№ 1462
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503287 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на О. К. Р. срещу
решение № 263159/18.05.2021г. на СГС, ГО 12 състав, постановено по гр.д. №
905/19г., с което срещу него е уважен иск по чл.59 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения, необосновано. Счита, че то е постановено по
непредявен иск и поради това е недопустимо. При наведените твърдения в
исковата молба може да се направи извод за основанието, на което са дадени
– договор за поръчка, като ищецът е доверител, а въззивникът е довереник. Е.
Ж. му е възложила да сключи договор с трето лице, по силата на който
двамата да придобият правото на собственост върху недвижим имот. Такъв
договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите –
чл.292, ал.2 от ЗЗД. Договорът за поръчка по правило е неформален. Липсата
на пълномощно сочи на скрит мандат. Първоинстанционният съд не се е
произнесъл по заявените в исковата молба твърдения, а по непредявен иск за
неоснователно обогатяване. Той е допуснал нарушение на процесуалните
правила, тъй като не е изготвил доклад и не е разпределил доказателствената
1
тежест между страните. Няма спор, че по време на плащането на процесните
суми те са живеели на съпружески начала като на 18.05.2018г. са се оженили.
В жалбата се излагат установените по делото факти, от които се установява,
че жалбоподателят е закупил жилището с лични средства и такива от банков
кредит. Със сумата от 29 100лв. е погасил необезпечен банков кредит.
Затова моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като
недопустимо или да го отмени като незаконосъобразно и да отхвърли
предявения иск.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Е. Ж. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В исковата молба и
молбите уточнения от 17.11.2021г. и 25.11.2021г., ищецът Е. Ж. твърди, че в
края на 2015г., ответникът й е споделил, че желае да закупи апартамент в гр.
София, но не му достигат пари, поради което на 25.04.2016г. е превела по
банковата му сметка 29 100лв., а на 26.04.2016г. още 5 000лв. По това време с
него са живеели на семейни начала и в жилище под наем. Имали са дете. О.
Р. й е обяснил, че апартаментът ще бъде закупен на името на двама им, за да
има къде да живее „семейството им“. Не след дълго той я е уведомил, че е
закупил сам апартамента и са заживели в него в края на месец юни 2016г.
През лятото на 2018г. са сключили граждански брак, като от няколко месеца
са разделени и ищецът и детето й живеят под наем. Затова моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 34 100лв. като получена без основание, в
едно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва предявения иск. Твърди, че с ищеца не са имали намерение да
закупят общ имот. При сключване на брака са подписали декларация за
разделност по отношение на придобитите по време на брака вещи. Посочва,
че за жилището, което е закупено, е сключил предварителен договор на
13.04.2016г. като цената му е 65 000евро. При подписването му е заплатил
6 500евро, по-късно е заплатил 1800 евро, а остатъкът от продажната цена в
2
размер на 56 700 евро е изплатил чрез банков кредит. Последната сума е
преведена от банката по сметка на продавача на 26.05.2016г. Сумите, които
ищецът му е превела не са реализирани за закупуване на жилището, а
представляват нейно парично участие в изхарчени пари за екскурзии и
почивки в чужбина и страната.
Не е спорно, а и от представеното извлечение от сметката на Е. Ж. от
„Алианц Банк България“ АД, от две писма от ОББ АД и „Експресбанк“,
както и от заключението на допусната счетоводна експертиза, се установява,
че 25.04.2016г. и на 26.04.2016г. от сметката на ищеца по сметката на
ответника са преведи съответно 29 100лв. и 5000лв. Основание на превода е
захранване на сметка. Те са постъпили в неговата сметка на 26.04.2016г. и
27.04.2016г.
Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба О. Р. е
представил писмени доказателства: предварителен договор от 13.04.2016г.,
нотариален акт № 133/28.04.2016г., платежно нареждане за кредитен превод
от 26.05.2016г. за сумата от 56 700 евро., декларация за избор на законов
режим на разделност, договор за жилищен кредит от 28.04.2016г., сключен
между О. Р. и „ Сосиате Женерал Експресбанк“ АД.
Безспорно е, че към момента на превеждане на процесните суми
страните са били във фактическо съжителство, като на 18.05.2018г. са
сключили граждански брак. Не се оспорва, че той е прекратен с влязло в сила
решение от 15.04.2019г.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза се
установява, че преведената сума от 5000лв. е изтеглена от ответника на каса
на 27.04.2016г. Със сумата от 29100лв. на 26.04.2016г. той е погасил
съществуващ необезпечен потребителски кредит от 30.11.2015г. в размер на
30000лв. Вещото лице е посочило кога са извършвани разплащанията от О. Р.
по предварителния договор и в какъв размер.
Съдът възприема заключението на счетоводната експертиза като
компетентно, безпристрастно и отразяващо действителните фактически
обстоятелства.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. познава страните. Присъствала е на разговор между тях,
3
когато са взели решение всеки да изтегли кредит за покупка на недвижим
имот, който да стане съсобствен. Това е било през 2015г. Ищецът е изтеглила
30 000лв. и ги е дала на ответника. Имотът е закупен, но само на името на О.
Р.. После са й обяснили, че така са решили, тъй като банката на ответника е
предложила по- добри условия.
Свидетелят Р. е брат на О. Р.. Твърди, че е в добри отношения със
страните. Знае, че имотът е закупен само на името на брат му преди да бъде
сключен брака и само със средства на ответника. Не знае дали Е. Ж. е давала
пари за имота. Не знае за уговорки той да се купи на името на двамата. Знае,
че ищецът е давала пари на брат му, но не знае размерът им. Знае, че през
годините брат му е правил разходи за екскурзии с Е. и тя му е дала пари, за
да възстанови част от тези разходи, натрупани по кредитни карти. От О. Р.
знае, че разходите са правени чрез кредитни карти и потребителски кредити
на негово име. Преди да купят жилището, те са живеели под наем.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага. Възприема показанията на
свидетеля Р. при условията на чл.172 от ГПК , поради близката родствена
връзка между свидетеля и ответника, но ги счита за достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил
предявения иск.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства.
Във връзка с твърдението в жалбата за допуснато процесуално нарушение от
страна на СГС въззивната инстанция в съответствие с правомощията си,
установени в т.2 от ТР № 1/2013/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, е
разпределила доказателствената тежест между страните, но при иск по чл.59
от ЗЗД. В случая правната квалификация на предявения иск е чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД. Въпреки това подлежащите на доказване факти в основната си
същност са еднакви. По същество съдът е посочил спорните факти, които са
от значение и за иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. С иска по
чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и
в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже на какво основание е получил дадената му сума. Първата хипотеза на
чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание. Така е разпределена доказателствената
4
тежест и от въззивния съд, което съответства на иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. /Р № 50077/14.07.2023г. по гр.д. № 3413/22г., ВКС,
III г.о./
Във връзка с това процесуално действие на съда ответникът е
ангажирал писмени доказателства, представляващи банкови документи, както
и счетоводна експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с приложените по делото
документи, е установило, че О. Р. в периода 05.01.2011г. до 12.01.2018г. е
бил кредитополучател по договори за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 13.03.2014г. и 18.11.2015г. Вещото лице е посочило
размера на усвоените суми и погасяването им. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, безпристрастно и
компетентно. То не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Въззивинят съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочените в жалбата
основания- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма.
Преди да разгледа спора по същество следва да се произнесе по
релевирания в жалбата довод за недопустимост на първоинстанционното
решение, защото първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, поради което я е
оставил без движение. Във връзка с това ищецът е депозирал две молби, с
които е конкретизирал претенцията си, а именно като предявена на
извъндоговорно основание и не променя фактическите обстоятелства,
посочени в исковата молба. Твърди, че е дала на ответника процесната сума
без основание. Видно от решението на СГС е, че той се е изложил мотиви,
относими както, към иск с правно основание чл.59 от ЗЗД , така и към такъв
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разгледал еднакви за двата иска факти, поради
което не се е произнесъл по непредявен иск. Твърденията на въззивника са
5
за договорно основание на дадените от ищеца средства, а именно договор за
поръчка, което не се подкрепя от изложеното в исковата молба и молбите
уточнения и събраните доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Институтът на неоснователно обогатяване е уреден в ЗЗД. Той обхваща
три фактически състав, посочени в чл.55, ал.1 от ЗЗД. Първият е при начална
липса на основание и изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. Още при самото получаване липсва основание за
разместване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Възможно е предаването/ даването да е станало без наличието на някакво
правоотношение./ ППВС № 1/28.05.1979г./ Начална липса на основание
следва да е има към момента на получаването на имуществото.
Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, съгласно
чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е дал нещо на ответника, а
ответникът трябва да установи основанието, на което го е получил.
Доказването на последното изключва неоснователно обогатяване. Всяка
страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. При недоказването им съдът следва да
приеме, че те не са се осъществили.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че
Е. Ж. е превела по сметка на О. Р. процесната сума от 34 100лв.
В тежест на въззивника е да докаже, че ги е получил на
основание/юридически факт, въз основа на което е станало преминаването на
имущественото благо. В тази връзка ответникът поддържа, че получените
средства от ищеца са за покриване на разходи на семейството, направени
съвместно като твърди, че във връзка с тях е изтеглил кредити. За да докаже
твърденията си е представил писмени доказателства, приети са заключения
на счетоводна експертиза, събрани са гласни доказателства.
По делото не се спори, че към момента на получаването на процесните
суми, страните са били във фактическо съжителство. Това предпоставя
взаимоотношения между тях като на съпрузи. Те следва да се грижат общо за
семейството и неговите нужди, включително да участват заедно в разходите,
6
необходими за издръжката му. Те следва да полагат обща грижа за
семейството, с общи усилия, възможности, имущество и доходи да
осигуряват благополучието на семейството. По делото е установено
безспорно, че по време на фактическото съжителство въззивникът е изтегли
три потребителски кредита, като релевантен към процесните суми е този от
месец ноември 2015г. на стойност 30 000лв. Със сумата от 29 100лв. този
кредит е погасен изцяло. Следва да се приеме, тъй като не се твърди друго от
ищеца, че тези кредити и в частност последния са послужили за обезпечаване
на нужди на семейството. Поради това и погасяването му с паричните
средства, преведени от Е. Ж. по сметката на О. Р. е за погасяване на разходи,
свързани със нуждите на семейството. Това се отнася и до сумата от 5000лв.,
която е изтеглена от жалбоподателя на каса. Като аргумент в подкрепа на
изложеното е обстоятелството, че като основание за двата превода е
посочено „захранване на сметка“, а не за закупуване на жилище. Поради
което получаването на сумите от страна на ответника не е без основание, а са
използвани за погасяване на разходи на нуждите на семейството. От
показанията на свидетеля М. се установява, че ищецът е била съгласна
недвижимият имот да бъде закупен само от О. Р. като собственик. / Р №
50077/14.07.2023г. по гр.д. № 3413/22г., III г.о./
Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
На жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции в размер на
1553лв. за СГС и 1782лв. за производството пред САС.
На ищеца не се дължат разноски при този изход на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263159/18.05.2021г. на СГС, ГО 12 състав,
постановено по гр.д. № 905/19г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск от Е. И. Ж., гр. *** срещу О. К. Р., гр. ***
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. И. Ж., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „*** “1, бл.***, вх.
7
***, ет.***, ап.*** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 12А,
вх.А,ет.2, ап.19 чрез адв. Р. А. да заплати на О. К. Р., ЕГН **********, гр. ***,
ж.к. „***“1, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 3335лв. разноски по
делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8