Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр. Пловдив, 21 октомври 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 351/2019 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 17365 / 06.06.2019 г. от Н.Б.Х. от гр. С. ,представляван от адв.А.Г. против решение № 617 / 13.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 829/ 2018 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което са отхвърлени предявени от жалбоподателката искове за заплащане на сумата от 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1615,89 лв. обезщетение за имуществени такива ,в резултат на счупване на дясно коляно и последвал белодробен тромбоемболизъм ,претърпени при падане на 10.12.2017 г. в необезопасена неравност /дупка/ пред къщата й в с.И. ,общ. К.По съображения ,изложени във въззивната жалба жалбоподателката е заявила искане за отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго ,с което исковете й бъдат уважени.Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна О.К. ,представлявана от ю.к. Д. е постъпил отговор ,с който същата оспорва въззивната жалба ,излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и заявява искане жалбата против него да бъде оставена без уважение като претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Пловдивски Апелативен съд след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният
окръжен съд е сезиран с искове от Н.Х.
против О.К. за присъждане на сумата от
60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1615,89 лв.
обезщетение за имуществени такива ,в резултат на счупване на дясно
коляно и последвал белодробен тромбоемболизъм ,претърпени при падане на
10.12.2017 г. в необезопасена неравност
/дупка/ пред къщата й в с.И. ,общ. К. .
С обжалваното решение съдът е приел за установено ,че ищцата е претърпяла
инцидент, при който паднала, ударила си дясното коляно и получила счупване на
горния край на тибията /голям пищял/, закрито,от което е последвало оперативно
и медикаментозно лечение.Приел е ,че на 05.02.2018г. същата е постъпила в
болница с поставена диагноза „белодробен тромбоемболизъм“ ,както и че същият е
в причинна връзка със счупването на крайника и наложилото се обездвижване
.Приел е обаче ,че не се установяват по безспорен начин получените при
падането на ищцата наранявания да са в резултат на неравност на пътя, налична
поради бездействието на служителите на ответната община ,поради и което е стигнал
до извода за неоснователност на предявените искове против О.К. с правно
основание чл.49 във вр.чл.45 от ГПК.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата ,която го обжалва като счита за неправилни изводите на съда за неустановеност претърпения от нея инцидент да е в резултат на налична неравност на пътя ,който е общинска собственост и Общината има задължение да го стопанисва и поддържа като счита исковете за основателни и доказани и претендира за тяхното удовлетворяване.
Не е спорно по
делото ,а и се установява от представените писмени доказателства ,че на
10.12.2017г. ищцата е претърпяла
инцидент, при който паднала, ударила си дясното коляно и получила счупване на
горния край на тибията /голям пищял/, закрито като е последвало и оперативно и
медикаментозно лечение,както и че на 05.02.2018г. същата е постъпила в болница
с поставена диагноза „белодробен тромбоемболизъм“. По делото е изслушано и
прието заключение на СМЕ ,от което се установява ,че травматичното увреждане на
ищцата е причинено по механизма на
действие на твърд тъп предмет – удар с
или върху такъв ,както и че е напълно възможно да е причинено при падане на
дясното коляно върху твърда повърхност ,каквато е настилката на пътното
платно.Установява също ,че получения от
ищцата белодробен тромбоемболизъм да е в пряка връзка с полученото счупване ,наложило обездвижване
на десния крайник за 60 дни.
По
делото са разпитани и двама свидетели
като свидетелят Х. ,син на ищцата установява ,че на посочената дата излезли
с майка си да се разходят и тръгнали нагоре по пътя. След няколко метра майка
му се спънала, стъпнала в някаква дупка, тъй като пътят е черен, прашен и няма
равно място. Свидетелят заявява ,че в момента на инцидента не е гледал майка си
в краката ,но тя изведнъж паднала и
казала, че е стъпила в дупка, нещо неравно.Като цяло този свидетел установява
,че пътят е черен и целият е в дупки.
В
противовес на казаното от него свидетелят Х.,който е кмет на с.И. установява
,че действително пътят е черен и неасфалтиран ,но се поддържа ежегодно в
сравнително добро състояние и причината за това
е колите да имат достъп до реката
,която тече точно до пътя ,чието корито са длъжни ежегодно да почистват
,за да се подсигури проводимост на водата.
Така
събраните доказателства не установяват по категоричен начин падането на ищцата ,от което е последвало
счупване на крака да е причинено от
стъпване в необезопасена и несигнализирана дупка ,както се твърди в исковата
молба ,и това да е в резултат от неизпълнение на задълженията на лицата при ответника ,на които е възложено
поддържането на общинските пътища.Единствено
в показанията на свидетеля Х. има данни ,че падането е причинено от
стъпването в някаква неравност ,но
преценяйки същите в светлината на чл.172 от ГПК съдът ги намира за недостатъчно
убедителни .Още повече ,че не кореспондират на показанията на другия свидетел,който
има непосредствени впечатления от фактите ,които установява,а именно че пътят
,макар и черен се поддържа ежегодно в сравнително добро състояние.Като допълнителен
аргумент следва да се каже и това ,че попадането в неравност не е единствената
възможна причина за падане ,поради което самият факт ,че ищцата е паднала не означава ,че това е предизвикано точно по
описания от нея начин,а още по- малко това да е свързано с неизпълнение на
задължението на ответната Общината да поддържа общинските пътища в годно за
преминаване състояние.
Гореизложеното сочи ,че по делото не се установи причинно следствена връзка между претърпяното счупване на ищцата и твърдяното бездействие на служители на ответника ,свързано с поддръжка на пътищата ,поради което не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и така предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното решение е стигнал до същите фактически и правни изводи и като е отхвърлил предявените искове е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед на този
резултат на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски ,представляващи ю.к. възнаграждение съобразно
НЗПП в размер на 100 лв.
Предвид
гореизложените мотиви ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 617 / 13.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 829/ 2018 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Б.Х., ЕГН ********** *** да заплати на О.К. сумата 100 лв.- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.