М О Т И В И към Решение № 52 от 04.02.2020
година по АНД № 1476 по описа за 2019 година на Районен съд – гр.в.
Делото
е образувано по постановление на Районна прокуратура – в. за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78-А от НК на обвиняемия А.М.Г. *** с ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.316, пр.1 във вр.с чл.308, ал.1, пр.1 от НК.
в.ската
районна прокуратура не е взела становище в съдебното заседание.
Обвиняемия
Г. се явява в съдебно заседание, лично и чрез своята защита се признава за
виновен, не отрича извършителството на деянието и потвърждава фактите по обвинението,
като съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.02.2019г.
около 12,10ч. в гр.в., бул.“Панония“, свидетелите И. и А. ***/ са извършили
проверка на водача на МПС „Пежо 806“ с рег.№ ВН5501ВК“ паркирано неправилно на
пътя, а именно обв.Г.. При проверката свидетелят А. констатирал, че знакът за
ГТП на автомобила е фалшив и автомобилът не е преминал ГТП. Последният преглед
на това ППС е бил на 12.05.2017г. и след това не е извършван такъв поради
неплатен данък. Един ден през 2018г. обвиняемия е дал автомобила си на две
непознати лица за съдействие да придобие удостоверение за технически преглед.
Те му го върнали, като превозното средство вече имало въпросното удостоверение.
Според Г. той не е знаел, че последното е фалшиво. С протокол № 303880 въз
основа на който е издадено Разрешение № 210/1 е съставен за друг автомобил
„Пежо 406“ с рег.№ СА1662КВ и стикер № 14150957, поставен на Удостоверение за
техническа изправност Част I, използван към периодичен
преглед за техническа изправност на 07.11.2017г. за автомобил „Ситроен“ с рег.№
. Лицата Ц.К. Г. и
П.М. П. към 01.09.2018г. не са били съответно председател и член на комисия за
КТП № 210 – в., ЮПЗ. Назначена е техническа експертиза, за да установи дали
положения върху подписите печат на Удостоверение за техническа изправност, Част
I е идентичен с предоставените -
от Николов образци от печата, използван от него – за изследване, и според
заключението печатите не са идентични и бланката и холограмните стикери са
фалшиви.
Тази фактическа
обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от събраните в
наказателното производство писмени и гласни доказателства: показанията на
свидетелите А., И., Н.Н. и Г.Н., протокол за доброволно предаване,
удостоверение за техническа изправност, експертиза протокол № Т-17, справка от
Сектор ПП-в., писмо от ОО“АА“-в., протокол за извършен ППТИ на ППС, карта за
обвиняемо лице и справка за съдимост, както и материалите по ДП № 368 ЗМ 48/2019г.
на ОД МВР-в. и пр.пр.№ 697/2019г. на РП-в.. Между които няма противоречия,
допълват се и си кореспондират, за което съдът ги възприема и кредитира относно
това, което той е възприел за несъмнено установено и безспорно доказано.
От така
установеното съдът приема, че обвиняемият е осъществил състава на
престъплението по чл.316, пр.1 във вр.с чл.308, ал.1, пр.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 07.02.2019
г. в гр. в., пред служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–в. –
мл.Автоконтрольор К. М. А. и мл.Автоконтрольор Г.Д. И., съзнатено се ползвал от
неистински официален документ – Удостоверение за техническа изправност на ППС
към протокол № 303880 от 01.09.2018г., за преминат технически преглед на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „806“, с рег. № , на което е придаден вид, че е издадено от
„Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения“–гр.С.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност
От субективна
страна той е сторил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на
извършителя, което обективира и неговото субективно, вътрешно отношение към
деянието.
За описаното
престъпление е предвидена наказателна отговорност „лишаване от свобода” до три
години. На лице са условията на чл.78-А, ал.1 и ал.5 от НК. Тази норма не е
прилагана преди спрямо Г., последния не е осъждан, същия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание. При индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54
от НК и за изпълнение на целите на нормата по чл.36 от НК съдът има предвид
смекчаващи отговорността обстоятелства. Лицето не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, признава се за виновен и съжалява за извършеното,
стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са
настъпили съществени увреждания за отделни лица или за обществените отношения.
Престъплението е за първи път.
Обвиняемият Г.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД МВР – гр.в.
сумата в размер от 148,78лв./сто четиридесет и осем лева и седемдесет и осем
стотинки/, която е изразходвана за експертиза.
Водим
от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: