Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.05.2023 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тридесети март две хиляди двадесет и
трета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1666 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Ю.
Б.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, законни представители:
П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., действащо чрез пълномощника си адв. С.З., със
съдебен адрес:***, партер - вътрешен двор против Г.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. Р.И..
В
исковата молба се твърди, че на 26.01.2015 г. между „Ю. Б.“ АД в качеството му
на кредитодател, от една страна и Г.В.И., в качеството му на кредитополучател,
от друга, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL758853. По силата на
чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 3404.00 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията
по договор за кредитна карта Euroline W09300076356 от 16.01.2006 г. и договор
за кредитна карта American Express AC 2160 от 19.06.2007 г., сключен между банката
и кредитополучателя, срещу което кредитополучателят се задължил да върне
отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени
с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план,
представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7 от него. С този
погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили
параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на
усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните
вноски, техния брой и падежи. На 26.01.2015 г. кредитополучателят усвоил
предоставения му кредит в размер на 3404.00 лв., видно от банково бордеро №
2511931 от 26.01.2015 г.
Твърди
се, че разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените
Договор за потребителски кредит № FL758853 от 26.01.2015 г., погасителният план
към него, както и банково бордеро № 2511931 от 26.01.2015 г. по несъмнен начин
доказват факта, че между „Ю. Б.“ АД и ответника е възникнало облигационно
отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 3404.00 лв. Като косвено
доказателство за възникналите облигационни правоотношения можела да се счете и
молбата за потребителски кредит, подписана от кредитополучателя и от
представител на банката, която била приложена към исковата молба. От нея било
видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения,
в рамките на които Г.И.В. имал качеството на кредитоискател. С тази молба
ответникът поискал отпускане на потребителски кредит в размер на 3400.00 лева
за срок от 48 месеца. Това негово искане било удовлетворено от банката със
сключване на процесния договор за банков кредит.
Твърди
се, че въпреки установените клаузи между страните, считано от 15.05.2019 г.
било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията,
уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора. На 15.05.2019 г. кредитът станал изцяло
изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение
съгласно чл. 6 от процесния договор за банков кредит.
Освен
неиздължената главница в размер на 2086.64 лв., кредитополучателят дължал на
банката и възнаградителна лихва в размер на 291.53 лв. за периода от 16.01.2017
г. до 15.05.2019 г., вкл., на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за
банков кредит, мораторна лихва в размер на 549.79 лв. за периода от 15.02.2017
г. до 03.02.2020 г., вкл., на основание чл. 9 от процесния договор за банков
кредит, както и такси в общ размер на 165.50 лв. за периода от 15.12.2019 г. до
03.02.2020 г., вкл.
С
оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло изискуем, поради настъпил
краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение на 15.05.2019 г., съгласно
чл.6 от процесния договор за банков кредит, кредиторът „Ю. Б.“ АД подал
заявление по реда на чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. След преценка на
компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно – извлечение от счетоводни книги на банката, е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжникът, в полза
на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 196/2020 г. по
описа на PC – К.. С тези актове кредитополучателят Г.В.И. бил осъден да заплати
на „Ю. Б.“ АД дължимите от него суми по Договор за потребителски кредит №
FL758853 от 26.01.2015 г. възлизащи общо на 3093.46 лв., от които 2086.64 лв.
неиздължена главница, възнаградителна лихва в размер на 291.53 лв. за периода
от 16.01.2017г. до 15.05.2019 г., вкл., мораторна лихва в размер на 549.79 лв.
за периода от 15.02.2017г. до 03.02.2020 г., вкл., такси в размер на 165.50 лв.
за периода от 15.12.2019 г. до 03.02.2020 г., вкл., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020 г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски, от които 61.87 лв. – заплатена държавна такса и 405.93 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на молба по чл. 426, ал. 1 ГПК и издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело срещу Г.В.И.. На длъжника му била връчена
горецитираната заповед за изпълнение, като срещу нея същият подал възражение по
смисъла на чл. 414 ГПК. В изпълнение на чл. 415 ГПК районният съд указал с
разпореждане на заявителя „Ю. Б.“ АД да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок. Предвид гореизложеното, за банката възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №196/2020 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 2 086.64 лв. (две хиляди осемдесет
и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи главница по Договор
за потребителски кредит № FL758853/26.01.2015г., кредитна сделка № 4421213 за
периода от 16.01.2017 г. до 03.02.2020г.; 291.53 лв. (двеста деветдесет и един
лева и петдесет и три стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г., включително; 549.79 лв. (петстотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително;
165.50 лв. (сто шестдесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
С
отговора на исковата молба ответникът, представляван от пълномощника си адв. Р.И.,
оспорва иска, като излага следните аргументи:
В
исковата молба се твърдяло, че отпуснатата сума по договор за потребителски
кредит е за погасяване на задълженията на Г.И. по договор за кредитна карта
Euroline W09300076356 от 16.01.2006 г. и Договор за кредитна карта American
Express AC 2160 от 19.06.2007 г. Кредитор по договор за кредитна карта Euroline
W09300076356 от 16.01.2006г. и Договор за кредитна карта American Express AC
2160 от 19.06.2007 г. бил ищецът. Г.И., обаче не бил получил реално никакви
суми по процесния кредит, а банката извършила вътрешно-счетоводни операции, с
които твърдяла, че е погасила тези задължения.
Ответникът
заявява, че няма задължения в размер на 3 404 лева по договор за кредитна карта
Euroline W09300076356 от 16.01.2006г. и Договор за кредитна карта American
Express AC 2160 от 19.06.2007г. В допълнение твърди, че тези задължения били
изчислени на базата на неравноправни клаузи в двата договора и не било ясно
дали сумата от 3 404 лева включва главница или главница и лихва. С оглед на
факта, че задълженията били определени на базата на неравноправни клаузи,
счита, че Договор за потребителски кредит №FL758853 е нищожен.
Твърди,
че чрез Договора банката се опитала от една страна да узакони неправомерно
извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна
извършвала капитализация на лихви. Но имайки предвид, че клаузите, който
определят задълженията по договора са нищожни, подобно саниране било
недопустимо. Противоречието със закона и добрите нрави на договорни клаузи били
сериозни пороци на договора, които не можели да се санират от страните с
изразяване на нова воля. Потвърждаването на недействителни сделки по
българското право било допустимо само при унищожаемите сделки (чл.35, ал.1 ЗЗД). Нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД имала друга цел – опазване на правния ред
и императивните му предписания, без оглед волята на страните. В този смисъл бил
и текстът на чл.366 ЗЗД, който забранявал санирането на непозволен договор чрез
повторно съглашение. В тази насока били и Решение № 98 от 25.07.2017 г. т.д.№
535 по описа за 2016г. на ВКС и Решение № 146 от 01.11.2017 г. т.д.№ 2615/2016г.
на ВКС.
Твърди,
че капитализациите на лихвите чрез допълнителни споразумения също били в
противоречие с действащата правна уредба. Цитира Решение от 29.07.2019г. по
т.д.№ 1504/2018 по описа на ВКС, съгласно което „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД“.
Ответникът
прави и възражение, че вземанията са погасени по давност.
Счита,
че такси не се дължат, тъй като съгласно диспозитива на Решение от 16.07.2020г.
по С-224/19 и С-259/19 по описа на СЕС на същото комисионни и такси са дължими
само за действително предоставени услуги и направени разходи, каквито в
настоящия случай не били налице.
Член
3, параграф 1 от Директива 93/13 трябвало да се тълкува в смисъл, че клауза в
договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която
възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от
договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за
добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона
съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това
следва да се провери от запитващата юрисдикция.
С
оглед изложеното ответникът моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 196/2020 г. на
РС К. е видно, че по заявление на „Ю. Б.“ АД от 13.02.2020 г., срещу Г.В.И. е
била издадена Заповед № 116/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за следните суми: 2 086.64 лв.
–главница за периода от 16.01.2017г. до 03.02.2020г.; 291.53 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г.; 549.79 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително;
165.50 лв. – такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените
в заповедното производство разноски, от които 61.87 лв. – заплатена държавна
такса и 405.93 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича извлечение
от счетоводните книги на банката по Договор за потребителски кредит №
FL758853/26.01.2015 г., кредитна сделка № 4421213, които са редовни от външна
страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против
длъжника.
Срещу връчената заповед ответникът (тогава длъжник)
е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител)
да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране
на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да докаже, че
е погасил задълженията си към ищеца или не ги дължи на друго основание.
Спорните въпроси са свързани с това усвоена ли е от ответника сумата от 3404.00
лева, налице ли са нищожни клаузи в договорите за кредитни карти и изтекла ли е
погасителна давност за вземането или част от него.
С оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения и
направените от ответника възражения, първият спорен по делото въпрос е получена
ли е от ответника заемната сума от 3404.00 лева или „банката е извършила вътрешно-счетоводни операции, с които твърди, че
е погасила тези задължения“. Съдът намира доводите на ответника за
неоснователни. По делото се установи, че между
страните са съществували преддоговорни отношения по повод сключени два договора
за кредитна карта – Euroline W09300076356 от 16.01.2006г. и American Express AC
2160 от 19.06.2007 г., представени в заверен препис по делото.
Представен е в заверен препис и процесният Договор
за потребителски кредит № FL758853 от 26.01.2015 г., с приложен погасителен
план, в чл.1. (1) на който е посочено: „Банката
предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3404.00 лв. за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта
Euroline W09300076356 от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American
Express AC 2160 от 19.06.2007 г., сключен между Банката и Г.В.И. като
кредитополучател/картодържател, а Кредитополучателят се задължава да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
настоящия договор“.
По делото са назначени и приети съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира
изцяло. От експертните заключения е видно, че по кредитна карта № *****************,
с титуляр Г.В.И. са платени суми в общ размер на 8798.20 лева, а дължимата сума
по нея е в размер на 2528.74 лв., включваща: лихва – 1099.30 лв.; лихва за
просрочие – 385.72 лв.; такса надхвърлен лимит – 715.10лв.; такса блокиране на
карта – 195.00 лв.; такса за обслужване на кредит – 72.50 лв.; такса за
хартиено месечно извлечение и ДДС върху такса хартиено месечно извлечение
–58.00 лв.; такса SMS услуги и ДДС върху SMS услуги – 3.12 лв.
По кредитна карта № **************, с титуляр Г.В.И.
са платени суми в общ размер на 6128.00 лева, а дължимата сума по нея е в
размер на 824.33 лева, включваща: главница теглене в брой – 240.00 лв.; такса
за теглене в брой – 7.01 лв.; лихва – 242.71 лв.; лихва за просрочие – 85.43 лв.; такса блокиране на карта –
75.00 лв.; застрахователна премия – 44.54 лв.; годишна такса за обслужване на
карта – 90.00 лв.; такса надхвърлен лимит – 1.89 лв.; такса хартиено месечно извлечение и ДДС върху
таксата – 34.33 лв.; SMS услуги и ДДС върху SMS услуги – 3.42 лв.
На 26.01.2015 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № FL758853 между „Ю. Б.“ АД и Г.В.И.. От кредитополучателя е усвоена сума в размер на 3404.00 лева, което
се потвърждава и от приложеното към исковата молба банково бордеро (л.24).
Задълженията в общ размер на 2528.74 лв. по кредитна
карта № **************, с титуляр Г.В.И. са покрити на 26.01.2015 г. от сметка
с IBAN: ***, с титуляр Г.В.И..
Задълженията в общ размер на 824.33 лв. по кредитна
карта № ****************, с титуляр Г.В.И. са покрити на 26.01.2015 г от сметка
с IBAN: ***, с титуляр Г.В.И..
Установява се по категоричен начин от изложеното
дотук, че ответникът е усвоил по договор за потребителски кредит № FL758853 сумата
от 3404.00 лева, с която са погасени задълженията му към банката по договор за кредитна карта Euroline
W09300076356 от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American Express AC
2160 от 19.06.2007 г.
Съдът не споделя тезата на ответника, че
задълженията по двата договора за кредитна карта са определени на базата на
нищожни клаузи. В подкрепа на това твърдение не се сочат никакви конкретни
доказателства, не става ясно и кои са нищожните клаузи и от какво произтича
нищожността им.
В разглеждания казус ищецът-кредитодател е банка,
чиято основна търговска дейност е да осъществява типична банкова сделка – предоставяне
на кредит, поради което е допустимо капитализирането на лихва към главница. По
същността си банковият кредит се явява временна продажба на паричен ресурс със
задължение да се върне, която включва цената на този ресурс (в т. ч. и
лихвата), защото според лиценза си банките търгуват именно с парични средства.
По правило системното (по занятие) предоставяне на парични суми под формата на
заеми на други лица срещу възнаграждение (лихва) за ползването на заетата сума
с основната цел заемателят да реализира доходи от реално предоставените
средства на други лица (печалба от кредитора), покрива понятието за дейност на
банково кредитиране, поставена под разрешителен режим – класическа формула на
банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на банките, чрез които
те се характеризират и върху които те имат монопол, освен по изключение. Няма
забрана, включително в Наредба № 9 от 03.04.2008г., за извършване на
капитализиране на неплатени /с отложен падеж/ договорни лихви към главницата –
капитализиране на лихви – и това не представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал.3 ЗЗД.
Анатоцизмът съобразно чл.10, ал.3 ЗЗД предполага
начисляване на лихва върху лихва и същият е допустим само в изрично
предвидените в Наредба на БНБ случаи.
Фактът, че банката е отпуснала на ответника нов
кредит, с който той е покрил задълженията си по кредитните карти, не води до
автоматичен извод, че същата е извършила неправомерни действия по начисляване
на лихва върху лихва. Това не се установява нито от назначените по делото съдебно-счетоводни
експертизи, нито от останалите доказателства по делото.
Възраженията на ответника за изтекла погасителна
давност също са голословни и неоснователни. Погасителната давност е юридически факт, период от време, с изтичането на
който се погасява правото на кредитора да иска принудително изпълнение на
задължението. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече, когато
вземането стане изискуемо. Основанията за спирането и прекъсването й са
регламентирани в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Вземанията се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, освен ако законът не предвижда друго. Както се
посочи по-горе, вземането е станало изискуемо на 15.05.2019 г., а издадената на
17.02.2020 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.2 ГПК е прекъснала давностния срок, който очевидно не е изтекъл.
Вещото лице е установило, че ответникът е извършил
плащания по договор за потребителски кредит № FL758853 в размер на общо 2120.00
лева, като последната вноска е от 16.05.2018 г. Съгласно чл.6 от Договора,
крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в
погасителния план, неразделна част от договора за кредит. В случая тази дата е
15.05.2019 г., от когато кредитът е станал изцяло изискуем. Неплатените
задължения по Договора са, както следва: 2089.12 лв. –главница; 420.49 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 11.12.2020 г. ( датата на
подаване на исковата молба); 480.70 лв. – мораторна лихва за периода от
15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително; 148.00 лв. – такси.
С оглед изложеното, съдът намира иска за частично основателен
и следва да го уважи, съобразявайки установеното от съдебно-счетоводната
експертиза. Вземанията за главница и възнаградителна лихва са претендирани в
размер по-нисък от установения от вещото лице и следва да се уважат така, както
са поискани. Вземанията за мораторна лихва и такси следва да се уважат до
размера, установен от вещото лице, а над този размер – следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените по делото
разноски и на осн. чл.78, ал.1 ГПК такива му се следват съразмерно с уважената
част от исковата претенция. Ищецът е доказал разноски в исковото производство в
размер на 171.59 лева за заплатена държавна такса, 535.85 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 250 лева за съдебно-счетоводна експертиза или общо 957.44 лева,
от които му се дължат 930.22 лева. Разноските му в заповедното производство
възлизат на общо 467.80 лева, от които 61.87 лева за заплатена държавна такса и
405.93 лева за възнаграждение на адвокат, от които му се дължат 454.71 лева. Разноските,
които следва да бъдат присъдени на ищеца, съразмерно с уважената част от иска,
се равняват на общо 1384.93 лева.
Ответникът също претендира разноски и на осн. чл.78,
ал.3 такива му се
следват съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал разноски само
в исковото производство – 1500.00 лева за адвокатско възнаграждение и 200.00
лева за възнаграждение на вещо лице, или общо 1700.00 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от иска му се дължат 47.59 лева.
В заповедното производство ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 454.71 лева, а в исковото – разноски по компенсация в
размер на 882.63 лева, или общо 1337.34 лева в
двете производства.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпеното от
процесуалния представител на ответника становище за недължимост на разноски в
полза на банката, обосновано с приетото в решение от 16.07.2020 г. по съединени
дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС. Така посочената съдебна практика не следва да
намери приложение в конкретния случай, тъй като съдът не е сезиран с искове за
прогласяване нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, и
за връщане на сума, която е недължимо платена въз основа на такава клауза.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.И. дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***,
законни представители: П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., действащо чрез
пълномощника си адв. С.З., със съдебен адрес:***, партер - вътрешен двор, следните
суми, за които по ч. гр. д. №196/2020
г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 2 086.64 лв. (две
хиляди осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № FL758853/26.01.2015г., кредитна
сделка № 4421213 за периода от 16.01.2017 г. до 03.02.2020г.; 291.53 лв.
(двеста деветдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 15.05.2019 г.,
включително; 480.70 лв. (четиристотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително;
148.00 лв. (сто четиридесет и осем лева) – такси, като над тези суми до
пълния претендиран размер от 549.79 лв.
(петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) – мораторна
лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г. и 165.50 лв. (сто шестдесет
и пет лева и петдесет стотинки) – такси, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление:***, законни представители: П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., действащо
чрез пълномощника си адв. С.З., със съдебен адрес:***, партер - вътрешен двор сумата от общо
882.63 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща направените в исковото производство разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Г.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление:***, законни представители: П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., действащо
чрез пълномощника си адв. С.З., със съдебен адрес:***, партер - вътрешен двор сумата от
общо 454.71 лв. (седемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№196/2020 г. по описа на РС К.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЦЧ