Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/18.10.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: С. ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6900 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм).
Ищецът П.Т.П. твърди,
че е пострадал пешеходец от пътнотранспортно произшествие, което настъпва на
05.12.2013г, около 18:10 часа на Автомагистрала „Хемус“ в района на 36,500 км,
в близост до бензиностанция „Лукойл“, в платното за движение в посока Варна –
София, в района на град Ботевград, по причина на противоправното поведение на
водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********. В следствие на
произшествието ищецът получава телесни увреждания изразяващи се в счупване на
голямопищялната кост на дясната подбедрица, което му причинило трайно
затрудняване на движението на долния крайник за периода от 7-8 месеца, разкъсно-контузна
рана на лявата ушна мида, съчетано с охлузвания на лявата лицева половина.
Счупването е наместено оперативно и е поставена метала остеосинтеза, която е
премахната след 9 месеца. Справедливото обезщетение за претърпените болки и
страдания оценява на 90 000,00 лева. Твърди и че за лечение е заплатена
сумата от 1652,00 лева, представляваща платени такси към болничното заведение и
стойността на металната остеосинтеза. Гражданската отговорност на виновния за
ПТП водач е застрахована по задължителна застраховка ГО сключена с ответното
дружество с полица № 07513001794935 със срок на действие от 17.07.2013г до
16.07.2014г. по изложените съображения се иска осъждането на ответника да
заплати сумата от 90 000,00 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и сумата от 1652,00 лева – обезщетение за претърпените
имуществени вреди от произшествието, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 05.12.2013г до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноските за производството.
Ответникът З. „Е.”
АД, не оспорва, че е застраховател по задължителна застраховка ГО за лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******** съгласно полица № 07513001794935 със
срок на действие от 17.07.2013г. до 16.07.2014г. Оспорва твърденията, че вина
за настъпване на произшествието има водача на застрахования при него автомобил,
тъй като ПТП-то настъпва по изключителна вина на пострадалия. Твърди съпричиняване,
тъй като с поведението си пострадалия е нарушил разпоредбата на чл. 55, чл. 58, чл.59 и чл. 59а от ЗДвП да се
движи като пешеходец по автомагистрала. Исковете се оспорват и по размер.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Отговорността на
ответния застраховател да плати застрахователно обезщетение е функция от
настъпването на непозволено увреждане, покрит риск по застрахователния договор,
което е резултат от противоправното поведението на водач на застрахованото при
него МПС. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е вината,
т.е. субективното отношение на дееца към деянието, като единствено релевантните
форми на последната са умисъла и непредпазливостта. В гражданската отговорност
вината на делинквента се предполага до доказване на противното – арг от чл. 45,
ал.2 от ЗЗД. Презумирана е непредпазливостта
Ответния застраховател твърди, че за водача на застрахования при него
автомобил, ударът е непредотвратим, тъй като ПТП настъпва като резултат от
поведението на пострадалия. Или възражението е за наличие на случайно деяния.
Случайното деяние е обстоятелство изключващо вината. Налице е тогава,
когато деецът не е длъжен или не може да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Това налага да се изследва дали в конкретния случай за водача на
застрахования при ответника автомобил съществува законово задължение за
предвиждане настъпването на вредоносния резултат или макар и да не съществува
такова задължение за него, дали той може да го предвиди, респ. дали с
поведението си сам не се поставя в невъзможност да предвиди настъпването им.
За водача на лекия автомобил съществува задължение да управлява
моторното превозно средство по начин, че да не създава опасности и пречки за
движението, като не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и
да причинява имуществени вреди – арг от чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата
въвежда принципно задължение за всеки участник в движението да съобразява
поведението си с това на останалите участници и налага при необходимост
предприемане действия избягващи поставянето в опасност или причиняването на
вреди на другите участници. Проекция на принципа е задължението в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП за водача на едно МПС, избраната от него скорост на движение, да му
позволява спиране пред всяко предвидимо
препятствие.
По делото е безспорно установено, както от показанията на свидетеля С.Д.,
така и от заключенията на основната и повторната САТЕ, че водача на лекия
автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № ******** се движи със скорост от около 120.00 км/ч
непосредствено преди настъпване на местопроизшествието. Така избраната скорост не
е превишена съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, задължаваща водачите на МПС да не
надвишават скорост от 140 км/ч при движение на автомагистрала. В участъка няма
действащи пътни знаци, които да ограничават скоростта и в частност такива,
който да въвежда изискване за движение със скорост от 90,00 км/ч. Този извод
следва от писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ изх. №
53-00-6743/29.08.2016.
При това положение следва да се анализира, дали избраната от водача
скорост не е несъобразена с пътните условия съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и дали
по този начин той сам не се поставя в невъзможност да предвиди настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
Разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП посочва примерно обстоятелствата,
които могат да повлияят върху възможността водачът да спре при появата на
предвидимо препятствие. Най-общо те могат да се групират като обстоятелства
свързани с релефа, пътната настилка, метеорологични затруднения или друго
препятствие по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, и такива свързани с
интензивността и характера на движението.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. С.Д.,
отчитайки и възможната му заинтересованост, протокола за оглед и заключенията
на първоначалната и повторната САТЕ се установява, че лекия автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № ********, се движи по автомагистрала „Хемус“ със скорост от около 120,00
км/ч като времето било сухо, студено, през зимата, в тъмната част на
денонощието, при включени фарове, без неравности по пътното платно. Пътното
платно се състои от три пътни ленти в посоката на движение, една аварийна и две
скоростни. Наближавайки отбивката за бензиностанция „Лукойл“, водачът на лекия
автомобил предприема изпреварване на попътно движещ се в съседната дясна пътна
лента товарен автомобил. В момента, в който предприема изпреварването забелязва
пострадалият, който предприема косо пресичане на магистралата със скорост от
порядъка на около 11.00 км/ч., в участък, който не е
предвиден за пресичане на пешеходци, няма подлези, надлези и светофари. И двете
заключения са категорични, че при скорост на движение на лекия автомобил от
120,00 км/ч, ударът е непредотвратим. Ударът е непредотвратим и при максималната
скорост на движение на автомобила с оглед осветеността на фаровете от 102,00
км/ч. Ударът е непредотвратим и при скорост на движение от 90,00 км/ч. Той е предотвратим при скорост на движение на
лекия автомобил от 54,00 км/ч или по-ниска.
От тези данни се налага извода, че в процесния случай избрана скорост
не е несъответна на особеностите на релефа, пътната настилка, метеорологични
условия или друго препятствие по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на З.вП. От
събраните доказателства не се установява да е налице и другата група обективни
фактори, при наличието на който, може да се приеме, че водача на лекия
автомобил се поставя в невъзможност да от реагира на евентуална внезапна и
предвидима ситуация. Несъобразяването на избраната скорост с интензивността и
характера на движението. Интензивността на движението се определя от неговата
натовареност, а характерът на движението от възможността за включване в него на
различен вид участници, с които водачът трябва да се съобрази. В случая от
показанията на свидетеля се установява, че на платното за движение по главния
път, няма други превозни средства, освен управляваното от него и товарния
автомобил, който той изпреварва.
Към предвидимите опасности не може да се причисли наличието на
вход/изход за бензиностанция, тъй като за последната има самостоятелно платно,
даващо възможност на превозните средства да влизат и излизат от нея, без да
пречат на другите, движещи се в средната и лявата пътни ленти. От друга страна,
водачите влизащи или излизащи от крайпътна територия са длъжни да осигурят
предимство съгласно изискванията на чл. 84, ал. 3 и ал. 4 З.вП.
Предвидима опасност за водача на лекия автомобил е пострадалият. Той
става опасност за водача от момента, в който предприема пресичане на пътното
платно. Необходимо е, този момента да е възприет от водача на лекия автомобил.
Това е така, защото от водачите на моторните превозни средства не се изисква да
очакват проява на неправомерно поведение от другите участници в движението
освен в изрично предвидените случаи или на места, при които и с оглед наличието
на пешеходци се изисква преминаване с увеличено внимание и безопасна скорост
като например: спирки, училища, пешеходни пътеки и др. Ето защо не може да се вменява
в задължение на водача на лекия автомобил да възприеме ищеца като опасност, ако
последният се намира далечния край на пътя. Най-ранния възможен момент, в който
пострадалият е възприет от водача (данните са от показанията на св. Д.) като
опасност, е непосредствено след
започване на изпреварването на товарния автомобил и преди то приключи. Спрямо
този момент, заключенията на САТЕ са категорични, че ударът е непредотвратим.
Изложеното налага извода, че в процесния случая, непосредствено преди
настъпване на произшествието, за водача на лекия автомобил не са налице
обективни фактори от пътната обстановка, които да налагат намаляване на
скоростта му на движение, още повече до 54,00 км/ч (при която скорост
произшествието е предотвратимо, тъй като не е могъл да предвиди възникването на
опасността.
Същевременно по
делото се установява, че пострадалия като пешеходец, в грубо нарушение на
правилата за движение по пътищата и собствената си безопасност, предприема
пресичане на трилентов път със статут на автомагистрала, в тъмната част на
денонощието, при приближаващ товарен автомобил и липса на видимост към
приближаващия зад него лек автомобил.
С оглед всичко
изложено се налага извода, че за водача на лекия автомобил произшествието
представлява случайно деяние. Следователно по делото не се установи фактическия
състав на непозволеното увреждане. При това положение безпредметно се явява
изследването на останалите предпоставки пораждащи отговорността на ответния
застраховател. Или исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ответникът. Доказания размер на направените
такива възлиза общо на сумата от 610,00 лева, включваща платените депозити за
САТЕ и СУ и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на П.Т.П. с ЕГН ********** и съдебен
адрес: *** предявени срещу ЗД „Е.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, както
следва: с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 90 000.00 лв., представляваща обезщетения за
претърпените неимуществени вреди от травматичните увреждания получени от
пътнотранспортно произшествие, което настъпва на 05.12.2013г, около 18:10 часа на
Автомагистрала „Хемус“ в района на 36,500 км, в близост до бензиностанция
„Лукойл“, в платното за движение в посока Варна – София, в района на град
Ботевград, по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ********, правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 1652.00 лв.,
представляваща обезщетения за претърпените имуществени вреди изразяващи се в
направените разходи за лечението на травматичните увреждания получени от
пътнотранспортно произшествие, което настъпва на 05.12.2013г, около 18:10 часа
на Автомагистрала „Хемус“ в района на 36,500 км, в близост до бензиностанция
„Лукойл“, в платното за движение в посока Варна – София, в района на град
Ботевград, по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ********.
ОСЪЖДА П.Т.П. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***
да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 610.00 лева – съдебно деловодни
разноски.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: