Р Е Ш Е Н И Е
№ / 07.08.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТНАДЕСЕТИ
ЮЛИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 1399 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.В.Я. срещу М.Г.Д., Й.Д. Д. и Б.Д.Д. иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД, за постановяване на решение, с което да бъде
обявен за недействителен спрямо ищцата договор за покупко-продажба, сключен на
17.06.2015 год. обективиран в нотариален акт № 165, том 1, рег. № 2403, дело №
174/2015 год. на В.П. – нотариус с район на действие ВРС, вписан в НК под №
205, вписан в службата по вписвания вх. рег. № 13895/18.06.2015 год., акт №
198, том 35, дело № 7456/2015 год., дв. вх. рег. № 13637, на следния недвижим
имот – 1/2 ид. част от първи етаж от
масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр.
Варна, ул. „Селиолу“ № 38, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от две
спални, хол, всекидневна с кухненска ниша, антре, баня и тоалетна и съседни
самостоятелни обекти в сградата: над обекта – 10135.2556.142.1.2, заедно с изба
№ 3 и № 4, тавански помещения № 1, № 19 и № 4, без граници по преходен документ
за собственост, ид. части от тоалет в тавана, както и 0.5 % ид. ч. от общите
части на сградата и от дворното място 85 кв.м., ведно с дворните подобрения и
насаждения, цялото с площ от 360 кв.м. по нотариален акт и с площ от 389 кв.м.
по скица с идентификатор 10135.2556.142 и съседи с идентификатори:
10135.2556.155, 10135.2556.143, 10135.2556.24, 10135.2556.141., за сумата от
60 000 лв.
В
исковата молба ищцата твърди, че на
21.04.1994 год. , тя и покойния й съпруг Г.Д. Я., бивш жител ***, починал на
07.09.2008г. прехвърлили с нотариален акт №122, том XVIII, дело № 6344 от
1994г. на варненски нотариус, притежавания от тях недвижим имот, представляващ
първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.2556.142.1.1,
намиращ се в гр. Варна, ул. „Селиолу" №38, със застроена площ от 99 кв.м.,
състоящ се от две спални, хол, всекидневна с кухненска ниша, антре, баня и
тоалетна и съседни самостоятелни обекти в сградата: над обекта -
10135.2556.142.1.2, заедно с изба №3 и №4, тавански помещения №1, №19 и №4, без
граници по преходен документ за собственост, ид. части от тоалет в тавана,
както и 0,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място 85 кв.м.,
цялото с площ от 360 кв.м., съставляващо парцел 14, квартал 619, пети
микрорайон на гр. Варна и с идентификатор 10135.2556.142 и съседи с
идентификатори: 10135.2556.155, 10135.2556.143, 10135.2556.24, 10135.2556.141
на на синът си ответника М.Г.Д. срещу задължението за издръжка и гледане докато
са живи.
На 23.12.2015 год ищцата депозирала
искова молба пред ВРС с правно основание чл. 87, ал.З ЗЗД, за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №122, том XVIII, дело № 6344 от 1994 год. на Варненски
нотариус до размера на прехвърлените от нея 1/2 ид. части от недвижимия имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Селиолу" №38, ет. 1, поради обстоятелството,
че ответника М.Г.Д. не е изпълнявал задлъжението си по договора.
Образувано гр.д.№ 16394/2015г. по
описа на XXXV състав на ВРС, а исковата молба е вписана на 05.02.2016 год. в
Служба по вписванията гр. Варна с вх. №1984, акт №242, том I, дело №292/2016г.
дв. вх. 1985.
След обезсилване на
първоинстанционното решение делото е разгледано от ВОС по правилата на родовата
подсъдност под гр.дело № 1480/2017г. и беше постановено Решение № 690/17.04.2018
год., с искът е уважен, като договора е развален на основание чл.87, ал.З ЗЗД
по отношение на 1/2 идеална част от имота находящ се в гр.Варна,
ул."Селиолу"№3, ет.1.
По време на разглеждане на делото на
17.06.2015 год. първият ответник М.Г.Д. е прехвърлил собствеността на целия
имот на Й.Д. Д. и Б.Д.Д. - втори и трети ответник по иска. Договора за покупко
- продажба на недвижим имот е обективиран в нотариален акт № 165, том I, рег.№
2403, дело 174 от 2015 г. на В.П. - нотариус с район на действие ВРС, вписан в
НК под № 205, Вписан в службата по вписвания вх.рег.№ 13895 от 18.06.2015 г.,
акт № 198, том XXXV , дело № 7456/2015 г.,дв.вх. per. 13637. Третият ответник Б.Д.
е син на С.Т.Д., а втората ответница Й. Д. е съпруга на третия ответник и снаха
на С.Т.Д., с която ответника - М.Г.Д. живее на семейни начала от 2003 год. до
днес.
Ищцата твръди, че извършената между
ответниците покупко - продажба е с цел осуетяване на връщане на точно
прехвърления имот. Б.Д. и Й. Д. са недобросъвестни трети лица, тъй като на тях
им е известно, че М.Д. не изпълнява задължението си по договора за издръжка и
гледане.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови решение, с което:
ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение
на ищцата Д.В.Я., ЕГН **********,***, на договор за покупко - продажба, сключен
на 17.06.2015 год. във форма на Нотариален акт №165, том I, рег.№ 2403, дело
174 от 2015 г. на В.П. - нотариус с район на действие ВРС, и рег. № 205 на НК,
Вписан в службата по вписвания вх.рег.№ 13895 от 18.06.2015г., акт № 198, том
XXXV, дело № 7456/2015 г., дв.вх. per. 13637 по силата, на който М.Г.Д., ЕГН:**********,***
е продал на Й.Д. Д., ЕГН:**********,*** и Б.Д.Д., ЕГН:**********,***, следния
недвижим имот: първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор
10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр. Варна, ул. „Селиолу" №38, със
застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от две спални, хол, всекидневна с кухненска
ниша, антре, баня и тоалетна и съседни самостоятелни обекти в сградата: над
обекта - 10135.2556.142.1.2, заедно с изба №3 и №4, тавански помещения №1, №19
и №4, без граници по преходен документ за собственост, ид. части от тоалет в
тавана, както и 0,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място 85
кв.м., ведно с дворните подобрения и насаждения, цялото с площ от 360 кв.м. по
нотариален акт и с площ от 389 кв.м. по скица с идентификатор 10135.2556.142 и
съседи С идентификатори: 10135.2556.155, 10135.2556.143, 10135.2556.24,
10135.2556.141 за сумата от 60 000 лева на основание чл.135 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явява се лично и се представлява чрез процесуалния си представител по
пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника М.Г.Д.
, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие е постъпил отговор
на исковата молба.
В отговора се твръди, че ищцатаима
правен интерес от така предявения иск, но само за една втора от процесния имот,
поради което е допустим, носе оспорва като неоснователен. В отговора се твръди,
че продажната цена е платена и се признава факта, че ответника живее със Светла
Драганова на съпружески начала, а Й. и Б.Д. знаели, че той е изпълнявал
безусловно задълженията си по договора за издръжка и гледане.
Ответникът не е знаел, към момента на извършване на
покупко-продажбата на имота осъществена и вписана на 17 Юни 2015 година, че
ищцата „води" дело за разваляне на договора за издръжка и гледане, след
като исковата молба за разваляне на договора е вписана през февруари 2016
година.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците Й.Д. Д. и Б.Д.Д., в който се твръди че искът е допустим,
но го оспорват като неоснователен.
Признават факта, че ответника М.Г.Д. живее със С.Д. на съпружески начала, но
основат даса занели, че сделката е увреждаща интересите на ищцата.
В съдебно заседание ответниците
редовно призовани явява се лично ответника М.Г.Д., който не се представлява.
Пъддържа отговора оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което го
отхвърли като неоснователени недоказан.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С нотариален акт №165, том I, рег.№
2403, дело 174 от 2015 год. на Нотариус В.П. с район на действие ВРС, вписан в
НК под № 205, вписан в СП-Варна с Вх. рег.№ 13895 от 18.06.2015 год., акт №
198, том XXXV, дело № 7456/2015 г., дв. вх. peг. № 13637 от 17.06.2015 год.
ответника М.Г.Д. е е продал на ответницата Й.Д. Д., ЕГН **********,*** и Б.Д.Д.,
ЕГН **********,***, следния недвижим имот: първи етаж от масивна жилищна сграда
с идентификатор 10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр. Варна, ул. „Селиолу"
№38, със застроена площ от 99 кв. м., състоящ се от две спални, хол,
всекидневна с кухненска ниша, антре, баня и тоалетна и съседни самостоятелни
обекти в сградата: над обекта -10135.2556.142.1.2, заедно с изба №3 и №4, тавански
помещения №1, №19 и №4, без граници по преходен документ за собственост, ид.
части от тоалет в тавана, както и 0,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място 85 кв.м., ведно с дворните подобрения и насаждения, цялото с
площ от 360 кв. м. по нотариален акт и с площ от 389 кв.м. по скица с
идентификатор 10135.2556.142 и съседи с идентификатори: 10135.2556.155,
10135.2556.143, 10135.2556.24, 10135.2556.141 за сумата от 60 000 лева.
Договор във формата на Нотариален акт
по №122, том ХVІІІ, н.дело № 6344/1994 год.вписан Вх.рег. № 4502, том.
30494,30495,30496 на СП-Варна, ищцата Д. В. Я. и съпругът й Г.Д. Я. /поч. на
07.09.2008 год./, са прехвърлили на ответника М.Г.Д., процесния недвижим имот,
срещу задължението ответника да осигури на прехвърлителите гледане и издръжка,
докато са живи.
От представеното по делото препис
извлечение от Акт за смърт № ІІ–665/08.09.2008 год. е видно, че Г.Д. ***, е
починал на 07.09.2008 год. и е оставил като свои наследници по закон своята
съпруга ищцата Д.В.Я., своя син ответника М.Г.Д. и дъщеря П.Г.Е., видно от
представено удостоверение за наследници № 17358/27.12.2011 год. на Община Варна.
С Решение №690/17.04.2018 год., по гр.
дело № 1480/2017 год. по описа ан ВОС, потвърдено с Решение № 128/15.10.2018
год. по гр.д. № 374/ 2018 год. на Апелативен съд гр. Варна, което решение е
оставено в сила с Решение № 261/10.02.2020 год. по гр.д. № 758 по описа за 2019
год. на ВКС , ІV г.о. на ВК, с което
алеаторният договор обективиран в Нотариален акт по №122, том ХVІІІ, н.дело №
6344/1994 год.вписан Вх.рег. № 4502, том. 30494,30495,30496 на СП-Варна е
развален на основание чл.87, ал.З ЗЗД по отношение само на ½ идеална част притежавани от ищцата находящ се
в гр. Варна, ул."Селиолу"№3, ет.1.
Липса спор между сраните по делото и
като признат от ответника факт, че ответниците Й.Д. Д. и Б.Д.Д. са син и снаха
на С.Т.Д., женас която ответника М.Д. живее на семейни начала от 2003год. до
днес.
Процесния имот е жилище с
идентификатор № 10135.2556.142.1.1, с площ от 99.00 кв. м., находящ се на адрес
гр. Варна, ул. „Сeлиолу" № 38, ет. 1, сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.2556.142 по КККР на гр. Варна срещу задължение за
издръжка и гледане докато живи от страна на ответника.
Съдът е допуснал до разпит З.Г.Г. личен лекар на семейството включително и на
ответника. В разпита си свидетелката твръди, че се познават повече от 30
години. Била е семеен лекар, на П.Е., К.Е., М.Д., С.Д., Б. и Й. бяха мои
пациенти до 2015 год. Посещавала е рожден на ответника. При разговор със
ищцата, от нея разбрала, тя е сключила договор срещу гледане и издръжка със
сина си, но той не спазвал тези условия и на всичкото отгоре провежда й
психически тормоз. Разбрала че по този повод вече са водили и дела.
Свидетелката е била джипи на М., С. и Б.
и Й.. Не може да си спомни кога но твръди, че Б. и се е похвалил, че М. ще му
препише дела си на „Селиолу“. Свиделката твръди, че Б., М.Д. и Й. били много
близки. Ежедневно си общували. Свидетлката е сигурна, че Б.Д. е син на С.Д., а
тя и М.Д. живеят на семейни начала от десет години.
През зимата на 2015 год. ищцата е
поискала М.Д. да й прехвърли имота. П.Е. имала здравословен проблем и посетила
кабинета на свидетелката. Ищцата и нейна майка била в колата й. Взели я от
кабинета и оставили бележка на М., че ще развали договора. Това било 2015 год.,
до края на месец май.
Показанията на св П.Г.Е. съдът не
обсъжда и не следва да кредитира, като обективно заинтерисовани от изхода на
делото, с оглед близките роднински отношения, влошенити личностни отношения и
възможноста свидетелката да получи облага при благоприятен за ищцата изход от
делото.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
представените по делото писмени доказателства, като истински и автентични. Не
са събрани доказателства, които за оборват материалната доказателствена сила на
тези документи и поради тази причина съдът следва да ги кредитира.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи като такъв.
В практиката на ВКС е прието, че искът
по чл. 135 ЗЗД.
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда.
Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна
или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом
правният субект има качеството кредитор, цялото имущество на длъжника му служи
като общо обезпечение за вземането, поради което всяко негово действие, с което
той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо
кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква
правото да иска отмяната му.
Отменителният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита срещу увреждащите правни
действия на длъжника, който дава възможност на кредитора да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
последният при извършването им е знаел за увреждането.
За да се уважи иска с правно основание
чл.135 от ЗЗД, следва да са налице в условията кумулативност следните
предпоставки: ищцата да има качеството на кредитор с парично или непарично
вземане, със атакуваната сделка да се намаля имуществото на ответника, поради
което същатата да е увреждаща кредитораи да е налице знание за увреждането
както у длъжника така и в третото лице, договаряло с него, ако договора е възмезден.
Изключение от това правило е
предвидената в закота презумция за знание в чл.135 ал.2 от ЗЗД.
По делото е установено, че ищеца е
кредитор на първия ответник, тъй като с Решение №690/17.04.2018 год., по гр.
дело № 1480/2017 год. по описа ан ВОС, потвърдено с Решение № 128/15.10.2018
год. по гр.д. № 374/ 2018 год. на Апелативен съд гр. Варна, което решение е
оставено в сила с Решение № 261/10.02.2020 год. по гр.д. № 758 по описа за 2019
год. на ВКС , ІV г.о. на ВК, с което
алеаторният договор обективиран в Нотариален акт по №122, том ХVІІІ, н.дело №
6344/1994 год.вписан Вх.рег. № 4502, том. 30494,30495,30496 на СП-Варна е
развален на основание чл.87, ал.З ЗЗД по отношение само на ½ идеална част притежавани от ищцата находящ се
в гр. Варна, ул."Селиолу"№3, ет.1.
Алиаторния договор договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителите е възмезден. Със сключването на алеаторния договор възниква за
преобритателя задължение за издръжка и гледане по отношение на прехвърлите в
натура. Това задължение е ежедневно. От сключване на договора 21.04.1994 год. ищцата
има качеството на кредитор по изискуемо вземане на отношение на М.Д., а той
придобива качеството на длъжник по алеаторния договор и дължащ съответно изпълнение
в натура. При неизпълнение на задължението си по договора за кредтора възниква
право на иска и развалянето му. При уважаване на иска и разваляне на договора,
развалянето има обратно действие всяка от страните е длъжна да върне даденото
по него, в случая ответника М.Г.Д. дължи връщане в патримониума на ищцата на
половината от процесния недвижим имот.
Втората предпоставка, е наличие на увреждането
на кредитора.
Увреждането на кредитора като елемент
от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща
единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово
качество.
В този смисъл е и даденото разрешение
Решения на ВКС постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения: Решение от 8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., II т. О. на ВКС, Решение
от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС, и Решение
от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012
г.- по гр. д № 456/2011 г.,
IIІ г. о. на ВКС.
Увреждащата сделка следва да се считат
за несъществуващи единствено по отношение на увредения кредитор ищец в
настоящото производство и само с оглед на това негово качество, тъй като
спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворение на
вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната
връзка с третото лице. Страните по договора продължават да бъдат валидно
обвързани с него и след уважаването на иска. "Увреждащата" сделка се
смята несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения
кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово
качество отпадне или бъде отречено непротивопоставимостта губи смисъл. Затова
съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД
може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича
качеството кредитор на ищеца. При положение, че кредиторът бъде удовлетворен от
друго имущество на длъжника дарението ще запази своето действие и за в бъдеще като
напълно валидна сделки.
В конкретния случаяй ответника намалил
своето имущество, с което е намалил и възможността на кредитора си да бъде
удовлетворен от имуществото му т.е. налице
е увреждане. Прехвърлянето на собствеността на процесния имот на втория и
третия ответник лишава кредитора в случая ищцата, да се удовлетвори като си
върне обратно собствеността върху имота, предмет на иска с правно основание
чл.87, ал.1 ЗЗД или негова парична равностойност. В този смисъл сделката е
увреждаща.
Третата предпоставка за уважаване на
иска с правно осонвание чл.135 от ЗЗД е знание за увреждане както на длъжника
така и на третото лице с което той е договарял.
В фазата по съществото, ищцата е
изложила становище, че в случая е било налице знание в преобретателите при
„съществущи дългогодишни доверителни отношения от семеен тип“ между страните по
договора от една страна ответника М.Г.Д. и от другата на Б. и Й. Д., които са
син и снаха на С.Д., жената с която ответника М.Д. живее на семейни начала от
2003 год. до настоящия момент.
В нормата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, тези
лица не са посочени, за да бъде призюмирано тяхното знание.
Отговор на този въпрос е даден в
практиката ВКС в Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.. В цитираното решение съдът приема,
че аа да е налице знание за увреждане е достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Обстоятелствата, от които произтича
вземането на ищцата са известни в случая на по-тесен кръг лица от обкръжението
на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга,
низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника по смисъла на чл.135
от ЗЗД.
Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията, както в случая съвместно
живеене на съпружески начала, отношения между ответника и децата на жената в
сойто живее на семейни начала имат значение и това може да бъде основата на
фактически извод за наличието на знание.
Безспорно е установено по делото, че
ответника М.Г.Д. и преобретателите по сделката са в близки отношения, като дете
и снаха на жената, с която той живее на съпружески начала обективно и
субективно са поддържали близки роднински отношения.
Предви изложеното съдът следва да
приеме, че поради близките отношение, създадени от съвместното съжителство на ответника
М.Г.Д. с С.Д., то нейните деца и снаха, приобритатели по договора и с оглед на
поддържаните близки личностни отношениня на ответника М.Г.Д. с преопретателите
по договора, предвид степента на близост
в отношенията се налага извод, за знание на увреждащия й характер.
С оглед на това следва да се приеме,
че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД,
както от обективна страна, така и от субективна страна, доколкото оборимата
законова презумция за знание, не е била надлежно оборена.
Предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си увреждащи го сделки е установено и
атакуваната сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо ищцата.
По отношение на разноските по делото
съдът следва да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски в
размер на 1653 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ
по отношение на Д.В.Я., ЕГН **********,***, на Договор за покупко – продажба
обективиран във форма на Нотариален акт №165, том I, рег.№ 2403, дело 174 от
2015 год. на В.П. - нотариус с район на действие ВРС, и рег. № 205 на НК,
вписан в Службата по вписвания вх.рег.№ 13895 от 18.06.2015г., акт № 198, том
XXXV, дело № 7456/2015 г., дв.вх. per. 13637 по силата, на който М.Г.Д., ЕГН:**********
*** е ПРОДАЛ на Й.Д. Д., ЕГН:**********,*** и Б.Д.Д., ЕГН:**********,***, следния
недвижим имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр. Варна, ул. „Селиолу" №38, със
застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от две спални, хол, всекидневна с
кухненска ниша, антре, баня и тоалетна и съседни самостоятелни обекти в
сградата: над обекта - 10135.2556.142.1.2, заедно с изба № 3 и № 4, тавански
помещения № 1, № 19 и № 4, без граници по преходен документ за собственост, ид.
части от тоалет в тавана, както и 0,5 % ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място 85 кв.м., ведно с дворните подобрения и насаждения, цялото с
площ от 360 кв.м. по нотариален акт и с площ от 389 кв.м. по скица с
идентификатор 10135.2556.142 и съседи с идентификатори: 10135.2556.155,
10135.2556.143, 10135.2556.24, 10135.2556.141 за сумата от 60 000 лева на
основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Г.Д., Й.Д. Д. и Б.Д.Д. да
заплатят на Д.В.Я. направените по настоящото производство разноски в размер на 1
653 лева.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: