Решение по дело №4002/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5799
Дата: 8 август 2017 г. (в сила от 10 октомври 2017 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20141100104002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти състав, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.  4002 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.

Ищцата Р.Й.Н.  от гр.София претендира прогласяването на нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 142 от 04.06.2007 г., том II, рег. № 5 210, дело № 300/2007 г. на нотариус Р.Т., поради липсата на съгласие за неговото сключване от страна на кредитора – липсва подпис на един от законните му представители и воля на същия за сключването му, като от друга страна се поддържа и че представителството на ответника при сключване на тази сделка е станало без надлежно упълномощаване и същото е извършено в нарушение на изискванията на чл. 167, чл. 168, чл. 170 и чл. 171 от ЗЗД във връзка с чл. 39, ал. 1 от ЗЗД и чл. 10 от ЗКИ, при това само от едно лице. Като последица от уважаването на иска, ищцата моли съда да постанови нищожността на нотариален акт 142 от 04.06.2007 г., том II, рег. № 5 210, дело № 300/2007 г. по описа на нотариус Р.Т..

Ответникът „Б.П.Б.“ АД оспорва изцяло предявения иск по съображение, че изложените в исковата молба твърдения са неверни, неаргументирани, недоказани, лишени от правна и житейска логика, а на много места и очевидно противоречиви и основаващи се на превратно тълкуване на закона и позоваване на неотносими правни норми – чл. 39 ал. 1 от ЗЗД, чл. 168 и чл. 170 от ЗЗД. Ответникът излага доводи, че при сключването на процесната сделка е бил надлежно представляван, както и че двете пълномощни, въз основа, на които е извършено представителството му, са валидно издадени, при спазване на законовите разпоредби за учредяване на представителна власт. Ответникът поддържа становището, че при условията на евентуалност, в случай, че се приеме че лицето Б.И.Й.е действала без представителна власт, се поддържа, че на основание чл. 301 от ТЗ, ответникът е извършил потвърждение на действията и, тъй като не се е противопоставил след узнаване на извършената сделка.

Ответникът Н.С.Н. не е заявил становище по иска. След срока за отговор, депозира молба, в която сочи че не оспорва иска. Твърди, че в договора за договорна ипотека е инкорпориран договор за кредит, който счита за нищожен, поради противоречието му с ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на потребителските договори.

Трето лице-помагач на ответника „Б.П.Б.“ АД , З.С.Н.  депозира молба, в която сочи че не оспорва иска. Излага същите съждения като ответника Н..

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 28.05.2017 г. в гр. София е сключен „Договор за кредит обезпечен с ипотека“ с № 1721/R/2007 г. Страни по договора са ответника „Б.П.Б.“ АД, в качеството му на кредитодател, третото лице-помагач в качеството и на кредитополучател, и ответника Н.С.Н. и ищцата Р.Й.Н.  в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя. В договора за кредит е посочено, че за целите на обезпечаване на точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на сумите по кредита, ведно с лихвите, включително и наказателните, както и разноски по събирането на вземания, третото лице-помагач З.С.Н. учредява в полза на кредитодателя първи по ред ипотеки върху определени имоти, в това число и върху апартамент № 66, на XVII етаж от жилищна сграда в гр. София, бл. 10, в Зона Б 5, ведно с принадлежащото му избено помещение № 66.

Така описаният недвижим имот е предмет на договорна ипотека обективирана в нотариален акт № 142 от 04.06.2007 г., том II, рег. № 5 210, дело № 300/2007 г. на нотариус Р.Т.. Договорната ипотека е сключена между (1) „Б.П.Б.“ АД, от една страна като кредитор, представлявана от пълномощника Б.И.Й., (2) З.С.Н., като кредитополучател, представлявана от пълномощника Н.С.Н., (3) Н.С.Н., в качеството му на ипотекарен длъжник и солидарен длъжник, и (4) Р.Й.Н., в качеството и на ипотекарен длъжник и солидарен длъжник.

След подписването му, договорът за кредит е бил изменян многократно с анекси към него.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът на ищцата Р.Й.Н. е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

Неправилно е твърдението на ищцата, че в чл. 10 ал. 1 от ЗКИ е налице императивно изискване на закона, Б.да се представлява във всеки един момент от най-малко две лица в отношенията си с трети лица. Така записаното изискване на цитирания текст е свързано с общото управление на Б.та и нейната дейност, и в никакъв случай не може да се счита, че се отнася до ежедневната дейност на Б.та. Противното би означавало непосилна административна тежест за банките, действащи на територията на Република България, а и липса на икономическа, търговска и друга логика. В подадената искова молба, ищцата не е цитирала чл. 10 от ЗКИ в неговата цялост, който предоставя възможността на банките „да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия“.

По отношение на представителната власт на Б.И.Й.при подписване на договорната ипотека предмет на делото, следва да се вземе предвид следното:

А.А.К.и Е.А.А., в качеството им на представляващи заедно „Б. П.Б.“ АД, надлежно са упълномощили В.В.С.да представлява Б.та, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите № 9361 от 11.07.2006 г. наМ.Е., нотариус с рег. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие СРС. Точка 2 от цитираното пълномощно изрично предоставя правото на В.С.„Да представлява „Б.П.Б.“ АД, относно дейността на Б.та пред всички Нотариуси … като подписва нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки …“. В допълнение, на В.С.е предоставено правото да преупълномощава трети лица с правата, предоставени му съгласно пълномощното.

В тази връзка, пълномощникът на „Б.П.Б.“ АД, Б.И.Й.е подписала цитираната по-горе ипотеката в качеството и на пълномощник на В.С.по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите № 459 от 15.01.2007 г. на нотариус Р.Т., вписана под рег. № 348 на Нотариалната камара, с район на действие СРС. По силата на това пълномощно, В.С.е преупълномощил Б.И.Й.с правото „Да представлява „Б.П.Б.“ АД *** действие в страната с правото да извършва всички правни и фактически действия във връзка с учредяване, промяна, подновяване и заличаване на договорни и законни ипотеки …“. Следователно, Б.И.Й.е била надлежно упълномощена да подпише договорната ипотека обективирана в нотариален акт № 142 от 04.06.2007 г., том II, рег. № 5 210, дело № 300/2007 г. на нотариус Р.Т. от името и за сметка на „Б.П.Б.“ АД.

Неоснователни и неправилни са и твърденията на ищцата, че ипотечният акт е нищожен поради неспазването на изискванията на чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД по отношение на представителната власт на пълномощника на „Б.П.Б.“ АД Б.И.Й.. Цитираният в исковата молба чл. 167 от ЗЗД определя задължителните реквизити за един ипотечен акт. Разпоредбите на цитирания член са единствено във връзка със съдържанието на ипотечния акт, който обективира договорната ипотека. Нито в разпоредбите на закона, нито в практиката на съда е поддържано твърдението, че така посочените реквизити на ипотечния акт, следва да бъдат посочени и в пълномощното, по силата, на което се подписва съответния нотариален акт. Съгласно ТР  по т.д.№ 5/14г. на ОСГТК, ВКС За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях“. В случая липсват специални изисквания досежно пълномощно за сключване на договор за ипотека /специални изисквания досежно упълномощаването поставят напр. чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др. – така и в посоченото ТР/. В допълнение, чл. 170 от ЗЗД изрежда случаите, в които една ипотека е недействителна, но в договорната ипотека предмет на исковата молба не е налице „неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която учредява ипотеката.“ Поради това, разпоредбите и приложимостта на чл. 170 от ЗЗД не са относими към настоящия спор.

В допълнение, в исковата си молба и в съдебно заседание по делото провело се на 08.11.2016 г., ищцата чрез процесуалния си представител навежда на твърдението, че по отношение на представителната власт на пълномощника на ответника „Б.П.Б.“ АД Б.И.Й.не са били спазени изискванията на чл. 37 от ЗЗД, а именно едновременна заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, по силата, на което е подписан ипотечния акт. Това твърдение е неправилно. Изискването за едновременна заверка на подписа и съдържанието на упълномощаването е въведено с изменение на чл. 37 от ЗЗД с Държавен вестник, бр. 59 от 2007 г. Същото това изменение е влязло в сила на 01.03.2008 г., тоест, след сключването на ипотеката предмет на исковата молба.

Искането на ответника Н. и на третото лице помагач съдът да разгледа и нищожността на договора за кредит, като ново основание за нищожност на ипотечния акт, е направено след приклузивния срок по чл.131 от ГПК, поради което съдът няма да се произнесе по него.

По разноските:

С първоначалната си искова молба, ищцата претендира разноски, но с оглед изхода на спора, такива не и се следват.

Ответникът „Б.П.Б.“ АД претендира разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за сумата 3 062,24лв. юрисконсултско възнаграждение.  С оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р.Й.Н., ЕГН ********** срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******** и Н.С.Н., ЕГН ********** за прогласяването на нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 142 от 04.06.2007 г., том II, рег. № 5 210, дело № 300/2007 г. на нотариус Р.Т..

ОСЪЖДА Р.Й.Н. да заплати на ответника „Б.П.Б.“ АД разноски по делото в размер на 300 лева.

Решението е постановено при участието на З.С.Н., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника „Б. П.Б.“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: