждаща писмено
уведомяване, за това че етажния собственик не живее на посочения адрес, е
приета 2011г. Доверителката ми е станала собственик на имота 1993г. по
силата на представения от нас нотариален акт за договор за дарение и тя
никога не е живяла във процесния имот, за което предходния управител е бил
уведомен, за сведение настоящия управител също. Разполага с тази
информация и знае, че доверителката ми не живее там, включително
разполага и с нейния телефон и ако счетете, че следва да доказваме
уведомяването на Е. И., моля да ни бъдат допуснати свидетели, с които да
докажем нашите твърдения. Не твърдя, че е уведомена от управителя по
телефон, твърдя, че презумпцията по чл.16, ал.7 изобщо не се прилага за нея,
на първо място доколкото документите са неавтентични и не е спазена
процедурата, съответно моята доверителка се е запознала на 20.06.2022г. и от
тогава е започнал да й тече срока. В условията на евентуалност твърдя, че не е
следвало да уведомява писмено управителя, доколкото към момента, в който
тя е станала собственик и съответно тя никога не е живяла там, дори и като е
станала собственик тази разпоредба по чл.13, ал.2 записаното уведомяване,
изобщо не е съществувала, това означава да вмени на етажния собственик да
си прочете ЗУЕС, че се е изменил закона и да уведоми ЕС.
АДВ. И.: Оспорвам исковата молба. Моля уважаемия съд да се
произнесе по допустимостта на иска, тъй като разпоредбата на чл.13, ал.2 от
ЗУЕС е категорична, че собственика, който не ползва имота си е длъжен да
уведоми писмено управителното тяло на ЕС. Интерпретациите, които ищцата
дава не позволяват да не спазваме закона, това първо. Второ, твърдим, че
ищцата има регистрация постоянен и настоящ адрес именно на процесния
имот, който е част от ЕС. И в тази връзка моля съда да направи служебна
справка в персонална база „Население“, за да установи какъв е бил
постоянния и настоящ адрес към датата на общото събрание. Тоест в
реалността, ако ищцата беше уведомена, тя щеше да бъде уведомена на
същия този апартамент, като адрес, който е част от ЕС. За доказателства, че
ищцата някога е уведомявала управителния съвет или управител или който и
да е било писмени доказателства няма в ЕС категорично. По въпроса за
оспорването на документите, които са представени в отговора на исковата
молба, представям същите за констатация на съда в оригинал. С днес
направеното изложение и твърдения на практика ищцовата страна признава,
че не е извършила писмено уведомяване, тъй като не счита да извърши
такова.
АДВ. Т.: Във връзка с направеното изявление на насрещната страна
преди да се произнесете по въпроса за писменото уведомяване, моля да се
2
стартира процедура по оспорване на документите, доколкото както вече казах
считам ги за неавтентични, считам, че насрещната страна ги е съставила след
като се е запознала с нашите искания, доколкото представения с отговора на
исковата молба протокол се различава от този, който моята доверителка е
видяла и е оспорила, това очевидно не е автентичен документ.
АДВ. И.: Оспорването е по основателността, в случая преюдициален е
въпроса за преклузията и по допустимостта на иска.
АДВ. Т.: Не, не е така, защото за да се приложи презумпцията по чл.13,
ал.2 трябва да е била спазена процедурата, тоест да е бил залепен протокол за
съобщението за готовия протокол, и от тогава започва да тече срока за
обжалване, за да видим дали е изтекъл срока за обжалване, трябва първо да
видим дали общото събрание е спазило процедурата за залепване на
протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за окончателен проекто-доклада си, обективиран в
определение на съда от 26.05.2023г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото приложените към исковата молба
писмени доказателства.
СЪДЪТ
НАМИРА, че по искането на процесуалния представител на ответника
следва да се произнесе след събиране на относим доказателствен материал
към предмета на спора, включително което е възможно и с крайния си акт по
същество, тоест налице са процесуални способи за това.
СЪДЪТ
НАМИРА, че в случая дали е спазен срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е
въпроси на доказване, както каза в производството, поради и което също така
намира доколкото не се оспорва типичната автентичност на така
представените към молба към отговор на исковата молба с вх.
№12711/17.01.2023г. писмени доказателства, а именно, покана за свикване на
общо събрание на СЕС лист 28 по делото, протокол от общо събрание на
СЕС, находящ се на лист 29-31 по делото, списък към събрания от
27.04.2022г. находящ се на лист 32-33 по делото, както и протокол за
поставяне на съобщения, находящ се на лист 34 по делото и доколкото тези
писмени доказателства се оспорват по съдържание и се твърди да са
антидатирани и съставени за целите на производството съдът намира, че
оспорването им не следва да се провежда по реда на чл.193 от ГПК, поради
което и не следва и да се открива такова производство, а съдът следва чрез
съпоставка и чрез констатация с оригиналите и с приложените към исковата
молба да изведе съответните си правни изводи за това, дали тези писмени
доказателства са с достоверно съдържание и дали отразяват факти и
3
обстоятелства релевантни за спора и осъществили се на процесното общо
събрание.
СЪДЪТ, с участието на страните пристъпи към онагледяване и
констатация за сравнение на приложените като заверени копия към молба на
ответника с вх.№12711/17.01.2023г. писмени доказателства и представяните в
оригинал. Покана за свикване на общото събрание, която съдът с участието на
страните констатира, че съответства на представената в оригинал, протокол
от общото събрание на ЕС, находящ се от лист 29 до лист 31 по делото съдът
констатира с участието на страните, че съответства на представения в
оригинал, списък на събрание от 27.04.2022г. представен като копие от лист
32-33 по делото съответства на представените в оригинал, както и протокол за
поставяне на съобщение, приет на лист 34 по делото като заверено копие
съответства на представения в оригинал, след което съдът върна оригиналите
на правоимащата страна.
АДВ. Т.: Аз не оспорвам, че представените оригинали от ответника не
съответстват на представените от тях заверени копия, аз казвам, че не
съответстват на представените като писмен доказателствен материал от нас с
исковата молба и доколкото не можах да видя по делото, евентуално ако не
сме го представили базирам оспорванията си върху ето този документ, който
противоречи изцяло на представения в последствие протокол, това е
документа, който ние оспорваме, който моята доверителка видя и пожела да
се оспори. Това е протокола, който се различава от представените от
ответника писмени доказателства в частност протокол, именно този протокол
който аз Ви представям е бил залепен на видно място в СЕС, с който се е
запознала моята доверителка и който ние оспорваме и затова твърдя, че тези
документи са антидатирани, и че процедурата по чл.16, ал.7 не е спазена,
съответно за доверителката ми срока по 40 започва да тече от момента, в
който тя се е запознала с протокола. Тази презумпция изобщо не важи за нея.
Тези документи не са истински.
АДВ. И.: Представям на съда във връзка с твърденията на ищцовата
страна удостоверение от което е видно, че председател на Управителния
съвет е председател повече от 10 години, ищцата никога не е правила опит да
отиде при него нито да се обади по телефона и причината е, че има
задължения към ЕС, тя се крие от ЕС.
АДВ.Т.: Моля да вземете в предвид, че това удостоверение от Столична
община не следва да се приема като доказателствен материал по делото,
доколкото абсолютно е неотносимо, не доказва никакви твърдения във
връзка с предмета на делото, абсолютно ирелевантно е и моля да не се
приема. Не разбирам какво се опитва да докаже насрещната страна. В
условията на евентуалност ако прецените, че са автентични тези документи и
презумпцията е налице, моля да ни бъде допуснат един свидетел, с който ще
докажем, че моята доверителка никога не е живяла в ЕС и доколкото
разпоредбите на ЗУЕС във връзка с уведомяването от 2011г., моята
4
доверителка е собственик от 1993г. според нотариалния акт, тя не е следвало
изобщо да уведомява, доколкото тази разпоредба не се прилага за тази
хипотеза.
АДВ.И.: Във връзка с оспорванията, ако съдът счете моля да бъдат
допуснати като свидетели протоколчика, съставил и подписал протокола на
общото събрание, както и собственика на ап.12 Андрей Мадаров, които с
показанията си да дадат сведения относно съставянето на тези документи и
спазването на процедурата, която се оспорва от ищцата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА произнасянето по приемане по делото на документите
приложени към отговор на исковата молба вх.№12203/17.01.2023г.
ДА СЕ ИЗИСКА от НБД справка за постоянен и настоящ адрес на
лицето Е. И. Г. ЕГН**********.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства и на двете
страни, на страната на ищеца един свидетел при режим на довеждане за
следващо ОСЗ и един свидетел при режим на довеждане на страната на
ответника.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
За събиране на доказателства
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 05.10.2023г. от 10,30 часа, за която
дата и двете страни да се считат за редовно призовани от днес.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 11.56 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5