Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/17.07.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело №
2383 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове
по реда на § 22 от ПЗРКЗ във връзка с чл. 229 от КЗ
(отм.).
Ищецът У. „Д.Г.С.“ ЕАД
твърди,че е сключил с ответника З. „У.“ АД застраховка „Професионална
отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ за периода 01.10.2012
г. – 30.09.2013 година. Във връзка с реализиран застрахователен риск в периода 08.11.2012 г. – 11.11.2012 г. по
повод лечението на Г.В., с влязло в сила съдебно решение Nо 220/10.10.20187
г. на АС- Велико Търново ищецът бил осъден да заплати на третото лице Г.В.
обезщетение в размер на 15 000 лева за причинени неимуществени вреди,
както и за лихви. С платежно нареждане от 21.12.2017 г. ищецът изплатил цялото
дължимо обезщетение, заедно с лихвата за забава от 08.11.2012 г. до 21.12.2017
г. върху главницата от 15 000 лева, и разноските по изпълнителното дело
(изп. дело 201778140400722), общо в размер на 25 216,13 лева. Сочи се, че
ответникът е бил привлечен като трето лице – помагач на страна на ищеца в
производството, по което е постановеното посоченото съдебно решение. Във връзка
с искането доброволно плащане на изплатеното обезщетение на увреденото лице към
застрахователя, на 18.04.2018 г. последвал отказ. В исковата молба се излагат
аргументи, защо се твърди, че не е изтекла погасителната давност относно
посоченото вземане.
С оглед изложеното ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 25 216,13 лева – изплатено застрахователно обезщетение на
увреденото лице, заедно със законната лихва от предявяване на иска и
разноските.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва
иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като се твърди, че
същата е започнала да тече от дата на увреждането -11.11.2012 г., като не е
прекъсвана с участието на ответника в производствата по исковете на увреденото
лице към ищеца, тъй като там застрахователят е участвал само като трето лице –
помагач, без срещу него да е предявяван обратен иск. Евентуално се прави
възражение относно размера на иска в частта относно изплатеното обезщетение за
неимуществени вреди, както и твърденията, че не се дължат разноските по
изпълнителното производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори по фактите.
За
безспорно е прието между страните, че между У. „Д.Г.С.“
ЕАД и З. „У.“ АД е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на
лицата, упражняващи медицинска професия“ за периода 01.10.2012 г. – 30.09.2013
година (в този смисъл и приложение - въпросник за застраховка „Професионална
отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“, Общи условия на застраховка „Професионална отговорност“ и
застрахователна полица 12136L10001).
Установява се, че с влязло в сила решение 220/10.10.2017 г. на
Великотърновския апелативен съд по в. гр. дело 335/2016 г., ищецът У. „Д.Г.С.“
ЕАД е осъден на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Г.В. сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от бездействието на длъжностни
лица, които по силата на сключен с У. „Д.Г.С.“ ЕАД изпълняват дейност на
оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица, което бездействие се
изразява в ненавременна и неточна диагностика и неправилно лечение, и
наблюдение на здравословното състояние на ищцата за ппериода
08.11.2012 г. – 11.11.2012 г., в резултат на което на
11.11.2012 г. Г.В. е получила усложнение, изразяващи се в уринарен перитонит и излив на
урина в коремната кухина, и белите дробове, довело до необходимостта от
извършването на неотложна животоспасяваща операция, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 08.11.2012 г. до окончателното и заплащане.
Съдебното решение е постановено при участие на З. „У.“ АД като трето
лице-помагач на страната на У. „Д.Г.С.“ ЕАД.
Не се спори между страните, че описаното деянието в съдебното решение
представлява покрит застрахователен риск по договора за професионална отговорност
между страните по делото.
Установява се по делото, а и е прието за безспорно между страните, че ищецът
е заплатил на третото лице – Г.В. присъденото обезщетение на 21.12.2017 година
в размер на 15 000 лева за причинени неимуществени вреди, заедно с лихвата
за забава, и разноските по изпълнителното дело (изп.
дело 201778140400722), общо в размер на 25 216,13 лева.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:
По предявения иск по чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от
15 000 лева - изплатено застрахователно обезщетение от ищеца като
застраховано лице в полза на уведеното лице
Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.), доколкото нормата е
приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ,
според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори,
сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на
настоящото решение Кодекс за застраховането (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
Имуществената
отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност“,
има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от
отговорността му за причинените от него вреди. Покритият рискът при този вид
застраховка е опасността в тежест на застрахования да възникне задължение за
обезщетение към трето лице поради осъществен деликт (Тълкувателно
решение №1/23.12.2015 г. по тълк.д.№1/2014 г. на ОСТК на ВКС). Съгласно чл. 229
от Кодекса за застраховането (отм.), застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Предпоставките
за основателност на иска са: 1) наличие на
договор за застраховка с ответника; 2) настъпване на събитие, което
представлява покрит застрахователен риск; 3) наличие на влязло в сила решение,
с което ищецът е осъден да заплати на увреденото лице обезщетение за
неимуществени вреди; 4) изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото
лице;
Установи се по делото, че се е налице изплатено от застрахованото лице – ищец, застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 15 000 лева – главница и лихва
за забава за периода 08.11.2012 г. – 21.12.2017 г., което е присъдено с влязло
в сила съдебно решение, в което производство застрахователят – З.У. АД е бил
конституиран като трето лице-помагач.
Относно възражението на застрахователя, че така определеният размер на
главницата от 15 000 лева е прекомерен, Съдът намира, че тъй като застрахователя - ответник по настоящото дело е участвал като
трето лице – помагач на страната на застрахования в рамките на съдебното
производство, съгласно чл. 223, ал.2 от ГПК, мотивите на постановеното съдебно
решение 220/10.10.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. гр. дело
335/2016 г., с което ищецът У. „Д.Г.С.“ ЕАД е осъден на основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Г.В.
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, имат задължително действие в отношенията между страните в
настоящото производство, а самото съдебно решение има установително действие
(правоустановяващото действие на СПН на съдебното решение) в отношенията с
увреденото лице (чл. 223, ал.1 от ГПК). Поради това, и по аргумент от т. 1 от ТР
№ 1/23.12.2015 г. по тълк.д.№1/2014 г. на ОСТК на ВКС, въпросът за размерът на дължимото обезщетение на увреденото лице за
претърпените неимуществени вреди от деливента – застрахован – ищец в настоящото
производство, не може да се прераглежда.
Поради това и направеното възражение за прекомерност на заплатеното
обезщетение е неоснователно.
От така определения размер на обезщетение обаче следва да се приспадне предвидения
по договора между застраховка между страните процент на самоучастие
– 10 %.
Следователно, претенцията е основателна за сумата от 13 500 лева.
По предявения иск по чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от 7 805,99 лева –
лихва за забава върху присъденото и заплатено обезщетение на увреденото лице за
периода 08.11.2012 г. – 21.12.2017 г. –
датата на плащане
Отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност"
покрива задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на
делинквента, включително и обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, но от момента на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие – чл. 224, ал.1, изр.
1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 223, ал.2 от КЗ (отм.) (в този смисъл и решение
№ 149/29.12.2015 г. по т.дело № 1260/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №
57/18.03.2010 г. по т.дело № 800/2009 г. на ТО на ВКС).
Установяването на факта на уведомяване на застрахователя за претенциите на
увреденото лице е в тежест на ищеца. Видно от данните по делото (мотивите на
съдебно решение 220/10.10.2017 г. по в. гр. дело
335/2016 г. на АС –Велико Търново, които имат задължително действие в отношения
между страните в настоящото производство), най-късно на 07.04.2014 г.
ответникът е бил уведомен за производството (датата на съдебното заседание,
когато процесуален представител на З. „У.“ АД е взел участие в производството).
Ищецът не доказа по-ранна дата на уведомяване на застрахователя. Следователно,
ответникът дължи и застрахователно обезщетение за лихвите за забава, за които деликвента – застрахован е осъден да заплати на увреденото
лице, но за периода 07.04.2014 г. – 21.12.2017 година.
На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма, Съдът намира
искът за основателен за сумата от 5 086,70 лева и за периода 07.04.2014 г.
– 21.12.2017 г., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер и за
периода 08.11.2012 г. – 06.04.2014 г. следва да се отхвърли като недоказан.
Относно иска по чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата от 48 лева – разноски по
изпълнителното дело, 1862,14 лева -
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, и 500 лева –
разноски за принудителното изпълнение, заплатени от У. „Д.Г.С.“ ЕАД като
застраховано лице на увреденото лице
Разноските по изпълнителните дела не са „съдебни разноски“ по смисъла на чл.
229 във връзка с чл. 223, ал. 4 от КЗ (отм.) разпоредба, включени в
застрахователното покритие. Възмездяването на разходите на застрахования по
удовлетворяването на увредените лица е ограничено законодателно от изискването
разноските да са направени в производството за установяване на "Гражданската
отговорност" на застрахования, в което застрахователят е бил привлечен
съгласно чл. 223, ал. 4 КЗ (отм.). От това следва, че в застрахователното
обезщетение по чл. 229 КЗ (отм.) не се включват заплатените от застрахования
разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу
застрахования - деликвент или срещу субекта на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Касае се за законодателно въведено изключение на
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" до „съдебните разноски“ по посочените в чл. 223, ал. 4 КЗ
(отм.) искови производства.
Поради това и в тази част претенцията следва да се отхвърли.
С оглед становището на Съда за частична основателност на иска по чл. 229 от КЗ (отм.) главница и за законната лихва общо за сумата от 20 651,90 лева,
която ищецът е заплатил на ответника, Съдът трябва да се произнесе и по направеното
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като същото засяга общия размер
на изплатеното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 197 от КЗ (отм.) правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието.
В конкретния случай, от данните по делото се установява, че
застрахователното събитие е настъпило в периода 08.11.2012 г. – 11.11.2012
година.
Погасителната давност е фактически състав, който погасява правото на
принудително изпълнение и включва: изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване - волеизявление на длъжника, че правото на
иск на кредитора е преклудирано. Предвид нормата на §
22 от ПЗР на КЗ, както бе посочено по отношение на процесното правоотношение
приложима по настоящото дело е Част ІV на КЗ (от 2006 г. - отм.). Изключение от
това общо правило е въведено с нормата на § 31 от ПЗР на КЗ, която предвижда,
че за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс
за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 - 6, ал. 8 и чл. 379 КЗ (в сила
от 01.01.2016 г.).
В конкретния случай давността, съобразно чл. 197 от КЗ (отм.) е започнала
да тече от 08.11.2012 г., като към дата на влизане в сила на КЗ - 01.01.2016 г., не
е била изтекла. Поради това и са приложими правилата на чл.378, ал.1 - 6, ал.8
и чл.379 от Кодекса на застраховането (в сила от 01.01.2016
г.).
Приложимата разпоредба на чл.378, ал.5 от КЗ предвижда регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1 да се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това означава,
че правото на платилия застрахован спрямо застрахователя му по задължителна
застраховка "Професионална отговорност" се погасява с общата
5-годишна давност, но същата тече от датата на извършеното плащане, когато
възниква регресното право, а не от датата на
настъпване на застрахователното събитие, както ответникът твърди.
Ето защо, при извършено в полза на увреденото лице в конкретния случай плащане
на 21.12.2017 г., към датата на предявяването
на исковата молба – 12.11.2018 г., не е изтекъл 5-годишен период от време,
който да е произвел погасителен ефект по отношение субективното материално
право на ищеца по иска за реално изпълнение по договора за застраховка с
ответника. Последното подлежи на съдебно установяване и принудително
осъществяване и предявеният главен иск следва да бъде уважен до размера от 18 586,70
лева – главница и лихва за забава.
Относно разноските по делото
С
оглед този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят направените разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на общо 743,47 лева – разноски за
внесена държавна такса.
На
ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 78 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******,
адрес:гр. София, бул. *******да заплати на У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес:
*** 8-а, по иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) сумата от 18 586,70
лева - изплатено застрахователно
обезщетение по решение 220/10.10.2017 г. по в. гр. дело 335/2016 г. на АС – Велико Търново
(включващо 13 500 лева – главница, след приспадане на 10 % самоучастие и 5086,70 лева
- лихва за периода 07.04.2014 г. – 21.12.2017 г.), заедно със законната
лихва от 12.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 743,47 лева – разноски
за платена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ***
8-а срещу Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******, адрес: гр. София, бул.
*******иск с правно
основание чл. 229 от КЗ (отм.) за сумата над 18 586,70 лева - изплатено
застрахователно обезщетение по решение 220/10.10.2017 г. по
в. гр. дело 335/2016 г. на АС – Велико Търново до пълния претендиран размер от
25 216,13 лева.
ОСЪЖДА У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: *** 8-а да заплати на Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******,
адрес: гр. София, бул. *******сумата от 78 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: