Р Е Ш Е Н И Е
Номер
90 Година 31.01.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1945 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано
e по жалба на С.И.А. и Р.Х.А. ***, чрез адвокат Г.К. ***, със съдебен адрес ***,
пл.“Баба Ганка“ № 4, ап.10 против отказ да се издаде удостоверение за
търпимост, обективиран в писмо рег.№ 94-00-1129/18.05.2021г. на главния
архитект на община Камено. Считат отказа за неоснователен и правят искане да се
отмени изцяло, с всички произтичащи от това последици и да се присъдят
направените по делото разноски. Представят писмени бележки.
Ответникът
– Главен архитект на община Камено, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на оспорения акт. Прави искане да се потвърди обжалвания акт
и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Административен
съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
До община
Камено от С.И.А. е подадено заявление с вх.№ 94-00-1123/10.05.2021г. за
издаване на удостоверение за търпимост на строеж на основание §16, ал.1 от ЗУТ
и § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, за жилищна сграда в гр.Камено, ул.
„Републиканска“ № 8, със застроена площ от 129 кв.м., находяща се в УПИ VIII-998,
кв.87 по плана на гр.Камено (л.14 от делото). Към удостоверението са приложени
нотариално заверена декларация за годината на построяване на строежа (л.16 от делото),
конструктивно становище, относно експлоатационната пригодност на сградата (л.17
от делото) и снимков материал (л.20 и л.21 от делото). В последствие е
представен и нотариален акт № 33, том IV, рег.№ 4342, дело № 360 от
07.11.2003г. (л.13 от делото).
Въз основа
на така депозираното искане, след преглед на представените документи, наличните
в общината архивни документи и оглед на място, административния орган е приел,
че процесната сграда е завършена през 1998г. при действието на Закона за
териториално и селищно устройство (ЗТСУ – отм.) и Правилника за прилагане на
ЗТСУ (ППЗТСУ – отм.). Установил е, че сградата не е отразена по действащия регулационен
план на гр.Камено, както и че липсва приложена извадка-скица, издадена от
община Камено. Посочено е, че в нотариален акт № 33, том IV, рег.№ 4342, дело №
360 от 07.11.2003г. (л.13 от делото) не е отразена като съществуваща сграда, а
от приложения нотариален акт № 71,том II, рег.№ 3885, дело № 245 от
21.11.2014г. (л.15 от делото) е видно, че сградата е построена на основание
одобрен архитектурен проект и всички книжка към него. Според удостоверение №
94-00-1997/18.11.2014г. (л.11 от делото) сградата е построена на основание виза
и проект от 2004г. и се ползва по предназначение – жилищна сграда. Предвид установеното
в оспореното писмо рег.№ 94-00-1129/18.05.2021г. е прието, че строежът не е
търпим по смисъла на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, тъй като изискването за
деклариране на незаконните строежи от собствениците им пред одобряващия орган е
кумулативна предпоставка за търпимост в тази хипотеза, а за строежа липсват
данни да е деклариран пред одобряващия орган. В заключение е посочено, че
представените документи не покриват изискванията за издаване на удостоверение
за търпимост на сградата.
Писмото е
получено от С.А. на 09.07.2021г., видно от нарочното отбелязване за това на
гърба на писмото (л.7-гръб от делото) и е обжалвано с жалба вх.№
94-00-1966/26.07.2021г.
Към
административната преписка са представени извадки от регулационния план (л.9 от
делото) и кадастралния план (л.10 от делото) на гр.Камено.
По делото е
допуснат до разпит свидетеля Д.М. -
лицето издало удостоверение рег.№ 94-00-1997/18.11.2014г. (л.11 от делото).
Според свидетеля сградата на представените му в съдебното заседание снимки е
различна от сградата в удостоверението, тъй като в него е записано, че става
въпрос за сграда на един етаж, втори етаж не е имало. Твърди, че е възможно
сградата да е строена по виза и проект от 2004г., но щом в удостоверението не е
записано че има разрешение за строеж, значи е нямало или не е било представено.
Съгласно това удостоверение не може да каже със сигурност, че проектът е бил
одобрен. Свидетелят заявява, че щом проектът е от 2004г., то не може да се говори
за търпим строеж. Според него, в случая в удостоверението става въпрос за
чл.181, ал.2 от ЗУТ и че не е вярно посоченото в него и не може да се издаде
удостоверение за търпим строеж, когато сградата е строена след 2001г. Относно
втория етаж на сградата твърди, че същия го е нямало по време на огледа през
2014г.
По делото
е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено
от страните и е прието от съда. Вещото лице сочи, че процесната жилищна сграда не е отразена в действащия регулационния план
и няма данни за издаване на удостоверение по чл.54а на ЗКИР. Липсва преписка за
одобрен архитектурен проект. При оглед на място е установено, че сградата е
двуетажна, масивна със скатен покрив. Етаж първи съдържа: две спални, хол,
кухня-трапезария, коридор, баня, тоалетна. Застроената площ е 130 кв.м., а строително
монтажните работи са завършени. Етаж втори /тавански/ е завършен на груб строеж
и достъпа до него е от външно стоманобетоново стълбище. Относно годината на
изграждане на сградата вещото лице е установило разминаване, като посочва, че
според декларацията подадена от жалбоподателите сградата е изградена 1998г., а
според удостоверението от 18.11.2014г. сградата е изградена към 2004г. В община
Камено не се намерени данни за издадена виза за проектиране и одобрен проект за
сградата. Според вещото лице, процесния строеж не е допустим по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време на изграждането
1998г. /ЗТСУ и ППЗТСУ/, както и съгласно ЗУТ. Съответно, строежът не е
деклариран от жалбоподателите до 31.12.1998г. както и в шест месечния срок от
02.01.2003г. В архива на Община Камено за периода 1998г.-2004г. не са намерени
данни за издадена скица-виза за проектиране на сграда в УПИ XVIII-998, кв.87 по
плана на гр. Камено на жалбоподателите или на други лица. В съдебно заседание вещото
лице сочи, че сградата не може да е била построена нито през 1998г., нито към
2004г., тъй като жалбоподателите са собственици на парцела от 2003г. Не може да
каже, че сградата е новопостроена, защото е завършена, но за зидовете, които се
виждат на таванския етаж сочи, че са сравнително нови и съвременни.
Жалбата на С.И.А.
и Р.Х.А. е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ,
от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването.
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен да
прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
В обжалваното писмо е обективиран отказ за
издаване на удостоверение за търпимост, като в него е посочено изрично „ … представените документи не покриват
изискванията за издаване на удостоверение за търпимост на сградата“.
Удостоверението за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ, съответно отказът за издаването му е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. То се издава във връзка с извършването на правна
сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим.
Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само в нотариалното
производство съгласно § 16, ал.1, предл.2 от ПР ЗУТ. Извън това производство този акт не поражда,
нито удостоверява права или задължения, вкл. относно търпимостта на строежа. На
оспорване пред съда подлежи само отказът на органа да издаде удостоверение за
търпимост, а положителният акт, като благоприятен за заявителя не подлежи на
обжалване.
Обжалваният отказ е издаден от компетентен
орган – главния архитект на община Камено, съгласно правомощията му по §16 от
ПР на ЗУТ, във връзка с чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателите и до незаконосъобразност на обжалвания
отказ.
Оспореният акт е издаден в надлежна писмена
форма, като е мотивиран с оглед изложените в него фактически и правни
основания.
В съответствие с подадената от жалбоподателите
декларация за година на построяване на строежа, административният орган е
приел, че той е завършен през 1998г.
Съобразно така посочената година на завършване
на строителството и доколкото не е посочен точно месеца, когато е сторено това,
за да бъде издадено удостоверение за търпимост на строежа е необходимо да бъдат
установени предпоставките предвидени в нормата на § 16, ал.2 или ал.3 от ПР на
ЗУТ. Нормите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, в случая не намира приложение, тъй като
тя се отнася до строежи, изградени до 7 април 1987г.
Съответно не намират приложение и нормите на §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ(ДВ бр.82/2012г.), тъй като те касая строежи изградени от 02.01.2001г. до
31.03.2001г.
Съгласно § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
Съответно в ал.3 е предвидено, че незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998
г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.
Видно от посочената разпоредба
за да се приеме, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ,
следва да бъдат установени в условията на кумулативност следните обстоятелства:
първо – строежът да е извършен в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998г., второ
- били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ
и трето да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31
декември 1998г. Съответно за да е търпим строежът търпим по смисъла на § 16,
ал.3 от ПР на ЗУТ, следва да бъдат установено в условията на кумулативност, че
той е извършен в периода от 30 юни 1998г. до 02.01.2001г., бил е допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно ЗУТ и че е деклариран от
собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на
ЗУТ, тоест в срок до 02.07.2001г.
Съгласно заключението на вещото
лице, по допуснатата и приета, като доказателство по делото съдебно-техническа
експертиза, което се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно,
строежа за който се иска издаване на удостоверение за търпимост не е допустим
по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време
на изграждането му – 1998г., предвидени в ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.),
съответно и по тези предвидени в ЗУТ.
От жалбоподателите не се твърди
и не са ангажират доказателства строежът да е бил деклариран пред одобряващите
органи както до 31.12.1998г., така и до 02.07.2001г., като такава декларация не
е открита и в архивите на община Камено, видно от заключението на вещото лице.
След като процесният строеж не
е бил допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите предвидени в ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) или ЗУТ и не е бил
деклариран пред одобряващите органи в законоустановените срокове, то в случая
не са налице предвидените от законодателя предпоставки в нормите на § 16, ал.2
и ал.3 от ПР на ЗУТ, за де се счита за търпим и правилно от административния орган е отказано издаването
на исканото удостоверение за търпимост.
В случая, доколкото
административният орган е бил сезиран с искане за издаване на удостоверение за
търпимост по отношение на съществуващата жилищна сграда в УПИ ХVІІ.998, кв.87,
по плана на гр.Камено, той дължи произнасяне за този строеж, така както е описан
в представеното със заявлението конструктивно становище – двуетажна жилищна
сграда. Ето защо, въпросът дали двата етажа от сградата могат да съществуват
самостоятелно е неотносим към предмета на спора и не следва да бъде обсъждан.
Така изложеното се отнася и до представените по делото нотариален акт за
собственост № 71, т.2, рег.№ 3885, дело № 245 от 21.11.2014г. (л.15 от делото)
и удостоверение рег.№ 94-00-199718.11.2014г. на дирекция УТСУОС (л.11 от
делото), доколкото в тях е описана жилищна сграда на един етаж, която безспорно
се различава от строежа, за който е поискано издаване на удостоверение за
търпимост.
С оглед на изложеното жалбата на С.И.А. и Р.Х.А. против отказ да се издаде удостоверение за търпимост,
обективиран в писмо рег.№ 94-00-1129/18.05.2021г. на главния архитект на община
Камено е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, на основание чл.172, ал.2 от АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, а съгласно
ал.3 когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случа, доколкото ответникът – главния
архитект на община Камено не е юридическо лице и няма собствено бюджет,
разходите за процесуалното му представителство са направени от Община Камено,
поради което и съобразни цитираните правни норми в нейна полза следва да се
присъдят направените по делото разноски, който са в размер на 650,00 лева
платено адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователни. Съгласно чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за дела по
ЗУТ е в размер на 900 лева. В случая, е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650,00 лева, което е под установения в Наредба № 1 минимум, а съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК, съдът не разполага с правомощия да присъжда по-нисък
размер на платеното адвокатско възнаграждение от минимално определение размер в
наредбата. Също така, то не се
явява прекомерно и предвид
фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени три открити
съдебни заседания, допусната е и приета съдебно-техническа експертиза и е
изслушван свидетел, при активното участие на представителя на ответника.
Мотивиран от горното, Административен съд
Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.А. и Р.Х.А. ***
против отказ да се издаде удостоверение за търпимост, обективиран в писмо рег.№
94-00-1129/18.05.2021г. на главния архитект на община Камено.
ОСЪЖДА С.И.А. и Р.Х.А. *** да заплатят в полза на Община
Камено разноски по делото за настоящата
съдебна инстанция в размер на 650,00 лева (шестотин и петдесет).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: