Решение по дело №120/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по АНД № 120/2023 год. по описа на ВРС, тридесет и
седми наказателен състав.

ВАРНЕНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемата Б. С. Д. да бъде освободена от
наказателна отговорност, като и се наложи административно наказание по
реда на чл. 78а. НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ на 05.02.2020 г. в гр. Варна при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. номер В6575НР,
нарушила правилата за движение, а именно чл. 116 от ЗДП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да е внимателен и предпазлив към пешеходците
особено към децата, към хората с трайно увреждане , с частност към слепите
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите които се движат с червено
бял бастун и към престарелите хора“ и с това по непредпазливост причинил
на Е. И. К. средна телесна повреда – травма на дясно ходило изразяваща се в
счупване в основата на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости с леко
разместване на фрагментите, счупване на срединната и външната
куниформеникости и на кубоидната кост с леко разместване на фрагментите,
фисура /пукнатина/ в предната част на дясната малкопищялна кост в областта
на глезена, което обусловило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период от около 3-6 месеца .

Престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК – освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на съдебните прения представителят на Варненска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение като моли обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като
му се наложи административно наказание, ориентирано към минимума, а така
също да бъдат присъдени в негова тежест и разноските.

1

Защитникът на обвиняемата – адв. Г., ВАК поддържа, че са налице
условията за приложението на чл. 78а., НК поради което моли за налагането
на административно наказание в минимален размер от 1 000.00 лева. На
основание чл. 78а, ал. 4 НК моли, в случай, че съдът прецени да наложи на
подзащитния му наказание лишаване от право да управлява МПС, то да е за
минимален срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

От фактическа страна:

Б. С. Д. е родена на 05.09.1999 г. в гр. Варна, живуща в гр.Варна, ***,
българска гражданнка, със средно образование, неомъжена, работи,
неосъждана, ЕГН **********.

Обв. Б. Д. била правоспособен водач на моторно превозно средство с
категории „В“, „В1“, „М“ .

На 05.02.2020 г., около 12. 30 часа, обв. Б. Д. управлявала лекия си
автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с рег. № В 65-75 НР по бул. „Осми
Приморски полк“ в гр.Варна, в платното за движение предвидено за
движение в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Цар Освободител“, в лявата
лента за движение.

В същото време св. Е. И. К. излязла от сградата на Община – Варна
където работела и предприела пресичане на платното за движение на бул.
„Осми Приморски полк“ на кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в зоната
на напречна пътна маркировка М 8.1 – „Пешеходна пътека“. К. преминала
през платното за движение на бул. „Осми Приморски полк“, предназначено за
движение в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Цар Освободител“ и
стигнала до разделителния остров. После тя навлязла в платното за движение,
предназначено за движение в посока бул. . „Сливница“ към бул. „Цар
Освободител“. СвидетЕ.та К. пресичала косо по платното за движение, извън
рамките на напречната пътна маркировка М 8.1 - „Пешеходна пътека“, като
се движела в посока от северозапад към югоизток, в ляво от пешеходната
пътека.
2

Лекият автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с рег. № В 65-75 НР,
управляван от обвиняемата Д., преминал през изкуствената неравност, след
което при приближаването към напречната маркировка – „Пешеходна
пътека“ намалила скоростта и обвиняемата Д. спряла преди пешеходната
пътека. В същото време и на същото място св.К. навлязла в платното за
движение в посока към бул. „Цар Освободител“, първоначално в рамките на
напречната пътна маркировка – „Пешеходна пътека“, след което се отклонила
наляво посока първоначалното си движение и започнала да пресича косо
спрямо оста на пътя и в ляво спрямо протежението на пътеката. В момента
когато св.К. предприела пресичане и навлязла в зоната на платното за
движение, обвиняемата Д. възобновила движението на автомобила си и в
същият момент сработила системата за предотвратяване на „челен удар“.
Активирал се „спирачен асистент“, при което автомобила спрял. Задните
габарити на автомобила се намирали на ниво край на елементите на
пешеходната пътека, а предната част на автомобила на около – 4.80 м. след
пешеходната пътека. Настъпил удар между лекият автомобил марка
„Мерцедес Ц 200“ с рег. № В 65-75 НР, управляван от обвиняемата Д. и
пешеходката Е. И. К., при който последната паднала на земята. Ударът
настъпил на разстояние от около – 4.90 м.-5.80 м. след маркировката
„Пешеходна пътека“.

Обвиняемата Д. веднага излязла от автомобила и отишла при
пострадалата – св.К., като я попитала дали е добре и предложила да се обади
на спешна помощ. К. отказала,, като казала, че искала да разбере дали може
да се държи на краката си. В това време до св.К. дошъл св.В.С.Б., който по
същото време се намирал в близост до мястото на ПТП и още едно момче
/неустановено в хода на ДП/. Св. Б. и момчето помогнали на св.К. да се
изправи. Св. К. се задържала самостоятелно и продължила пътя си до
отсрещния тротоар. В това време обвиняемата Д. изместила автомобила в
дясно до тротоара и отново отишла при пострадалата К., която и казала, че
няма нужда от помощ.
СвидетЕ.та К. отишла до близкият банкомат, а след това до банковия
клон на ОББ – Варна, след което се вънала на работа. Там тя усетила силна
болка в крака си и се обадила ни сина си – св.И.В. Свидетелят отишъл до
работното място на майка си – пострадалата К., взел я и я закарал до Спешна
помощ при МБАЛ „Света Анна“ – Варна. за лечение.

Водачът Б. Д. била тествана с техническо средство "Алкотест Дрегер"
за употреба на алкохол, като пробата и била отрицателна. Бил извършен оглед
на местопроизшествие.

3

От проведената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие на пострадалия – Е. И. К. получила травма на дясното ходило,
изразяваща се в: счупване в основата на 2-ра, 3-та, 4-та пред ходилни кости с
леко разместване на фрагментите, счупване на средината и външната
куниформени кости и на кубовидната кост с леко разместване на фрагменти,
фисура /пукнатина/ в предната част на дясната малкопищялна кост в областта
на глезена.

Според вещото лице описаните увреждания са в резултат от удари с
или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени
така, както се съобщава в материалите по ДП — при настъпилото ПТП, с
което са в пряка причинна връзка. Видно от заключението по СМЕ е, че
фрактурите трайно затрудняват движенията на десен долен крайник крайник
за период от около 3 – 6 месеца.

По делото била назначена и изготвена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че мястото на настъпване на ПТП с пешеходката – Е. И. К. и
л.а. „Мерцедес Ц200“ с рег. № В 65-75 НР, се намирало на около 4.90-5.80 м.
след маркировката „Пешеходна пътека“, пресичаща бул.“Осми Приморско
полк“ и на около 1.50 - 2.40 м. в ляво от разделителния остров, в лявата пътна
лента за движение на бул.“Осми Приморски полк“. Пешеходката К. в
момента на падането си на пътната настилка се е движела с нормален ход.
Ако е имало съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката, то
скоростта на лекия автомобил в момента на инцидента е било около 0 км/ч.
Нямало данни за наличието на предмети или обекти на нивота на зрителния
център на участниците в ПТП , които са създавали ограничаване на
видимостта в района на възникването му.
За водача на лекия автомобил е съществувала техническа възможност
преди да потегли и да премине през пешеходната пътека да пропусне
пешеходката К., която пресичала бул.“Осми Приморски полк“.
Водачът на л.а. „Мерцедес Ц200“ с рег. № В 65-75 НР,
непосредствено преди задействането на спирачния асистент, е достигнал и се
е движел със скорост около – 6.63 км/ч. В момента когато пешеходката се е
намирала пред автомобила клоняла към – 0 км/ч. ПТП е възникнало при
условията на неограничена видимост и обзорност и за двамата участници,
при ясно видими обозначения на хоризонталната е вертикалната
сигнализация.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемата Б.
С. Д. е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
4

на чл.78а. от НК.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Е. К., И.В. В.Б., К.Е., Г.П., С. Д. както и от назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза и Автотехническа експертиза. На следващо място за изясняване
на гореописаната фактическа обстановка спомагат и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост;
характеристична справка; протокол за оглед на местопроизшествие от
25.03.2020 г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на веществени
доказателства ; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план
схема на възникнало ПТП с пострадали лица; справка за нарушител; справка
за собственици на превозно средство; копие от СУМПС; медицинска
документация .

В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и без противоречиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от подсъдимия и на съдебна фаза,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемата Б. Д. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343, ал. 1 б., , б", пр. II-ро, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. III от НК, доколкото на 05.02.2020 г., в гр.Варна, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес Ц 200"
с peг. № В 65-75 НР, е нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно:

- чл. 116, пр. 1-во от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците"
5

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. И. К. а
именно:

травма на дясно ходило изразяваща се в счупване в основата на 2-ра,
3-та и 4-та предноходилникости с леко разместване на фрагментите, счупване
на срединната и външната куниформеникости и на кубоидната кост с леко
разместване на фрагментите, фисура /пукнатина/ в предната част на дясната
малкопищялна кост в областта на гезена, което обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3-6
месеца

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. 342 НК е бланкетна, като за
съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния Закон за движение по пътищата. Съгласно
трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само
с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат
/в този смисъл Решение № 289/18.01.2017 г., I НО, постановено по
наказателно дело № 1237/2016 г., ВКС/.

На първо място следва да се отбележи, че деецът притежава
специалното качество, изискуемо от закона, за да бъде субект на
инкриминираното деяние, а именно правоспособен водач на МПС.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. чл. 343, ал. 1 б.
"б", пр. II-ро престъпен резултат – причинена средна телесна повреда, която в
процесния случай се проявява в травма на дясно ходило изразяваща се в
счупване в основата на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилникости с леко
разместване на фрагментите, счупване на срединната и външната
куниформеникости и на кубоидната кост с леко разместване на фрагментите,
фисура /пукнатина/ в предната част на дясната малко пищялна кост в областта
на глезена,

В съдебната практика се приема, че всеки път, когато водачът на едно
МПС се движи със скорост, която е по-голяма от опасната зона за спиране,
когато се появи пътно препятствие, е налице нарушение на правилата за
безопасно движение. Опасната зона може да послужи като основание за
отпадане на отговорността на водача при ПТП само когато препятствията на
пътя са се появили бързо и изненадващо в границите на най-малкото
6

възможно разстояние за спиране /в тази насока вж. напр. Решение № 875/
12.09.1976 г. по н. д. № 718/ 76 г., ІІІ н.о., Решение № 657/ 13.06.1967 г. по
н.д. № 381/ 67 г., ІІІ н.о., публ. в Сб.”Транспортни престъпления”, изд. 2004
г./.

Водачът виновно нарушава правилата относно скоростта във всички
случаи, когато произшествието настъпи извън опасната зона или в нейните
граници при движение с недопустима или несъобразена скорост./ Р№ 250/
24.06.1986 г. по н.д. № 205/1986 г., ІІІ н.о./.

Престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на
психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. В процесния случай това е изводимо както от
обективните находки по делото, установени от комплексната
автотехническата и съдебномедицинска експертиза, така и от свидетелските
показания.

Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо -
не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но е могъл и е
бил длъжен да го предвиди. В процесния случай задължението на обвиняемия
да предвиди настъпването на съставомерните последици се извежда от
качеството му на правоспособен водач на МПС. Конкретната му възможност
да го предвиди пък следва от особеностите на заобикалящата среда, в която
не са били налице фактори, които да възпрепятстват ефективното
възприемане на пътната обстановка, респективно спазване на посочените по –
горе правила.

Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация; обвиняемият не е осъждан
до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност; от деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди; не е налице някое от
ограниченията, визирани в чл. 78а, ал. 7 НК, то са налице условията за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

По размера на административното наказание:

При индивидуализиране на административното наказание на
обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, а именно тези, свързани с безопасността и сигурността на
транспорта. Същите се отличават с голяма обществена значимост. На
следващо място, съдът отчете степента на засягане на обществените
7

отношения, намерила израз във вида и броя на допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата, както и величината на допуснатите
нарушения.

Съдът отчете и причиненият обществено опасен резултат – на
пострадалото лице Е. И. К. е причинена не само съставомерната средна
телесна повреда, но и по – леко нараняване, изразяващо се в множество
разкъсно – контузни рани и охлузвания по лицето, тялото и крайницие, шок,
съставляващо разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК. Съобразена беше и личността на обвиняемата, която е неосъждана, без
данни за други противообществени прояви, с чиста справка за нарушител/
водач, като същата е с добри характеристични данни. Отчетено беше и, че
обвиняемата признава вината си, изразява съжаление за стореното, като е
оказала съдействие на органите по разследването за установяване на
обстоятелствата по делото.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва
се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика /така - Решение
№ 144/20.02.2019 г. по дело № 598/2018 г. на ВКС, Решение № 75/21.08.2018
г. по дело № 327/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. №
93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №
90/18.09.2018 г. по дело № 329/2018 г. на ВКС, Решение № 208/29 ноември
2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018 г. /.

Като смекчаващи обстоятелства съдът съобрази това, че обвиняемият
е на сравнително млада възраст, същият не е престанал да се интересува от
състоянието на пострадалото лице и изразява искрено съжаление за
случилото се. Съдът съобрази и изминалия период от време от извършване на
деянието до постановяване на решението по настоящото дело – повече от
осем месеца, през който с обвиняемия са извършени множество действия по
разследване, които според настоящия състав сами по себе си са съдействали
за поправяне и превъзпитание на дееца.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемата Б. С. Д., следва да се наложи административно наказание глоба в
8

минимален размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. Размерът на наказанието беше
съобразен и със събраните по делото доказателства за имуществено и семейно
положение на обвиняемата.

Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия без да се накърнява
принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и
употребената държавна репресия.

Както вече се спомена от справката на водача за нарушения на ЗДвП
е видно, че същият е принципно изправен водач, допуснатите нарушения на
ЗДвП са инцидентна проява в живота му, поради което и съдът намира, че не
следва на основание чл. 78а, ал. 4 от НК да постановява и лишаване от права.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата Б. С. Д. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Варна в полза на бюджета
на Държавата сумата от 2 672.30 /две хиляди шестотин седемдесет и два лева
и 30 стотинки/ лева, представляваща разноски по делото, сторени в хода на
досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

9

Номер на акта:	175
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20233110200120
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 януари 2023 г.

Решение по дело №120/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите